№ 692
гр. Варна, 06.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
М. Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500562 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК вр. чл.250, ал.3 ГПК и е
образувано по частна жалба на Община Балчик, подадена чрез процесуалните
й представители адв. С. и адв. Д., против определение № 260181/18.08.2022 г.,
постановено по гр.д. № 650/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с
което е оставена без разглеждане молбата на общината за допълване на
постановеното по делото решение № 260007/09.05.2022 г. с произнасяне по
предявените обективно евентуално съединени искове по чл.61, ал.3 ЗЗД и чл.
59 ЗЗД.
Жалбоподателят е сочил, че обжалваното определение е неправилно -
незаконосъобразно, като е молил за отмяната му с връщане на делото на
окръжния съд за произнасяне с допълване на решението по исковете по чл.
61,ал.3 ЗЗД, вр. с чл. 59 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД. Изложил е съображения за
наличието на правен интерес от исканото допълване и за предпоставките по
чл. 250 ГПК за уважаването му.
Въззиваемият “УИШБОН“ЕООД е подал писмен отговор, с който е
оспорил частната жалба и по съображения за правилността на обжалваното
определение е молил за потвърждаването му. Посочил е, че молителят като
ответник по делото няма правен интерес да иска допълване на решението по
искове, предявени от другата страна, а освен това е недопустимо
разглеждането на евентуалния иск при уважаване на главния, вкл. и при
1
частичното му уважаване. Позовал се е на злоупотреба с процесуални права
от насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалване на определението по чл. 250 ГПК като неизгодно за него, редовна е
и допустима, включително и предвид липсата на данни за злоупотреба с
процесуално право от жалбоподателя, а разгледана по същество тя е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред окръжния съд се е развило по искова молба на
“УИШБОН“ЕООД срещу ОБЩИНА Балчик, с която са били предявени
искове за осъждане на ответника на основание чл.72, ал.1 от ЗС за сумата от 1
512 243.33лева/съобразно изявление за увеличение на размера в молба вх.
№263999/27.10.2021г., допуснато с определение по чл.214, ал.1, изр.З от ГПК
от 27.10.2021г/, съставляваща увеличената стойност на собствения на
ответника поземлен имот с идентификатор 02508.51.447 по КК на гр.Балчик,
вследствие направените от ищеца в качеството му на добросъвестен владелец
подобрения в същия /изграждане на сгради блок 1 със степен на завършеност
63% и блок 2 със степен на завършеност 50%, пречиствателна станция и
инфраструктура, конкретно описани в уточняващата молба вх.
№261843/03.11.2020г./, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба, до окончателното плащане, евентуално на основание чл.61
ал.З от ЗС, евентуално на основание чл.59 от ЗС за същата сума от 1 512
243.33лева, съставляваща стойността на извършените без натоварване и в
интерес на ответника СМР по изграждане на сгради блок 1 и блок 2,
пречиствателна станция и инфраструктура в собствения му поземлен имот с
идентификатор 02508.51.447 по КК на гр.Балчик, с която ответникът се
обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната от датата на
завеждане на исковата молба, до окончателното плащане. С решението си,
окръжният съд е уважил частично главния иск по чл.72, ал.1 от ЗЗД и е
осъдил ОБЩИНА Балчик да заплати на “УИШБОН“ЕООД сумата от 499
650лева представляваща увеличената стойност на поземлен имот с
идентификатор 02508.51.447 по КК на гр.Балчик, находящ се във вилна зона
„Белите скали“в землището на гр.Балчик, вследствие на извършеното
строителство, като е отхвърлил иска за разликата над 499 650 лева до пълният
претендират размер от 1 512 243.33лева.
2
С подадената в срок молба по чл. 250 ГПК пред окръжния съд, Община
Балчик е претендирала за допълване на така постановеното решение с
произнасяне по предявените срещу нея евентуално съединени искове по чл.
61, ал.3 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, предвид частичното уважаване на главния иск.
Насрещната страна е оспорила молбата и е молила за оставянето й без
разглеждане като недопустима.
Тъй като предмет на производството пред окръжния съд са били
съединените в условия на евентуалност искове по чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, чл. 61,
ал.3 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД, съдът пристъпва към последователното им
разглеждане само при сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие –
отхвърляне на главния иск, респ. на предходния (евентуален) иск за втория
евентуален такъв. Съдът не се произнася по евентуалния иск при уважаване
на главния иск, какъвто е и настоящия случай. Съдът не се произнася по
евентуалния иск и при частичното уважаване на главния иск, предвид
несбъдването на заявеното от ищеца условие за разглеждането му –
отхвърляне на иска, както и защото съдът не може да преизчислява за каква
част следва да се произнесе по евентуалния иск, ако главния иск бъде
частично уважен.
Въззивният съд като инстанция по същество може за първи път да се
произнесе по съществото на евентуалния иск, ако уважи жалбата срещу
главния иск и отхвърли същия. В този случай пред въззивния съд се
възстановява и висящността на евентуалните искове и те подлежат на
разглеждане по същество в поредността според естеството им и при сбъдване
на условието за разглеждането им – отхвърляне на предходния главен иск.
Затова са неоснователни и оплакванията на жалбоподателя за възможно
недопустимо произнасяне за пръв път от въззивната инстанция при липса на
произнасяне по евентуалните искове от първата инстанция.
Наличието на непълнота на решението е предпоставка за допустимост
на молбата за допълване на решение по чл. 250 от ГПК наред с надлежната
процесуална легитимация на молителя и спазването на предвидения в чл. 250,
ал. 1 от ГПК срок. Ако молбата е недопустима, т.е. ако липсва някоя от
посочените положителни процесуални предпоставки, тя се оставя без
разглеждане с определение, което може да се обжалва с частна жалба
съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК (Последователно е становището в правната
3
теория със същото разрешение по този въпрос, като това на проф.д-р Ж.С. в
Българско гражданско процесуално право, София 2000, издателска къща
Сиела, както и деветото преработено и допълнено от А.М., О.С., В.П. и Р.И.
издание на същия труд, първи по действащия ГПК).
Доколкото окръжният съд се е произнесъл по главния иск, уважил е
същия и не дължи разглеждане на евентуалните искове, постановеното
решение не е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК. Това налага извода за
недопустимост на молбата за допълване и тя следва да бъде оставена без
разглеждане. В този смисъл е и постановеното от окръжния съд определение,
поради което то следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВАопределение№260181/18.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 650/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от
връчването му с частна касационна жалба при предпоставките на чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4