РЕШЕНИЕ
№
гр.Разград, 17.11.2020г.
Разградският окръжен съд в откритото
заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:Валентина
Димитрова
При секретаря М.Найденов, като разгледа
докладваното от съдия В.Димитрова гр.дело №26 по описа за 2020г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 от ГПК.
“Първа
Инвестиционна Банка“АД, гр.София, ЕИК *********, чрез пълномощник е депозирала
искова молба против П.П.Н. *** на правно основание чл.422 от ГПК. В същата ищецът твърди, че по силата на договор за банков кредит от
11.05.2007г. предоставил на ответника, П.
Н. сума в р-р на 63 000 лева, с краен срок на погасяване на дълга
01.05.2027г. Договорът бил изменен и допълнен с анекс №1 от 07.04.2009г.Поради неиздължаване в
срок на дължимите вноски, кредита на
основание общите условия/ОУ/ бил превърнат от банката в предсрочно изискуем, с
предхождащо уведомяване на длъжника.Ищецът депозирал пред РРС заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на основание
счетоводните си книги.Съдът издал заповед №4170 от 17.10.2019г. по гр.дело
№2007/2019год.на РРС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за
следните суми: 56 671.72 лв., дължима главница по договора за банков кредит от 2007г., 14 567.83 лева,
просрочена договорна лихва, 2 598.51 лв., просрочена наказателна лихва,
803.20 лв. законна лихва и 459.60 лв.разноски.
В полза на банката по ч.гр.дело
№2007/2019г.на РС-Разград е издал и
изпълнителен лист срещу длъжника, сега ответник за горните суми.В срока по
чл.414 от ГПК длъжника П.П.Н. възразил писмено срещу заповедта за изпълнение,
поради което и ищецът предявява настоящия установителен иск.Моли съда да
признае за съществуващо по отношение на П.Н. вземането на банката в посочените
по–горе размери, произтичащо от договор за банков кредит, сключен между
банката и длъжника, с изключение на
присъдените в заповедното производство разноски.Претендира направените по настоящото дело разноски, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
Към молбата са представени писмени доказателства.
В срока по чл.131
ал.1 ГПК ответникът П.Н. е депозирал
отговор на исковата молба чрез своя пълномощник, адв.Марин Маринов от РАК,
посочен и като съдебен адрес.Заявява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове.Прави възражение за
нищожност на договора за кредит, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради
неспазване разпоредбите на чл.58
от ЗКИ, като на кредитополучателя не е предоставена изискващата се по закон
предварителна информация и такава не се съдържа в процесния договор за кредит.
Прави възражение за нищожност на
клаузите на чл.9, чл.10, чл.11, чл.З0, чл.31 от Договор
№95КР-ЛЛ-0340/11.05.2007г. за банков кредит на основание чл.26, ал.1 oт ЗЗД, във вр. с чл.143, т.З и т.10 от
ЗЗП-поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, като тяхната
нищожност води до нищожност на целия договор, тъй като не може без същите да се
сключи процесния договор или те да бъдат заместени от повелителни разпоредби на
закона, като заявява, че остатъка за
плащане възлиза на 16 028.93 лева.
В условията на алтернативност
оспорва действителността на Анекс №1 към Договор
№КР95-АА-0340/11.05.2007г., сключен на 07.04.2009г., като твърди, че същия е
нищожен поради накърняване на добрите нрави/чл.26, ал.1 от ЗЗД/ и сключен при
липса на съгласие от негова страна/чл.26, ал.2 от ЗЗД/, тъй като подписал същия
под натиск от страна на Банката с отправено от страна па нейните служители
предупреждение, че в случай, че не стори това цялото му кредитно задължение ще
бъде обявено за предсрочно изискуемо и кредита ще стане съдебен, като след подписването размера на уговорената лихва се увеличил
почти двойно. При първоначален дълг от 63 000.00 лева и уговорена първоначална
лихва по погасителен план от 55 054.05 лева, бил заставен да подпише анекса при
лихва от 80 444.28 лева, след което по неясни за него причини бил заставен да
подпише нов погасителен план с лихва в размер на 105 984.18 лева, като по този
начин дълга ми към Банката се удвоил, съответно и утроил. Счита, че анекса
противоречи на правилата на добрите нрави и е сключен без съгласие от негова
страна, поради което същия е нищожен и не поражда правно действие.
Отново в условията на
алтернативност, при неприемане на възраженията по горния пункт, счита
клаузите на Анекс №1 към Договор №КР95-АА-0340/11.05.2007г. касаещи Базовия лихвен процент за нищожни на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.143, т.З и т. 10 от 33П, тъй като са неравноправни по смисъла
на чл.146 от 33П и не произвеждат
правно действие.Посочва практика на ВКС.Счита, че посочените клаузи не
произвеждат правно действие, поради което дългът следва да се преизчисли
съобразно първоначално подписания договор и съгласно подписания първоначален
Погасителен план, като се съобразят всички направени плащания
На основание чл.111, б."в"
от ЗЗД прави възражение за погасяване но давност па претендираните вземания за
главница от страна на Банката за периода от 01.09.2014г. до 25.09.2016г. за
25/двадесет и пет/ броя месечни погасителни вноски на обща стойност 1675.70
лева, поради това, че всички вземания по процесния договор за банков кредит са
такива, като периодични плащания по
смисъла на чл.111,б"в" от ЗЗД, като прави искане това възражение да
бъде допуснато за съвместно разглеждане в процеса.
Моли съда, да констатира наличието на съществено
противоречие между съдържанието на приложения Погасителен план към Договора за
банков кредит и Извлечение изх.№281-81/16.10.2019г., и подписания от него
Погасителен план към Анекс №1 от 07.04.2009г. към Договор
№95КР-АА-0340/П.05.2007г., като
представя препис от същия, като счита, че е налице огромна разлика в размера на
претендираните главница и лихви от ищеца по делото.
Оспорва претенцията на ищеца за сумата от 459.60 лева,
като недължима и моли за нейното
отхвърляне.
Алтернативно оспорва изготвените от ищеца погасителни планове по кредита,
като счита, че същия е приложил неправилно лихвените нива, брой вноски,
уговорени в първоначалния договор за кредит при изчисляване размера на
дължимите месечни вноски.
Оспорва в условията на алтернативност и
претенциите на ищеца по размер, както и тази за разноски по делото.
Сочи на изцяло недобросъвестното поведение на ищеца
по делото, като в тази връзка оспорва твърденията на ищцовата страна за
положените от нея усилия за доброволно уреждане на отношенията, като счита, че
е налице злоупотреба с господстващо положение и недобросъвестно упражняване на
права по граждански отношения, което
да бъде установено при
разглеждане и решаване на делото.Моли за отхвърляне на предявените срещу него
искове.Претендира разноски.
В съд.заседание ищецът поддържа
предявеният иск чрез пълномощника си.
Ответникът поддържа отговора на
исковата молба, както и всички направени възражения по отношение на сключения
между страните договор за ипотечен кредит.
Разградският окръжен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 11.05.2007г. по силата на договор №КР95-АА-0340 за ипотечен кредит банката–ищец
е предоставила на ответника, П. Н. сума
в р-р на 63 000 лева, с краен срок на погасяване на дълга 01.05.2027г.Според
чл.9 от договора, банката прилага годишна лихва в размер на основния лихвен
процент (ОЛП) на БНБ, увеличен с надбавка от 3.19 пункта. Страните подписали и План
за усвояване и погасяване, Приложение № 1 към договора, представляващ
неразделна част от него. Според този план, месечната вноска по кредита
включваща главница и лихва е определена на 492.31 лева.
На 07.04.2009г. страните подписали
Анекс №1 към цитирания по-горе договор, по силата на който дължимата от
кредитополучателя годишна лихва по кредита се променя от ОЛП на БНБ с надбавка 3.19
пункта на Базов лихвен процент (БЛП) на банката в лева, увеличен с надбавка 3.00
пункта. Изготвен и подписан е нов погасителен план – Приложение №2, който
изцяло замества предходния и съгласно който месечната вноска, включваща
главница и договора лихва е определена
на 625.07 лева.
С
Анекса е създадена нова
буква "м" към раздел II на договора, съгласно която "Базов
лихвен процент" е променлив лихвен индекс, определян от банката за
различни валути на база съотношението между планираната стойност на пасива на
банката и пазарните лихвени индекси за съответната валута, прилаган при
определяне размера на лихвата по кредити, предоставяни от банката в национална
и чуждестранна валута";
В чл. 2 е уговорено, че дължимата от
кредитополучателя лихва по раздел V, т. 9 от договора за банков кредит се
променя от "основен лихвен процент на БНБ плюс надбавка от 3.19 пункта" на "Базов лихвен процент на
банката в лева, увеличен с 3 пункта", а в
чл. 3 - че Базовият лихвен процент към датата на сключването на анекса е
7.3407% годишно.
Погасителни планове са
изготвени, съобразно погасителния план по основния договор от 2007г. и анекса,
подписан през 2009г., като погасителните планове, представени от всяка от
страните по анекса се различават.
Видно
от основното заключение по назначената по делото СИЕ постъпилите суми във връзка с погасяване на усвоеният от
ответника кредит за периода 16.05.2007г. - 31.01.2014 са общо в размер на 48 064.15 лв. от които за
погасяване на договорна лихва 41 421.66 лева, главница 5 904.85 лева,
просрочена лихва 12773 лева и такса поддържане разпл.сметка и други 609.91
лв.Вещото лице е изготвило основното и допълнителни заключения, съобразно
твърденията и становищата на страните и погасителните планове както по основния
договор от 2007г., така и съгласно анекса от 2009г., като същите са съобразени
от съда, който е извършил и собствени изчисления.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, РОС намери от правна страна
следното:
Съдът намира за необходимо на
първо място да разгледа възражението на ответника, по отношение на сключения между
банката и кредитополучателя анекс от 07.04.2009г.
РОС споделя практиката на ВКС, обективирана в редица решения според
която:
При договор за предоставяне на ипотечен банков кредит
условията, при които банката може едностранно да увеличава Базовия лихвен
процент, трябва да са формулирани ясно; Методът на изчисляване на съответния
лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура,
която да сочи вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на обективни
фактори за възникване на правото за изменение; Въз основа на ясни и разбираеми
критерии, кредитополучателят трябва да може да предвиди изменението на БЛП,
което банката извършва едностранно; Необходимо е между съконтрахентите да е
постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на
кредитодателя, т.е. относно конкретната формула за определяне на
възнаградителната лихва - съществен елемент от този вид банкова сделка; Следователно,
методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също е елемент от договора за
кредит, което, само по себе си, изключва възможността същият да бъде
едностранно променян; Когато потребителят не е получил предварително достатъчно
конкретна информация за начина, по който кредитодателят може едностранно да
промени цената на услугата, както и когато методиката на банката, като нейни
вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита
за добросъвестна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не може да се приложи правилото на
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Съдът счита ,че в настоящия случай оспорените клаузи от процесния анекс не съдържат ясни и разбираеми
критерии, с оглед на които банката може да упражни правото си на едностранно
изменение на договорената възнаградителна лихва и по които кредитополучателят
сам би могъл да разбере и да предвиди възможността да бъде извършено такова. В
анекса се съдържа единствено определение на понятието "Базов лихвен
процент", без обаче да е направено препращане към някакви правила или
съответна методика за изчислението му, поради което не може да се счете, че
кредитополучателят е получил предврително достатъчно конкретна информация за
начина, по който банката може едностранно да промени цената на предоставяната
финансова услуга.Ето
защо, следва да се приеме, че по отношение на спорните
клаузи е осъществена хипотезата на чл. 143, ал. 1 във връзка с т. 10 З., което
обосновава неравноправния им характер и съответно тяхната нищожност.
РОС не приема, че
клаузите в анекса, подписан между страните са индивидуално уговорени.В договора за банков кредит не е предвидено задължение на
кредитополучателя да подписва анекс за изменението му в частта за дължимата
възнаградителна лихва.Безспорно
в случая той не е отказал сключването му, но това не означава
автоматично, че процесните клаузи от анекса са уговорени индивидуално. При
липсата на конкретни доказателства във връзка със сключването на анекса и за
провеждането на преговори относно неговото съдържание, тежестта на
доказването на които е на банката, не
може да се счете за установено, че спорните клаузи са индивидуално уговорени и
следователно по отношение на тях е приложимо изключението по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.Точно в обратния
смисъл са направените с отговора на исковата молба възражения, че ответникът е
бил заставен да ги подпише, като на това сочат и водените от него двама
свидетели.
С отговора на исковата молба ответникът е атакувал и следните клаузи от основния договор от 11.05.2007г.: чл.9, чл.10,
чл.11, чл.З0 и чл.31 от същия на основание чл.26, ал.1 oт ЗЗД, във вр. с чл.143, т.З и т.10 от
ЗЗП-поради противоречие със закона и неговото заобикаляне на закона, като счита, че тяхната нищожност води до нищожност
на целия договор, тъй като не може без същите да се сключи процесния договор
или те да бъдат заместени от повелителни разпоредби на закона, в тази смисъл
поддържа ,че остатъкът за плащане
възлиза на 16 028.93 лева.
В чл.9 от основният договор е предвидено, че кредитополучателят
ще заплаща на банката годишна лихва /възнаградителна/ в размер на
основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ, увеличен с надбавка от 3.19 пункта. На
този текст от договора ответникът се позовава, атакувайки, сключеният между
страните анекс от 07.04.2009г., като същият
не може да бъде приет от съда за нищожен, като сключен в нарушение на закона
или неговото заобикаляне.Що се отнася до предвиденото в чл.11 от договора за
кредит от 2007г. задължение за кредитополучателите да заплащат наказателна лихва с лихвен процент, равен на
сбора на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от двадесет
пункта в случай на неизвършени плащания по кредита, то същото безспорно не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на страните, тъй като определената надбавка от 20 пункта над договорения лихвен
процент е необосновано висока, поради което клаузата на чл. 11 е неравноправна
и като такава е нищожна съгласно чл.
146, ал. 1 ЗЗП, поради което същата не следва да се прилага в отношенията
между страните. Текстът на чл.30 от договора посочва основанията за предсрочна
изискуемост на кредита, а възражения за настъпването й страната не е въвела.В
чл.31 е уговорена възможност до изтичането на срока на писменото предизвестие /Чл.30/
кредитополучателят да изпълни изискуемото си задължение, при което банката да
не обявява кредита за предсрочно изискуем.В случая тази хипотеза не е налице.
Размерът на дължимите главница и възнаградителна лихва
по процесния договор за кредит следва да бъде изчислен съобразно направеното възражение за изтекла в полза
на ответника погасителна давност.
По размера на главницата :
Претендира се дълг, който е предсрочно изискуем,
считано от 26.08.2019 г., в размер на 56 671.72 лв., в който е включена
просрочена главница по 60 вноски за
периода 01.09.2014г.- 01.08.2019г. , като падежирали вноски до обявявяване на предсрочната изискуемост на 26.08.2019 г. и предсрочно изискуема главница след тази дата.
Исковата молба, прекъсваща давността, / в случая заявлението по чл.417 от ГПК/ е подадена на 17.10.2019 г.
Погасителната давност за предсрочно изискуемата главница не е изтекла.
Поставя се въпроса за погасителната давност по отношение на вече падежиралите
вноски от същата.
На първо място, според задължително тълкуване на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, дадено
с ТР № 3/2011 на ОСГТК на ВКС, за да се погасяват с кратка 3 годишна давност, задълженията с падежи, настъпващи през
предварително определени интервали, следва да имат относителна самостоятелност
и повтарящ се характер, като общността им възниква от един правопораждащ факт.Банката е предоставила на длъжника еднократно главницата като цяло за
ползване до изтичане на краен срок 2027 г., съответно и връщането на тези парични средства на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
предварително съгласие на кредитора да приема изпълнение на части. Ето защо,
разсрочването на части от усвоения кредит на отделни погасителни вноски не
превръща главницата в периодично платима и за нея остава приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. В тази насока е и съдебната практика в
Р. № 28 от 5.04.2012
г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК и Р. № 38/26.03.2019 по т. д. № 1157/2018г, 2, т. о., ТК.
Според т.1 от ТР 8/2017г.на ОСГТК
на ВКС междинните срокове по плана, макар и да не водят до
типична периодичност, имат правното значение на падежи за изискуемите части и за двете страни. Крайната
дата за ползване на кредита се отнася само за последната част от главницата,
затова и за всяка по-рано изискуема вноска длъжникът изпада в забава, макар и
не за цялата главница, а само за съответно изискуемата част.Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, според която, банката може да се снабди с изпълнителен
лист за всяка една неплатена вноска по договор за банков кредит, което
означава, че вземането на банката за всяка неплатена вноска на падежа е
изискуемо. На посоченото основание и с оглед критериите на чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
по всеки от падежите следва да се отчита началото на давностните срокове и
давността тече отделно за всяка падежирала анюитетна вноска от датата, на която
плащането е било дължимо /Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6629/2013 г., IV г. о., ГК/.
В случая заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 17.10.2019г. и то прекъсва течението на погасителната давност по
отношение на всички анюитетни вноски от главницата, дължими след 17.10.2014 г., съгласно чл. 116 б. "Б" ЗЗД, респ.
вземането за падежирали анюитетни вноски от 01.02.2014г. до посочената дата е погасено по давност.
Дължимият непогасен остатък от главното задължение, изчислен служебно
от съда, при приспадане на вноските за главница за периода от 01.02.2014 г. / последното плащане по главницата/ до 17.10.2014 г. по първоначалния погасителен план, възлиза на 47 609.13 лева, от които
просрочени вноски общо в размер на 12 447.56 лева и дължима
главница като предсрочно изискуема 35 161.51 лева.
По претенцията за възнаградителна лихва:
По арг. от чл. 111, б. "в" ЗЗД вземането за
лихви се погасява с кратката тригодишна давност.Вземането за лихва в рамките на предвидените анюитетни вноски е изрично
визирано в погасителния план, респ. определимо. Паричните задължения са делими
и няма пречка давността по отношение на частта от вноската, съставляваща
договорна лихва да се погасява с различна давност от главното задължение.
Продължителността на законоустановения срок за погасяването на вземането за
лихва не може да бъде удължаван чрез включването му като част от анюитетна
вноска. Следователно, вземането за възнаградителна лихва, съставляваща част от
анюитетните вноски до 17.10.2016 г., следва да се счита за погасено по давност.
Възнаградителните лихви съставляват цена на
финансовата услуга, начислявана според срока на предоставеното ползване.
Възнаградителните лихви се дължат като следствие от разсроченото изпълнение на
задължението за връщане на заетата главница. При предсрочна изискуемост,
възнаградителна лихва върху предсрочно изискуемия дълг не следва да се
начислява, поради отпадане преимуществата на срока, съответно и на правото на
ползване на кредита занапред. Кредиторът има право да претендира договорни
лихви единствено за просрочените и изискуеми месечни анюитетни вноски до датата
на предсрочната изискуемост. В този смисъл и ТР № 3/27.03.2019 г., постановено
по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.Ето защо , акцесорната претенция за възнаградителна лихва за периода след
обявяването на кредита за предсрочно изискуем се
явява неоснователна.
В случая банката претендира възнаградителна лихва в размер на 14 567.83 лева за периода 01.09.2017г. – 01.08.2019 г., свързано с датата на обявяване на предсрочната изискуемост
и то съобразно анекса от 04.05.2009г. Съдът, както е посочено по-горе счита, че
отношенията между страните следва да се уреждат съгласно първоначалния договор
от 11.05.2007г. и погасителния план към него ,
поради което изчислява служебно дължимата лихва от този вид в размер на 8 529.80 лева, за претендирания период.Претенцията
за
законна лихва в размер на 803.20 лева за периода 26.08.2019г.-15.10.2019г.съдът
също намира за неоснователна.
По претенцията за наказателна лихва:
Така заявената от банката претенция за заплащане на наказателна лихва
върху просрочена главница за съответен период в размер на 2 598.51 лева, съдът намира, че същата касае неизпълнение на задължения за заплащане на
капитализираната главница , в която се включват и недължими лихви, начислени по
нищожна клауза
в договора, която не е
произвела о действие в отношенията между страните и поставило
ответника в забава.Ето
защо искът за наказателни
лихви се
явява неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
Основателна се явява претенцията за сумата 459, 60 лева дължима от ответника,
представляваща разноски за подновяване на срока на ипотеката..
При този изход от спора в полза на ищеца, съразмерно
на уважената част от исковете, следва да бъдат присъдени направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 453.77 лева в исковото производство и 1 248. 03 лв. в заповедното производство, които следва да
бъдат възложени на ответника П.Н.. Ищецът следва да
заплати на ответника
П.Н. разноски върху отхвърлената част от иска в размер на 1 031.84 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “Първа Инвестиционна Банка“АД, гр.София,
бул.“Драган Цанков“№37, ЕИК *********,
съществува вземане срещу П.П.Н., ЕГН **********,***, за което по гр.дело №2007/2019 г. на РС-Разград е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК,
№ 4170 от 17.10.2019 г. за сумата 47 609.13
лева, /четиридесет и седем хиляди шестотин и девет лева и тринадесет стотинки/представляваща главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 11.05.2007г., сумата 8 529.80 /осем хиляди петстотин двадесет и
девет лева и осемдесет стотинки /, представляваща
договорна лихва за периода 01.09.2017г. – 01.08.2019 г., сумата 459, 60 лева дължима от ответника,
представляваща разноски за подновяване на срока на ипотеката,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 17.10.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на “Първа Инвестиционна Банка“АД,
за приемане за
установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу П.П.Н., за което по гр. д. № 2007/2019 г. на РС-Разград е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 17.10.2019г., за главница за
горницата над уважения до предявения размер, за договорна лихва над уважения
размер,
за сумата 2 598.51 лева - наказателна лихва, както и за
сумата 803.20 лева законна лихва за периода 26.08.2019г.-15.10.2019г.
ОСЪЖДА П.П.Н. да заплати на “Първа
Инвестиционна Банка“АД, направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 453.77 лева по исковото производство и сумата от 1 248.03 лева разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА “Първа Инвестиционна Банка“АД да заплати
на П.П.Н.
разноски върху
отхвърлената част от иска в размер на 1 031.84 лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.
Съдия: