Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 20.07.2009 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публично
заседание на дeвети юли през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е.П.
ЧЛЕНОВЕ: М.З.
Ж.Д.
при
секретаря п.б.
в
присъствието на Прокурора
като
разгледа докладваното от съдията Ж. Д. ***. N 518 по описа за 2009 год., на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 38 от 09.03.2009 год., постановено по гр. д. № 368/08 год.,
Червенобрежкият районен съд е прекратил с развод на основание чл. 99 ал. 1 СК
сключеният на 18.10.2003 г. с акт № 0059 граждански брак между Г.И.Н. и Ц.П.Н.
поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. С
решението съдът е предоставил на основание упражняването на родителските права
по отношение на малолетното дете П. Ц. П., родена на *** г. на майката Г.И.Н. и
е определил на бащата Ц.П.Н. режим на лични контакти с малолетното дете – всяка
втора и четвърта седмица на месеца от 9 ч. в събота до 20 ч. в неделя по
местоживеене ***„*********, както и да го взема при себе си за един месец през
лятото, който съвпада с платения годишен отпуск на майката. С решението съдът е
разрешил свиждане на бащата с детето в посещаваната от него детска градина по
половин час дневно извън времето определено за следобеден сън. С решението
съдът е осъдил Ц.П.Н. да заплаща на детето П. чрез нейната майка и законен
представител ежемесечна издръжка в размер на 50 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване но основания за нейното изменение или прекратяване. С
решението съдът е осъдил Ц.П.Н. да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 20 лв. върху иска за развод и в размер на 72 лв. върху уважения
размер на иска за издръжка. С решението съдът е постановил след прекратяване на
брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име –
И..
Недоволна
от така постановеното решение в частта относно режима на лични контакти на детето
с бащата и отхвърления иск за издръжка за разликата над 50 лв. до 60 лв. е
останала въззивницата Г.И., която чрез пълномощника
си адвокат А. го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението. Моли се съда да му
ограничи режима на лични контакти на бащата с детето до всяка втора и четвърта
събота на месеца от 9 до 19 ч., като бъде осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 60 лв..
Недоволен
от така постановеното решение в частта относно предоставянето на родителските
права върху детето П. на майката е останал въззивникът
Ц.Н., който го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението. Моли се съда да му
предостави за упражняване родителските права върху малолетното дете П., като
осъди въззиваемата да заплаща издръжка в размер на 50
лв. месечно и й определи подходящ режим на лични контакти с детето.
Отдел
„Закрила на детето”, гр. Плевен ангажира писмено становище пред въззивната инстанция, според което в интерес на детето би
било родителските права да бъдат възложени на майката и за детето да се заплаща
месечна издръжка в размер на 60 лв., както и да се запази определения от
районния съд режим на лични контакти на бащата с детето.
Отдел
„Закрила на детето”, гр. Червен бряг чрез представения социален доклад ангажира
становище, според което в дома на бащата са налице необходимите хигиенно –
битови условия за отглеждане на дете и същият би могъл да разчита на помощта на
родителите си при отглеждането му.
Решението
на ЧРС като необжалвано е влязло в законна сила в
частта, в която е прекратен бракът между страните с развод и е постановено
съпругата да носи предбрачното си фамилно име.
Окръжният
съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените
доводи, прецени събраните пред първата и въззивната
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбите
са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, поради което са допустими и следва да
бъде разгледани по същество.
За
да възложи упражняването на родителските права по отношение на детето на
майката, ЧРС въз основа на събраните доказателства е приел, че в интерес на
детето е родителските права да се възложат на майката, въпреки, че и двамата
родители могат да предложат добри условия за отглеждането му. Съдът
преценявайки средата, в която би живяло детето при възлагане на родителските
права е приел, че в средата осигурена от майката чрез посещаване на детска
градина в гр. Плевен се създава по – благоприятен климат за социалното
интегриране и интелектуалното развитие на детето.
Безспорно е установено по делото от
представения пред РС акт за раждане, че детето П. е родено на *** г. и негови
родители са страните. Безспорно е по делото, че страните са живеели като
съпрузи в дома на родителите на мъжа в с. Телиш до фактическата си раздяла през м. VІ
Спорни
по делото се явяват обстоятелствата: на кого от родителите следва да се
предоставят за упражняване родителските права върху детето П. при съобразяване
на интересите на детето, какъв следва да бъде режима на лични контакти на
родителя, на който не са предоставени за упражняване родителските права върху
това дете, каква издръжка следва да бъде присъдена за детето.
Съдът
приема, че исковете, предявени от всеки от родителите – страни в
бракоразводното производство за упражняване на родителските права върху детето
П. и присъдената издръжка намират правното си основание в чл. 106 СК.
С
Постановление № 1/74 г. Пленумът на ВС, в р. ІІ е очертал обстоятелствата, имащи значение за определяне
на мерките по упражняване на родителските права при развод. Според Пленума на
ВС тези обстоятелства са от най-разнообразно естество и следва да бъдат
съобразявани не поотделно, а в тяхната съвкупност, като по-съществени от тях
са: възпитателски качества на родителите - образованието, културата, мирогледът
и другите качества на личността на отделния родител, както и конкретното им
проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред
децата, умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава
положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н., моралния облик на
родителите, грижите и отношението на родителите към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, полът на децата,
възрастта, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови
и други материални условия на живот и др.
Установява се от показанията на
разпитания пред РС свидетел Й. В. Д., че същият е присъствал на среща между
двамата съпрузи в гр. Плевен и майката Г. е споделила страха си да дава детето
на бащата, защото няма да го върне. Установява се от показанията на свидетелите
И.Ц.И. и В. Д. Д., че бащата Ц. често е споделял след раздялата на страните за
невъзможността си да вижда детето по вина на майката. Установява се от
показанията на свидетелката Г. И. Й., че е леля на майката и в дома й в с. Бресте са провеждани три срещи между родителите по време на
фактическата им раздяла с цел бащата да се види с детето. Установява, че бащата
е имал желание да купи дрешки за детето, но не знае дали го е направил.
Свидетелката В.Ц. И., майка на въззивницата Г.И.
установява, че докато родителите са живеели заедно и двамата са полагали добри
грижи за детето, но дъщеря й се е оплаквала, че детето става свидетел на
скандали в семейството на съпруга й. Установява, че след раздялата майката
отглежда детето при добри условия, детето държи се спокойно и поведението му е
по – добро в сравнение с времето, през което е живяло в с. Телиш. Свидетелката
установява, че са провеждани няколко срещи между бащата и детето и детето при
леля на майката, както и че бащата е дал подаръци на детето за Коледа, но е
отказал да дава издръжка. Свидетелката П.В.В. установява, че майката се
оплаквала от липсата на финансова помощ от бащата. Установява, че е чувала за
инцидент на гарата, при който бащата е бил с родителите си и е взел детето след
което е започнал да дърпа от майката неща, който й е бил подарил. Свидетелката
установява, че условията в квартирата на майката са добри и детето има
самостоятелна стая. Свидетелят Т.Ц. В., брат на майката, установява, че след
раздялата е присъствал на среща между родителите по повод виждане на бащата с
детето в гр. Червен бряг, на която бащата хванал майката за гушата пред детето,
дърпал пръстените й, взел телефона й.
Като съобрази показанията на свидетелите на двете страни, които
кореспондират помежду си, съдът намира, че макар и двамата родители да
показват загриженост и внимание към детето, а бащата да има възможност да
осигури ежедневната подкрепа на близките си за отглеждането на детето, то
бащата е показал в по – голяма степен отрицателни качества на характера си -
проявявал е агресивно и негативно отношение към майката по време на
фактическата раздяла на страните пред детето. Според съда възпитателските
качества на майката са по – добри, тъй като от събраните доказателства се
установи, че същата е правила опити да осигури нормални срещи на бащата с
детето, при които са възниквали конфликти пред детето. С оглед пола и възрастта
на детето съдът счита също, че майката е по – подходящия родител за упражняване
на родителските права, тъй като би създала естествен модел на хигиенни и
морални навици на детето. Въз основа на гореизложеното,
въззивният съд намира, че мотивите на районния съд, в
които е направена преценка в тяхната съвкупност на обстоятелствата, имащи
значение за определяне на упражняването на родителските права по отношение на
детето П. и направеният извод, че възлагането на правата на майката ще бъде в
по – голяма степен в интерес на детето са правилни и съобразени с представените
по делото доказателства.
Въз
основа на гореизложеното съдът намира, че родителските права върху малолетното
дете П. следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като на бащата
се определи подходящ режим на лични контакти с детето съобразен с изградената
емоционална връзка между тях - всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от
месеца, от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с възможност да го взема при себе
си в с. Телиш, както и 30 дни през лятната ваканция, когато майката не е в
платен годишен отпуск. Неоснователни са възраженията на майката, че
определянето на по - разширен режим на лични контакти на бащата с детето по
местожителството на бащата би довел до застрашаване на емоционалното и
физическо състояние на детето. От показанията на свидетелите и на двете страни
се установи, че бащата проявява загриженост и внимание към детето си. Следва да
се отчете също, че по този начин детето ще поддържа връзка с близките си по
бащина линия, с които е живяло през по – голямата част от живота си и този
контакт е в интерес на детето. Съдът намира за основателно искането на бащата
за определяне на режим на свиждания с детето в детската градина, която
посещава, тъй като от представения социален доклад от Д „СП” О „ЗД” Плевен се
установява, че при проведените вече посещения не е създаден какъвто и да е
проблем за заниманията на детето, на останалите деца или за работата на
персонала в градината.
По
отношение на претендираната издръжка за детето в
размер на 60 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба,
съдът приема, че същата е съобразена с нуждите на детето и възможностите на
бащата да дава издръжка, поради което следва да бъде присъдена. С оглед
възрастта на детето, съдът приема, че същото се нуждае от средства за храна,
облекло, обувки, консумативи, свързани с отглеждането му, медикаменти за
лечение на обичайните за възрастта му заболявания, пособия и занимания,
развлечения и почивка, средства за заплащане на такса за детска градина. Видно
от представените писмени доказателства, че месечните доходите на майката
надвишават доходите на бащата с около 200 лв., но като съобрази, че майката
полага ежедневни и непоследствени грижи за детето,
съдът намира, че от необходимата на детето издръжка в размер на 100 лв. месечно
бащата следва да осигурява 60 лв., а майката - разликата. Налице са основанията
на чл. 106 ал. 1 вр. чл. 82 ал. 1 СК и въззивникът следва да заплаща за малолетното си дете П.
месечна издръжка в размер на 60 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.07.2008 г. до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратяване. Безспорно се установи от обясненията на ответника пред първоинстанционния съд, че по съвет на адвокат през периода
на фактическата раздяла на страните същият не е заплащал издръжка за детето си,
поради което съдът приема, че правилно и законосъобразно същата е присъдена от
момента на подаване на исковата молба.
При
тези правни изводи, въззивният съд намира, че решението
на Червенобрежкият районен съд следва да бъде отменено само в частта, в която е
определен режим на лични контакти между бащата и детето и размера на
присъдената издръжка като бъде постановено друго, с което на бащата бъде
определен режим на лични контакти: всеки втори и четвърти петък, събота и
неделя от месеца, от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с възможност да го взема
при себе си в с. Телиш, както и 30 дни през лятната ваканция, по време, в което
майката не е в платен годишен отпуск и право на свиждане на бащата с детето в
посещаваната от него детска градина по половин час дневно извън времето
определено за следобеден сън, както и бъде осъден бащата да заплаща за детето
месечна издръжка в размер на 60 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба.
В
останалата обжалвана част решението на ЧРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила, а въззивните жалби и
на двете страни се оставят без уважение.
При
този изход на процеса и частичното уважаване и на двете жалби направените от
двете страни разноски остават така както са направени.
С
оглед определения от въззивния съд размер на
издръжката въззивникът следва да заплати допълнително
по сметка на ПОС сумата от 14,40 лв. за държавна такса.
Водим
от горното и на основание чл. 271 ал. 1
от ГПК, Окръжният съд
Р е ш и:
отменява решение
№ 38 от 09.03.2009 год., постановено по гр. д. № 3682/2008 год. на
Червенобрежкият районен съд, в частта, в която е определен режим на
контакти на бащата с детето П. и размера на присъдената издръжка, като
вместо него постановява:
На основание чл. 106 ал. 1 СК определя
режим на лични контакти на бащата Ц.П.Н.,
ЕГН ********** ***„ с детето П.Ц.П.,
ЕГН **********,***, както следва: всеки втори и четвърти: петък, събота и
неделя от месеца от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя по местожителството на
бащата в с. Телиш, с право на детето да нощува при бащата, както и право на
бащата да го взема при себе си всяко лято за 30 дни по време, което не съвпада
с платения годишен отпуск на майката и право на свиждане на бащата с детето в
посещаваната от него детска градина по половин час дневно извън времето
определено за следобеден сън.
осъжда Ц.П.Н., ЕГН ********** ***„ да заплаща на Г.И.И., ЕГН ********** ***, в качеството на родител и законен
представител на малолетното дете П.Ц.П.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 60 лв., считано от 17.07.2008 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане.
Оставя в сила решението на
Червенобрежкият РС в останалата обжалвана част като правилно и законосъобразно.
Осъжда
Ц.П.Н., ЕГН **********
да заплати допълнително по сметка
на ПОС сумата от 14,40 лв. за държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 30 – дневен срок от
съобщаването му на страните, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Оставя
в сила решение № 134/01.10.2008 г., постановено по гр. д. №
1698/2008г. на Плевенският районен съд, в обжалваната част, в която съдът е
предоставил на основание чл. 72 СК упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете К. Б. З., родена на *** г. на нейната майка и
законен представител Н.С. Д., определил е на бащата Б.С.З. режим на лични
контакти с малолетното дете – всеки първи и трети петък, събота и неделя от
месеца, от 17 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с възможност да го взема при себе
си, както и 30 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен
отпуск, осъдил е бащата да заплаща на К. ежемесечна издръжка в размер на 80
лв., считано от датата на влизане в сила на решението и е отхвърлил като
неоснователни и недоказани предявените от Б.С.З. против Н.С. Д. иск с правно
основание чл.72 СК за предоставяне на родителските права върху детето К. и иск
с правно основание чл. 82 ал. 1 СК за осъждане на майката да заплаща месечна
издръжка за детето в размер на 80 лв., като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в 1 месечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.