Решение по дело №58/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 759
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20192330100058
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №759/25.10.2019 г.

гр. ЯМБОЛ 25.10.2019..г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ................ гражданска колегия в публично

заседание на ........26.09.2019г........година в състав:

                                                                                          Председател:Св.ДИМИТРОВА

                                                                                 

при секретаря .......................С.М..........................……...........и в присъствието на

прокурора......................................................................………като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА…….....……...гр.дело N .58…....по   описа

 за 2019 год.  и за да се произнесе взе предвид следното..........................................................

 

Производството по делото е образувано по молба на И.П.Д.,  с която желае  да се осъди ответника „Ню Медиа Груп” ЕАД, да му заплати сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, частично предявена от сумата в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на вредоносното събитие - 15.12.2018 г., до момента на пълното плащане на присъденото вземане.

   Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

             Твърди, че е претърпял неимуществени вреди от публикувана статия във вестник „***”, чийто издател и собственик е ответника, в бр.*** от ***г., която била със следното заглавие: „Дилъри плашат с побой *** на А.. Не си плаща кокаина". Сочи, че в статията  са поместени следните твърдения : „И. бил заклет фен на кокаина и от време на време се стимулирал като шмъркал „бело"; "Още преди години *** на А. се свързало с *** от наркогрупата С.Б...."; „Те редовно снабдявали мъжа с качествена кока..."; „Напоследък обаче И. увеличил дозите и доста задлъжнял към диларите си..."; „В крайна сметка И. получил предупреждение, че ако до месец не си изплати дълговете, които възлизали на десетина хиляди лева, ще бъде жестоко пребит". С тази статия счита, че се разпространяват и внушават неверни и заблуждаващи твърдения относно личността му, накърняващи доброто му име и опозоряващи честта и достойнството му.

Твърди, че така изложената информация в гореизложената статията е невярна, необоснована, противоречи на действителността и грубо накърнява доброто му име в обществото, причинил му е и продължава да му причинява множество негативни емоции и силен психически стрес.

Тези неверни твърдения рефлектирали освен на него и на неговото семейство и близки, които се притеснявали, както за неговия живот и здраве, така и за своята собствена сигурност.

Твърди, че след публикацията на горепосочената статия, от страх да не станат случайна жертва на побой и приятелите му се отдръпнали и ограничали контактите си очи в очи с него.

Ищецът твърди, че освен, че публикацията му причинила душевни болки и страдания, същата се отразила и продължава да се отразява на семейните, личните и професионалните му отношения, като компрометира доброто му име пред близките му, сред личните му и професионални познати, което градил с години, престижа и репутацията му. Публикуването на неверни и непроверени данни накърнява положителната обществена оценка на личността му. Публикуваните материали му причинили и продължават да му причиняват множество негативни преживявания, като го подлагат на интензивен емоционален стрес. Дни след горепосочената публикация не можел да спи, имал главоболие, гадело му се постоянно и не можел да се храни нормално. Изпитва силно неудобство и срам във връзка с даване на обяснения за приписваното му поведение и оправдания за престъпни деяния, които не е извършил, пред близките и познатите си.

Публикуваните твърдения относно злоупотребата му с наркотични вещества, за дължимата от него сума към "наркогрупа" на стойност десет хиляди лева и заплахата от побой във връзка с последното, създала атмосфера на изключително недоверие у досегашните и бъдещи му професионални контакти. Статията оказала неблагоприятно влияние върху семейството и близките му, като провокирало у тях силен стрес и притеснение за живота и здравето му. Страхува се, че негативните последици от разпространението на гореизложените опозоряващи го обстоятелства ще продължат да оказват влияние върху личния и професионалния му живот и занапред във времето.

          Твърди, че статията съдържаща неверни и позорящи обстоятелства, вменяващи му строго укоримо с оглед общоприетия морал поведение, включващо злоупотреба с наркотици, свързващи името му с престъпни формирования, изобличаващи го в дългове на стойност хиляди левове и изнасящи информация за голяма опасност за живота и здравето му заради дългове към наркогрупа, безспорно накърняват честта, достойнството и доброто му име и категорично повлияват негативно върху общественото мнение по отношение на личността му.

В хода на съдебното дирене искът се поддържа изцяло по основание и размер.

         В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не постъпил писмен отговор от ответника. Същият не се явява в съдебно и не взема становище по иска.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прима за установено следното от фактическа страна:

В подкрепа на иска си ищецът е представил заверено копие на 3 страници от в.”***” бр.***от ***г., в който е публикувана статия със заглавие „Дилъри плашат с побой *** на А., не си плаща кокаина”. В същата е записано, че  „*** на А. – И.Д., е бил заплашен с побой от дилари на ***С.Б. – С.. ***-годишният мъж, който е далеч от славата на известната си кака, се забъркал с близки до осъдения *** на организирани престъпна група за разпространение на ***. И. бил заклет фен на кокаина и от време на време се стимулирал, като шмъркал „бело”. Представенато е копие на цялата статия, както и копие от последната страните на вестника, където е означен неговия издател. Пад статията няма посочен автор на същата.

По делото бяха разпитани като свидетели Н.В.Т.и К.О.П..

Свидетелката П. твърди, че живее е с него на семейни начела от почти 9 години и е *** на дъщеря му, като към момента на събитието живеели заедно. Той заедно с брат му и баща му имали   семеен бизнес – ***. До заведението имало *** магазинче, в което продавали *** от където те разбрали за статията. И. бил там когато прочели статията. Бил притеснен и изненадан от написаното, и казал, че това не е вярно. Притеснил се как семейството му ще реагира, как ще повлияе  това на ***, защото тя е ***. Притеснил се, защото те като квартално заведение се познават с клиентите. Реагирал тежко, като се затворил в себе си. Точно тогава станали *** месец преди това, като той се променил, затворил се в себе си, бил умислен, изпаднал в депресия, с неспокоен сън, дори леко раздразнителен. Ограничил контактите си и станал асоциален. При питания дали е вярно той се чувствал неудобно. Свидетелката твърди, че и нея са я питали и близките му, което не било приятно. Семейството му и баба му, която живеела ***всички разбрали. Твърди, че И. освен за себе си се притеснявал за семейството си. От толкова години с него свидетелката не е виждала той да употребява наркотици. Твърди, че не дължи пари. Не знае  защо е излезнала тази статия.

Свидетелят Т. твърди, че са много добри приятели с И.Д.. Твърди, че след статията имало промяна в социалния му живот, като той не и искал да ходи на по – големи събития, защото се притеснявал. Притеснявал се, тъй като скоро станал ***и евентуално може да се стигне до неудобните въпроси  и да се принесе това и върху детето. Бил му сложил етикет и от това много се притеснявал. Не му било приятно. Мислеше, че ще се отрази на работата му.  Той се притеснявал от клиентите, тъй като имал семеен бизнес и това доста негативно му повлияло. Отказал да ходи на работа пак по същата причина. Според свидетелят това му се отразило доста негативно. Споделял му е, че не се чувства добре в обкръжение. Контактува с по-малко познати заради темата, че е бил зависим. Свидетелят твърди, че никога не е бил свидетел ищеца да  е употребявал наркотици, а той е доста близък приятел с него. Нито е виждал ищеца да дружи с такива хора. Не му било приятно да го питат дали това е истина и защо се е стигнало до тази статия. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за последователни и достоверни.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.

 В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на вреди, които са му причинени от ответника, същите да са причинени виновно и противоправно от лица, на което ответникът е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, като вината по отношение на лицето на което е възложена работата се презумира, съгл.чл.45, ал.2 от ЗЗД. Уважаването на иска по чл.49 от ЗЗД предполага положително кумулативно установяване по делото от страна на ищеца на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане. Отговорността по чл.49 от ЗЗД на възложителя на работа има гаранционно-обезпечителна функция и възниква за него, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата.

В конкретния случай съдът прима за безспорно установен факта, че вестник „***” е издание на ответното дружество. Същото следва да отговаря по реда на чл.49 от ЗЗД, с оглед факта, че е възложител на работа на неизвестен автор, предвид публикуването на статията в неговото издание.

По чл.49 ЗЗД отговаря и собственикът на електронна медия или печатно издание за неимуществени вреди, причинени от автори на статии, публикувани в изданието и съдържащи обидни и клеветнически квалификации по отношение на визираните в тях лица. Отговорността му произтича от качеството му на възложител, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява собствена дейност и резултатът от който ще рефлектира в неговото имущество, независимо от това дали авторите на публикациите се намират с него в трудовоправни отношения или са свободно практикуващи журналисти. В този смисъл решение № 340/15.07.1998г. на петчленен състав на ВКС, постановено по гр.д. № 178/1997г. Издателят чрез длъжностните си лица определя вида и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл.49 от ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали. В конкретния случай, в тежест на ответника е да докаже, че изнесената в статията информация е достоверна. 

           Във въпросната статия ищецът е описан като лице,  което редовно злоупотребява с кокаин /„бил заклет фен на кокаина”/, описвайки го като наркозависим човек, както и че за да се снабдява с наркотичното вещество бил свързан с наркодилъри от т.н.”подземен свят” асоцииращи се с престъпна дейност. В статията още се посочва, че ищеца бил длъжник  към съответната „наркогрупа” на която дължал 10000лв., представляваща натрупани дългове във връзка с неплатени поръчки за наркотици. По този начин е създаден един изключително негативен образ на ищеца, внушавайки, че същият е наркоман, свързан с лица с противоправно поведение , което поведение е укоримо с оглед общоприетите морални норми и позорящо ищеца. Според гласните доказателства събрани по делото, тези твърдения не отговарят на истината и са неверни. Доказателства за противното не бяха събрани по делото. Безспорно това са обидни и клеветнически твърдения , които позорят името, честта и достойнството на личността на ищеца.

Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът приема за установено настъпването на твърдяните от ищеца неимуществени вреди.

            В процесната статия е записано още, че поради неплащане на дълговете ищецът бил заплашен с тежък побой, като е описан начина по който се извършава това, който е изключително брутален и всяващ страх. Всичко това се е отразило изключително негативно на ищеца, на неговото добро име като човек и като ***, отразило се е на психиката му , като станал затворен, асоциален, ограничил контактите с близки и приятели, причинил му притеснения от неудобни въпроси свързани със статията, изпаднал в депрасия . Освен за себе си ищецът се притеснявал и за близките си, дали заплахите нямат да се пренесат върху тях, още повече свързвайки го с името на известната му ***А.. Безспорно целият този дискомфорт е бил причинен от публикуването на неверни за личността му в статията клевети, поради което съдът приема, че е налице деликт, причинен от публикуването на статията с неизвестен автор в издание на ответника.

Ответникът не ангажира доказателства, които да опровергаят презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД на автора/и на статията. 

           С оглед на изложеното следва да се ангажира обезпечителната отговорност на ответника, като възложител на работата, който не е упражнил контрол за достоверност на информацията и следва да отговаря по реда на чл.49 от ЗЗД.

При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобразява, както вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия, така и причинените му неудобства и притеснения в личен, семеен и професионален план. При съвкупна преценка на тези обстоятелства настоящият състав приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от публикацията е 10000лв., до който размер искът се явява основателен.

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на увреждането, което е 15.12.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението.

При този изход на делото на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, които съобразно уважената част от иска са в размер на 400 лв.

Воден от горното, съдът

 

                                      Р    Е     Ш    И    :

 

ОСЪЖДА „НЮ МЕДИА ГРУП” ЕАД , вписано в ТР към АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.”Панайот Хитов” №9, представлявано от „СПАВЕКС ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от С.В.Г. на осн.чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати на И.П.Д., ЕГН ********** ***, р-н „***”, ул.”***” ***, ет.*** сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от публикуването на статия във в.”***” бр.*** от ***г., собственост на ответника, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.12.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата от 10000лв. до частично предявеният от 20000лв., от  общо претендираната сума от 40000лв., отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА „НЮ МЕДИА ГРУП” ЕАД да заплати на И.П.Д. направените по делото разноски в размер на 400лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: