РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Ямбол , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330100700 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и
е образувано по подадена молба от Б.Н. Д.а от гр. Я., срещу М. Ж. Д. от гр. Я.
В нея се твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на
закона от ответника спрямо молителката. Твърди се, че страните са бивши
съпрузи, които са се разделили окончателно през октомври 2020 г. поради
упражняван от ответника постоянен тормоз над съпругата. На 25.02.2021 г.
около 16,30 часа ответникът е отишъл до детската градина на по-малкото им
дете, което молителката е щяла да прибира. Била е там заедно с дъщеря им.
Ответникът е започнал да крещи и да заплашва бившата си съпруга, че ще я
убие. Посегнал е да я удари. Задърпал е дъщеря им към дома си. Молителката
е повикала полиция. Заедно със служителите на МВР са посетили дома на
ответника. Дъщеря й е излязла оттам разплакана и уплашена. На 01.03.20121
г. бившият съпруг на молителката е ударил стъклото на прозореца й с пръчка,
поради което отново е потърсила помощ от органите на реда. От този момент
молителката се страхува за живота и здравето си. Поради това иска, съдът да
наложи на ответника мерките по чл. 5 ал.1 т.1 и 3 от закона.
В с.з. молбата се поддържа. Претендира се и присъждане на разноските
по делото.
1
Ответникът не се явява в с.з. и не взима становище по молбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с представеното от
молителката Решение от 20.12.2017 г. по гр.д.№ ***/2017 г. на ЯРС.
В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от 02.03.2021 г. от молителката,
съдържаща изявление, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313
от НК за невярно деклариране, са изложени твърдените в молбата факти
относно поведението на ответника.
В показанията на свидетеля Д.- майка на молителката- се сочи, че на
25.02.2021 г. ответникът първо е заплашил дъщеря й по телефона, включен на
високоговорител, че „е мъртва“. Когато последната е отишла да вземе
малкото си дете от детската градина, се е обадила на майка си, че ответникът
е отвлякъл по-голямото дете и е извикала полиция. Свидетелката е отишла до
дома му, където са били дъщеря й и полицаите. Внучката й е излязла и
изтичала към нея разплакана. Споделила е по-късно, че се страхува от баща
си. Служителите на реда, посетили сигнала на молителката –св. Т. и К.- дават
показания, че първо са разговаряли с молителката пред детската градина, а
след това са отишли до дома на ответника. Сочат, че той е излязъл от дома си
заедно с детето и го е попитал при кого иска да бъде. То в отговор е поискало
да отиде при майка си. Било е разплакано (св.Т.).
Св. Д. дава показания, че след издаване на заповедта по чл. 18 от ЗЗДН,
на 4 март молителката е била нападната от ответника на спирката на автобуса.
Извикала е силно и свидетелката е видяла, че той души дъщеря й и й запушва
устата.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Молбата е допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 10 ал.1
от ЗЗДН. По същество същата е основателна.
Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
2
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права. В случая се касае за извършване на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона, упражнено спрямо бивша
съпруга (чл.3 т.1). Поради това пострадалият има право на защита по ЗЗДН.
Упражняването на насилие се установява от всички събрани по делото
доказателства.
Гласните доказателства подкрепят заявеното в декларацията на
молителката. Свидетелката Д. е очевидец на телефонна заплаха за живота на
дъщеря й, а полицаите, посетили сигнала на 25.02.2021 г. дават показания, че
детето, за което молителката е съобщила, че е отведено насила от баща си, е
било в дома му и е пожелало да бъде при майка си. Било е разстроено.
Показанията на св. Д., дори и да се преценят като дадени от евентуално
заинтересован по смисъла на чл. 172 от ГПК, съответстват на дадените от
незаинтересованите свидетели, като разпоредбата на ГПК изисква съдът да
преценя такива гласни доказателства с оглед на всички данни по делото. Т.е.
при съответствие с тях липсват пречки за кредитирането им. Ответникът е
отнел детето от майката въпреки волята й. С действията си е осъществил
домашно насилие по смисъла на горецитираната разпоредба, както
психическо, така и емоционално насилие.
Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита,
а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1 и 3, като срокът по т. 3 следва да се
определи до осемнадесет месеца, предвид нееднократния характер на
насилието. Защита от такова молителката е потърсила от съда още през 2017
г., когато е било образувано гр.д. № ***/2017 г. на ЯРС-служебно известно на
настоящия съдебен състав, съобщено на страните по реда на чл. 155 от ГПК.
Същото е било прекратено по искане на молителката. Мерките по ЗЗДН имат
за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на
извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и
мотивиране на самия извършител към въздържане от такива действия -от
всякакъв вид насилие: и физическо, и психическо. В гласните доказателства
са налице данни, че след постановяването на заповедта по чл. 18 от закона
ответникът не се е въздържал от противоправно поведение, а е нарушил
издадената заповед за незабавна защита. Т.е. системния характер на
насилието обосновава максималния срок на мерките.
3
При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът
следва да заплати ДТ в размер на 25 лв. и съдебни разноски в размер на 10 лв.
за призован свидетел.
Следва да му бъде наложена глоба на основание императивната
разпоредба на чл. 5 ал.4 от закона в минимален размер - 200 лв., с оглед на
факта, че се налага за първи път, поради прекратяването на предходното дело,
която глоба да се заплати по сметката на съда.
Следва ответникът да заплати на молителката и направените по делото
разноски на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА М. Ж. Д. от гр. Я., ул.***, ЕГН **********, на
основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Б.Н. Д.а, ЕГН **********, от гр. Я. ж.к.”***
ЗАБРАНЯВА на М. Ж. Д. от гр. Я., ул.”***, ЕГН **********, на
основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН да приближава Б.Н. Д.а, всяко тяхно
местопребиваване, жилището `и, местоработата и местата за социални
контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца.
Да се издаде заповед за защита, в която да се впише предупреждение за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал.3!
НАЛАГА на М. Ж. Д. глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА М. Ж. Д. да заплати ДТ в размер на 25 лв. и съдебни разноски
в размер на 10 лв. по сметката на ЯРС.
ОСЪЖДА М. Ж. Д. да заплати на Б.Н. Д.а направените по делото
разноски в размер на 200 лв.
Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ на МВР -Я.!
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
4
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5