Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. С. 22.02.2013г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-13 състав, в открито заседание на
двадесет и втори февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО
НЕЙКОВ
като разгледа докладваното от съдия Нейков дело по несъстоятелност № 3093 по описа за
2011г. И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
Производството по делото е образувано по молба с
правно
основание чл.625 вр.чл.608 ал.1 ТЗ.
Постъпила
е молба от
"С." ЕАД, с искане за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на "Б.Б." ООД , ЕИК ********, седалище в гр.С.. Както в молбата, така и в
хода на производството, се поддържат твърдения, че ответното дружество не е
изпълнило изискуеми парични задължения към банката по договор за инвестиционен
кредит № 2922/29.11.2007г. По силата на визирания договор банката
отпуснала на ответника кредит в размер на 3 325 000 евро с цел
изграждане на офисна сграда с РЗП 8877,80 кв.м. в гр.С., кв.М.Л., УИ II-428,
кв.116. Съобразно уговореното кредитополучателят усвоил заемната сума в срок до
20.11.2009г. Считано от 18.12.2009г. обаче длъжникът спрял плащанията си към
банката и на крайния падеж в договора за кредит- 20.11.2010г., ответното
дружество не е погасило предоставените му в заем парични средства, а също не е
заплатил дължимите по силата на същия договор възнаградителни и наказателни
лихви за просрочие. Към 28.07.2011г. общият размер на изискуемите и неплатени
парични задължения възлизал на 3 590281,67 евро, от които 2803087.61
евро-неплатена главница, 115855.55 евро-неплатени договорни лихвиза периода
21.12.2009г.-20.11.2010г; 655149.07евро-неплатени наказателни лихви за периода
21.12.2009г.-10.06.2011г. и 16189.44 евро-неплатени комисионни. Твърди се, че "Б.Б."
ООД не разполага с бързоликвидни средства, за да покрие
задълженията си. Длъжникът преустановил извършването на строителната дейност,
съставляваща основен предмет на дейност на дружеството още през 2009г.
Основният актив на ответника „Офисна сгрда с офиси, магазини, заведение и
паркоместа” с РЗП
РЗП 8877,80 кв.м. в гр.С., кв.М.Л., УИ II-428, кв.116, с
площ от 990 кв.м., не е завършен и се руши, което съществено намалявало
стойността му.
С
допълнителна молба от 01.02.2012г. молителят "С." ЕАД
твърди, че е кредитор на "Б.Б." ООД и
по други вземания, различни от вземанията по договор за инвестиционен
кредит № 2922/29.11.2007г., тези вземания произтичат от сключен
на 05.07.2011г. между „Т.А.”ООД като цедент и "С." ЕАД
като цесионер договор за цесия на вземания на цедента срещу "Б.Б."
ООД. Вземанията произтичат от развален предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка и строителство от
25.02.2008г., сключен между "Б.Б." ООД и
„Т.А.”ООД, в общ размер на 1344216.87 евро към 05.07.2011г. Към 30.01.2012г.
вземанията на "С." ЕАД по
цитирания договор са общ размер на 1405.325.89 евро, от които: 828000
евро-дължима главница, 100000 евро-капаро, 165600 евро-дължима неустойка,
311725,89
евро-законна лихва.
Поради
изложеното молителят счита, че са налице предпоставките на чл. 630, ал. 2 от ТЗ
да се постанови решение, с което да се обяви неплажоспособността на "Б.Б."
ООД, с начална дата 18.12.2009г., да се открие производство
по несъстоятелност относно ответника, да се назначи временен синдик, да се
постанови обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, да се обяви "Б.Б."
ООД в несъстоятелност и се прекрати дейността му и правомощията
на органите на ответното дружество, да се лиши длъжника от право да управлява и
се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
Като кредитор
по делото е конституирано дружеството „А.-2002” ООД. Молителят твърди, че на
20.08.2008г. е сключил с ответното дружество предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка и строителство,
съгласно които ответникът е поел задължение да изгради и продаде на дружеството
„А.” ООД три офиса и паркоместа в офисна сграда с РЗП 8877,80 кв.м. в
гр.С., кв.М.Л., УИ II-428, кв.116. В изпълнение на поетите
по договора задължения „А.” ООД е заплатило на ответника сумата в размер на
1536675,31
евро, равняващи се на 3005475,67 лева. Въпреки
предвидения в договора срок за изпълнение, ответникът не завършил сградата в
уговорените срокове. Молителят с нотариална покана, връчена на представител на
ответника на 04.08.2010г. развалил предварителния договор за покупко-продажба
на недвижим имот и договора за изработка и строителство. Същият твърди, че по
силата на прекратените договори, има вземане към ответникът в размер на1536675,31
евро, равняващи се на 3005475,67 лева-заплатени авансово,
сумата в размер на 335099,64 лева-неустойка за
неизпълнение. Излагат се твърдения, че за периода 2007-2010г. ответникът е
изпаднал в състояния на свръхзадлъжнялост. Имуществото му не е достатъчно да
покрие паричните му задължения. Поради изложеното молителят счита, че са налице
предпоставките на чл. 630, ал. 1 от ТЗ да се постанови решение, с което да се
обяви длъжника "Б.Б." ООД за свръхзадължен към
30.11.2007г.,
да се открие производство по несъстоятелност относно ответника, да се назначи
временен синдик, да се насрочи първо събрание на кредиторите.
Ответникът "Б.Б."
ООД в писмения си отговор до съда, заявява, че молбата е
неоснователна. Не се оспорва наличието на сключен договор за инвестиционен
кредит № 2922/29.11.2007г, по силата на който ответникът е получил в заем 3 325 000
евро с цел изграждане на описаната в молбата на кредитора бизнес сграда. За
обезпечаване на задълженията по договора длъжникът е предоставил като
обезпечение в полза на банката договорна ипотека върху правото на строеж върху
процесната сграда. Липсват възражения относно твърдения факт на неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да върне предоставената в заем сума ведно с
уговорените възнаградителни и наказателни лихви, комисионни и такси, както и
относно размера на тези задължения. В отговора си ответникът поддържа тезата,
че въпреки неточното изпълнение от негова страна, не е в състояние на
неплатежоспособност, тъй като затрудненията били временни и дружеството
разполагало с достатъчно средства за покриване на задълженията. Твърди се също
така, че "Б.Б."
ООД е сключило финансова споразумение от 30.11.2011г. с
Белгийската камара за евро-африканско партньорство, по силата на което
ответникът е трябвало да получи финансиране на обща стойност от 5 000 000
евро. Част от тази сума-3 600 000
евро щяла да послужи за погасяване на задълженията към банката, 500 000
евро за погасяване на задълженията към друг кредитор, а остатъка от 900 000
евро били предвидени за доизграждане на процесната сграда. Въз основа на
изложеното, моли съда да отхвърли молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. Възразява срещу искането за постановяване на решение по чл.
630, ал. 2 от ТЗ, тъй като счита, че продължаването на дейността не съставлява
опасност за интересите на кредиторите.
В
отговор на молбата на "С." ЕАД от
01.02.2012г., с която се сочат вземания по договор за цесия от сключен на
05.07.2011г. между „Т.А.”ООД като цедент и "С." ЕАД
като цесионер, ответното дружество излага твърдение, че е налице допълнително
споразумение между „Т.А.”ООД и "Б.Б." ООД, с
което страните по него са предоговорили условията приети с предварителния
договор. Във връзка с цитираното споразумение не е налице изискуемо вземане на „Т.А.”ООД
към "Б.Б."
ООД. Ответникът допълва, че не е налице вземане по развален
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за
изработка и строителство от 25.02.2008г.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за утановено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно представените по делото удостоверения за актуален правен
статут на молителите и ответника, както и след извършена служебна справка в
търговския регистър, безспорно се установи, че страните по делото са търговски
дружества, тяхната правосубектност и представителната власт на органите, които
ги представляват.
От представените от молителя "С." ЕАД
писмени доказателства, първоначално заключение на съдебно-счетоводната експертиза, както липсата
на направени от ответника възражения относно твърдения факт на неизпълнение на
задължение по
договор за инвестиционен кредит да
върне предоставената в заем сума ведно с уговорените възнаградителни и
наказателни лихви, комисионни и такси, както и относно размера на тези
задълженияи,
съдът приема за безспорно установено наличието на изискуемо
вземане на "С." ЕАД по
договор за инвестиционен кредит № 2922/29.11.2007г. към ответника
в общ размер на на 3 590281,67евро,
от които: 2 803 087,61евро-неплатена
главница, 115 855,55евро-неплатени
договорни лихви за периода 21.12.2009г.-20.11.2010г; 655 149,07евро-неплатени
наказателни лихви за периода 21.12.2009г.-10.06.2011г. и 16 189,44евро-неплатени
комисионни.
По
делото не са представени доказателства ответното дружество да е погасило претендираните
от молителя изискуеми вземания по договор за инвестиционен кредит №
2922/29.11.2007г. Напротив същото не оспорва твърдените от молителя факти.
Добавя, че е в невъзможност да посреща задълженията си. С оглед горното съдът
приема, че ответникът признава вземанията на молителя "С." ЕАД по
договора за кредит.
От друга страна, сключеният между молителя и
ответника договор за инвестиционен кредит, по своя характер се явяват абсолютна търговска сделка. С оглед
изложеното настоящата инстанция приема, че в полза на молителя-кредитор срещу
ответника съществува изискуемо парично задължение по търговска сделка и същия се
явява активно легитимиран по молбата по чл. 625 от ТЗ.
По
отношение на твърдяното от молителя "С." ЕАД
вземане произтичащо от договор за цесия, сключен между „Т.А.” ООД като цедент и
"С." ЕАД
като цесионер, съдът приема, че същото не представлява вземане по търговска
сделка, тъй като произтича от развален предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка и строителство. Същото
вземане се основава на чл. 55 от ЗЗД и не е основание за предявяване на молба
по чл. 625 от ТЗ.
Подобни са
съображенията на съда и по отношение на вземането на присъединилия се кредитор
„А.-2002” ООД. Вземането на „А.” ООД не представлява вземане по търговска
сделка, тъй като произтича от развален предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка и строителство и не е
основание за предявяване на молба по чл. 625 от ТЗ.
При
преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда
от следното: Неплатежоспособността е правна категория, като
легалното определение за нея е дадено в чл. 608 ал.1 от ТЗ. Съгласно него,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка,
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговска дейност,
а от 13.05.06г. – и частни държавни вземания. Презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под „спиране на плащанията” по
смисъла на чл. 608 ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията
на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, за които са от изчерпателно
изброените в ал.1 на чл. 608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания
е ирелевантно за съсътоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на
чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно
дефинираното състояние на
неплатежоспособност. В настоящият случай, ответникът е спрял плащанията по
търговска сделка с молителя, ал.2 от ТЗ,
съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на
длъжника.
В тежест на ответника е да обори
презумпцията на чл. 608 ал.2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ
на имуществено-финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да
се изведе способността на ответника да погасява задълженията си. При този
анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като при
трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един от тях, съдът
изхожда от следното:
Краткотрайните активи на преприятието,
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и
променят натурално - веществената си
форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са
източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите
задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички
или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри
групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни
вземания /с падеж 1 год./, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и
др. подобни, закупени със спекулативна цел – т .е за препродажба/ и налични парични средства,
като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях.
От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността
един актив да се продаде веднага и то на спрведлива пазарна цена или с малко
отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни
в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки
го. С оглед отчитане на различна ликвидност на краткосрочните активи, при
преценка на икономическото състояние на преприятието се формират 4-ри
коефицента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност.
Чрез тези коефиценти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължения /текущи задължения/ на определена
част или на всички краткосрочните активи,
диференцирани според тяхната ликвидност.
Така при коефицента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткосрочни активи към краткосрочните
пасиви /задължения/, докато при другите коефиценти на ликвидност
се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи, очертани по горе, но не всичките. Разликата между коефицента за бърза
ликвидност и коефицента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните
запаси. При коефицента за незабавна
ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефицентът на
абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните парични средства към текущите задължения, но тъй
като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични средства е
най- динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се
променят не само всеки ден, а дори
няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно
предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на
паричните средства като част от него, то този коефицент в едно с коефицентите
за бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо
коефицента за обща ликвидност, показващ
възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с
материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови
активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските
операции, се трансформират в парични
средства.
Следва да се отбележи, че делението на
краткотрайните активи на 4-ри вида
според тяхната ликвидност не следва да
се абсолютизира, тъй като с оглед слабата развитост у нас на финансовия пазар
спрямо стоковия пазар, не може да се приеме, че корпоративните ценни книжа имат
по голяма ликвидност от материалните запаси /такава може да се признае
единствено на ДЦК/.
На следващо място, помощните
коефиценти на ликвидност / на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма
степен от вътрешната структура на краткотрайните активи т.е от това колко са
материалните запаси, краткосрочните
вземания, краткосрочни финансови активи
и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи,
което пък от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която
осъществява предприятието. Ниският коефицент на бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно
краткотрайните финансови активи и
паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по голям
дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, поради
което ниския коефицент на бърза, незабавна и обща ликвидност сам по себе си не
сочи за лошо икономическо състояние на предприятието.
На база гореизложеното, съдът приема,
че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е коефициентът на обща
ликвидност, отразяващ съотнощението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения. Съдът възприема коефициентите по
заключението на вещото лице, от което се установява, че коефициентът
на обща ликвидност, за анализирания период от 01.01.2009г. до 31.12.2011г., е
под общоприетия норматив от 1-ца. Според вещото лице определящо значение по
отношение на ликвидността в случая имал коефициентът на бърза ликвидност, който
елиминира влиянието на материалните запаси като вид краткотраен актив, тъй като
тези активи са от незавършено строителство и са на практика неликвидни.
Коефициентът на бърза ликвидност изключва влиянието на по-бавно ликвидните
активи и свидетелства за възможността от бързо разплащане с кредиторите. В
случая за целия анализиран период 2007-2011г. вкл. този коефициент е под 1-ца,
което показва, че "Б.Б."ООД не е в
състояние да плати на всички кредитори.
При
икономическия анализ на състоянието на предприятието на длъжника се
използват различни икономически показатели, но те са носители на различна
информация и на тази плоскост относими за състоянието на неплатежоспособност на
длъжника са единствено показателите на ликвидност. Останалите показатели, като
показателите за автономност, за рентабилност и ефективност, дават друга, макар
и значима информация за предприятието, служеща за други цели, различни от тези,
за които се използват показатели за ликвидност. Така например, коефицентите за
рентабилност са съотношение на финансовия резултат към такива величини като собствения капитал, пасивите и активите и в случая са отрицателни, тъй като
предприятието е на загуба. Коефицентът на финансова автономност, като
съотношение на собствения към привлечения капитал е отрицателна величина при
норматив 0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне
дългосрочните си задължения, тъй като активите му са формирани почти
изключително със заемни, а не със собствени средства.
Съдът
счита, че данните от заключението, касаещи коефициентите на ликвидност и
финансова автономност и задлъжнялост, са коректни предвид това , че вещото
лице е изчислило стойностите им въз основа на подадените в НАП от длъжника
годишни счетоводни отчети. Непредставянето на инвентаризационните описи на
експертизата от страна на ответника не води до липса на категоричност на
заключението, доколкото инвентаризационните описи дават отговор само относно
въпроса за действителната наличност на активите на длъжника.
Предвид осъществяването на състава на чл. 630, ал. 1 от ТЗ и липса на
пречки по чл. 631 от ТЗ, молбата по чл. 625 от ТЗ молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, следва да
бъде уважена.
По
аргумент на чл. 608 ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на
понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата,
на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемото парично вземане по
търговска сделка. Ето защо, за началната дата на неплатежоспособността на ответникът
съдът приема датата 18.12.2009г., към която
ответникът калкулира задължения,
които формират коефицентите на
ликвидност, определящи невъзможността на същия да изпълни задълженията си по
търговските сделки. По делото е безспорно установено, че след 18.12.2009г.
длъжникът е преустановил извършването на строителната дейност, съставляваща
основен предмет на дейност на дружеството, а именно строителството на
процесната сграда. Към същата дата длъжникът е спрял плащанията към банката и
останалите му кредитори.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "Б.Б." ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ''Б.'',
обект-**.
ОПРЕДЕЛЯ началната й
дата 18.12.2009г.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност по отношение на "Б.Б." ООД, ЕИК
********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ''Б.'',
обект **.
НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН
СИНДИК Д. С. К.,***, хотел Р., офис 211, моб. тел. ***********, вписана в Списъка на лицата, които могат да
бъдат назначавани за синдици, утвърден от Министъра на правосъдието със Заповед
Заповед №ЛС-04-462 публ. в ДВ бр.52/29.06.2007г, с месечно възнаграждение 1500лв.
ОПРЕДЕЛЯ дата на
първото събрание на кредиторите 24.04.2013г. от 11.00 часа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, на основание
чл.622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по
вписванията служебен препис от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в седем дневен срок от вписването му в Търговкия регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО да се впише в
книгата по чл. 634 от ТЗ.
СЪДИЯ: