РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Царево, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Стефка Б. Илиева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20232180100019 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И.
А. А. с ЕГН ********** от ***** чрез адв.Д.М. със съдебен адрес: *****,
против „******“ **с ЕИК *****, седалище и адрес на управление: ****** с
представител А. Д. С., с която се иска от съда да обяви за нищожна клаузата
на §7 от Договор за потребителски микрокредит от ***., предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на ***лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.З
от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, както и да осъди
ответното дружество да й заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата
в размер на ***лева, недължимо платена по недействителната клауза за
неустойка Договор за потребителски микрокредит от ***. по ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество Договор за
потребителски микрокредит от ***., по силата на който ответното дружество
й предоставило в заем сумата в размер на **лева при ГПР от **%, както и
ГЛП от **%, а тя се задължила да върне на ответника заемната сума с
договорената лихва в размер общо на **чрез месечни вноски за срок от
*месеца. Тъй като не осигурила в срок от *дни от подписване на договора
нито едно от обезпеченията в §6 от същия договор, съгласно §7 от Договора
за потребителски микрокредит от **., дължала неустойка в размер на **лева,
разсрочена на *месечни вноски, всяка в размер на **лева.
1
Излага, че на **. е заплатила първата погасителна вноска от **лева по
Договор за потребителски микрокредит от **., а на **. заплатила втората
погасителна вноска от **лева по Договор за потребителски микрокредит от
**. Сочи, че на **., сключила нов Договор за потребителски микрокредит, за
сумата от **лева, като от тази сума била удържана сумата от ***лева, която
сума е отишла за предсрочно погасяване на Договор за потребителски
микрокредит от **. Твърди, че по този начин на **., предсрочно е погасила
Договор за потребителски микрокредит от **., по който е заплатила общо
сумата в размер на **лева, от който **лева-главница, **лева-лихва и **лева-
неустойка.
Счита, че клаузата на §7 от Договор за потребителски микрокредит от
**., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на **лева е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави,
тъй като с така договорената неустойка се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите й като кредитополучател с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Счита, че клаузата на §7 от Договор за
потребителски микрокредит от **., предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на **лева, е нищожна и като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се
претендира чрез нея, в размер на **лева е в размер почти на **от сумата на
отпуснатия кредит, като по този начин изцяло се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Счита, че така уговорената клауза в §7 от
Договор за потребителски микрокредит от **., е и неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка в
размер на **лева, която е необосновано висока. Счита, че уговорената
неустойка в този й размер излиза извън присъщите й функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване на ответника, тъй като
по съществото си представлява добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
увеличила стойността на договора, като по този начин се заобикаля чл. 33, ал.
1 от ЗПК.
На следващо място, при условията на евентуалност, твърди, че клаузата
на §7 от Договор за потребителски микрокредит от **., предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на **лева, е нищожна на основание чл.146
ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена, а е
част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на
договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора.
Моли съдът да обяви за нищожна клаузата на §7 от Договор за
потребителски микрокредит от **., предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на **лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща
на добрите нрави и като сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1
от ЗЗП, при условията на евентуалност – нищожна на основание чл.146 ал.1
2
от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, както и да осъди ответното дружество да й заплати
на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата в размер на **лева, недължимо
платена по недействителната клауза за неустойка Договор за потребителски
микрокредит от **. по ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждането на разноски. Ангажира писмени доказателства.
Ответникът „*****“ **е депозирал в срока по чл.131 от ГПК писмен
отговор, с който признава предявения от ищцата установителен иск за
недействителност на клаузата на §7 от Договора за потребителски
микрокредит от ***., за основателен.
Излага, че ищцата е заплатила по процесния договор сума в общ размер
на **лева на *броя вноски, както следва:
- ****лева на ***г.
- ***лева на ***г.
- ***лева на ***г.
С оглед направеното признание за нищожност на клаузата на §7 от
сключения между страните Договор за потребителски кредит от **г.,
уреждаща задължението на Потребителя за заплащане на неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, неустойка не се дължи, поради което
следвало да възстанови на ищцата сумата от **лева, представляваща
разликата от обшия размер на платената сума от **лева и сумата от **лева.
представляваща сбор от предоставената в заем главница и договорената върху
нея фиксирана възнаградителпа лихва, които дружеството има право да
задържи.
Сочи, че между страните е сключен и Договор за кредит от **г., по
който ищцата е дължала да върне само чистата стойност на предоставената в
заем главница от **лева и фиксирана възнаградителна лихва в размер **лева,
без договорената неустойка, за която също е направил признание, че е
недействителна. За погасяване на задълженията си по Договор за кредит **г.,
ищцата му е заплатила сума в общ размер на **лева на *брой вноски, а
именно: **лева на **г. Твърди, че с плащането са погасени лихви в размер
**лв. и главница в размер **лв. След погасяването на сумата от **лева към
***г. оставала дължима обща сума от **, лева, състояща се от **лева
главница и **лева лихва.
Заявява, че обявява договора за кредит от **. за предсрочно изискуем,
считано от **., задълженията по който договор са както следва: остатък по
главница в размер **лева и договорна лихва, дължима към **г.. в размер
**лева, или общо **лева, като на основание чл. 103 и сл. ЗЗД, извършва
прихващане между сумата от **лева, представляваща описаната по-горе
изискуема главница и лихва по Договора за кредит от **г.. която ищцата му
дължи, със сумата от **лева, представляваща надплатена от ищцата
неустойка по Договора за потребителски кредит от **г.. до размера на по-
малката от двете суми, и след така извършеното прихващането ищцата
3
следвало да му заплати сумата от **лева, представляваща остатъкът след
прихващане, който до настоящия момент ищцата не била заплатила.
Моли съдът да отхвърли иска по чл.55 от ЗЗД като неоснователен
поради погасяване вземането на ищеца чрез извършено от ответното
дружество прихващане с вземането на дружеството в размер на **лева,
представляващо описаната главница и възнаградителна лихва по Договор за
потребителски кредит от **г.
Възразява срещу присъждането на разноски в полза на ищцата, като
твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждането на иска, поради
което счита, че разноските в настоящето производство следвало да се
възложат в тежест на ищцата. В случай, че се претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв., оспорва наличието на такова.
В с.з. ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Депозирала е чрез адв.М. писмено становище, с което заявява, че поддържа
ИМ и представените с нея писмени доказателства, моли делото да се разгледа
в нейно отсъствие и съдът да уважи като основателни и доказани исковите й
претенции. Претендира присъждането на разноски и представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з., за ответното дружество, редовно призовано, представител не се
явява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорен по делото е факта, че страните са обвързани от облигационна
връзка, въз основа на Договор за потребителски микрокредит от **., по силата
на който „****“ **е предоставило в заем на И. А. А. сумата от **лв. при ГПР
от **%, както и ГЛП от **%, Кредитополучателят И. А. А. приела да
възстанови заетата сума ведно с договорната лихва в размер общо на **лева
на *равни месечни вноски, всяка от които в размер на **лева за срок от
*месеца за периода ***.- ***.
В §6 от Договора за потребителски микрокредит от ***.са предвидени
обезпечения, които безспорно не са предоставени от ищцата. В тази връзка в
клаузата на §7 от Договор за потребителски микрокредит от ***. е уговорено,
че кредитополучателя следва да заплати на кредитодателя неустойка в размер
на **лева, платими на *равни месечни вноски, всяка в размер на **лева, на
падежите на съответната месечна погасителна вноска, като общия размер на
месечните плащания на всеки съответен падеж по Договора е в размер на
**лева /л.*/
Между страните не е спорно, че заемната сума от **лв. е получена от
ищцата, както и че същата в изпълнение на поетите задължения по договора е
заплатила на ответното дружество **лева на *броя вноски, както следва:
- ***лева на ***г.
4
- ***лева на ***г.
- ***лева на ***г.
Падежът на задълженията по процесния договор е настъпил на дата
****., т.е. преди завеждането на делото.
Други относими към предмета на спора доказателства по делото не са
ангажирани.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема
за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове за прогласяване
нищожността на клаузата на §7 от Договор за потребителски микрокредит от
***., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на **лева, на
основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
като сключена при неспазване нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, а в условията
на евентуалност – като неравноправна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с
чл.24 от ЗПК, както и да бъде осъдено на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
ответното дружество да заплати сумата в размер на **лева, недължимо
платена по недействителната клауза за неустойка Договор за потребителски
микрокредит от **. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата..
В хода на производството ответникът „*****“ **изрично признава иска
за нищожност на клаузата на §7 от процесния договор, но оспорва предявения
осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради което не са налице
предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответното дружество
„****“ **представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищцата е потребител
по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по
своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1
ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
Видно от Договор за потребителски микрокредит от **. в клаузата на §
6 е уговорено задължение за потребителя да представи обезпечение в
предвидените в договора видове, като в клаузата на § 7 от договора е
предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение потребителят дължи неустойка в размер на ***лева.
Ищцата е посочила като основание за нищожност на клаузата на §7 за
неустойка чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - противоречие с добрите нрави.
5
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № *от ***г. по т. д. № */***г. на ***на
***, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението / в този
смисъл решение № **/****г. на ***по т. д. № **/**г.,**т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок от
три дни от сключване на договора, като обезпечението следва да отговаря на
конкретно посочени в договора условия /§ 6/, като при неизпълнение са
предвидили неустойка в размер на ***лева – съгласно клаузата на § 7. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради
което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Още повече размерът на
неустойката / ***лева/ представлява близо **от размера на отпуснатия кредит
/ ***лева / и е несъразмерно висока с вредите, които кредиторът би търпял от
непредставянето на обезпечение. Предвид изложеното съдът намира, че
клаузата на § 7 от Договора за потребителски микрокредит от **. за
заплащане на неустойка в размер на **лева нарушава добрите нрави и
6
принципа за справедливост, поради което е нищожна, съгласно чл.26 ал.1
пр.3 от ЗЗД. Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищцата
основание, съдът не дължи обсъждане на другите посочени основания за
недействителност на клаузата за неустойка.
По предявения иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД:
Предвид нищожността на клаузата на §7 от сключения между страните
Договор за потребителски микрокредит от ***., задълженията на ищцата по
процесния договор обхващат връщане на главницата от ***лева ведно с
договорената върху нея фиксирана възнаградителна лихва от **лева в срок до
***..
Безспорно е между страните, че ищцата е заплатила на ответното
дружество по процесния договор сумата в общ размер на ***. *лева на *броя
вноски, както следва:
- ***лева на ***г.
- ***лева на ****г.
- ***лева на ***г.
По този начин на ***. ищцата предсрочно е погасила задълженията си
по Договора за потребителски микрокредит от ***., по който е заплатила
общо сумата в размер на ***лева, от която сумата в размер на ***лева –
главница, сумата в размер на **лева - договорна лихва дължима до ***., а
сумата в размер на ***лева се явява недължимо платена нейстойка.
При това положение предявения иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД следва
да бъде уважен като основателен и доказан и ответното дружество следва да
възстанови на ищцата сумата от ***лева, представляваща недължимо платена
неустойка ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска –
****. до окончателното плащане на задължението.
По направеното от ответника възражение за прихващане:
Възражението е допустимо за разглеждане, тъй като е направено с
отговора на исковата молба.
Прихващането в материалноправен аспект, като способ за погасяване на
задължения, е регламентирано в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно който когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от
тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват до размера
на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били налице,
а не към датата на компенсационното волеизявление. В настоящия случай
съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.103 от ЗЗД, тъй като
ответното дружество сочи на насрещни еднородни вземания, произтичащи
обаче от два различни договора за кредит, но в производството по
настоящето дело не са представени доказателства за наличието на валидно
сключен между страните Договор за кредит от ***., поради което не са
налице две ликвидни задължения, които да бъдат доказани и прихванати. С
7
оглед на изложеното съдът намира направеното от ответното дружество
възражение за прихващане за недоказано.
По отговорността за разноските:
В настоящето производство са предявени два иска, по всеки от които се
дължи държавна такса в размер на **лева, или общо **лева. Ищцата е
заплатила при завеждането на делото държавна такса в размер на **лева,
която сума следва да бъде приспадната от общо дължимата в размер на
***лева, и ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на съда сумата в размер на **лева, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата
направените от нея разноски за платена държавна такса в размер на **лева,
на основание чл.78 ал.1 ГПК.
По делото ищцата се е представлявала от адв.Д.М., който е поискал
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. в размер на
**лева с ДДС за установителния иск и в размер на **лева с ДДС за
осъдителния иск. По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие /л.**/, съгласно който на ищцата за предявяването на двата иска е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв. от адв.Д.М.,
както и доказателства, че адв.Д.М. е регистрирано по ДДС лице в ***от дата
***. /л.***/ . Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗАдв. на адвоката се
определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя на адв.Д.М. за всеки един от
двата предявени иска адвокатско възнаграждение в размер от по ***лева,
върху което, с оглед на факта, че адв.Д.М. е регистрирано по ***лице, следва
да се начисли и дължимият данък върху добавената стойност в размер на **%
съгласно нормата на §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, или адвокатското възнаграждение за адв.Д.М.
е в размер на ***лева с ДДС за установителния иск по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД
и в размер на ***лева с ДДС за осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика
на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на
която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а
именно, че лицето, на което се оказва помощта, попада в една от изброените в
чл. 38, ал.1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за
правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването
му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията
на чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на
адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него
насрещна страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № **от ***г. на
**по гр. д. № **/**г., ***г. о., ГК, Определение № **от ***г. на **по ч. гр. д.
№ **/***г., **г. о., ГК и др./.
8
Искането на ответното дружество разноските по делото да се възложат
в тежест на ищцата на основание чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като не е да е дал
повод за завеждане на делото и е признал иска по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, е
неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Визираната норма свързва правото на
ответника на разноски с основателността на предизвикания от него правен
спор, преценката за което налага изследване на извънпроцесуалното му
поведение – доколко същият е станал повод за търсената съдебна защита,
както и на поведението му след сезиране на съда – дали е признал иска. В
конкретния случай безспорно е налице втората предпоставка – ответното
дружество е признало иска, но не е налице първата предпоставка –
извънпроцесуалното поведение на ответното дружество да не е повод за
предявяването на иска. Фактът, че ответното дружество е участвало в
сключването на невалидна договорна клауза за заплащане неустойка и е
приело плащане по тази невалидна договорна клауза с ищцата показва, че
поводът последната да заведе иск за обявяването на нищожността на
клаузата се корени в поведението на дружеството. В основата на предявения
иск за обявяване нищожността е твърдение за нищожност на клаузата от
потребителски договор, което поражда правото на потребителя да иска
обявяване на нищожността по съдебен ред.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД ЗА НИЩОЖНА
клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на ***лева и
съдържаща се в §7 от Договор за потребителски микрокредит от ***.,
сключен между И. А. А. с ЕГН ********** от ***** и „****“ **с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: *****, като противоречаща на добрите
нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД „****“ **с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: *****, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. А. с ЕГН
********** от ****, сумата от ***лева, представляваща недължимо платена
неустойка по сключен между тях Договор за потребителски микрокредит от
****.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „****“ **с ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: ****, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. А. с ЕГН
********** от ****, сумата от **лева, представляваща разноски по делото
за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. „****“ **с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: *****, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М.
9
от Адвокатска колегия-****, с адрес на кантора: *******, сумата от
****лева с ДДС – представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
оказаната на И. А. А. с ЕГН ********** безплатна адвокатска
помощ по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК „*****“ ***с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: *****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната
власт по сметка на РС-Царево сумата в размер на ****лева, представляваща
дължима държавна такса
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
10