№ 772/27.10.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ 2. СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
При секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по к.н.а.х. дело № 795 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е
образувано по касационна жалба на „КУИН БЪРГЪР - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представлявано
от управителя С. К. К., чрез процесуалния му представител адв. У., против
Решение № 334/28.05.2021 г., постановено по АНД № 224/2021 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
С обжалваното
решение е потвърден Електронен фиш Серия Г № 0024584, издаден от ОД на МВР
Пазарджик, с който на касатора за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено наказание -
имуществена санкция в размер на 2000 лв.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е издадено в нарушение на закона и при съществено нарушение
на материалните норми и процесуалните правила и наложеното наказание е явно
несправедливо. Моли се да бъде отменено решението на районния съд. Излагат се съображения
за незаконосъобразността. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от адв. У..
За
ответника по касационната жалба – ОД на МВР Пазарджик,
редовно призован, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от
процесуалния представител гл. юрисконсулт П. за неоснователност на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на Районен съд Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Районен съд е установил следната фактическа обстановка:
Дружеството-касатор
е санкционирано за това, че на 04.05.2020 г. в 15,10 часа на АМ Тракия км. 73 с
посока на движение към гр.София, дружеството като собственик на МПС – товарен
автомобил „Форд Транзит“, регистрирано на територията на РБългария с peг. № ***и
което не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. По този начин било установено нарушение на
Кодекса на застраховането, което било заснето с автоматизирано техническо
средство AТСС № SD2D0027. При обработка на заснетите нарушения, въз основа на
разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен процесния електронен фиш,
серия Г № 0024584. След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
средство, за което се установило нарушението, е собственост на
дружеството-касатор. Въз основа на тази данни срещу същото бил издаден
процесният електронен фиш за налагане на имуществена санкция в размер на 2000
лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638, ал. 4 и чл. 638,
ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, установено и заснето с АТСС. Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото и надлежно приобщени
писмени доказателства. С преписката АНО е представил Протокол за използване на
АТСС от 04.05.2020 г. с входящ рег. № 1006Р/21.01.2021 г., Протокол за проверка
годността на AТСС от 10.08.2018 г., справка със снимка на МПС, справка за
регистрация на МПС и справка за нарушител, обратна разписка за връчване на ЕФ.
Въз основа на
събраните по делото доказателства и установената правилно въз основа на тях
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е възприел, че е осъществен
съставът на административното нарушение. В тази насока доводите и разсъжденията
му са правилни и няма смисъл да бъдат повтаряни. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В
конкретния случай няма спор, че процесното МПС е собственост на дружеството - касатор.
Няма спор и че не е спряно от движение. При това положение правилно е
ангажирана отговорността на касатора за неизпълнение на вмененото по закон
задължение, след като на процесната дата и час посредством автоматизирана
система е установено, че автомобилът се е движил на АМ Тракия, км.73 с посока
на движение гр. София.
Неоснователни се
явяват възраженията в касационната жалба. В конкретния случай административното
наказание на касатора е наложено с електронен фиш, каквато възможност е
предвидена в КЗ. Съгласно ал. 4 на чл. 638 КЗ: „Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1“. В случая управление е установено. Това управление се доказва
от събраните по делото доказателства. В издадения в настоящия случай ЕФ ясно е
посочено, че е установено нарушение на КЗ, т.е. няма съмнение, че се касае за
МПС, заснето с мобилна система в движение в определена посока. Видно е също, че
ЕФ е издаден в рамките на материалната и териториална компетентност на своя
издател. Обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от
събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В тази връзка с оглед субекта на
нарушението - юридическо лице - собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението, правилно е определен и видът на санкцията – имуществена санкция.
Размерът на санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. В КЗ изрично е предвидена „имуществена санкция“ за собственик - юридическото лице при несключен
застрахователен договор за задължителна застраховка. Фактът, че се налага
„имуществена санкция“, като е посочено ЮЛ - собственик, ясно сочи, че за
процесното извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ е
ангажирана отговорността именно на ЮЛ, без значение на това кой точно е
управлявал МПС-то. Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата
на чл. 647, ал. 3 КЗ, където е посочено, че чл. 189, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата не се прилага, тъй като в тези случаи не е предвидена
възможност за собственика да посочи данни на друго лице, което да е
управлявало, в резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателноотговорно
лице при нарушение на чл. 638, ал. 4 от КЗ винаги е само и единствено
собственикът на МПС. В случая тази разпоредба е точно спазена. Според настоящата
касационна инстанция правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира
административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за дадено МПС на собственика му, в
случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
и заснето управление на МПС. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност" за дадено МПС към
определена дата се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния
фонд", т.е. установяването на този факт не е поставен на преценката на
контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система,
като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни органи. От страна на
касатора не са представени доказателства, опровергаващи този извод, поради
което правилно е прието от Районен съд - Пазарджик, че е извършено нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с член чл.638, ал.4, вр. ал.1,
т.2, вр. чл. 461, т.1 КЗ.
Неправилно обаче
първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на обжалвания ЕФ. В конкретния казус управлението на
МПС е констатирано и заснето с АТСС, за чието използване на посоченото място и
време обаче не е представен надлежен протокол. В тази насока са налице изложени
доводи от процесуалния представител на жалбоподателя в хода по същество, но
районният съд не ги е обсъдил в обжалваното решение. Аргументи в тази връзка са
изложени и в касационната жалба. Жалбата против ЕФ е подадена на 07.01.2021 г.,
като нарушението е извършено на 04.05.2020 г., а протоколът за използване на
АТСС е от 21.01.2021г.
Съгласно чл.10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата):
„(1) За
всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението.
(2) Протоколът по
ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като
при контрол във време на движение с мобилно АТСС се
отбелязва началото и краят на контролирания участък“.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно ал. 1
на чл. 10 от Наредбата за всяко използване на мобилно АТСС
за контрол следва да се попълва протокол. Съгласно чл. 13, т. 3 от
Наредбата Директорът на всяка областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи (ОДМВР) определя служител, който съхранява
протоколите по чл. 10. Това изисква конкретно съставеният протокол за
контрол да бъде регистриран в деловодната система на съответната ОД на МВР и след
това предаден за съхранение на определения от директора служител. Няма как да
се приеме за нарушение, извършено на 04.05.2020 г., протоколът за използване на
АТСС да е регистриран едва на 21.01.2021 г., и то действително след подаване на
жалбата срещу издадения ЕФ. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата
при използването на АТСС началниците на структурните звена, осъществяващи контрол на
пътното движение в ОД на МВР, организират и контролират отчета и
архивирането на информацията от средствата за измерване на хартиен и
магнитен носител, като по-нататък в тази връзка изготвят месечна справка, която
съдържа броя и номерата на АТСС от всеки вид, както и тяхната изправност и броя
на часовете за контрол, установените
нарушения за всяко техническо средство поотделно и съставените
административни документи. Ако процесният протокол е бил действително изготвен
на посочената дата 21.01.2021 г., то остава неясно защо при изготвянето на
месечни справки конкретният началник в ОД на МВР Пазарджик не е установил
липсата му и протоколът не е регистриран в системата много по-рано, а едва след
подаване на жалбата срещу ел. фиш. С оглед казаното, настоящата инстанция,
стига до извода, че към датата на установяване на нарушението, такъв протокол
не е съществувал. Датата, на която е регистриран същият, сочи, че той е
изготвен в много по-късен момент, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразността на издадения на
касатора ЕФ, поради нарушаване на правилата за използването на АТСС и оттам на
издаването му.
С оглед
изложените съображения, настоящата касационна инстанция счита, че решението на
Районен съд Пазарджик е неправилно и следва да бъде отменено. Като
незаконосъобразен, по същите мотиви, следва да бъде отменен и издаденият от ОД
на МВР Пазарджик електронен фиш.
При този изход
на спора, ще следва да се присъдят сторените от касатора разноски в
първоинстанционното производство в размер на 300 лв., за които са представени и
доказателства. В касационното производство липсват доказателства за извършени
такива.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
334/28.05.2021 г., постановено по АНД № 224/2021 г. по описа на Районен съд
Пазарджик, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразен Електронен фиш Серия Г № 0024584, издаден от ОД на МВР
Пазарджик, с който на „КУИН БЪРГЪР - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление с. Панчарево, Самоковско шосе № 137 за нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т.2, вр. чл. 461,
т. 1 от КЗ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 (две
хиляди) лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР
Пазарджик да заплати на „КУИН БЪРГЪР - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление с. Панчарево, Самоковско шосе № 137, сторените
по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2.
(П)