Определение по дело №174/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 78
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 10 юли 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20205310200174
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Номер

 

                                        Година

  2020

 

           Град     

      Асеновград

 

    Асеновградският районен

съд   

    Трети наказателен

състав

 

На

Двадесет и първи април

 

 

    Година

   2020

 

В закрито заседание в следния състав:

 

                                      Председател:

Иван  Шейтанов

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Частно наказателно  дело номер

174

                                   по описа за     

  2020

 година

 

 

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

 

Съдът, след като се запозна с материалите приложени по делото и постановлението на РП Асеновград от 25.09.2019г. установи следното:

Досъдебно производство по Сл.дело №199/2017г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив е започнало на 18.10.2017г., като се е водило с оглед извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК, а именно, затова, че на 02.07.2017г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, по хулигански подбуди е причинил на П.К.Н. лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание.

След извършване на съответните процесуално следствени действия свързани с разпит на свидетели, събиране на писмени и веществени доказателства, оглед на веществени доказателства, назначаване на съдебномедицинска експертиза, две съдебно-технически експертизи и стоково- оценъчна експертиза на експертизи,  разследващия орган е изпратил материалите по Сл.дело №199/2017г. на РП Асеновград, с мнение за прекратяване на наказателното производство.

С постановление от 25.09.2019г. на прокурор при РП Асеновград / чийто оригинал е приложен на края на том І от ДП, без да бъде номериран/ , на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК наказателното производство по делото е било прекратено.

В изготвеното постановление, прокурора е приел следната фактическа обстановка: На 26.06.2017 г. в района на язовир „40-те извора“ находящ се в край гр. Асеновград, както и на две отделни места в посочения град,  възникнали  инциденти, които прераснали в сбивания между група лица от ромски произход живущи в кв. „Лаково“ на гр. Асеновград и гребци от спортен клуб „Асеновец“ и техните треньори. Във връзка с тези инциденти било образувано и водено ДП № 505/2017 г. по описа на РУ Асеновград. След приключване на разследването по това дело, същото било внесено за разглеждане в Районен съд гр. Асеновград с обвинителен акт срещу единадесет лица за извършени от тях различни престъпления. Въз основа на обвинителния акт и материалите по делото, в съда било образувано НОХД №864/2017г., като  цитираното производство приключило с осъдителни присъди спрямо въпросните единадесет лица. Непосредствено след инцидентите обаче, на 26.06.2017 г. в гр. Асеновград последвали серия от протести, в които взели участие множество лица. Най-масовият протест се провел на 02.07.2017 г. В него участвали, както хора от гр. Асеновград, а така и от други градове от цяла България. В същия протест участвали и членове на различни мотоклубове, като например св. Й.Д.; на различни организации, като например свидетелите Д.П. и Ж.И. - членове на организацията „Православна зора“. На протеста проведен на 02.07.2017г.,  с цел неговото отразяване, присъствали и голям брой представители на редица медии. По-конкретно там се намирали свидетелите Р.Ц. - репортер в „БТВ Медия груп“, П. Д. - оператор в същата медия, Л.Ц. - служител в същата медия, О.П. - служител в телевизия „България Он Еър“, М.Б. и В.П. - журналисти от „ТВ CAT КОМ“ гр. Асеновград. По повод на протеста в гр. Асеновград били ситуирани части на полицията,  жандармерията и други служби, като имало и специализирана техника. Целта на органите на реда била да не допуснат нарушение на обществения ред и по-конкретно упражняване на насилие от страна на протестиращите върху ромската общност в града. Сред служителите на жандармерията, които се намирали в епицентъра на събитията били свидетелите В.Х. и Е.В.. На протеста присъствал и св. П.Н., известен с със своя прякор „Перата“.  Специално за протеста той се придвижил от гр. Бургас и минавайки през гр. Пловдив, пристигнал до гр. Асеновград.

На самия протест св. Н. бил облечен с червена тениска с къс ръкав, като държал в ръката си мобилен телефон марка „Apple iPhone 7 plus 128 GB Black MAT 35”. Мобилния телефон се водел собственост на „ФАЙЪРЛУД БИЙЧ AШ ОЛК“ ЕООД гр. Бургас, управител и едноличен собственик на което била св. Е.Н.Н. - майка на св. П.Н.. Междувременно св. Н.упълномощила своя син с редица права и възможности да извършва от името на дружеството множество различни по вид действия. От момента на закупуване на телефона,  устройството се ползвало изцяло и единствено от св. П.Н.. По време на протеста, св. Н. използвал телефона, като снимал  с него и предавал „на живо“ случващото се в социалните мрежи. Самото шествие н протестиращите преминало през централните улици в гр. Асеновград и по- конкретно по ул. „Съединение“, през така наречения „Железен мост“ по ул. „Цар Иван Асен II“ и достигнало до кръговото кръстовище, в близост до църквата „Свети А.“, образувано от улиците „Васил Левски“, „Цар Иван Асен II“ и „Александър Стамболийски“. Там протестиращите били спрени от полицейските части. Полицаите били оборудвани с шлемове, каски, палки и друго снаряжение. На същото място имало конна полиция и множество специализирани полицейски автомобили. Целта на полицейските части и жандармерията дислоцирани на това място, била да не допуснат протестиращите да продължат движението си по ул. „Цар Иван Асен II“, в посока кв. „Лаково“, населен предимно с ромски жителите. Една част от протестиращите направили опит да пробият полицейския кордон, при което се стигнало до сблъсъци между тях и полицейските служители. Имало блъскане, бутане и голямо напрежение. Самият свидетел Н. не участвал в тези действия, а се опитал да успокои участниците в протеста. В района на събитията се намирал и св. П. Д., който бил с дребно телосложение. Той се стремял да отрази случващото се, поради което носел на рамото си голяма видео-камера. Докато Д. снимал, той бил блъснат от участници в протеста. При това операторът  изгубил равновесие и от своя страна се блъснал с камерата в св. П.Н.. В св. Н. се блъснало и неустановено в хода на разследването лице облечено със синя тениска. Вследствие на тези сблъсъци св. Н. изпуснал на земята мобилния си телефон и веднага след това го вдигнал. Това било възприето от непосредствена близост от свидетелите Д.П., Й.Д. и К.Д., които се намирали съвсем близко до двамата. В този момент цялата агресия на св. П.Н. се насочила към св. П. Д.. Св. Н. се приближил към св. Д., заплюл го няколко пъти и отправил към него на висок глас нецензурни думи и изрази. Освен това св. Н. с дясната си ръка ударил силно предната част на камерата, която държал св. Д., вследствие на което корпусът на камерата ударил оператора в областта на дясното око и той изпитал силна болка. Св. Н. продължил с вулгарните и цинични изрази изречени на висок глас към св. Д.. Св. Н. извършил всички тези действия, въпреки че чул реплика от полицейски служител „Пера, недей. Той не го направи нарочно.“ Поведението на Н. било възприето от редица участници в протеста, от полицейски служители и от представителите на различни медии. Тъй като същото било изключително непристойно и арогантно, впоследствие за тези действия на св. П.Н. било образувано и водено досъдебно производство ДП№ 519/2017 г. по описа на РУ Асеновград. След приключване на разследването по това дело същото било внесено за разглеждане в Районен съд гр. Асеновград с обвинителен акт срещу св. П.Н. за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 1 от НК. Малко след това протестът приключил и хората започнали да се разотиват. На връщане свидетелите П.Н. и Д.П. пътували заедно от гр. Асеновград за гр. Пловдив. По пътя двамата не разговаряли за протеста и не коментирали инцидента между свидетелите Н. и Д.. Видимо св. Н. нямал наранявания по лицето си. Не станало въпрос и за евентуални повреди по мобилния телефон, вследствие на падането на вещта на земята. Св. Н. *** и продължил за гр. Бургас.

В постановлението е цитирано и заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, от която според прокурора се установява следното: От представената медицинска документация приложена в том 3 - карта № 35646, издадена на 03.07.2017 г. от ФСМП - гр. Асеновград - л. 64, и Талон от дата 03.07.2017 г. за медицински преглед за установяване на здравен статус на задържано лице - л. 65, по следствено дело № 199/2017 г. по описа на Отдел „Следствен“ при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, е видно, че при инцидента станал на 02.07.2017 г. в гр. Асеновград на лицето П.К.Н. ***, му е било причинено: Контузия на носа. Контузията на носа е довела до болка и страдание, без разстройство на здравето. Описаното травматично увреждане е причинено по директен механизъм от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с или върху такъв, и е възможно да възникне така, както се посочва в материалите по досъдебното производство от пострадалия и свидетелите, а именно при нанасянето с лява ръка на удар с лека сила по носа на пострадалия.

В постановлението е цитирано и заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, от която според прокурора се установява следното: Съдържанието на компактдиск DVD-R, марка “MAXELL“, 4.7 GB, с фаб. № 6278443+RE А 08224 и ръкописен надпис „Протест - Асеновград 02.07.2017 г. място: Кръгово кръстовище пред църквата Св. А. конфликтна точна: от 18 минута СУРОВ МАТЕРИАЛ“ не се възпроизвежда, поради което не може да бъде изследвано. Видеофайлът от компактдиск DVD-R, марка “MAXELL“, 4.7 GB, с фаб. № 6278443+RE А 08229 и ръкописен надпис „Дневник 13.07.2017 г.“ е цифров презапис от част от телевизионно предаване. При изследването не са се установили следи от манипулация/намеса, при записаната информация.

В постановлението е цитирано и заключението на изготвената по делото втора съдебно-техническа експертиза, от която според прокурора се установява следното:Видеозаписът наличен на представения компактдиск, е представен като презапис. При прегледа се установи, че видеозаписът е съставен от фрагменти, които са заснети на различни места и са с различна продължителност. Извършената техническа намеса се свежда до обединяване на различни клипове в един.

В постановлението е цитирано и заключението на изготвената по делото съдебно-стокова оценъчна експертиза на мобилен телефон марка „Apple iPhone 7 plus 128 GB Black MAT 35”, от която според прокурора става ясно, че след направена справка в сервизи за ремонт на описания мобилен телефон се установи, че общата стойност на щетите предмет на инкриминираното деяние, по средно пазарни цени съобразни с търсенето и предлагането на услугата към пазар, към момента на извършване на престъплението - 02.07.2017 г. е 180 лв.

Предвид горното прокурора е приел, че нито св. П. Д., нито друго лице следва да бъде привличано в качеството на обвиняем, тъй като не са събрани достатъчно доказателства за виновността му в извършването на престъпление от общ характер, а образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено поради следните съображения: От събраните в кориците на делото доказателства категорично се установява, че в поведението на св. П. Д. липсва вината , в която и да е от двете й форми - умисъл и непредпазливост. Същите тези доказателства сочат на едно случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, дължащо се на моментната обстановка изразяваща се в струпване на голям брой хора на малко пространство, безредици, блъскане, бутане, сблъсък между протестиращи и полицейски служители. О така възприетата фактическа обстановка се изяснява това, че св. Д. се е намирал между протестиращите от една страна и силете на реда - от друга. Докато е снимал е бил блъснат, изгубил е равновесие и се е ударил в св. Н., който е изпуснал на земята мобилния си телефон. Горното безспорно се установява от показанията на свидетелите Р.Ц. и В.П. - представители на медиите, както и на показанията на други техни колеги, като например свидетелите Л.Ц. и О.П.; на служителите на жандармерията свидетелите В.Х. и Е.В.. Най-показателно в случая, обаче е обстоятелството, че в тази насока са и показанията на свидетелите Д.П., Й.Д., Ж.И. и К.Д., които са разпитани именно по искане на св. П.Н.. Показанията на всички изброени свидетели са логични, последователни и много добре кореспондират както помежду си, така и с останалия доказателствен материал по делото, включително и с направените огледи на веществени доказателства. В обратна насока са единствено показанията на св. П.Н. и на св. Д.В.. Тези показания остават изцяло изолирани и неподкрепени от всички други събрани доказателства и единствено те не обуславят търсенето на наказателна отговорност от св. П. Д.. Както бе споделено, основният извод, който се налага в случая е че престъпление няма. Дори да приемем, че на св. П.Н. е била причинена лека телесна повреда, а телефонът му също е бил повреден, то с оглед изложеното по-горе става ясно, че се касае за престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 216, ал. 4 или ал. 6 от НК. Според изложеното, образуването и воденето на наказателни производства за престъпления по посочените текстове обаче е извън компетентността на органите на прокуратурата, тъй като такива се възбуждат по тъжба на пострадалия до съответния районен съд. В този смисъл са разпоредбите на чл. 161, ал. 1 от НК и чл. 218в, т. 1 от НК.

Против посоченото Постановление на РП Асеновград, е постъпила жалба от пострадалия П.К.Н., заведена с вх.№3479/28.02.2020г. на РС Асеновград. Жалбата е постъпила в РС Асеновград по пощата, като от приложения пощенски плик, се установява, че той има клеймо от 26.02.2020г. Доколкото по делото е безспорно установено, че св. П.Н. има качество на пострадал, то следва да се приеме, че той има право и правен интерес да обжалва постановлението на прокурора. От обжалваното постановление се установява, че то е с дата от 25.09.2019г., като от приложеното към кориците на ЧНД № 174/2020г. на АРС, писмо от РП Асеновград с вх. № 3845/06.03.2020г. по описа на АРС,  и приложеното към него писмо от началник на пето РУ гр.Бургас, с вх. № 1713/17/05.03.2020г. на РП Асеновград и разписка към него, се установява, че постановлението е било връчено на адресата на 19.02.2020г. От това следва и извода, че жалбата от П.Н. е подадена и в срок.

С жалбата се изразява несъгласие със становището на представителя на прокуратурата относно прекратяването на наказателното производство, като се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, неоснователност на прокурорския акт, како се твърди, също така че същия постановен в нарушения на процесуалния закон. След извършен анализ на мотивите  изложени в постановлението на прокурора се иска неговата отмяна и връщането на делото със задължителни указания за събиране на нови доказателства и назначаване на допълнителни експертизи.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Внимателната преценка на изложеното в постановлението за прекратяване на наказателното производство, дава основание да се заключи, че прокурора  е изложил в достатъчен обем фактическа обстановка,базирана на събраните по делото доказателства.

Неоснователно се явява възражението на П.Н., че нито той, нито неговата майка са били разпитани в съответно качество по делото. По отношение на пострадалия Н., това възражение по категоричен начин се опровергава от намиращия се на листи от 7 до 11, том ІІ от сл.дело № 199/2017г. протокол за разпит на свидетел, от който се установява, че той е бил разпитан на 01.12.2017г. От същия протокол се установява, че освен въпросите на които е отговорил, на П.Н. са били разяснени и правата на пострадал в наказателното производство. Освен този разпит, удостоверен в цитирания протокол за разпит на свидетел, следва да се посочат и допълнително извършените разпити на св.П.Н., удостоверени в протоколи за разпит на свидетел от 30.01.2018г. и 31.05.2018г. намиращи се на листи от 22 до 23, както и листи 113 до 114 том ІІ от сл.дело № 199/2017г. По отношение възражение на Н., касаещо неговата майка, то също се опровергава от намиращия се на листи от 91 до 95, том ІІ от сл.дело № 199/2017г. протокол за разпит на свидетел, от който се установява, че тя е била разпитана на 06.03.2018г. От същия протокол се установява, че освен въпросите на които е отговорила, на Е.Н.Н. са били разяснени и правата й като пострадала в наказателното производство.

С оглед възприетата от прокурора фактическа обстановка, то правилен се явява неговия извод, относно липсата на доказателства за това, че въпросната дата,  на П.Н. е била причинена лека телесна повреда, още повече това е във връзка с поведението на св. П. Д. и по хулигански подбуди. В тази насока всички твърдения от страна на жалбоподателят Н. наведени в жалбата, свързани с неясноти по отношение на кредитираните от прокурора доказателства и исканията за извършване на нови процесуално следствени действия се явяват неоснователни.  От доказателствата по делото безспорно се установява това, че 02.07.2017г. св. Д. е бил служебно ангажиран да снима провеждащия се протест в гр. Асеновград. Ставащото на протеста е било свързано с голямо напрежение и суматоха създадена от участниците в него. В същото време и при тези условия, св. Д. е изпълнявал задълженията си, като е снимал случващото се, посредством камерата носена на дясното рамо. Безспорно по делото е установено и това, че самото заснемане е изисквало физически от св. Д. да е зает не само с дясната ръка, върху рамото на която се е намирало камерата, но и зрително, при което лявото око е било затворено, а дясното е следяло случващото се пред камерата, гледайки  през визьора на обектива. Безспорно по делото е изяснено и това, че по същото време, като участник в протеста на въпросното място в гр. Асеновград, се намирал и св.П.Н.. Той от своя страна е снимал случващо се на протеста с ползвания от него мобилен телефон „Apple iPhone 7 ”. Безспорно е по делото и това, че в един момент, св. П.Н. и св.П. Д. са попаднали в такава близост, че  между тях е възникнала точка на конфликт. Каквато и да е причината обаче за това, конфликта не е възникнал поради умишлени действия на св.Д.. По делото няма никакви доказателства, че същия е нанесъл удар с ръка в лицето по отношение на П.Н., още повече това да е било по хулигански подбуди. В тази насока становището на прокурора изразено в постановлението по отношение на престъплението по чл. 131, ал.1,т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК се явява напълно обосновано и законосъобразно. След като прокурора е приел, че на П.Н. не е била причинена лека телесна повреда, то същия правилно не е изложил и подробни мотиви относно евентуален механизъм на причиняване на такава. Правилен се явява и извода на прокурора по отношение на липсата на престъпление по чл.216 от НК свързано с използвания от П.Н. мобилен телефон „Apple iPhone 7 ”. По делото безспорно се установява това, че докато св. Н. е снимал протеста, в един момент той е изтървал телефона си, като вследствие на падането на мобилното устройство на земята, то по него са били причинени определени щети. Безспорно по делото се изяснява и това, че това изпускане е станало в момента в който двамата снимащи- П.Н. и П. Д. са достигнали в точката на съприкосновение между тях. Доколкото обаче в този момент св. П. Д. е бил изцяло физически зает да предава случващото се, посредством механизма на заснемане на живо, възприет по-горе, то логично няма как да се приема, че операторът е имал злоумишлената цел да причини вреда на П.Н.. По делото не са събрани доказателства, че св.П. Д. с действията си е станал умишлена причина за причинените щети на ползвания от Н. мобилен телефон. Операторът е нямал и никаква представа, че докато снима, е могло до се стигне до изтърването и падането на телефона на П.Н.. Дори да се приеме, че телефона е бил изтърван от П.Н. и паднал следствие от удар с тялото на П. Д. или алтернативно с носената от него камера, то това е станало случайно. Налице са всички признаци за приложението на чл.15 от НК, каквото е и становището на прокурора. По отношение на тези обстоятелства всички твърдения на жалбоподателя Н. относно заявените от него в жалбата неясноти се явяват неоснователни.

   Неоснователно се явява и възражението на П.Н. относно липсата на заключение по заявената от него СМЕ. Това възражение също се опровергава по категоричен начин от намиращото на листи от 4 до 19, том ІV от сл.дело № 199/2017г. заключение по назначената СМЕ спрямо нараняванията на П.Н.. Именно и това заключение е било възприето от прокурора посредством неговото цитиране в обжалваното постановление. Предвид яснотата, пълнотата и мотивираността на това заключение, то съдът е на становище, че по делото не се налага назначаване на допълнителна или на нова СМЕ.  

Неоснователно се явява и искането на П.Н. за предявяване на ВД на свидетелите, още повече от това не става, ясно кои ВД следва да се предявят, на кои свидетели и какви обстоятелства ще се проверяват посредством тези следствени действия.

  Неоснователно се явява и възражението на П.Н. относно твърдяното него противоречие в заключенията на назначените две СТЕ. Внимателния прочит на същите заключение дава основание да се направи извод, че на практика противоречие в тях няма. На експерта /който е един и същ/ изготвил двете заключения  са поставени различни задачи, като отговорите му се различават в зависимост от неговите крайни изводи по всяка една експертиза.

 Неоснователно се явява и възражението на П.Н. относно твърдяната от него предубеденост на прокурора изготвил обжалваното постановление. В действителност от намиращото се на лист 1 от том ІІІ от сл.дело № 199/2017г. постановление от 18.10.2017г. се установява, че наказателното производство по делото е било образувано от И.С. –Прокурор в РП Асеновград. Във връзка с постъпила молба от П.Н.,  с    постановление от 19.01.2018г. на Прокурор в ОП Пловдив, се е стигнало до отвод на прокурор С., като в последствие делото е било разпределено на прокурор С.. През цялото останало време до приключване на ДП № 199/2017г. досъдебното производство е било наблюдавано от прокурор С.. Тези обстоятелства са били известни на жалбоподателя Н., който до момента на получаване на постановлението за прекратяване не е счел, че има нужда да направи искане и съответно основание за отвод на наблюдаващия прокурор. Направените от него в тази насока възражения на този етап се явяват неоснователни и следва де оставят без уважение.

Направеното искане от страна на жалбоподателя за отмяна за обжалваното постановление и за връщане на досъдебното производство на прокурора ведно със задължителни указания, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.  

 Мотивиран от горното, съдът на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВРЪЖДАВА  постановление на РП Асеновград от 25.09.2019г. с което е прекратено наказателното производство по Сл.дело №199/2017г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив е започнало на 18.10.2017г., като се е водило с оглед извършено престъпление по чл.131,ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК, а именно, затова, че на 02.07.2017г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, по хулигански подбуди е причинил на П.К.Н. лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание.

 

След влизането на определението в сила делото да се върне на РП Асеновград.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му на св. П.К.Н. и РП Асеновград.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: