Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 30.12.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря КИРИЛКА ИЛИЕВА и в присъствието на
прокурора като разгледа т.д.№ 2927 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 216, ал.1, т.3, т.6 и т.4 от ДОПК.
Ищецът – И.П.– главен публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране при ТД на НАП София твърди, че по ревизия,
извършена със описаната заповед от 19.02.2013г., връчена на пълномощник на
ревизираното лице – „А.“ ЕООД на 26.02.2013г., с ревизионен акт от 15.11.2013г.
са установени публични задължения в размер на 145 509,80 лв., като към
14.10.2017г. общо публичните задължения на това дружество са
1 847 441,77 лв. Твърди, че въпреки знанието за извършваната ревизия,
на 09.09.2013г. „А.“ ЕООД прави апортна вноска в капитала н. „И.д.и м.н.и.“
ЕООД н. описаните в исковата молба имоти, като по експертна оценка апортната
сделка е на стойност 249 998лв. Твърди, че едноличен собственик на
капитала н. „И.д.и м.н.и.“ ЕООД е „А.“ ЕООД, а М.Г.М. е управител и на две
дружества към процесния период, т.е. страните по сделката са свързани по
смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на ДОПК. Предвид горното твърди, че сделката е
недействителна спрямо държавата по силата на разпоредбите на чл. 216 от ДОПК, а
именно сключена след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията,
с намерение да се увреди публичния взискател и във вреда на публичния взискател
и със свързано лице. Твърди, че на 31.03.2015г. „И.д.и м.н.и.“ ЕООД е продало
описаните апортирани имоти на М.Г.М., която на 11.11.2016г. ги дарява на баща
си – Г.С. М.. В хода на производството поддържа исковете, като претендира
присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение и намаляване поради
прекомерност на търсеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът „А.“ ЕООД, призован по
реда на чл. 50, ал.2 във връзка с ал.4 от ГПК не е подал отговор, не изразява
становище.
Ответникът „И.Д.И М.Н.И.“ ЕООД
оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмен отговор от
20.06.2018г. Твърди, че към датата на апорта – 09.09.2013г. НАП нямал вземане
към „А.“ ЕООД, а вземането, с което се легитимирал било с основание ревизионен
акт от 15.11.2013г., който влиза в сила едва през месец януари 2017г.
Изложените доводи относно недопустимост на исковете по чл. 135 и по чл.26 от ЗЗД, съдът няма да обсъжда, тъй като в тази част производството е прекратено.
Ответникът твърди, че всички хипотези на чл. 216 от ЗОПК предвиждат общата
предпоставка наличното имущество на длъжника да е недостатъчно за
удовлетворяване на публичния взискател, поради което процесната сделка –апорта
не уврежда публичния взискател, тъй като към датата на извършването му –
09.09.2013г. „А.“ ЕООД притежава достатъчно имущество. Поддържа, че е налице
неяснота относно размера на измененото с решение от 07.02.2014г. на Директора
на Дирекция „ОДОП“ задължение на дружеството. Не спори, че сделката е в
подозрителния период, но това не влече автоматично недействителността й, а
следва да се установят всички елементи от ФС. Освен това сочи, че сделката не е
безвъзмездна, напротив срещу направената апортна вноска дружеството е придобило
дялове, равни на паричната равностойност на имуществото, поради което не е
налице увреждащо действие. Твърди, че публичните задължения в посочените
особено големи размери са натрупани след 2016г., когато вече М.М. не е
управител на „А.“ ЕООД. Твърди, че не е налице намерение за увреждане при
сключената сделка, а целта на апорта била правомерно отделяне на част от
стопанската дейност на дружеството, която се била разраснала. Твърди и че той
не е знаел за наличие на публични задължения към датата на апорта. В хода на
съдебното производство поддържа оспорването чрез процесуалния си представител адв.
В. като претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
С определение от 06.12.2018г.,
което е влязло в сила като необжалвано, съдът е прекратил производството по
делото в частта му по исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване
на нищожността договора за продажба от 31.03.2015г. и договора за дарение от
11.11.2016г. поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
относителна симулация, предявени от И.П.Петрова – главен публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София срещу ответниците „А.“ ЕООД, М.Г.М., Г.С.М.и
„И.Д.и М.н.и.“ ЕООД, поради недопустимост, а с определение от 06.03.2019г.,
което също е влязло в сила, съдът е прекратил производството по отношение на
описаните имоти, за които не е представена данъчна оценка и макар да са част от
апортната вноска, не са предмет на делото. С оглед горното предмет на делото са
следните имоти: апартамент № 12/дванадесет/,
находящ се на IV /четвърти/ етаж в жилищната сграда, със застроена площ 95.7
/деветдесет и пет цяло и седем десети/ кв.м., състоящ се от дневна с кухненски
бокс; две спални; тоалетна; баня с тоалетна входно антре и два балкона
при-съседи: улица "*******; асансьор, шахта и стълбище; и от две страни
двор, заедно с МАЗЕ № 12 /дванадесет/, с площ от 4.8 /четири цяло и осем
десети/ кв.м, и
гараж №3, находящ се на приземния етаж на сградата със застроена площ от 19,6
кв.м. в процесната сграда, а
именно МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от пет жилищни етажа, подпокривен
етаж, приземен етаж с магазини и гаражи, с определен административен адрес:
град София, улица "*******/две - четири /бивша ул. "*******, която
сграда е построена върху Урегулиран поземлен имот /УПИ/ XIV - 853
/четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер осемстотин петдесет и
три/, от кв. 104 /сто и четири/, по плана на град София, местност „Красно село
- Стрелбище - бл. 32", целият с площ от 670 кв. /шестстотин и седемдесет
квадратни метра/, при съседи: улица "Орехова гора", УПИ XIII - 10,852
, УПИ 111 - детски комбинат /трети, отреден за детски комбинат/, УПИ 11 - за
жилищно строителство /втори, отреден за жилищно строителство/, магазини и
трафопост.
С исковата
молба е представен Ревизионен акт № **********/15.11.2013 г., с който на
ответника „А.“ ЕООД е извършена ревизия по ЗКПО и ЗДДС за периода съответно от
01.12.2007г. до 31.12.2012г. и са установени описаните публични задължения. Ревизията,
с която са установени задълженията е възложена със заповед за възлагане на
ревизия № 1301459/19.02.2013 г., представена с исковата молба, която е връчена
на 26.02.2013 г. на Антон Дойчев, в качеството му на пълномощник на „А.“ ЕООД
съгласно попълнената разниска.
Ревизионен
акт № **********/15.11.2013 г. е обжалван по административен ред, като с
решение № 246 / 07. 02. 2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП”, оспорения РА е
частично потвърден. С решение № 2420 от 07.04.2015 г., постановено по адм.д. №
3116/2014г. по описа на Административен съд София-град, представено на стр.27 и
следващите от делото, е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт
№ **********/15.11.2013 г. След обжалване на решението на АССГ, Върховният
административен съд с решение № 12196/11.11.2016 г., отменя решение № 2420 от
07.04.2015г. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
Административен съд - София-град. След повторно разглеждане, с решение №171/10.01.2017
г., Административен съд - София-град, отново отхвърля жалбата на „А.“ ЕООД
срещу Ревизионен акт№ **********/15.11.2013 г. като неоснователна.
Безспорно е
по делото, че с вписване в ТР под № 20150804153913 е извършена апортна вноска в
капитала на ответното дружество „И.д.и м.н.и.“ ЕООД, чийто управител до
17.10.2013г. е било наред с другия управител и лицето М.Г.М., на описаните
подробно имоти. Посочено е, че стойността е 249998 лв., като е
представена и оценка на експерти, които са назначени съгласно посочения номер на акт за
назначаване на вещи лица: 20130703120432/05.07.2013г. Не се
спори и се установява от справката от Службата по вписванията, представена на
стр. 35 и следващите от делото, че апортът е вписан в СВ с
вх.№43336/09.09.2013г.
Съгласно
представения нотариален акт № 110, том І, рег.№3206, дело № 90/2015г., „И.д.и м.н.и.“
ЕООД е продал на М.Г.М. описаните имоти, находящи се в жилищната сграда на ул.“**********,
гр. София, като представител на дружеството е П.С.М., за който на стр. 31 от
делото е представена справка за родствени връзки, от която се установя кои са
негови баща, майка и дете, както и че е разведен, но липсва вписване на името
на бившата съпруга.
Не се спори
и се установява, че с нотариален акт № 22, том ІV, рег.№13732, дело №
479/2016г., М.Г.М. е дарила на своя баща Г.С.М. описаните имоти – апартамент
№12 и гараж 3 в процесната жилищна сграда.
С писмо от
10.07.2019г. на стр- 338 и следващите от делото са представени ГФО с приложения
за ответника „А.“ за 2012г. и 2013г., ГДД, справка за задължения към
04.07.2019г., а на стр. 397 и следващите с молба под опис от третото неучастващо
по делото лице „П. –М“ ЕООД, ЕИК********са представени описаните счетоводни
документи, а именно оборотни ведомости, извлечение от счетоводни сметки, главна
книга, счетоводни баланси и др.
По делото е
прието като неоспорено заключение на оценителна експертиза от 01.07.2019г.,
изготвено от вещото лице П.Я., което се кредитира от съда като дадено
безпристрастно, компетентно и обективно. От заключението се установява, че
процесния имот е в масивна жилищна сграда, състояща се от пет жилищни етажа,
подпокривен етаж, приземен етаж с магазини и гаражи, като апартамент № 12,
находящ се на ІV-ти етаж в жилищна сграда, със застроена площ от 95,70 кв.м., а
гараж №3 е с площ 19,6 кв.м. Експертът сочи подробно какво е установеното
състояние на имота, а именно настилки в апартамента гранитогрес, стени –
латекс, санитарни възли – с теракотни плочи, дограма ПВЦ прозорци, като изводът
е, че жилището е поддържано, в сравнително добро състояние, като има следи от
течове и конденз в западните стаи, за което е необходим ремонт. След подробните
изчисления по описаните методи, вещото лице дава заключение, че стойността на
имота към началото на 2015г. е 133 470 лв. за апартамента и 18 030
лв. – за гаража, а към началото на 2019г. стойностите са съответно 219 980
лв. и 35 990 лв.
По делото е
прието основно заключение на съдебно-счетоводна експертиза от 27.09.2019г. и
допълнително такова от 02.12.2019г., изготвени от вещото лице П.Д., които се
кредитират от съда като дадени обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото
лице е извършило справка в ТД на НАП,
офис Сандански по получено писмо с изх.№ 11316/04.07.2019г., съдържащо следните
документи: копия на Ревизионен акт № **********/15.11.2013г. и Решение от
07.02.2014г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, Справка за размер на задълженията
към 04.07.2019г.; Годишна данъчна
декларация за 2012г., ведно с Годишен
баланс, Отчет за приходи и разходи и отчет за паричните потоци за 2012г.;
Годишна данъчна декларация за 2013г. Според експерта по ревизионния акт № **********/15.11.2013г.
са установени задължения за довнасяне в общ размер 161 800,85лв. и лихви за просрочие върху тях в общ размер
88 077,52лв., които по периоди са представени в таблица на стр.2 и 3 от
заключението. Съгласно Решение от 07.02.2014г. на Директора на Дирекция „ОДОП“,
част от начислените задължения са отменени, а друга част са коригирани, като
общо същите възлизат на Неплатена главница (ДДС и корпор. данък) в общ
размер на 76 844,02лв., начислени и неплатени лихви за забава до
15.11.2013г. в размер на 42 285,33лв. или общо сумата от 119 129,35лв., като са представени в таблица №2
от заключението. Според вещото лице е видно от представените справки, че почти
същото задължение за главница по Ревизионен акт № **********/15.11.2013г. и
Решение от 07.02.2014г. на Директора на Дирекция „ОДОП“(с 1390,32лв. по-малко)
се е запазило както към 14.10.2017г., така и към 04.07.2019г., т.е. липсва
плащане по дължимите суми. В таблица на стр.5 и 6 от основното заключение
вещото лице е представило активите на дружеството „А.“ по данни от счетоводните
баланси, като сочи, че към 31.12.2013г.
дружеството има следните активи: дълготрайни активи в общ размер
65000лв.:Транспортни средства 54000лв. и Стопански инвентар 11000лв.; краткотрайни
активи в общ размер 45000лв.: вземания
от доставчици 37000лв., Други вземания 7000лв. и Парични средства в брой
1000лв. Към 31.12.2012г. финансовият резултат на дружеството е 8000лв.
„печалба“, но дружеството има и 220000лв. резерви, както и 86000лв.
неразпределена печалба от минали години. Към 31.12.2013г. дружеството все още
има финансов резултат „печалба“ от 20000лв., но вече няма резерви и
неразпределена печалба от минали години. Към 31.12.2014г. дружеството вече е
реализирало финансов резултат „загуба“ от 13000лв. Към 31.12.2013г. дружеството
има задължения в общ размер 79000лв.:
задължения към доставчици 64000лв., задължения по получени аванси 8000лв.,
задължения към персонала 3000лв., осигурителни задължения 2000лв. и данъчни
задължения 2000лв.
Към
31.12.2013г. нетните активи на дружеството ( сбор на дълготрайните и
краткотрайните активи минус краткосрочните задължения) е 31 000лв. (65000лв.
дълготрайни активи + 45000лв.краткотрайни активи – 79000лв. краткосрочни
задължения = 31000лв. нетни активи). Въз основа на горното в основното
заключение изводът на експерта е, че нетните активи на дружеството към
31.12.2013г., които са в размер 31000лв. не са достатъчни, за да погасят
задължението към ТД на НАП, което е в
размер 119 129,35лв. (главница 76 844,02лв. и лихва за забава до 15.11.2013г.
42 285,33лв.). В допълнителното заключение на вещото лице въз основа на
постъпилите от „П. М“ ЕООД допълнителни данни, вещото лице сочи, че съобразно извлеченията
от всички счетоводни сметки, оборотните
ведомости и междинен баланс към 31.08.2013г., експертизата установи, че „А.“ЕООД
има имущество, така както е посочено в
таблицата на стр.2 и 3 от заключението, а именно: дълготрайни активи в общ
размер 396 031,16лв.:Транспортни средства 94235,34лв., Стопански инвентар
48467,49лв.; Други нематериални активи: 3328,23лв.; Финансови активи –
съучастия в левове 250 000лв.; Краткотрайни активи в
общ размер 97 455,41лв.: Материални
запаси 1555,18лв., Вземания от доставчици 80 478,38лв., Други вземания
13566,32лв. и Парични средства в брой 1855,53лв. Към 31.08.2013г. дружеството
все има финансов резултат „печалба“ от
150 293,70лв., но вече няма резерви и неразпределена печалба от минали
години.Към 31.08.2013г. дружеството има
задължения в общ размер 173 143,30лв., както следва: Задължения
към финансови предприятия (овърдрафт)
43 988,80лв., задължения към доставчици 109 049,78лв. ( краткосрочни
48 789,39 + дългосрочни 60 260,39лв.), задължения по получени аванси
2007,50лв., други задължения 12 425,32лв., задължения към персонала
3228,27лв. и данъчни задължения 2443,63лв. Към 31.08.2013г. нетните активи на
дружеството ( сбор на дълготрайните и краткотрайните активи минус
краткосрочните задължения) е: 380 603,67лв. (396031,16лв. дълготрайни
активи + 97 455,41лв.краткотрайни активи – 112 882,90лв. краткосрочни
задължения = 380 603,67лв. нетни активи). Според вещото лице към
горепосочената дата нетните активи на
дружеството по междинен баланс към
31.08.2013г. са в размер 380 603,67лв. и са
достатъчни, за да погасят задължението към ТД на НАП, което е в размер 119 129,35лв. (главница
76 844,02лв. и лихва за забава до
15.11.2013г. 42 285,33лв.).
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно предвиденото в нормата
на чл. 216, ал. 1, т. 3, т. 4
и т. 6 от ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно общините, са
сключените след датата на установяване на публично задължение, съответно след
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултата на ревизията са
установени публични задължения, непарични
вноски на имуществени права на длъжника; сделките или действията с
намерение да се увредят публичните взискатели; сделките, извършени във вреда на
публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице и другите посочени. Обявяване на
относителната недействителност на тези сделки по отношение на държавата се
извършва чрез предявяване на конститутивен иск от легитимираните в чл. 216, ал.
2 от ДОПК лица, като
това са съответния
публичен взискател.
Главният предявен иск съгласно
заявения петитум е по чл. 216, ал.1 т.3 от ДОПК, която разпоредба гласи, че са
недействителни
по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта
за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения, непарични вноски на
имуществени права на длъжника. В случая безспорно е извършен апорт на недвижими имоти, които са били
притежание на длъжника в друго търговско дружество, т.е. извършена е непарична
вноска на имуществено право. Формулировката, както и съпоставката с останалите
фактически състави на относителната недействителност по чл. 216 ДОПК,
обосновават извода, че за относително
недействителни се приемат всички непарични вноски в капитала на търговски
дружества при кумулативното наличие на останалите общи за всички точки по, ал.
1 на чл. 216 ДОПК предпоставки - да са извършени след датата на установяване на
публичното задължение, респ. след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения. Няма основание извън тези общи предпоставки да
се смесват останалите фактически състави, като еквивалетнтостта на престациите
е относима единствено в хипотезите на чл. 216, ал. 1, т. 2 и 5, а
добросъвестността - само в хипотезите на чл. 216, ал. 1, т. 4 и 6 ДОПК.
Понятието "непарична вноска" е легално установено от Търговския закон
и се свързва с внасянето на капитала на
търговските дружества и няма основания да му се придава друго значение, извън
установеното от закона. Следователно доводите на ответника относно наличието на достатъчно
имущество за покриване на публичните задължения на „А.“ ЕООД и относно еквивалентността на
апортираните имоти със стойността/имуществените права, произтичащи от
придобитите срещу апорта дялове от капитала, са без правно значение за спора, поради което и съдът не следва да ги обсъжда. В случая тези предпоставки са
налице, безспорно е извършен апорт на имущество на „А.“ ЕООД, което съставлява
непарична вноска в капитала на друго търговско дружество. Непаричната вноска е
извършена с вписване в ТР под № 20130815141854, като включва и процесните
имоти. Безспорно е, че апортът е извършен след връчване на заповедта за
ревизия, в резултат на която са установени данъчни задължения на дружеството. Дали
срещу непаричната вноска ответникът е получил дялове от капитала на дружеството
е ирелевантно, тъй като законът не въвежда такава предпоставка. Безспорно
апортът е извършен през подозрителния период, а именно от датата на връчване на
заповедта за извършване на ревизията, в резултат на която ревизия са установени
публични задължения на „А.“ ЕООД с ревизионния акт от 15.11.2013г., макар
същите да са редуцирани по решението на директора на Дирекция „ОДОП“ и да са с по-малък размер.
Такива са установени като краен резултат от процесната ревизия, включително
потвърдени при обжалването на решението по съдебен ред с влязло в сила решение.
Неоснователни са доводите на ответника, че установяването на данъчните
задължения било извършено едва през 2017г. / с влизане в сила на решението на
административния съд/ и апортът бил предхождаща сделка, тъй като законодателят
е предвидил в чл.216 от ДОПК два срока, а именно единият подозрителен период е
след датата на връчване на заповедта за ревизия, а в случая тя е връчена на
26.02.2013г. и безспорно апортът е след тази дата и попада в подозрителния
период. Следва да се има предвид, че самите данъчните задължения възникват по
силата на закона, а с ревизията само се установява дължимостта им и техния
размер, аргумент за което е факта, че съгласно чл. 171 от ДОПК давността за
данъчните задължения тече от първия ден на годината, следваща тази, в която е
следвало същите да бъдат заплатени. Предвид горното, макар след ревизията да са
установени данъчни задължения за довнасяне, то самите задължения видно от
съдържанието на ревизионния акт са за предходен период, а именно за периода, за
който е извършена ревизията по ЗДДС – 01.12.2007г.-31.12.2012г., а по ЗКПО –
01.01.2008г.-31.12.2012г., затова и върху установените задължения, са
начислявани лихви.
Неоснователни са доводите на
ответника за наличие на достатъчно имущество у дружеството „А.“ ЕООД за
погасяване на задълженията по ревизионния акт към датата на апорта. На първо
място счетоводният баланс, представен от третото неучастващо лице „П. М“ ЕООД,
не се установява от кого е изготвен и не е представен в подписан вариант, за да
бъде кредитирано заключението на вещото лице. По делото липсват данни дали
вписните като налични към този момент ДМА са включително апортираните имоти или
без тях, доколкото в СВ апортът е вписан на 09.09.2013г., но дори и да са без
тях, следва да се има предвид, че едно дружество следва да отговаря за
задълженията си със своите краткосрочни активи, а не с ДМА, които не са
предвидени за участие в търговския оборот. Същото важи и за придобитите от „А.“
дялове от капитала на друг търговец. Поради това при преценка дали към
процесния период ответникът е бил в състояние да погаси данъчните си задължения
следва да се отчетат само неговите краткотрайни материални активи и в частност
паричните вземания, които са в размер на 1331,81 лв. в брой и 523,72 лв. като
депозити и очевидно недостатъчни за погасяване на публичните задължения. Дори и
по отношение на раздел В от този баланс досежно вземанията, не е отразено,
които са краткосрочни от вписаните общо 94 044,70 лв., за да се приеме, че
със същите е можело да се погасят данъчните задължения. Независимо от горното
съдът намира, че в хипотезата на чл. 216, ал.1 т. 3 от ДОПК законодателят не е поставил като изискване да
не може да бъде удовлетворен публичния взискател от длъжника по друг начин,
респ. от наличното му имущество. Наличието на намерение за увреждане е елемент на друг фактическия състав, а именно този по чл. 216, ал. 1, т. 4
от ДОПК, като само
при него в
тежест на ответника е да установи, че въпреки извършеното разпореждане не са увредени интересите на публичните
взискатели, защото длъжникът
разполага с
достатъчно имущество, от което при необходимост може да се събере дължимото по
неговите публични задължения. Намерението
за увреждане подлежи на доказване от ищеца, но обстоятелството,
че ответникът разполага с достатъчно друго имущество, за да удовлетвори
вземанията на публичния взискател въпреки извършеното разпореждане, е факт, от
който ответникът черпи благоприятни последици. Само, че този факт е от значение само за другия
фактически състав. По отношение на извършването на апорт – непарична вноска е
достатъчно да е налице установено в резултат на ревизията публично задължение
на длъжника и той да е извършил непарична вноска на свое имущество в процесния
период, като в случая тези предпоставки са налице. Самото разпореждане с
имуществено право чрез апортирането му в капитала на друго дружество, макар и
срещу апорта да се получава дял или акции, съставлява затруднение за
упражняване на правата на публичния взискател, и затова на самостоятелно
основание законодателят е предвидил възможността същото да се обяви за
недействително, без да се изискват допълнителни предпоставки, освен
горепосочените.
Независимо от горното само за
пълнота следва да се отбележи, че съдът намира, че би било налице и намерение
за увреждане, ако се стигнеше до другите заявени при евентуалност фактически
състави. В
решение № 436/22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о.
съдебният състав на ВКС е приел, че за да бъде изпълнен фактическият състав на чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК, трябва длъжникът по едно установено публично задължение,
след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за
ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение
да увреди публичния взискател. Сделката трябва да е извършена с намерение да се
увреди публичния взискател, като намерението за увреждане трябва да бъде
установено, същото не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената
тежест е за ищеца. В решение № 166/30.12.2009 г. по т. д. № 430/2009 г. на ВКС,
ТК, II т. о. е прието, че предпоставките за обявяване на относителна
недействителност спрямо държавата на изброените сделки и действия, видовете
разпоредителни действия и кръга на лицата, спрямо които тези действия могат да
бъдат обявени за относително недействителни, имат материалноправен характер.
Следователно наличието на влязъл в сила акт за установяване на публично
вземане, респективно влязло в сила съдебно решение, или връчването на заповедта
за ревизия не са процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК, а представляват елементи на фактическия състав на чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК и следва да бъдат установени по делото, за да бъде уважен иска на
посоченото правно основание. В решение
№ 27/28.02.2013 г. по т. д. № 410/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. Е прието, че "естеството на
намерението за увреждане /animus nocendi/ няма самостоятелна изява, която да е
обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни
волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по
конкретния спор"; "естеството на този факт е такъв, че трудно би се
доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено
такова, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните
факти, материализиращи субективното намерение за увреждане". Самият извод за увреждане се
прави на база разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД, където е казано, че цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които
имат еднакво право да се удовлетворят от него. Това от своя страна води до
извод, че всяко действие водещо до разпореждане с това имущество следва да се
третира, като такова целящо да се затрудни кредитора за удовлетворяване на
вземането. От тази разпоредба следва
и извод, че едно лице кредитор при липса на доброволно изпълнение е свободно в
избора си по отношение вида на имуществото към което може да предприеме
действия за удовлетворяване на своето вземане т.е. при липсата на воля за
изпълнение, всяко действие на
длъжника, водещо до намаляване на
имуществото му следва да се счита такова затрудняващо възможността за
удовлетворение. При
формиране на извода за увреждане не следва да се преценява и дали е или не е
налице друго имущество, което да покрива вземането на ищеца, тъй като от една
страна при наличието на такова е логично дълга да се погаси доброволно, а от
друга в тези случаи винаги ще липсва яснота дали това друго имущество ще е
налично към момента на принудителното изпълнение и каква ще е неговата стойност
тогава. Освен това следващата от нормата на чл. 133 ЗЗД свобода в избора на
имуществото към което да се насочи принудителното изпълнение дава основание на
неудовлетворения кредитор да иска да се запази в патримониума на длъжника всяко
едно притежавано от него имущество в периода на съществуване на вземането. Следователно, наличието на друго
имущество, респ. на достатъчно активи у дружеството за погасяване на публичните
задължения, след като това не е извършено, само по себе си е ирелевантно за
уважаване на предявения главен иск, който в случая е по чл. 216, ал.1 т.3 от ДОПК и не включва като предпоставка да е налице увреждане или намерение за
увреждане. Апортирането на имущество в капитала на друго търговско дружество са
възприети от законодателя, наред с публичните задължения и извършването на непаричната
вноска в подозрителния период като достатъчни предпоставки за уважаване на
иска, тъй като макар да придобива акции от друго дружество, на практика
длъжникът не получава срещу своите имоти/имущество парични суми, с които да
може да изпълни задълженията си.
Предвид горното съдът намира, че предпоставките
за уважаване на главния иск са налице и не следва да се разглеждат предявените
при евентуалност искове. Предвид горното исковете по чл. 216, ал. 1, т. 6 и
т. 4 ДОПК няма да се разгледат по
същество, тъй като по волята на ищеца са заявени като евентуални.
С оглед
изхода на спора разноски на ответника не се следват, а на ищеца следва да бъдат
присъдени такива в размер на минималното юрисконсултско възнаграждение, което
предвид казуса и проведените съдебни заседания е 450 лв.
Предвид
факта, че искът е предявен от Държавата чрез публичния взискател и не е събрана
държавна такса предварително, то на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, ал. 1 ГПК дължимата
за производството държавна такса следва да се възложи в тежест на ответниците. Съобразно с данъчната оценка на
имотите при образуването на
делото / стр. 65/,
която е общо в размер на и на осн. чл. 69,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 71, ал. 2 ГПК ответниците дължат държавна такса в размер на 1533,17 лв., вносима общо, а
именно солидарно от двамата ответници, тъй като същите са в качеството на
необходими другари по иска.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА по
иска с правно основание чл. 216, ал.1 т.3 от ДОПК, предявен от публичен
взискател при ТД на НАП, София, с адрес – гр. София, ул.“********, ет.*, ст.2,
срещу „А.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище *** и „И.Д.И М.Н.И.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес *** – адв. В. В., че
непаричната вноска в капитала н. „И.Д.И М.Н.И.“ ЕООД, ЕИК********, извършена от
„А.“ ЕООД, ЕИК********, съгласно вписване в ТР под№ 20130815141854 за следните недвижими имоти: апартамент № 12/дванадесет/, находящ се на IV /четвърти/
етаж в жилищната сграда, със застроена площ 95.7 /деветдесет и пет цяло и седем
десети/ кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс; две спални; тоалетна;
баня с тоалетна входно антре и два балкона при-съседи: улица "*******;
асансьор, шахта и стълбище; и от две страни двор, заедно с МАЗЕ № 12
/дванадесет/, с площ от 4.8 /четири цяло и осем десети/ кв.м, и гараж №3, находящ се на
приземния етаж на сградата със застроена площ от 19,6 кв.м. в процесната сграда, а именно МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от пет жилищни етажа, подпокривен етаж, приземен
етаж с магазини и гаражи, с определен административен адрес: град София, улица
"*******/две - четири /бивша ул. "*******, която сграда е построена
върху Урегулиран поземлен имот /УПИ/ XIV - 853 /четиринадесети, отреден за имот
с планоснимачен номер осемстотин петдесет и три/, от кв. 104 /сто и четири/, по
плана на град София, местност „Красно село - Стрелбище - бл. 32", целият с
площ от 670 кв. /шестстотин и седемдесет квадратни метра/, при съседи: улица
"Орехова гора", УПИ XIII - 10,852 , УПИ 111 - детски комбинат /трети,
отреден за детски комбинат/, УПИ 11 - за жилищно строителство /втори, отреден
за жилищно строителство/, магазини и трафопост, е недействителна на основание чл. 216, а.1 т.3
от ДОПК по отношение на Държавата.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище *** и „И.Д.И М.Н.И.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес *** – адв. В. В., да заплатят
общо на ищеца –Държавата чрез публичен взискател при ТД на НАП, София, с адрес
– гр. София, ул.“********, ет****, сумата от 450 лв. / четиристотин и петдесет
лева/ - съдебно-деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище *** и „И.Д.И М.Н.И.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес *** – адв. В. В., да
заплатят общо на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. София, бул.“Витоша“ №2,
сумата от 1533,17 лв., представляваща държавна такса по производството за
настоящата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 216,
ал.1 т.4 и т.6 от ДОПК, предявени от публичен взискател при ТД на НАП, София, с
адрес – гр. София, ул.“********, ет****, срещу „А.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище *** и „И.Д.И М.Н.И.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** и със съдебен адрес *** – адв. В. В..
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: