№ 57
гр. Варна, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Х. Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100502558 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ЗЕАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, пл.Позитано №5, срещу решение
№2956/05.10.2022г., постановено по гр.д. № 3564/2022 г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу Н. Н. П., ЕГН: **********
************************************* иск с правно основание чл.422
ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ и чл.86 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на
присъдените със Заповед за изпълнение №272/21.01.2022г., издадена по ч.гр.д.
№578/2022г. по описа на ВРС, 25 с., суми: сумата от 1 838.76 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№470121212105505 за увреждания на лек автомобил „Мицубиши“ с рег.
№******, собственост на Г.И.И., получени при ПТП от 12.08.2021г.
************************, причинени виновно от Н. Н. П., като водач на
лек марка Тойота, с рег.№ ******, собственост на Т.Х.К., който напуснал
1
мястото на произшествието, както и сумата от 68.44 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 14.09.2021г. до 19.01.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
20.01.2022г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди се, че по делото са доказани всички предпоставки на
регресната отговорност, включително своеволното напускане на
местопроизшествието от страна на ответника. По аргумент от чл.125, т. 7 от
ЗДвП посещение на мястото на ПТП от органи на МВР е било задължително
поради липсата на дадено от пострадалия изрично съгласие и на постигната
договорка между участниците относно размера на вредите. Ответникът не е
изпълнил вмененото му от закона задължение за уведомяване на органите за
контрол на МВР за настъпилото ПТП. Действията му са умишлени, тъй като
напускайки мястото на произшествието е осуетил възможността да бъде
подложен на проверка от органите на реда. Същият нито е изчакал органите
за контрол на мястото на ПТП, нито се е явил доброволно в полицията, за да
съобщи за инцидента. Напротив бил е издирен по подаден впоследствие от
пострадалия сигнал. С оглед механизма на ПТП и естеството на причинените
вреди, възниква съмнение и дали ответникът не е бил под въздействие на
алкохол и наркотични вещества.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва всички изложени в жалбата доводи като недоказани.
Случаите, при които е задължително посещаването на местопоризшествието
от органите за контрол на движението са изчерпателно изброени в чл.125 от
ЗДвП. По делото не е установено наличието на която и да и от тези хипотези,
задължаващи водача да остане на местопроизшествието до пристигането им.
Единственото допуснато нарушение на ЗДвП относно напускане на
произшествието е това, установено от контролния орган – неоказване на
съдействие за установяване на вредите, което само по себе си не представлява
основание по КЗ за възстановяване на изплатеното от застрахователя
застрахователно обезщетение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 500,
2
ал.1, т.3 КЗ и чл.86 ЗЗД от „ЗЕАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД
срещу Н. Н. П. за установяване дължимостта на сумите по Заповед за
изпълнение №272/21.01.2022г., издадена по ч.гр.д. №578/2022г. по описа на
ВРС.
В исковата молба се твърди, че между ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ и Т.Х.К., като собственик на л.а. „Тойота“ с рег.№*******, е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №BG/03/
121001386644/16.01.2018г., действаща за периода 17.05.2021г. до 16.05.2022г.
Твърди се, че при ПТП, настъпило на 12.08.2021г. *************, ответникът
Н. Н. П., като водач на л.а. „Тойота“ с рег.№******, нарушил правилата за
движение по ЗДвП и при движение с несъобразена скорост блъснал
паркираното МПС „Мицубиши“ с рег.№******, собственост на Г.И.И..
Щетите, нанесени на л.а. „Мицубиши“, са подробно описани в опис-
заключение по щета №471021212105505, както следва: облицовка предна
броня, лайсна предна броня; лайсна предна броня дясно; преден капак; предна
решетка, калник преден десен; подкалник преден десен ПВЦ; фар десен;
мигач предна броня дясна; фар за мъгла преден десен; облицовка задна броня
дясна; калник заден десен; стоп десен; рамка радиатор; основа преден калник
десен; греда под радиатора; резерв. стъклоумивател. Застрахователят е
изплатил по банков път на Г.И.И. сумата от 1813.76 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по щета №471021212105505. За
ликвидацията на щетата са сторени разноски в размер на 25 лева. От
Протокол за ПТП №1739864/27.08.2021г. се установява, че Н. Н. П. е
напуснал причиненото на 12.08.2021г. ПТП. На същия са изпратени покани
от 19.10.2021г. и от 30.11.2021г. да заплати претендираните суми, но до
настоящия момент регресната претенция на дружеството не е удовлетворена.
Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с подаденото от
ответника възражение срещу издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
иска по основание и размер. Излага, че по време на инцидента докато
шофирал, колата изведнъж рязко се отклонила вляво и не успял да я овладее.
Загубил контрол над нея и си помислил, че се е спукала гума, но не бил
сигурен, тъй като бил шофьор от скоро и нямал опит. Много се изплашил,
3
изпаднал в шок. Случайни минувачи се спрели, за да проверят дали е добре,
задавали му въпроси, но той бил толкова стресиран, че не можел да отговори.
Малко по-късно се обадил на родителите си и те дошли, видели го, че е в шок
и искали да отидат в спешно отделение. Няколко часа останали на мястото на
инцидента, за да се успокоят и изчакат собственика на колата. През тези
няколко часа никой не дошъл и не успял да разбере кой е собственикът на
колата. Заради шока и стреса не излизал две седмици от вкъщи и не шофирал
около 3-4 месеца. Оспорва описаните в исковата молба щети по л.а.
„Мицубиши“ и твърди, че същите не биха могли да бъдат причинени
единствено и само от ПТП на 12.08.2021г. Твърди, че скоростта, с която
управлявал колата не била висока, при настъпване на инцидента
управляваната от него кола се приплъзнала първо отпред и после в задната
част дясната страна на другия автомобил, поради което било невъзможно част
от описаните щети в предната част - греда под радиатор, преден капак, рамка
радиатор и др., да са следствие на процесното ПТП. Счита, че следва да се
има предвид, че л.а. „Мицубиши“ е бил оставен за ремонт, като част от този
ремонт може да са били някои от описаните щети.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна
следното:
В Констативен протокол за ПТП №1739864 от 27.08.2021г. е отразено, че
на 12.08.2021г. Н. П. като водач на л.а. „Тойота Айго“ с рег.№****** при
движение в ********************, поради шофиране с несъобразена с
характера на пътя скорост, е загубил контрол над автомобила, насочил го е
вляво и е блъснал л.а. „Мицубиши“ с рег.№****** и бетонна стена, с което е
причинил материални щети. Протоколът е подписан от двамата участника в
ПТП, включително от ответника.
От изисканата преписка по съставяне на констативния протокол се
установява, че същата е образувана по сигнал на Д.С.И. №000-
41039/16.08.2021г. за настъпили на 12.08.2021г. щети по собствения й
автомобил л.а. „Мицубиши“ с рег.№******, причинени от водача на л.а. с рег.
№******, който е избягал от местопроизшествието, но е бил заснет от камера
на съседен автосервиз. По повод произшествието срещу ответника Н. Н. П. са
съставени Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
4
№830733/27.08.2021г. и Наказателно постановление №21-0819-
003700/27.09.2021г., за извършени от него виновни нарушения по чл.20, ал.2
от ЗДвП – шофиране с несъобразена скорост и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП –
напускане на ПТП без да установи последиците от него. Съставеният АУАН е
подписан от ответника на 27.08.2021г. Наказателното постановление е
връчено на ответника лично срещу подпис на 30.01.2021г. Липсват данни за
неговото обжалване, поради което следва да се приеме, че същото е влязло в
сила на 06.02.2021г.
Представена е полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а. „Тойота Айго“ с рег.№****** със „ЗЕАД„Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с период на действие 17.05.2021г. до
16.05.2022г.
Подадено е заявление от 31.08.2021г. до „ЗЕАД„Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД от Г.И.И. в качеството му на собственик на л.а.
“Мицубиши Спейс Вагон“ във връзка с настъпило ПТП на 12.08.2021г. в
********************, в което е посочено, че автомобилът е бил оставен за
ремонт в автосервиз и е бил паркиран на тротоара пред сервиза, където бил
ударен от застрахования автомобил. Посочени са следните щети: преден
капак, десен калник, предна броня, заден десен калник, заден десен стоп,
преден десен фар за мъгла. Съставен е опис заключение по щета и е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1813.76 лева, видно от
представеното преводно нареждане от 14.09.2021г.
Изпратена е регресна покана от застрахователя до ответника с искане за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
1813.76 лева.
Съгласно заключението на проведената по делото САТЕ реалният и
възможен механизъм за настъпване на ПТП е пряк контакт между двете
пътни превозни средства, като едното е паркирано успоредно на оста на пътя
извън платното за движение, в близост до бетонна стена и гаражни врати.
Застрахованият автомобил се е отклонил от траекторията си на движение,
излязъл е от пътното платно, преминал е между паркираното превозно
средство и стената, като се е ударил в предната дясна част и странична задна
част на автомобила и с приплъзване в бетонна стена. Всички установени и
описани от застрахователя увреждания са в зоните на удара и съответно при
5
описания механизъм на произшествието е възможно да настъпят по степен и
вид по време на процесното ПТП. Стойността за ремонта на увреденото МПС
е 1 838.76 лева, съобразно действащите към момента на събитието пазарни
цени и методиката за определяне на обезщетения по застраховка имущество.
Направените от застрахователя разходи в размер на 25 лева за оглед и
експертиза съответстват на обичайните такива.
Свидетелят Д.Р.Б. /майка на ответника/ излага, че на 12.08.2021г.
разбрала, че синът й катастрофирал. Отишла на място. Той бил много
притеснен и не можел да обясни какво се е случило, не можел да говори.
Останали на местопроизшествието около два часа. Никой друг не се появил.
Чудели се какво да правят. Не подали сигнал до КАТ, защото преценили, че
няма нужда. Не обърнали внимание, че имало увредена кола, нямало големи
щети. Не си оставили координатите на ударения автомобил. Тя и съпругът й
отишли на място просто, за да си „грабнат“ чантите и да се приберат вкъщи.
Приели с облекчение факта, че синът им се е блъснал в друга кола, а не в
близкия стълб.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Искът е предявен от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение по чл.114 от ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП
6
преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже валидно
сключен договор за застраховка "гражданска отговорност" с ответника,
изплащането на застрахователното обезщетение, настъпването на процесното
ПТП и обстоятелството, че ответникът като участник в същото е напуснал
произшествието, когато посещението му е било задължително от органите за
контрол на движението по пътищата.
В настоящия случай безспорно между страните е, че автомобилът,
управляван от ответника, е бил застрахован при ищцовото дружество по
застраховка "Гражданска отговорност" към датата на процесното ПТП.
Безспорно е и настъпването на ПТП. Установява се още, че на ответника е
наложено наказание по административен ред за нарушение на чл.20, ал.2
ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП – за това, че е не оказал съдействие за
установяване на вредите.
В разпоредбата на чл.125 ЗДвП са разписани случаите, в които
посещението на контролните органи е задължително при настъпване на пътно
транспортно произшествие, а именно: 1. при произшествието има убит или
ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за
движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство, което
превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на
това създава опасност за движението; 4. в произшествието участва пътно
превозно средство с чуждестранна регистрация; 5. има съмнение, че участник
в произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо
вещество или не притежава необходимите права за управление на моторно
превозно средство; 6. произшествието е с участието на пътно превозно
средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и
на съюзнически и/или чужди въоръжени сили; 7. между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а
едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му при произшествието щети; 8.
7
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди.
Материалният закон прави разграничение между понятията “Участник в
пътнотранспортно произшествие” и “Участник в движението”. Съгласно
легалната дефиниция на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП “Участник в
пътнотранспортно произшествие” е всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Според § 6, т.
28. “Участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със
своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. В
този смисъл в случая пострадалият собственик на увредения автомобил се
явява участник в ПТП, независимо, че не е бил участник в движението към
момента на настъпването му.
Съгласно чл.123, ал.3, б. „В“ от ЗДвП, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието и ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, без да напускат местопроизшествието, са длъжни да
уведомят съответната служба за контрол на МВР и да изпълнят дадените им
указания. Следователно виновният водач е длъжен да уведоми органите на
МВР, освен в случаите на постигнало съгласие с увреденото лице.
В разглеждания случай, липсва постигната между участниците
договорка относно размера на вредите и начина на настъпването им. От друга
страна видно от ангажираните по делото доказателства ответникът е напуснал
местопроизшествието, без да изпълни задължението си по чл.123, ал.3, б. „В“
от ЗДвП да уведоми органите за контрол към МВР. Същият е бил длъжен да
го направи, доколкото при отсъствие на пострадалия, е изключено да бъде
постигнато съгласие относно обстоятелствата, при които е настъпил
инцидентът и причинените вреди. При това положение ирелевантно се явява
колко време ответникът е останал на мястото на инцидента, доколкото без
подаден сигнал не може да се очаква изпращане на екип на пътна полиция.
Същото се отнася и до субективната му преценка за малозначителност на
8
причинените от него щети, доколкото тя е в прерогативите на съответните
компетентни органи.
По изложените съображения съдът намира, че по аргумент от чл.125, т.
7 от ЗДвП посещение на мястото на ПТП от органи на МВР е било
задължително. Ответникът е напуснал мястото на настъпване на ПТП, без да
съобщи за него по надлежния ред, като по този начин е осуетил възможността
да бъде подложен на проверка от органите на реда. Напротив бил е издирен
по подаден впоследствие от пострадалия сигнал.
От ангажираните специални знания се установява, че описаните от
застрахователя щети се намират в причинна връзка с деянието и могат да
бъдат получени при признатия от ответника механизъм на ПТП. В този
смисъл твърденията на ответника, че част от тях са били налични към
момента на ПТП или са настъпили впоследствие, освен недоказани, се явяват
и опровергани от заключението на вещото лице.
Поради наличие на всички визирани в закона елементи от фактическия
състав, предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.3
КЗ се явява доказан по основание. По отношение на размера следва да бъде
кредитирано заключението на вещото лице за съответствие на изплатеното на
пострадалия обезщетение с възстановителната стойност на автомобила по
пазарни цени. С оглед изложеното искът следва да бъде уважен до пълния
претендиран размер от 1 838.76 лева.
С оглед правоувеличаващия ефект на подаване на исковата молба,
главницата се дължи ведно със законната лихва, считано от депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК, откогато се счита предявен искът, до
окончателното плащане.
С оглед изхода на спора по главния иск основателна се явява и
акцесорната претенция с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД за
дължимост на обезщетение за забава за неоспорения от ответника период от
14.09.2021г. до 19.01.2022г., изчислено с електронен калкулатор в размер на
68.44 лева.
Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде
постановено друго, с което искът бъде уважен.
9
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззивника следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски в размер на 358,66 лева за
заповедното производство (за д.т. и адв.възнаграждение), 390,41 лева за първа
инстанция (за д.т., депозит в.л. и такса за съдебно удостоверение) и 382,30
лева за въззивна инстанция (д.т. и и адв.възнаграждение). Искането за
присъждане на разноски за копия на преписка на КАТ в размер на 4,50 лева се
явява недоказано.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №2956/05.10.2022г., постановено по гр.д. №
3564/2022 г. по описа на Районен съд – Варна и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
Н. П., ЕГН: ********** ************************************* дължи на
„ЗЕАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, пл.Позитано №5, сумата от 1 838.76 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№470121212105505 за увреждания на лек автомобил „Мицубиши“ с рег.
№******, собственост на Г.И.И., получени при ПТП от 12.08.2021г.
************************, причинени виновно от Н. Н. П., като водач на
лек марка Тойота, с рег.№ ******, собственост на Т.Х.К., който напуснал
мястото на произшествието, както и сумата от 68.44 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 14.09.2021г. до 19.01.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
20.01.2022г. до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №272/21.01.2022г. по ч.гр.д. №578/2022г. по
описа на ВРС, 25 с., на основание чл.422 ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ и чл.86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Н. П., ЕГН: **********
************************************* да заплати на „ЗЕАД„Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.Позитано №5, сторените в производството съдебни
разноски в размер на 358,66 лева за заповедното производство по ч.гр.д.
10
№578/2022г. по описа на ВРС, 390,41 лева за първа инстанция и 382,30 лева
за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11