Присъда по дело №1454/2020 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1454 по описа на Варненския окръжен съд за
2020 година, наказателно отделение.
Пред първата инстанция- Варненки окръжен съд е образувано производство по
внесен от Варненски окръжен прокурор обвинителен акт срещу А. К. А. ЕГН **********, за
това че На 28.07.2016 г. в гр. Варна на бул. „Осми приморски полк", при управление на
моторно превозно средство -мотоциклет марка „Хонда CBR 900RR3" с ДР № ******,
посока гр. Варна - кв. Виница, нарушил правилата за движение, а именно чл. 20, ал.1 от
ЗДвП- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни Средства,
които управляват" и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението", като по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Н. Н. Н. ЕГН
********** от гр. Варна - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в", вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
Производството е проведено по реда на чл. 371 т.1 от НПК, с изявление на страните/
както и допълнително изявление относно една от експертизите/ да не се разпитват
свидетелите и част от вещите лица, като съдържанието на съответните протоколи се ползва
от съда, след прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. В с.з. представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, предлага на съда да бъде признат за виновен;
повереникът на частните обвинители се присъединява към това становище; защитата на
подсъдимия пледира за оправдателна присъда, претендира се, че е налице и оказана помощ
на пострадалата. Оспорват се изготвените по делото експертизи, но същевременно страните
намират, че при тази доказателствена маса не е наложително назначаване на още експертизи,
които да отговарят на идентични с поставените вече въпроси.
Съдът приема за установени следните факти и обстоятелства:
Подсъдимият А. е правоспособен водач към датата на деянието. От години
управлявал мотоциклет, като закупил осем месеца преди това мотоциклет „Хонда CBR
900RR3" с ДР № ****** , за който нямал сключена застраховка гражданска отговорност.
На 28.07.2016 г. около 19.30 часа, подс. А. управлявал мотоциклета си по бул. „Осми
приморски полк" посока от гр. Варна за кв. Виница, при топло, сухо и светло време. Пътят
представлявал едно платно с две ленти, отграничени с бяла непрекъсната линия, покрит с
асфалт, гладко и без дупки. Имало наклон за изкачване, последван от плавен десен завой,
който преминавал в по-остър, продължавал по стръмнината, след което дъгата леко се
изправяла и следвал остър ляв завой по посока на движението на водача. Районът е с
ограничение от 50 км/ч., тъй като е в рамките на града.
По същото време пострадалата Н. Н. Н., на 81 години и съпругът й били на лозето си
на ************************** Около 19. 30 часа двамата тръгнали да се прибират към
града, като за целта, за да излязат на булеварда и отидат към близката автобусна спирка,
трябвало да излязат на платното за движение. Тъй като имотът им се намирал от дясната
страна по посока на движението на мотоциклетиста и без никакъв тротоар / той бил
1

премахнат около година преди това при ремонт/, то двамата трябвало да преодолеят първо
стръмни стълби, след това директно да се качат на самото платно за движение. Точно там
мантинелата на пътя била специално прекъсната, а на пътя имало решетка, покриваща
отводнителен улей, непосредствено след нея се излизало на асфалта.
Намерението на двамата съпрузи било да преминат оттам за да стигнат до близката
автобусна спирка посока към центъра на Варна. Св.Н. подпомогнал жена си да се изкачи до
решетката и там я оставил, защото тя се придвижвала трудно, ходела с патерица. Той се
обърнал и се върнал обратно, за да заключи вратата. Малко след това чул удар.
Пострадалата тръгнала от отводнителната решетка преди пътя, за да пресича по
платното и в този момент покрай нея минал колоездач - свидетеля Д. С. С.. Той видял, че Н.
била буквално избутана от съпруга й по стълбите, за да стигне решетката, а тя веднага
тръгнала да излиза на платното, без да се огледа. С. видял, че от мястото си на решетката тя
направила първа, после втора крачка. В последния момент той успял да я заобиколи отляво,
за да избегне удара, дори когато подминал, се обърнал, за да й направи забележка. Секунда
след това чул удара вече зад гърба си.
Непосредствено зад С. се движел мотоциклетът, управляван от подсъдимия. Той
възприел Н. в момента, в който тя била вече на платното, но не могъл нито да спре
безопасно, нито да я заобиколи. Последвал удар с пешеходката – предната лява част на
тялото й била ударено с предната дясна част на мотора, като тя се намирала на 1 метър
навътре в дясната лента. Моторът се отклонил наляво, след което подсъдимият паднал.
Мотоциклетът се приплъзнал по платното, спирайки на около 18 метра от приетия в огледа
за ориентир № 1 стълб от уличното осветление. Тялото на пострадалата било отхвърлено на
около 20 метра от мястото на удара, в дясната лента за движение.
Колоездачът спрял и слязъл от колелото, а подсъдимият станал и също тръгнал към
падналата жена. Двамата се опитали да й помогнат, като А. намерил вода и започнал да я
пръска по лицето. Обадил се на тел. 112 и след около 10-тина минути на място дошли
полицаи, за да запазят местопроизшествието. Дошла линейка и откарала пострадалата в
болница. На местопроизшествието бил извършен оглед и скица към него, обективирани в
протокол.
Пристигналите служители на ПП съставили АУАН на подсъдимия, с което започнало
административно-наказателно производство, но констатираното от тях нарушение е за липса
на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и няма отношение към започналото
наказателно производство по чл. 343 от НК.
Около 22.00 часа в болницата пострадалата, вследствие на получената комбинирана
травма, починала.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния
доказателствен материал по делото- показанията на свидетелите,приобщени по реда на чл.
373 вр. чл. 283 от НПК, на св. Д.С., пред съда, както и прочетените пред съда на основание
чл. 281 от НПК, обясненията на подсъдимия, заключенията на вещите лица и приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие- в присъствие на в.л. инж. Й.М., протокол за оглед на мотоциклет,
2

следствен експеримент- т.3 л.239 и други документи от досъдебното производство.
Гласните доказателствени средства.
Те могат условно да се разделят на две групи гласни доказателствени средства, но
между тях не съществува противоречие, което да налага съпоставката, защото установяват
различен кръг от фактически обстоятелства, като обективността и добросъвестността им не
се подлага на съмнение. Свидетелят очевидец С. е установил фактите, при които е настъпил
съставомерния резултат и които имат значение преди всичко за наказателната отговорност.
Показанията на свидетеля Н.Н.-съпруг на пострадалата са относно неговите действия
непосредствено преди Н. да се качи по стълбите за да излезе на платното, тези на Н.Н.- техен
роднина и съсед, както и на А.М. се отнасят за времето непосредствено след настъпване на
ПТП, а на св. Й.Н.-относно местоположението на имота, св. И.И.- роднина, който също не е
бил пряк очевидец Св.П. В. и П.М. са полицейските служители, които са пристигнали на
място, за да обслужат местопроизшествието, да направят необходимата организация и за
извършат първоначалните действия по запазване на следите.
С най-голям принос към фактите, подлежащи на изясняване и послужили за основа
на експертните заключения са тези на св. Д.С.. Той е разпитан както пред съда, така и са
приобщени показанията му от ДП, с оглед пълнотата им и поради лиса на някои неточности
в изложението му. Последното е разбираемо с оглед изтеклия близо пет годишен е период,
но въпреки това този свидетел е много точен, конкретно, съвсем ясно и изчистено, и най-
вече без колебания, обяснява ситуацията- относно движението по пътя, в кой момент е
видял пешеходката, изминатите от нея крачки, заобикалянето и последвалия удар, вече зад
гърба му.
Обясненията на подсъдимия пред съда също са добросъвестни, независимо от техния
амбивалентен характер, за който винаги следва да се държи сметка. Подсъдимия твърди, че
пешеходката вече е била на платното, когато е била забелязана от него и той видял да прави
не повече от две крачки, на около 10-15 метра от него. Използвал спирачките, но въпреки
това настъпил удар, а след съприкосновението тя паднала вдясно, а той наляво, като
моторът се ударил в бордюра и започнал да се плъзга / както подсъдимият така и останалите
участници използват глагола “сурка се“, което смислово означава плъзга се, приплъзва се и
др.под./.
Експертни заключения и писмени доказателства.
Според приобщеното заключение по СМЕ на д-р Димитър Ганчев –СМЕ, л.78 се
установява че причина за смъртта на пострадалата е последвала в следствие причинената
комбинирана травма, контузия на мозъка и мозъчния ствол, контузия на белите дробове.
Причинените от сблъсъка травматични увреждания са в пряка причинно следствена връзка
със смъртта на пострадалата.
Съобразно химическото изследване на кръвта на подсъдимия, той не е бил употребил
алкохол или друго упойващо вещество по време на инкриминираното деяние.
За нуждите на разследването и за отговор на поставените в назначените експертизи
въпроси е била изискана, но без положителен отговор, информация чрез представителството
на мотоциклетите „Хонда" в България. Те не могат да отговорят на въпроса за
3

възможността скоростта на мотоциклета към момента на удара да бъде определена по
показанията на оборотомера, фиксирани при огледа. От техническа гледна точка,
единствено от данни на оборотомера скоростта не може да се определи, при липса на други
допълнителни данни с каквито не са разполагали.
За нуждите на разследването са били направени фотоснимки, като експертите са
разполагали с всички направени на мястото на произшествието и са ги съотнесли към
данните от огледния протокол, като по този начин в констативно-съобразителните части на
експертизите са съпоставили в пълнота наличните изходни данни, за да направят
заключенията си.
Автотехнически и комплексни експертизи.
По делото са изготвени множество АТЕ- допълнителни, повторни, а също и
КСМАТЕ, с идентични въпроси, в следния хронологичен/по време на изготвяне/ ред:
1.Инж. Й. Л. М. – т.1,л.104 от ДП, със задача да опише механизма на ПТП, дължина
на опасна зона, възможности за предотвратяване на удара. Според това заключение се стига
зо извод, че скоростта на движение е била между 38,4 и 61,56 км/ч, а дължината на опасната
зона при първата и втората скорост съответно 26,43 метра и 49,45 метра. Доколкото тя е с
твърде общи и в големи диапазони заключения по съществените въпроси по делото, тя не
може самостоятелно или в съвкупност с останалите АТЕ да послужи на съда да направи
правните си изводи.
2.Следващата експертиза е КМАТЕ, с участието на в.л. проф. М.С., проф. Добринка
Р. и инж.Л.М. /л.117,т.1 от ДП/, която е прочетена от съда по реда на чл. 283 от НПК, след
постигнато съгласие, както и допълнително, уточняващо, да не се разпитват вещите лица по
тази експертиза. Тя е със задачи да се определи мястото на удара, скоростта на мотоциклета
преди удара, опасна зона, отстоянието от място на удара в момента на стъпването на
пешеходката, видимост за МПС и разстоянието на тази видимост, възможност за избягване
на удара, както и механизъм на ПТП.
По тази експертиза първоначалния извод е за скорост от 56,92 км/ч непосредствено
преди произшествието, при което дължината на опасната зона за спиране е *,90 метра. При
скорост с разрешената- от 50 км/ч, опасната зона ще е 33,51 метра. Отстоянието на
мотоциклета от мястото на удара в момента на стъпване на пешеходката на платното е 19,45
метра /при приета скорост за движение на жената от 2,9 км/ч. Разстоянието на видимост,
изчислено след излизането на мотора от десния за него завой, спрямо пешеходката на
платното, е 67 метра. Водачът според експертите не е имал възможност да предотврати
удара.
Допълнителната експертиза е била назначена, но с поставени въпроси само към две
от вещите лица- проф.С. и инж.М. /л. 147, т. 1 от ДП/ с въпроси – каква трябва да е
съобразената скорост, каква е била скоростта на МПС преди произшествието и при каква
скорост ще се избегне удара. Тази експертиза отново прави изводи за разстоянието на
видимост на мотора, като заключава, че безопасната скорост можела да е дори 68 км/ч, а той
се е движел с 56,92 км/ч.и по този начин напълно се е съобразил с конкретните пътни
условия – наличието на завой, ограничаващ видимостта му, с други думи, скоростта е била
4

съобразена. Същевременно скоростта с която е можел да избегне удара, според тези вещи
лица е била 35,14 км/ч. Съдът не кредитира допълнителната експертиза на С. и М. като
приема същата за противоречива и несъответна на фактите по делото, най-малкото поради
изведеното твърдение за съобразена скорост от 68 км/ч.
Всъщност същественият въпрос, който би следвало да се постави в основата на
експертните заключения е в кой момент е възникнала опасността за подсъдимия, което
определя и разстоянието, от което подсъдимият е могъл да възприеме пострадалата.
3.На тези въпроси отговаря САТЕ на доц.Р.Д. и допълнителната към него, както и
допълнителна, назначена от съда. На него са били оставени следните въпроси- относно
място на удара, скорост на МПС преди ПТП, дължина на опасна зона, отстояние от място на
удара в момента на стъпване на платното, видимост за МПС към пешеходка, възможност за
избягване на удара/ от МПС и от пешеходката/, механизъм на ПТП, скорост, за да се
избегне удара, попада ли пешеходката в опасната зона в момента на стъпване на платното,
попада ли в опасната след една крачка на платното, ако се движи с разрешена скорост от 50
км/ч, дали попада в опасна зона.
При проведения от в.л. доц.Р. Д. в рамките на експертното изследване следствен
експеримент се установява, че подсъдимият е можел да види пешеходката от разстояние от
56,17 - 72,15 метра, като конкретната стойност зависи от неговото местоположение на
пътното платно/ вдясно, по средата или вляво на лентата му за движение/. Според обяснения
на подсъдимия, той се е движел в дясната част на неговата- дясна лента за движение, на
около метър и половина от бордюра /впрочем такъв там има само на места, като се има
предвид вероятно мантинелата на пътя./. Тази експертиза не засяга спецификата на
управление на мотоциклет при завой, но то е добре обяснено от последната експертиза
/В.,Д. и Я./, като че ли най-вероятно е движението на МПС към дясната част на лентата му
за движение. Следва да се приеме при това положение твърдението на подсъдимия за
движение вдясно на дясната лента и тогава той би могъл да види пешеходката на разстояние
от 56,17м. В експертното заключение на Р.Д. хипотетично се приема, че е малко вероятно
мотора да се е движел в дясната част на лентата, като се има предвид, че непосредствено
преди него е имало велосипедист. Последният обаче изобщо не е бил забелязан от
подсъдимия, тъй като той не може да каже дали преди него е имало велосипедист, както и
дали е имало интензивно движение в насрещната лента за движение. Според предходната
експертиза /тройна КМАТЕ- на С. и М./ се приема, в случай че пешеходката е направила 2,5
крачки по 0,* см, ударът да е настъпил на един метър от началото на пътя. Според
експертизата на Р.Д. ударът е настъпил на 1,20 метра от началото на пътя. При това
положение съдът счита, че може да се приеме, че моторът се е движел между средата и
дясната част на своята лента за движение, която е с обща широчина от 3,60 метра.
4.Последната по ред експертиза е повторна, тройна на инж. А.В., инж. А.Я. и
инж.Г.Д. / т.4, л.26 от ДП/ Според заключението и отговори н поставените въпроси, които
вещите лица поддържат и в съдебно заседание Те също приемат, че пешеходката е тръгнала
от отводнителната решетка, тръгнала е навътре в платното за движение, а ударът е настъпил
на 1 метър навътре в платното /идентично с втората експертиза/. Приема се за логично
движение на мотора откъм дясната страна на лентата, като обяснението е свързано с
обичайното поведение на водачи на мотори- при подготовка за навлизане в попътен ляв
завой, движението се поддържа в дясната част на лентата за движение. Това се определя от
5

траекторията за движение в завой, обичайно от външната част на кривата при навлизането
му, към вътрешната част на кривата и при достигането му в средата и отново към
външната част при излизането от кривата на завоя.
Общото разстояние, което е изминал мотоциклетът след удара е 23,28м. и при тези
данни се стига до извод, че скоростта на мотоциклета преди удара е била 59,58 км/ч. За
прецизност, вещите лица използват два различни метода на изчисление на тази скорост / на
Searle и на Appel/, както впрочем и експерта Д., като в първия случай стигат до стойност
53,10 км/ч, а при втория стойност от 60,84 км/ч. При втория метод се работи с изходни
данни, получени изцяло при експериментални тестови изследвания. В случая те приемат, че
не са налице съвсем категорични данни за местоположението на тялото след удара и заради
това се приема скорост на движение в момента на удара от 59,58 км/ч. / в тази връзка в.л.
Р.Д. пред съда заявява, че поначало е възможно да се използват тези два метода на
изчисление, както също и е възможно да се направи краен извод, като се усреднят двете
получени стойности, което по същество повтаря и заключенията по тройната експертиза/.
При тези стойности, дължината на опасната зона за спиране е 42,97 метра.
Същевременно, видимостта на водача на мотоциклета към пешеходката от момента на
откриването на пряка видимост към нея се посочва отново в същите стойности- от 56,17 до
72,15м, кто се ползват резултатите от следствения експеримент по експертизата на Р.Д.. За
да отговорят на въпроса какво е било отстоянието на мотоциклета спрямо пешеходката от
момента на стъпването на платното, вещите лица се основават основно на анализ на
гласните доказателства. Този анализ се приема за достоверен от съда, а като краен извод -
правилен. Безспорно установено е, че пострадалата се е изкачила по бетонните стъпала, за да
излезе първо на отводнителната решетка, а после и на платното, подпомогната от съпруга
си. Това е било видяно от велосипедиста-св. С.. При движението си по дясната лента той
добре видял това „избутване“ на пешеходката от мъжа й, като и видял че тя има в себе си
помощно средство / дали то е било употребено от нея или не, остава неизясним по делото
въпрос/. Н. се е обърнал, с намерение да затвори портата на лозето и се е отправил натам.
Т.е били са му нужни крачки за да стигне до там. Същевременно свидетелят С., който видял
жената вече излязла на пътя, твърди, че тя е била горе на решетката и на пътя сама,
направила е крачка или две, когато той успял в последния момент да я заобиколи, после да
се обърне и да й извика да внимава. В това време Н. продължавал да е с гръб към тези
събития, защото заявява, че докато е заключвал, чул удара, макар и в неговите представи да
описва изминалото време като секунда, макар че тя не ще да е била достатъчна само дори да
се обърне. Вещите лица приемат всичко това описано като 5 секунди. От защитата се
оспорва това време, като се счита за произволно, както и няма данни да е престоявала на
платното, а през цялото време е била в движение. Според защитата ако се приеме че е
направила между две крачки и три крачки, това означава да е изминала между 0,9 метра и
1,2 метра и като време- между 1,01 и 1,34 сек. Тези първи две крачки са описани от
свидетеля С. когато той успява да я заобиколи и да продължи напред, но е възможна да има
предвид и движението от решетката към платното. След него тя е продължила движението
си, достигнало преди удара до 1 метър от началото на лентата за движение. Прав е
защитникът като набляга на определението за път съгласно пар.1 от ДР на ЗДвП и дали
решетката е част от пътя- не, не е. Но въпросът е дали пешеходката е започнала да бъде
опасност за участниците в движението именно в този предишен момент- от стъпването й на
решетката и отговорът е положителен. Тези изтъкнати между една секунда и 1,34 секунди,
6

извървяни по платното са били предшествани от движението й непосредствено преди
навлизане в платното – от появата й на решетката и крачките, които е направила, вече на
пътя, в момента, когато е била заобиколена от велосипедиста С.. Този въпрос обаче се
отнася до обсъждането на разрешената, съответно съобразената скорост, нарушението на
правила за движение, наличието или не на непредпазлива вина за подсъдимия и правния
извод на съда относно престъплението.
В заключение по експертизите. Както бе посочено, първата от тях е с твърде широки
параметри и от тях не могат да се черпят изводи, които еднозначно да се коментират от съда.
По отношение на втората- КМАТЕ / но не и допълнителната /- изводите за скоростта и
опасната зона са близки с тези на останалите експертизи- на доц.Р.Д. и на А.В., А.Я. и Г.Д.:

- Според С. и М. скоростта е била 56,92 км/ч непосредствено преди произшествието,
при което дължината на опасната зона за спиране е *,90 метра. При скорост с разрешената-
от 50 км/ч, опасната зона ще е 33,51 метра. Разстоянието на видимост за водача към
пешеходката е 67 метра. Съобразената скорост, за да може да спре безопасно е 35,14 км/ч.
- Според Д. скоростта е била 56,3 км/ч непосредствено преди произшествието, при
което дължината на опасната зона за спиране е 35,23 метра. При скорост с разрешената- от
50 км/ч, опасната зона ще е 29,73 метра. Разстоянието на видимост към пешеходката е от
56,17 до 72,15м. Ако се е движел в дясната страна на дясната лента- най-малката стойност от
56,17м. Съобразената скорост, за да може да спре безопасно е 42,3 км/ч.
- Според В., Я. и Д. скоростта е била 59,58 км/ч. непосредствено преди
произшествието, при което дължината на опасната зона за спиране е 42,97 метра. При
скорост с разрешената- от 50 км/ч, опасната зона ще е 33,51 метра. Разстоянието на
видимост към пешеходката е от 56,17 до 72,15м. Ако се е движел в дясната страна на дясната
лента- най-малката стойност от 56,17м./възприемат се резултатите от следствения
експеримент на доц. Д./.
Според всички експертизи, дори и подсъдимият да се е движел с разрешената скорост
от 50 км/ч за населеното място, то пешеходката при всички варианти на изчисленията и
попадала в опасната зона за спиране. За да е можел безопасно да спре, е следвало да се
движи с по-ниска от разрешената скорост. Същевременно нищо не е ограничавало
видимостта му на разстояние поне 56,17 метра от момента, в който пешеходката е
предприела пресичане.
Съдът счита, че безспорно подсъдимият се е движел със скорост над разрешената,
като приема скоростта, изчислена от последната експертиза, а именно- 59,58 км/ч.и дължина
на опасната зона за спиране от 42,97 метра. Ударът е настъпил на 1 метър навътре в дясната
лента на дясното /посока Виница/ платно за движение. Видимостта, която е имал към
възникналата опасност и която следва да се приеме за установена, при доказано движение на
мотоциклета в дясната част на лентата е 56,17 метра /а тя е и най-благоприятна за него/.
Съобразно тези изводи съдът приема, че подсъдимият въпреки, че се е движил със
скорост над разрешената, в нарушение на правилото на чл. 21 от ЗДвП, това нарушение не е
в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат /такова обвинение освен това
7

и няма/. Конкретното нарушение е чл. 20 ал.2 пр.2 от ЗДвП, че при възникнала
непредвидима и внезапна опасност за движението не е намалил или спрял. Нещо повече, по
делото не е установено да има каквато и да било спирачна среда, не може и с оглед
установените факти да се приеме, че той е предприел екстрено спиране, или друга
спасителна маневра. Установено е, че свидетелят С., преди да настъпи удара, не е чул
никакво движението на мотора зад себе си, не е чул и характерен звук от рязко спиране.
Св.Н. говори само за звук от удар, настъпил, когато е би с гръб към пътя. Същевременно
движението не е било нито интензивно, нито затруднено от сложен трафик по някакъв
начин, или затруднена видимост, за което обяснява и подсъдимия - не помни да е имало
някакво натоварено движение, не помни да е имало МПС в насрещната лента и др.под.
Нарушенията на правилата за движение сами по себе си не са достатъчни за
отговорността по чл. 343 от НК, необходимо е да съществува причинна връзка между
нарушаването и предвидените в закона последици. Затова тук е налице следното
обстоятелство- движение със скорост над разрешената, за която е безспорно установено, че
не е причинила последиците, но от друга страна е доказана възможността за избягване на
последиците при движение със скорост, по-ниска от разрешената и съобразена с
обстоятелствата от значение за безопасността. Според възприетите от прокурора факти той е
повдигнал обвинение за нарушение по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват " както и по чл.20
ал.2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието а пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат преди всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да спрат намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
Съдът счете, че не е нарушена разпоредбата на ал.1, както и тази на ал.2 пр.1 от ЗДвП, а се
касае само за несъобразяване с изискването на второто предложение на ал.2, за което и
призна подсъдимия за виновен, като го оправда по останалите бланкетни текстове на ЗДвП.
Преценката на съда е, че не става въпрос за нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗДвП, както и за
първото предложение на ал.2, доколкото този текст изисква движение със съобразена
скорост при наличие на обстоятелства, налагащи на водача да управлява МПС с повишено
внимание, поради особености на релеф, местност, състояние на пътя, на превозното
средство, характер интензитет на движението, условия за видимост и пр. Всичко това са
естествени процеси, налични пречки или опасности факти от действителността, които
принципно водачът е длъжен да види и да се съобрази с тях, съответно и да прецени
скоростта си, за да може да реагира адекватно, с други думи предвидима опасност. Вярно е,
че в случая движението е било в градски район, с жилищни сгради отвъд мантинелите /там,
където ги е имало/, пешеходни пътеки, спирки на градския транспорт и пр. В случая обаче
нито едно от тези препятствия не се явява значимо, а за водача- да е било предвидимо и да е
бил длъжен да се съобрази с него. Налице е била непредвидима и внезапна опасност, с която
водачът е бил длъжен да се съобрази и е налагала нуждата съответно да намали или спре и
не може да се ползва от по-голямата опасна зона като оневиняващо обстоятелство. В този
смисъл е и трайна съдебна практика, според която попадането в опасната зона за спиране
при наличието на допуснати нарушения на правилата за движение - да се движи с
несъобразена скорост- не е основание за отпадане на отговорността му, независимо от
доказаното съпричиняване на резултата в по-голяма степен от другия участник в
8

движението. Попадането в опасната е само тогава основание за отпадане на наказателната
отговорност, когато деецът не участва с виновно нарушение на правилата за движение.
Затова и важният за установяване въпрос е дали задължението на водача да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението/чл.20 ал.2 пр.2 от ЗДвП/е обективно съществуващо и то се установява от
наличието на достатъчно видимост към пешеходката, която е следвало да възприеме като
опасност и да реагира. Тук следва да се обсъди и въпросът за възникване на опасността и в
кой момент появата на пешеходката на пътя представлява такава.
Пострадалата следва да се третира като възникнала опасност за движението на
подсъдимия от момента на появата й, непосредствено преди началото на пътното
платно - на отводнителната решетка, която преминава в път, веднага след
непрекъснатата осева линия. Пешеходката в нито един момент не е била колеблива и
нерешителна, макар и придвижването й да е било бавно с оглед възрастта и данните за
общото физическо състояние и за трудната й подвижност. Тя се е движела, без да спре, по
свидетелство на С., който я заобиколил и й подвикнал забележка, и независимо от тези
обстоятелства тя продължила да се движи по платното. Нейното движение от момента
върху решетката е започнало веднага, не са установени факти, които да сочат, че тя е
спряла движението си с намерение да пресича пътя и изобщо от логическото развитие
на ситуацията става ясно, че тя е продължила да върви напред по пътя. Такива са и
възприетите в обвинителния акт факти и в този смисъл са неоснователни упреците на
защитата за липса на променена рамка на обвинението. От този момент подсъдимият е
бил длъжен да съобрази скоростта си с конкретното изменение в пътната обстановка.
Въпреки това той продължил да се движи в крайната дясна лента, като е видял
пешеходката едва когато вече направила крачки е била на самото платно. Дори не е
била забелязана от него в този по-ранен момент, за да прецени дали да намали
скоростта си/ неразрешена за този участък/ или да започне аварийно спиране в много
по-ранен момент. Началният момент, от който за него е възникнало задължението да
предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да
възприеме опасността за движение. Винаги водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно
пътната обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост
към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие. Затова и
деянието на А. не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала
внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим, а в
един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме, съобразно установена по делото
видимост към пешеходката от 56,17 метра. Тогава той е бил длъжен да реагира съобразно
правилото на чл. 20 ал.2 пр.2 от ЗДвП, но той не е сторил това. Нарушавайки това правило,
не може да се приложи чл.15 НК, което е възможно само при липса на допуснати нарушения
от водача, когато опасността възникне в опасната зона за спиране и го постави в
невъзможност да я предотврати. След като пострадалата е имала непрекъснато движение
към и на платното за движение от разстояние на видимост за подсъдимия от 56,17 метра, тя
е представлявала опасност от този момент за него и той е бил длъжен да реагира в по-ранен
момент, като намали или спре.
В пряка причинно-следствена връзка от това му поведение е причиненият по
непредпазливост общественоопасен резултат – смъртта на Н..
9

От субективна страна деянието, като форма на вина, е осъществено непредпазливо по
смисъла на чл. 11, ал.3, пр.1 от НК, под формата на небрежност, тъй като не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
като не е съобразил скоростта си на движение с нормите от ЗДвП цитирани по-горе. За
сравнение, небрежността е вид непредпазлива вина, а случайното деяние е изключващо
вината обстоятелство. И в двата случая- обективно се причинява престъпен резултат, без
деецът да го съзнава. Разликата при небрежността е, че той обективно е бил длъжен да
предвиди настъпването на последиците и субективно - могъл да предвиди последиците. За
да се прецени дали той е бил длъжен да предвиди резултата, следва да се даде положителен
отговор на следните въпроси:
1. Какво поведение като водач дължи той? Това, което се предписва от правилата за
движение по пътищата, а спазването на всички правила изключва небрежността и изобщо
вината, обратното означава, че деецът не е положил дължимата грижа и е налице виновно
поведение.
2.На второ място следва да се отговори - отклонил си се е той от дължимото
поведение и в какво се е изразило то. При небрежност се нарушават правилата за движение
по пътищата и от това за него възниква задължението да предвиди общественоопасните
последици на своето деяние- в случая разпоредбата при внезапно възникнала опасност на
пътя да намали или да спре. .
3. Могъл ли е в конкретните условия да предвиди последиците, съобразно
конкретните обективни условия. По делото е установено, че внезапно на пътя е излязла
пешеходката, което е отнело възможността на подсъдимия да предотврати резултата. Но
неговата зона на видимост е била 56 и повече метра, в рамките на които той е бил длъжен да
предприеме мерки за възникналата опасност. Това той е сторил едва на съвсем близко
разстояние от пешеходката- 10-15 метра, в които е започнал изобщо да реагира, като
започнал да наля скоростта. По делото не е установен никакъв спирачен път, нито
свидетелски показания, от които да се направи извод, че е имало изобщо някакво аварийно
спиране. И накрая, ако се беше движил в рамките на дължимото поведение, да би имал
възможност да предотврати последиците.
Приложение на привилегирован състав
Решението на съда е, че е налице привилегирования състав по чл. 343 А от НК.
Прокурорът е повдигнал обвинение пред съда по основния текст на чл. 343 от НК.
Събрани са достатъчно и непротиворечиви доказателства подсъдимият да е сторил
всичко зависещо от него за оказване помощна пострадалата. Да се приеме, че е налице
оказана помощ на пострадал, трябва лицето да е живо, както несъмнено е било.
Подсъдимия твърди, че по негова молба очевидци са се обадили на Бърза помощ, а св.
С. смята, че подсъдимият е дал вода на пострадалата и настоявал да бъде качена на
автомобил, без да се чака пристигането на линейка и специализирана помощ. Обаждане
за помощ по телефон е действие, което се определя като оказване на помощ, при
наличие на живи лица, на които да може тя да се даде. Съдът приема, че подсъдимият е
направил това, което е било във възможностите му, за да окаже помощ на пострадалата.
Константното виждане на касационния съд по отношение на приложението на чл.343а от
НК е, че за всеки конкретен случай следва да се прави преценка с оглед възможностите на
10

дееца, обстановката и характера на действията му, които е извършил сам или с други лица.
Несъмнено е, че от обективна страна подсъдимият е извършил такива действия, които в онзи
момент са били от важно значение за състоянието на пострадалата, като не е останал
безучастен и изобщо е оказал цялото необходимо внимание и е направил нужното за
оказване на помощ. За да е приложим привилегирования състав не се изисква някаква
специална инициатива в активна степен, а се има предвид всяко действие и всяка
инициатива за спасяване живота и здравето на пострадалия, щом чрез извършването им той
обективно се подпомага. Поради това и призна подсъдимия за виновен в по-леко наказуемо
престъпление – по чл. 343 А от НК.
Наказанието. За неговото определяне, съдът прецени степента на обществена
опасност на деянието и данните за личността на подсъдимия.
Подсъдимият А. е правоспособен водач на МПС от 15 години. Със средно
образование, по професия автокозметик. Неосъждан. Според справката от Пътна полиция е
бил санкциониран нееднократно за извършени най-разнообразни нарушения по ЗДвП – от
управление без колан без документи, без гражданска отговорност, до превишена скорост и
др. Влезлите в сила НП са общо 13 броя и нито една от наложените глоби не е заплатена.
Вярно е, че част от тях са със значителна давност, но последните му наказания като водач са
от 2014г. и от 2015г. Последното НП от 2016г. е издадено по повод на процесното ПТП, но
констатираното нарушение не е относимо към деянието, предмет на настоящия процес, а за
управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /
мотоциклетът е бил закупен осем месеца преди това /. Бил е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба, отново за престъпление по чл.
343 А ал.1, б.Б от НК. Многократно е санкциониран от Пътна полиция, с налагане на
различни по размер глоби за нарушаване на правилата за движение, като нееднократно му е
било отнемано свидетелството за правоуправление.
Подсъдимият е бил с наложено административно наказание глоба и лишаване от
право да управлява МПС по реда на чл. 78 А от НК, отново за причинена непредпазлива
смърт, след управление на МПС през 2007г. Макар за това деяние да е реабилитиран по
право, то съдът не може да подмине това обстоятелство. Вярно е, че реабилитацията
заличава правните последици от осъждането, но не и характеристиката на подсъдимия като
изключително недисциплиниран водач на пътя, вече причинил веднъж смъртта на лице,
поради неговото поведение на пътя.
Извън тези негативни данни за личността му, смекчаващите отговорността
обстоятелства са, че е неосъждан. Други данни за личността му не са събрани или
представени на съда. След като прецени тези изложени обстоятелства, от съществено
значение за преценката за формиране на размера на наказанието и затова счете, че
наказанието следва да се определи между минималния и средния размер на наказанието,
което е с максимален срок от четири години и определи наказание в размер на една година
лишаване от свобода.
Отчетените дотук данни за личността на подсъдимия с оглед преценката за неговия
размер, обосновават и приложимост на института на условното осъждане, тъй като наред с
тях са налични и останалите положителни предпоставки за приложението на чл. 66 от НК –
размер на наложеното наказание от една година, подсъдимият не е осъждан /освобождаван
11

по чл. 78 а от НК за което е реабилитиран по право/. Прилагайки разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК, съдът отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва
генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция и
отложи изпълнението на наказанието, като му определи изпитателен срок в размер на три
години. Така възпиращия и превъзпитателен ефект ще се постигне и без ефективно
изтърпяване.
Безспорно отражение върху размера на наказание и приложимостта на условното
осъждане следва да даде и обстоятелството, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата, чието поведение като пешеходец несъмнено е било неправомерно и в
нарушение на основните правила за движение по пътищата и най вече правилото да не
излизат внезапно на платното за движение. Съдебната практика на ВКС към настоящия
момент е в насока, че действията на пострадалия, и неговия личен принос за резултата
следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието /в този см. например Р №
110/2014г. на ІІ н.о, Р № 81/2016г. на ІІІ н.о., Р № 113/2016 г. на ІІІ н.о./.
Съдът наложи на основание чл. 343 Г от НК кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право да се управлява МПС, в размер, равен на определеното наказание
лишаване от свобода, поради наличните данни за подсъдимия като многократен нарушител
на правилата за движение по пътищата.
Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски. Водим от горното
съдът постанови присъдата си.

Съдия:
12

Номер на акта:	53
Дата:	28 юни 2021 г.
Съдия:	Иваничка Димитрова Славкова

Дело:	20203100201454
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 декември 2020 г.

Присъда по дело №1454/2020 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите