Р Е Ш Е Н И Е № 367

 

гр. В.,  15.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          В.ският районен съд………….… наказателна колегия в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 1231……

по описа………… за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „В., ж.к. „Зона Б 5-3“, ул. „С.Г.“, № 27 Б, представлявано от И.А.Й. - управител, против Наказателно постановление № 05-0001001/03.09.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ – „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.       Процесуалният представител на ответната страна заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.    

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На 18.06.2019г. около 14,00 часа при извършена проверка от контролен орган при  на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., в лозов масив в землищата на селата Г. и К., обл. В., е установено да работи лицето В.К.А., която декларирала в съставения на място констативен протокол елементи на трудово правоотношение – работно място, работно време от 06,00ч. до 14,00 ч., субординация /йерархичност/ в отношенията работник-работодател, както и обстоятелството, че има сключен „граждански договор“. При последвалата проверка по документи на 27.06.2019г. е предоставен договор за услуга от 17.06.2019г., в който липсвал материализиран /определен/ краен резултат, което довело до заключението у компетентния орган, че с този договор се прикрива трудово правоотношение, като правоотношението при предоставяне на работна сила не е уредено като трудово правоотношение и не е сключен трудов договор между работника и работодателя преди постъпването му на работа.        

          Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства / показанията на свидетеля А.А. Ш. - Т.– актосъставител и административно-наказателната преписка /.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

           Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

            Доводите в жалбата се свеждат към твърдението, че не са били налице предпоставки да се приеме, че е налице трудово правоотношение, които доводи съдът приема като неоснователни.  

            Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл.61, ал.1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като чл.62, ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Разликата между трудов договор и граждански договор се състои в техния предмет - с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с гражданския договор се уговаря определен резултат. Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в нормата на чл. 66 от КТ. Съществено значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при договора за изработка по чл. 258 - 269 от ЗЗД, едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила - жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа. По гражданския договор се дължи т.нар. овеществен труд - постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина. Докато при гражданския договор изпълнителят е независим от възложителя и му дължи само "изработване на нещо" - на уговорения резултат.

      Приложеният по делото граждански договор не може да промени правоотношението от трудово на гражданско, тъй като естеството на полагания труд определя вида на договора, а не обратното. В случая естеството на полагания труд изисква явно наличие на трудов договор, а не граждански. Извършваната дейност, описана в договор за услуга от 17.06.2019 г., сключен между дружеството и работника, представлява престиране на работна сила, а не услуга, поръчка изработване и др. (на предмет, произведение на изкуството и т.н.) по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. При анализа на събраните доказателства се установява, че правоотношението между страните е трудово и поради наличие на всички останали белези за полагане на труд - работно време, срок, длъжност, месторабота, работно място, трудово възнаграждение, заплащане на осигуровки и данъци, спазване правилата за ЗБУТ.

     Съдът кредитира показанията на свидетеля Ш. – Т., която твърди, че лицето е декларирало трудово правоотношение, както е уточнило, че работното и място е лозовият масив и има работно време, посочено по-горе.

     Поради изложеното се налага изводът, че сключеният между страните граждански договор прикрива трудово правоотношение, привидно уредено като облигационно и правилно е квалифицирано извършеното деяние като нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

      Неоснователно е и възражението в жалбата, че контролният орган само от една проверка е направил извода за съществуването на трудово правоотношение. Началната дата на възникване на трудовото правоотношение е от значение за производството по чл.405а от КТ, но не и за административно наказателното производство по чл.414, ал.3 във връзка с чл. чл.61, ал.1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. За законосъобразността на наказателното постановление е достатъчно обстоятелството, че към момента на проверката правоотношението с работника не е било оформено като трудово.

        В конкретния случай, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, нарушението е установено, тъй като са налице всички елементи на трудовото правоотношение. Правилна и законосъобразна е преценката на наказващия орган и по отношение на индивидуализацията на наказанието, която го е мотивирала да наложи имуществена санкция в минимален размер. Така определеното наказание е справедливо и не подлежи на преразглеждане от съда.

           В този смисъл Съдът намира, че  НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата  е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

           Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-0001001/03.09.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „В., ж.к. „Зона Б 5-3“, ул. „С.Г.“, № 27 Б, представлявано от И.А.Й. – управител,  е наложено административно наказание на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ – „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1, във вр. с чр. 1, ал. 2 от КТ.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..    

                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :