Решение по дело №3611/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1290
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20205330203611
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  1290

 

гр. Пловдив, 10.08.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

               ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми юли, две  хиляди  и  двадесета  година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3611 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

             Обжалвано е Наказателно постановление  № 511974-F543918 от 14.05.2020г. на М.М.П.-С.– Заместник директор на ТД на НАП Пловдив с което на „МЕГЗ 28“ ЕООД, ЕИК / БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Раковски, обл.Пловдив, ул.“Владая“ № 2, представлявано от М.И.К., ЕГН ********** на основание чл.53, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди / лева за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.   

          С  жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление /НП/ и се моли за неговата отмяна. В жалбата се представят мотиви за това че административния орган не е преценил правилно събраните в хода на проверката факти и обстоятелства. За това че органите по приходите не прилагат правилно разпоредбите на закона и указанията дадени във връзка с тях към задължените лица и за наличие на съществено противоречие между издаденото НП и тях, както и на императивните разпоредби на чл.42 от ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН което е довело до опорочаване на административно-наказателното производство, респективно издаването на порочен и незаконосъобразен акт.

         В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от адв.И.Н. който поддържа жалбата за отмяна на НП. Представя писмени доказателства. В пледоарията си представи доводи по същество на искането си за отмяна на НП. Претендират се разноски съгласно представени списък.

         Въззиваемата страна редовно призована в съдебно заседание се представлява от ст.юрк. В.П.който представя становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си представи доводи по същество на искането си за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

 

         Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна  по следните съображения:  

 

         Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставен на 14.04.2020г. акт за установяване на административно нарушение № F 543918  свидетел М.С.К. – *** в ТД на НАП Пловдив против дружеството „МЕГЗ 28“ ЕООД за това, че в хода на извършване на проверка за установяване на наличието на основания за регистрация по ЗДДС, във връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС и документирана с протоколи по чл.50 от ДОПК се установило, че „МЕГЗ 28“ ЕООД  като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. „За регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуера за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин“ на МФ, е допуснала нарушение на същата, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършените продажби чрез електронен магазин, от датата на започване на дейността – 05.12.2018г. Съгласно акта нормативно установеното задължение за проверявания обект е възникнало на основание разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ предвиждаща, че „лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване дейността на обекта“. Съгласно акта при проверката е установено, че дружеството извършва търговска дейност – онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като не е монтирало въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби. От представените от лицето документи, справки, и писмени обяснения, както и писмени обяснения от трети лица е видно, че първата продажба, свързана с дейността на дружеството е направена на 05.12.2018г. Пратката е приета от Спиди АД на посочената дата – 05.12.2018г. , като при предаването и не е издаден фискален касов бон или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ. Същата е платена чрез РКО за наложен платеж в размер на 102,98 лв. на 11.12.2018г. Съгласно акта в конкретния случай извършваната от дружеството дейност е относима с дадената в §1, т.1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006г. дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговски обект по предварителна заявка“. По реда на чл.25, ял.2 от Наредба № Н-18/2006г. „При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата“. Съгласно акта с оглед спазването на нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с основната дейност на дружеството – продажби чрез електронен магазин е следвало да бъдат отчитани чрез използването  на  монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване дейността в обекта/ в случая – първата изпратена по куриер пратка/, а именно 05.12.2018г. От извършената справка в информационната система на НАП е видно, че „МЕГЗ 28“ ЕООД с ЕИК ********* няма регистрирано в НАП ФУ. Нарушен е състава на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Нарушението е извършено на 05.12.2018г. в гр.Раковски и е довело до неотразяване на приходи. Същото е констатирано на 07.04.2020г. в ТД на НАП Пловдив, гр.Пловдив, ул.“Скопие“ 106 при преглед на предоставени справки и документи хода на извършване на проверка, документирана с Протокол № **********/07.04.2020г. във връзка с проверка за установяване на наличието на основания за регистрация по ЗДДС, документирана с Протокол с № **********/29.01.2020г. с което е нарушил разпоредбите на чл.7, ал.1 от наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Актът се съставен в присъствието на упълномощено от дружеството лице, което го е подписало и получило препис от него на датата на съставянето на акта. Актът е подписан от посочените в него лица. В законоустановения тридневен срок пред контролните органи не са били представени от страна на дружеството писмени възражения относно съставения акт. На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на дружеството. В издаденото НП по идентичен с акта начин е даде описание на нарушението и посочена нарушената правна норма. Издаденото НП е било получено на 28.05.2020г. от упълномощено от дружеството лице, надлежно удостоверено с попълнена разписка неразделна част от НП.

          В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.

          Разпитан като  свидетел в съдебно заседание актосъставителката М.К. посочи, че като инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив е извършила проверка по документи на дейността на дружеството една година назад. Свидетелката посочи че повод за проверката е било подадено заявление за регистрация по ЗДДС, както и че е било  установено че дружеството жалбоподател не е регистрирало в НАП фискално устройство. Свидетелката посочи че за установеното като нарушение е съставен АУАН, в присъствието на упълномощено от дружеството лице, което представило пълномощно. За съставянето на акта е била изпратена покана до дружеството.

           Така изложената  фактическа обстановка се установи от събраните писмени доказателства включително НП, АУАН, които съдът ползва при постановяване на решението си като събрани по предвидения в закона ред. Съдът не констатира наличие на противоречия в събраните писмени доказателства досежно правно релевантните факти, които да налага нарочен коментар и изключване на част от доказателствените източници.

           При  така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

  По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. 

  Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

            По същество на спора:  За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84  от  ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.16 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно“ и „незаконосъобразно“ НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд,  достигна до следните правни изводи:       

           Извършвайки дължимата служебна проверка за законосъобразност на НП, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, преди да обсъди спора по същество, съдът следва да посочи, че и АУАН, както и НП са съставени от длъжностни лица, в кръга на правомощията им и в съответствие с разпоредбите на ЗДДС и от приетите оправомощителна заповед с рег.ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018г.  на Изпълнителния директор на НАП гр.София. Атакуваното НП е издадено в срок но същото следва да бъде отменено поради следните основания:

              От приетите по делото доказателства се установи че дружеството – жалбоподател „МЕГЗ 28“ ЕООД  извършва търговска дейност – онлайн търговия с дрехи и аксесоари. За осъществяване на тази своя дейност дружеството е сключило договор със „СПИДИ“ АД за извършване от страна на изпълнителя /Спиди АД/ международни куриерски и транспортни услуги, и куриерски и транспорти услуги на територията на Република България, от врата до врата. „Спиди „ АД е регистриран пощенски оператор и има надлежо издадено удостоверение от Комисия за регулиране на съобщенията. Съгласно договора Спиди АД заплаща на дружеството събраните суми от наложен платеж по банков път, за което в договора е посочена и банкова сметка *** / лист 42 от наказателното/.  Когато това става в брой, съгласно договора това става на адреса на възложителя срещу РКО.

           Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8.

           Когато собственик на електронен магазин има сключен договор с куриерската фирма за наложен платеж чрез пощенски паричен превод:1.За направеното плащане от клиент куриерската фирма издава разписка за пощенски превод на стойността на дължимата сума.2.Тази разписка е признат от закона документ, който освобождава от задължението да издавате касов бон, тъй като тя играе ролята на касова бележка.3.Разписката се дава на клиента, след като заплати сумата в брой на куриера, а подателят получава екземпляр от нея. Т.е. към издадените фактури за покупки вашият клиент следва да прикрепи разписката за пощенски превод, въз основа на която да осчетоводи задължението си като платено в брой. 4.Сумата, събрана от куриера от клиенти се превежда от куриерската фирма по вашата банкова сметка.

           В заключение на изложеното при положение че плащанията от клиентите на дружеството се извършват само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез  лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен превод по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършените продажби чрез издаване на фискална касова бележка по реда определен от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Ето защо издаденото НП се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.  

             При този изход на спора право на разноски има дружеството жалбоподател. Същият е доказал заплащането на адвокатски хонорар в размер на 384 лева. Същия е съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и дължимия ДДС, поради което и следва да се възложи върху въззиваемата страна, която в случая е Национална агенция за приходите гр.София.              

            Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 511974-F543918 от 14.05.2020г. на М.М.П.-С.– Заместник директор на ТД на НАП Пловдив с което на „МЕГЗ 28“ ЕООД, ЕИК / БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Раковски, обл.Пловдив, ул.“Владая“ № 2, представлявано от М.И.К., ЕГН ********** на основание чл.53, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди / лева за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.              

           ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на „МЕГЗ 28“ ЕООД, ЕИК *********  сумата от 384 лева, представляващи разноски по делото пред Районен съд.

 

           Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред  Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

В.И.