Р Е
Ш Е Н
И Е № 44
гр. Пловдив, 25.03.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 589/2019 г., намира
за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
4495/08.05.2019 г. от „К и“ ООД, ЕИК ********* против решение № 141/22.04.2019
г., постановено по г. д. № 277/2018 г. по описа на ОС – Х.,
в частта,
с
която е прието за установено по отношение на „К и“ ООД, ЕИК *********,
че чл. 6, ал. 1; чл. 7, ал. 2; чл.7, ал. 3, изречение първо и последно; чл. 7,
ал. 4 и чл. 13 от Типови договори за паричен заем, сключени преди и след
29.12.2017 г., както и чл. 10, ал. 1 и чл. 19 от Общи условия по договор за
заем в сила от 20.12.2017 г., предлагани от „К и“ ООД са неравноправни клаузи;
с която са обявени за нищожни: чл. 6, ал. 1 от Типов договор за паричен
заем, предоставян от „К и“ ООД със следното съдържание „(1) Запис на заповед, издаден
от заемателя“, като неравноправна
клауза на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,
т. 19 от ЗЗП; чл. 7, ал. 2 от Типов договор за паричен заем, предоставян от „К
и“ ООД със следното съдържание: „Заемателят се съгласява, че, в случай на
неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят
ще бъде задължен да направи разходи за събиране на просрочените вземания във
вид на телефонни разговори, лични посещения и изпращане на писма, с които да уведоми
заемателя за некоректното му поведение“, като неравноправна клауза на основание
чл. 146, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 19 от ЗЗП; чл. 7, ал. 3, хипотеза първа и последна
от Типов договор за паричен заем, предоставян от „К и“
ООД със следното съдържание: „В случай на неизпълнение на договора от страна на
заемателя, заемодателят може да предприеме едно или няколко от следните действия,
но не само: да уведоми за неизпълнението на заемателя всички свои търговски партньори,
банки и финансови институции, което ще рефлектира върху кредитния рейтинг на заемателя;
да подаде информация за неизпълнението на договора до лица и организации, в
които заемателят е нает по трудови или граждански договори; да възложи събирането на
просрочения договор на трета страна, като с това и предостави цялата нужна
информация (условия за сключване на договора, информация за просрочията по
него, адрес, телефон за контакт и др.); да прекрати предсрочно договора за
заем, да обяви цялото вземане по него за предсрочно изискуемо, съгласно Общите
условия към договора за заем и да предприеме принудителни действия за неговото
събиране“, като неравноправна клауза на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с ал.
2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 19 от ЗЗП; чл. 7, ал. 4 от Типов договор за
паричен заем, предоставян от „К и“ ООД със следното съдържание: „Страните се съгласяват,
че всички задължения по настоящия договор, който служи и като разписка за
получената сума (главница, договорена лихва, обезщетения за забава и дължими
неустойки) стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на
плащане на четири седмични погасителни вноски или дължими неустойки. Заемателят
декларира, че безусловно се съгласява с написаното в предходното изречение, без
да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на
настъпване на визираните събития“, като неравноправна клауза на основание чл. 146,
ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП; чл. 13 от Типов договор за паричен заем, предоставян
от „К и“ ООД със следното съдържание: „За всички неуредени в настоящия договор
и Общи условия въпроси се прилага действащото българско законодателство. Всички
въпроси, възникнали във връзка с изпълнението на договора, се решават по споразумение
между страните, а при непостигане на съгласие по съдебен ред или пред Арбитражния
съд при С.А. – П., от един арбитър“, като неравноправна клауза на основание чл.
146, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗЗП във
връзка с чл. 143, т. 19 от ЗЗП; чл. 10,
ал. 1 от Общи условия по договор за заем, предоставян от „К и“ със следното
съдържание: „Страните се съгласяват, че заемодателят има право едностранно да
обяви своето вземане, в това число дължими и изискуеми по договора задължения -
цялата дължима главница, дължимите до момента на обявяване на предсрочната
изискуемост по заема лихви, остатъкът от дължимата по чл. 8 от договора за заем
неустойка (ако има начислена такава), начислени наказателни лихви за забава по
чл. 7, ал. 1 от договора за предсрочно изискуемо в целия му размер при
неплащане в срок от 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата
вноска, при ежеседмично погасяване на договора за заем; 3 погасителни вноски, считано
от падежа на третата вноска, при двуседмично погасяване на договора за заем; 2
погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска, при ежеседмично
погасяване на договора за заем“, като неравноправна клауза на основание чл. 146,
ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП; чл. 19 от
Общи условия по договор за заем, предоставян от „К и“ ООД със следното съдържание:
„В случай, че заемодателят по вина на заемателя упражни правото си да обяви
договорът за заем за предсрочно изискуем, заемателят дължи на заемодателя
еднократна неустойка в размер на 20 % от непогасената главница по договора за
заем“, като неравноправна клауза на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с ал. 2
от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП;
с която е осъдено „К и“ ООД, на основание чл. 186, ал. 3 от ЗЗП, да отстрани неравноправната клауза на чл.19 от
Общи условия по договор за заем следното съдържание, а именно: „В случай, че заемодателят
по вина на заемателя упражни правото си да обяви договорът за заем за предсрочно
изискуем, заемателят дължи на заемодателя еднократна неустойка в размер на 20 %
от непогасената главница по договора за заем“;
с която е постановено забрана за бъдещо ползване на клаузите, прогласени за
нищожни;
с което е задължено „К и“ ООД, ЕИК ********* да огласи за своя сметка диспозитива
на решението в едноседмичен срок от влизането му в сила чрез съобщение, публикувано
в национален ежедневник и съобщение, направено на интернет страницата на
дружеството.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго,
с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Ответник К. счита, че
жалбата е неоснователна.
Останалите ответници
не са взели становище по същество.
Постъпила е частна жалба вх. №
10115/29.10.2019 г. от „К и“ ООД, ЕИК ********* против определение №
763/25.09.2019 г., постановено по г. д. № 277/2018 г. по описа на
ОС – Х..
Ответниците
не са взели становище по същество на частната жалба.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
І. за предявените искове:
Обективно и субективно съединени колективни
искове с правна квалификация чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във връзка с чл. 143 от ЗПП.
Предявени от К.з.з.н.п. *** ****,
ЕИК ********* против „К.й.“
ООД – Х.
***, ЕИК *********.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че чл. 6, ал. 1; чл. 7, ал. 2; чл. 7, ал. 3 изречение
първо и последно; чл. 7, ал. 4 и чл. 13 от Типов договор за паричен заем, сключени
преди и след 29.12.2017 г., както и чл. 10, ал. 1 и чл. 19 от Общи условия по
договор за заем в сила от 20.12.2017 г., предлагани от „К и“ ООД, са
неравноправни клаузи и за прогласяване на тяхната нищожност, както и за
преустановяване на тяхното използване.
Ответникът не
признава исковете. Претендира разноски.
В процеса са приети
за участие с. „Б.н.а.А.п.“***, ЕИК ********* и М.В.К. ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, **, чрез адвокат Т.Т..
Няма спор между страните, че „К и“ ООД извършва дейност по предоставяне на
парични заеми, като използва Типов договор за паричен заем и Общи условия по
договор за заем в сила от 20.12.2017 г.
1. за характера на
клаузата по чл. 6, ал. 1 от Типов договор за паричен заем:
Според чл. 6 от Типов
договор за паричен заем, страните се споразумяват договорът
за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените по-долу обезпечения: запис
на заповед, издаден от заемателя и банкова гаранция или поръчител. Следователно
записът на заповед е едно от задължителните за всеки заем обезпечения. При това
положение тази клауза се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП, тъй като същата не предоставя възможност на заемателя да избира начина, по
който ще обезпечи отпуснатия му заем и по този начин е във вреда на
потребителя,която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Тази клауза изключва и права на потребителя, произтичащи от закон. Съгласно чл.
34, ал. 1 от Закона за потребителския кредит кредиторът не може да задължава
потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на
заповед или менителница.
Клаузата е нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗЗП,
тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално, изготвена е предварително
и поради това потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието и, а и
става въпрос за типов договор.
2. за характера на
клаузата по чл. 7, ал. 2 от Типов договор за паричен заем:
Съгласно чл. 7, ал. 2
от Типов договор за паричен заем, заемателят се
съгласява, че, в случай на неизпълнение на задължението за заплащане на
дължимите погасителни вноски, заемодателят ще бъде задължен да направи разходи
за събиране на просрочените вземания във вид на телефонни разговори, лични
посещения и изпращане на писма, с които да уведоми заемателя за некоректното му
поведение.
Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП (редакция
ДВ бр. 57/2015 г.), тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като
изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. Посочената
клауза противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочените
в клаузата дейности,са именно такива,които са свързани с усвояването и управлението
на кредита,поради което кредиторът не следва да събира такси. Клаузата е
нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗЗП тъй като не е
уговорена индивидуално, била е изготвена предварително и потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието и, а става въпрос за типов договор.
3. за характера на
клаузите по чл. 7, ал. 3, хипотеза първа и последна от Типов договор за паричен
заем:
Съгласно по чл. 7,
ал. 3, хипотеза първа от Типов договор за паричен заем в случай на неизпълнение на договора от страна на заемателя, заемодателят
може да предприеме да уведоми за неизпълнението на заемателя всички свои
търговски партньори, банки и финансови институции, което ще рефлектира върху
кредитния рейтинг на заемателя; да подаде информация за неизпълнението на
договора до лица и организации, в които заемателят е нает по трудови или
граждански договори. Тази клауза е неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП (редакция ДВ бр. 57/2015 г.), тъй като
представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Тя дава възможност на търговеца да
уведоми широк кръг от лица в случай на неизпълнение от страна на потребителя, без
да се отчита причината за неизпълнението, което представлява недопустимо вмешателство
в личната и правна сфера. Правата и задълженията на потребителя по договора за
паричен заем съществуват самостоятелно и независимо от други видове правоотношения.
Уведомяването на трети лица е неправомерно, тъй като преследва недопустима от
закона цел - увреждане на потребителя, поради което противоречи на добрите
нрави.
Клаузата е нищожна и по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП тъй като е не е
уговорена индивидуално, изготвена е предварително, поради което потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието и още повече, че става въпрос за
типов договор.
Съгласно по чл. 7,
ал. 3, хипотеза последна от Типов договор за паричен заем в случай на неизпълнение на договора от страна на заемателя, заемодателят
може да обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо, съгласно Общите условия
към договора за заем. Тази клауза е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143,
т. 5 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава
потребителя, при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано високо обезщетение и
неустойка. След обявяването на цялото вземане но договора за предсрочно
изискуемо, дори това да е по вина на потребителя, дължи се само главницата по
отпуснатия заем, както и договорената възнаградителна лихва, дължима до този
момент. Процесната клауза неправомерно вменява в тежест на потребителя заплащането
на всички начислени или подлежащи на начисляване лихви до крайна дата на издължаване
на кредита.
Клаузата е нищожна по смисъла на чл. 146 ЗЗП, тъй като не е уговорена
индивидуално, изготвена е предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието, а и става въпрос за типов договор.
4. за характера на
клаузата по чл. 7, ал. 4 от Типов договор за паричен заем:
Съгласно чл. 7, ал. 4
от Типов договор за паричен заем, страните се
съгласяват, че всички задължения по настоящия договор, който служи и като
разписка за получената сума (главница, договорена лихва, обезщетения за забава
и дължими неустойки) стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава
на плащане на четири седмични погасителни вноски или дължими неустойки. Заемателят
декларира,че безусловно се съгласява с написаното в предходното изречение, без
да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на
настъпване на визираните събития. Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 5 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя,като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. След прекратяване на договора и обявяването
му за предсрочно изискуем, се дължи главницата по отпуснатия заем и договорената
възнаградителна лихва, дължима до този момент. Посочената клауза неправомерно
вменява в тежест на потребителя заплащането на всички начислени или подлежащи
на начисляване до крайна дата на издължаване на кредита лихви в случаите на
предсрочно прекратяване на договора за заем.
Клаузата е нищожна и по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, тъй не е уговорена
индивидуално, изготвена е предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието и, а и става въпрос за типов договор.
5. за характера на
клаузата по чл. 13 от Типов договор за паричен заем:
Съгласно чл. 13 от
Типов договор за паричен заем, за всички неуредени в
настоящия договор и Общи условия въпроси се прилага действащото българско
законодателство. Всички въпроси, възникнали във връзка с изпълнението на
договора, се решават по споразумение между страните, а, при непостигане на
съгласие, по съдебен ред или пред Арбитражния съд при С.А. – П., от един
арбитър. Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 16 от ЗЗП (редакция
ДВ бр. 57/2015 г.), тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като ограничава
правата на потребителя, произтичащи от закон. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК,
страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен
съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим
имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3,
ал. 4 от ЗЗП, недействителна е всяка клауза в договор, сключен между търговец и
потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между
тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по
смисъла на този закон.
Клаузата е нищожна и по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, тъй не е уговорена индивидуално,
била е изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието и, а и става въпрос за типов договор.
6. за характера на
клаузата на чл. 10, ал. 1 от Общи условия по договор за заем:
Съгласно чл. 10, ал.
1 от Общи условия по договор за заем, страните се
съгласяват, че заемодателят има право едностранно да обяви своето вземане, в
това число дължими и изискуеми по договора задължения - цялата дължима
главница, дължимите лихви до момента на обявяване на предсрочната изискуемост
по заема, остатъкът от дължимата по чл. 8 от договора за заем неустойка (ако
има начислена такава), начислени наказателни лихви за забава по чл. 7, ал. 1 от
договора, за предсрочно изискуемо в целия му размер при неплащане в срок от 4
погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата вноска,при ежеседмично
погасяване на договора за заем; 3 погасителни вноски,считано от падежа на
третата вноска, при двуседмично погасяване на договора за заем; 2 погасителни
вноски, считано от падежа на втората вноска,при ежеседмично погасяване на
договора за заем. Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от
ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя,като задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. След прекратяване на договора и обявяването му за
предсрочно изискуем, се дължи главницата по отпуснатия заем и договорената
възнаградителна лихва, дължима до този момент. Посочената клауза неправомерно
вменява в тежест на потребителя заплащането на всички начислени или подлежащи
на начисляване до крайна дата на издължаване на кредита лихви в случаите на
предсрочно прекратяване на договора за заем.
Освен това в текста „остатъкът от дължимата по чл. 8 от договора за заем
неустойка (ако има начислена такава)“ се предвижда заплащането на неустойка за
едно акцесорно задължение, каквото представлява не предоставянето на обезпечение.
Предвидената неустойка цели да предвиди още едно обезщетение, освен дължимите
лихви за забава.
Клаузата е нищожна и по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, тъй като не е уговорена
индивидуално, изготвена е предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието и, а и става въпрос за общи условия.
Следва да бъде
отбелязано, че всички коментирани до тук клаузи от Типов договор и от Общите
условия са коригирани от ответника, което е видно от писмо изх. № 2198/22.12.2017
г. (л. 51 от делото на ОС). Но тази промяна не се отразява на нищожността на
първоначалните редакции на текстове на посочените клаузи.
7. за характера на
клаузата на чл. 19 от Общи условия по договор за заем:
Съгласно чл. 19 от
Общи условия по договор за заем, в случай, че заемодателят по
вина на заемателя упражни правото си да обяви договорът за заем за предсрочно
изискуем, заемателят дължи на заемодателя еднократна неустойка в размер на 20 %
от непогасената главница по договора за заем. Тази клауза е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на
потребителя,която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя,като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Клаузата задължава потребителя при прекратяване на договора поради
настъпила предсрочна изискуемост да заплати необосновано високо обезщетение. След
тази дата за потребителя възниква задължението да върне остатъка от главницата,
а в случай на забава дължи само обезщетение за забавено изпълнение. Развалянето
на договора и обявяването на предсрочна изискуемост са правни действия, с които
се цели преустановяване на възникнала правна връзка по корелативни права и
задължения. Упражняването на тези права предизвикват тежки правни последици в
правната сфера на неизправната страна. Развалянето на договора и обявяването на
предсрочната изискуемост са и санкции в случай на неизпълнение от страна на
потребителя и водят до възникване на вземане за неустойка в размер на 20% от
непогасената главница по договора за заем, който е изключително обременителен и
противоречи на добросъвестността. Предвид дължимостта на лихвата за забава
върху предсрочно изискуемите суми, начисляването на неустойка би довело до кумулиране
на два различни вида обезщетение върху една и съща главница за едно и също
неизпълнение.
Клаузата е нищожна и по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, тъй като не е уговорена
индивидуално, изготвена е предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието и, а и става въпрос за общи условия.
Въз основа на горното може да бъде направен извод, че изброените клаузи са неравноправни,
поради което следва да бъде прогласена тяхната нищожност.
До тези правни изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
ІІ. по частна жалба вх. №
10115/29.10.2019 г. от „К и“ ООД, ЕИК ********* против определение №
763/25.09.2019 г., постановено по г. д. № 277/2018 г. по описа на
ОС – Х.:
С определение № 763/25.09.2019 г.,
постановено по г. д. № 277/2018г. по описа на ОС – Х.
е оставено без уважение искане от „К и“ ООД, ЕИК ********* (инкорпорирано във въззивна жалба
вх. № 4495/08.05.2019 г.) за изменение на решение № 141/22.04.2019 г.,
постановено по г. д. № 277/2018г. по описа на ОС – Х.
в частта за разноските.
За
да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд и приел, че на ответника
не се дължи присъждане на разноски, независимо, че в решението има и отхвърлителен
диспозитив.
Този
извод е законосъобразен.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
С
решение № 141/22.04.2019 г., постановено по г. д. № 277/2018 г. по описа на ОС
– Х. е отхвърлена претенцията на К.З.П. срещу „К и“ ООД, с
правна квалификация чл. 186, ал. 3 от ЗЗП, за отстраняване на неравноправните
клаузи по чл. 6, ал. 1; чл. 7, ал. 2; чл. 7, ал. 3 предл. 1-во и предл. последно;
чл. 7, ал. 4 и чл. 13 от съдържанието на Типов договор за паричен заем, сключен
преди и след 29.12.2017 г., както и на чл. 10, ал. 1 от текста на Общи условия
по договор за заем в сила от 20.12.2017г., предлагани от „К и“ ООД.
В мотивите ясно е посочено, че тези клаузи са изключени от съдържанието
както на Типовия договор, така и на Общите условия преди завеждането на
исковата молба, макар да са съществували към релевирания в исковата молба времеви
момент и да са прогласени за нищожни.
На практика основната претенция на ищеца е доказана и уважена, включително
и относно бъдещото използване на атакуваните текстове, а комплексността на
предявения колективен иск предполага присъждане на разноски на ответника само в
случай, че не се установи неравноправност на някоя от претендираните клаузи от
момента на нейното включване в текста на съответния договор.
Ето защо не са налице предпоставки за
присъждане разноски в полза на ответника.
До тези правни изводи достигнал и първоинстанционният съд, поради
което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
141/22.04.2019 г., постановено по г. д. № 277/2018 г. по описа на
ОС – Х..
ПОТВЪРЖДАВА определение №
763/25.09.2019 г., постановено по г. д. № 277/2018г. по описа на
ОС – Х., с което е оставено без уважение искане от „К и“ ООД, ЕИК ********* (инкорпорирано
във въззивна жалба вх. № 4495/08.05.2019 г.) за изменение на решение №
141/22.04.2019 г., постановено по г. д. № 277/2018г. по описа на
ОС – Х. в частта за разноските.
Преписи да бъдат връчени на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: