№ 112
гр. Варна, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно
търговско дело № 20223001000059 по описа за 2022 година
по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. П. С., синдик на „Торове БГ“ ЕООД /в
несъстоятелност/, против определение № 11 от 04.01.2022 г. на Варненския окръжен
съд, постановено по т. д. № 735/2021 г., с което е прекратено производството по делото
на основание чл. 621 от ТЗ, вр. чл. 129, ал. 3, вр. чл 127, ал. 1 от ГПК.
В частната жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност
на определението. Релевират се доводи, че неправилно Варненският окръжен съд не е
уведомил синдика за новоудължаването на срока за изпълнение на дадените указания.
Отделно от това се инвоикират доводи относно наличието на изначална редовност на
исковата молба по отношение на дадените указания в т. 2 от разпореждане № 4635 от
26.10.2021 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 735/2021 г. Счита се,
че същите не кореспондират с формулирания от ищеца петитум. Намира за определяща
по отношение на редовността на исковата молба, рамката очертана в чл. 127, ал. 1 от
ГПК. Моли за отмяна на определението.
Предвид етапа на производството не е осъществявана двустранна размяна на
книжа.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Пред Варненския окръжен съд е депозирана искова молба от Г. П. С., синдик на
„Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/ за обявяване за недействително по отношение
1
на кредиторите на „Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, изпълнението на изискуеми
парични задължения в общ размер на 27 580 лв., представляващи извършени от
несъстоятелното дружество в полза на кредитора ЕТ „Братя Николови-Христо
Николов“ плащания в едногодишния период преди подаване на молбата за откриване
на производство по несъстоятелност.
С разпореждане № 4635 от 26.10.2021 г., Варненският окръжен съд е указал на
молителя в едноседмичен срок от съобщаването да отстрани констатираните
нередовности на исковата молба, като: 1/. представи преписи от доказателствата,
приложени към исковата молба, с оглед връчването им на ответниците по делото, 2/.
наведе твърдения за фактите, от които извежда основанието на иска си, в т. ч. от какво
фактическо основание произтичат паричните задължения, погасени от длъжника, какъв
е предмета на атакуваната сделка или сделки, какви задължения са поели страните по
тях, кога е настъпил падежа на задълженията, 3/. изложи фактически твърдения
обосноваващи всички елементи от твърдяната недействителност: дали се твърди
изпълнение на неизискуемо парично задължение /в хипотезата на т. 1/, предвид
посочения едногодишен срок или се твърди погасяване на изискуемо парично
задължение /в хипотезата на т. 3/. Във втората хипотеза да се обоснове и срокът. Да се
посочи и кога е подадена молбата по чл. 625 от ТЗ. В разпореждането са указани и
последиците от неизпълнение в срок и в цялост на дадените указания. Същото е
връчено на молителя на 10.11.2021 г..
Преди изтичането на предоставения срок на 17.11.2021 г. е депозирана молба за
продължаване на срока, към която са представени преписи от доказателствата според
броя на ответниците.
С разпореждане № 5091 от 18.11.2021 г., Варненският окръжен съд е уважил
молбата по чл. 63 от ГПК, като срокът е удължен с още три седмици, считано от
17.11.2021 г.
Преди изтичането на продължения срок, на 10.12.2021 г. /п.к. от 08.12.2021 г./ е
депозирана уточнителна молба, в която е отправено искане за допълнително
продължаване на срока с още 7 дни.
С разпореждане № 5549 от 13.12.2021 г., Варненският окръжен съд е уважил
молбата по чл. 63 от ГПК, като срокът е удължен с още една седмица, считано от
08.12.2021 г.
В допълнително продължения срок, не са отстранени констатираните
нередовности на исковата молба, поради което с обжалваното определение на
04.01.2022 г. е прекратено производството по делото, на основание чл. 621 от ТЗ, вр. с
чл. 129, ал. 3, вр. с чл. 127, ал. 1 от ГПК.
По същество:
2
При обжалване на определение за връщане на искова молба, поради
неотстраняване на нередовности по същата, въззивният съд следи дали дадените
указания съответстват на съществуващи нередовности по подадената искова молба и
дали същите са били, респ. не са били отстранени в дадения от съда срок и по указания
начин. Преценката за законосъобразността на определението за връщане на нередовна
искова молба е във функционална зависимост от законосъобразността на
предхождащия съдебен акт по чл. 129, ал. 2 от ГПК за даване на указания за
отстраняване на допуснати нередовности, във връзка с предвидените от процесуалния
закон изисквания за съдържанието на исковата молба и приложенията към нея – чл. 127
и чл. 128 от ГПК.
В случая, оставяйки без движение исковата молба, с изрични указания, една част
от които не са били изпълнени в определения срок, а именно: за обосноваване на
конкретни и ясни твърдения за всички факти и обстоятелства, на които се основава
предявения иск, както и представяне на изложение на фактическите твърдения
обосноваващи всички елементи от твърдяната недействителност, съдът е действал в
съответствие с правомощията си, предвидени в разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК,
тъй като не са били налице необходимите реквизити на исковата молба и същата се
явява нередовна. Предявеният иск е със сочено правно основание чл. 646, ал.2, т.3 ТЗ
като в уточнителна молба с вх. № 25717 / 10.12.2021г. се посочва,че в последствие ще
бъде уточнено и в коя от двете хипотези / по чл. 646, ал.2 т.1 или т.3 ТЗ / е предявен
иска или те ще бъдат предявени в условията на евентуалност. Липсата на яснота по
основни реквизити на предявения иск, в т.ч. за падежа на задълженията, са недостатъци
на предявената искова молба и са обосновали извода за нейната нередовност, който
извод на окръжния съд се подкрепя и от настоящата инстанция.
Установена е задължителната съдебна практика във връзка със задължението на
съда за връчване на препис от разпореждането за продължаване на срока съгласно чл.
63 от ГПК. Приема се, че разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ГПК допуска съдът да удължи
законен или определен от него срок, като условието за това е искането да бъде
направено преди изтичането на предходния срок. За разлика от разрешението по чл. 36
от ГПК /отм./, в чл. 63, ал. 2 от ГПК законодателят определя от кой момент започва да
тече продълженият от съда срок, а именно от изтичането на първоначалния. При това
нормативно разрешение, страната, която се ползва от продължаването на срока трябва
да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл. 63, ал. 1 от ГПК.
След като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не
съществува задължение да съобщава на страната постановения по нейна молба съдебен
акт, с който срокът е продължен. В тази връзка Oпределение № 360 от 18.07.2016 г. по
ч. т. д. № 1536/2016 г., т. к., ІІ т. о на ВКС; Oпределение № 425 от 21.06.2010 г. по ч. т.
д. № 441/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС; Oпределение № 677 от 21.10.2015 г. по ч. гр. д. №
4100/2015 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Oпределение № 551 от 21.08.2015 г. по ч. гр. д. №
3
2596/2015 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и други.
В допълнително продължения срок, не са отстранени констатираните
нередовности на исковата молба, въпреки твърдяните като положени за това усилия от
синдика Г.С.. В представените молби за удължаване на срока до първоинстанционния
съд тя посочва като обективна невъзможност да представи по делото необходимите
доказателства и уточни относимите факти и обстоятелства поради липса на
необходимото за това съдействие от длъжника, в т.ч. извършваната ревизия от НАП и
липсата на счетоводна и търговска документация. Изложените от синдика
обстоятелства и причини са приети и преценени от съда като уважителни, което е
намерило отражение в трикратното удължаване на дадения срок, като едно от тях е за
три седмици. Изложеното мотивира правния извод на настоящата инстанция, че
процесуалната възможност по реда на чл. 63 ГПК в настоящата правна хипотеза е
изчерпана, като неизпълнението в срок и по указания начин винаги има за последица
връщането на исковата молба / в т.см. определение № 162/12.04.2018г. на ВКС, по
ч.гр.д. № 1252/2018г., III г.о./, което първоинстанционният съд е направил с
обжалваното определение от 04.01.2022 г., прекратявайки производството по делото,
на основание чл. 621 от ТЗ, вр. с чл. 129, ал. 3, вр. с чл. 127, ал. 1 от ГПК.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова
следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11 от 04.01.2022 г. на Варненския окръжен
съд, постановено по т. д. № 735/2021 г., с което е прекратено производството по делото
на основание чл. 621 от ТЗ, вр. с чл. 129, ал. 3, вр. с чл. 127, ал. 1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд по реда на
чл. 280, ал. 1, респ., ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4