Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 26,07,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на
двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка С.,
като разгледа докладваното от съдията
ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №263 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по ИМ от О.П. БУЛСТАТ ***, представлявана от ***, чрез юрк.Е.М., против Н.И.К., ЕГН **********,***. В молбата се
сочи, че ***, е специализирано звено на О.П. което управлява специализиран
паркинг на ***, и което осъществява контрол по принудителното преместване на
ППС, съгласно чл.7, ал.5, т.7 и ал.6 от Правилника за дейността на ***. Твърди
се в ИМ, че на 06,07,2018 г. по нареждане №0003119 на К.Т. – инспектор в звено
„Инспекторат“ при О.П. *** ***е преместен принудително неправилно паркирал
автомобил – ***, собственост на Н.И.К., на наказателния паркинг на ***. Сочи
се, че за принудителното преместване са съставени Протокол за принудително
преместване №0002758 и приемо-предавателен протокол
№0002171, за приемането на автомобила на специализиран паркинг. Сочи се, че към
18,09,2018 г. К. не е потърсила и приела автомобила от специализирания паркинг,
и същият се намира на отговорно пазене там. Сочи се, че за принудително
преместения автомобил е подадена своевременно информация до полицейското управление
от територията, от която е преместен автомобила, за местонахождението му,
съгласно правилата за работа по репатриране на ППС със специализиран автомобил
„паяк“. Твърди се, че за принудителното преместване ответницата дължи
заплащането на цена за услуга за принудително преместване в размер на 50,00
лева, както и цена за услуга престой на специализиран паркинг в размер на 2,00
лева за час за периода 06,07,2018 г. – 18,09,2018 г. в размер на 3476,00 лева.
Твърди се, че за събиране на посочените суми е образувано ч.гр.д.№6751/2018 г.
на ПлРС, издадена е заповед за незабавно изпълнение,
срещу която ответницата е възразила. В заключение моли съда да признае за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на О.П. сумата от
3526,00 лева, представляваща цена на услуга за принудително преместване в
размер на 50,00 лева и цена на услуга за престой на специализиран паркинг за
периода от 06,07,2018 г. до 18,09,2018 г. в размер на 2,00 лева за всеки
започнат част, или 3476,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в
заповедното производство разноски и разноските от исковото производство. В с.з.
процесуалният представител на ищеца сочи, че е налице законосъобразно проведена
процедура по принудителното преместване на процесния
автомобил, която не е оспорена пред Административен съд-Плевен, поради което е
налице и годно правно основание за търсене от ответницата на претендираните суми.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез адв.М.С.
от ПАК, в който се сочи, че искът е допустим, но е неоснователен. Оспорва се
извършването на нарушение по ЗДвП, ППЗДвП и по
Правилника за дейността на ***. Твърди се, че автомобилът е предоставен от
ответницата на друго лице за управление, а в протокола за принудително
преместване не е посочено точно къде е паркиран неправилно автомобила – няма
посочен номер на улицата, индивидуализация на мястото и час. Сочи се, че
приложеното копие от нареждане за принудително преместване е нечетливо, липсва
подпис, имена и длъжност на съставилото го лице, като има и прибавяния. Твърди
се, че ответницата не била уведомена
нито от служител на съответното полицейско управление, нито от служител на О.П.
че автомобилът се намира на специализиран паркинг, и е разбрала едва с
получаването на ПДИ от ЧСИ ***. Сочи се, че не са представени доказателства
дали лицата, подписали съответните протоколи, са служители на О.П. ***. процесуалният
представител на ответницата е направил искане по чл.17 от ГПК съдът да упражни
косвен съдебен контрол по отношение на ИАА – искането за преместване на
автомобила. Сочи се, че искът е основателен по отношение таксата за преместване
на автомобила от 50,00 лева, но искането за заплащане на сумите за престой на
специализирания паркинг е неоснователно. Твърди се, че ответницата по никакъв
начин не е уведомена, че автомобилът й се намира на такъв наказателен паркинг,
за да търпи негативи от това. Сочи се, че няма доказателства лицето, издало
искането за преместване, да е надлежно оправомощено
за това. Алтернативно се сочи, че ако лицето, издало заповедта, има
материалната компетентност за това, да се приеме, че искането за преместване е
нищожно, тъй като липсва формата на индивидуален административен акт – липсва
адрес, възможност и срок за обжалване.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенциите на ищеца
намират своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.232, ал.2, вр.чл.233,
ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.232, ал.2 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД. Налице е спор между страните относно дължимостта
на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №6751/2018 г. по описа на ПлРС.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
От приложеното ч.гр.д.
№6751/2018 г. по описа на РС Плевен се установява, че ищецът е депозирал на 20,09,2018
г. пред РС Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК срещу ответника за сумата от 3526,00 лева главница, от които 50,00
лева цена на услуга за принудително пеместване и 3476,00
лева цена на услуга за престой на специализиран паркинг за перода
06,07,2018 г. – 18,09,2018 г. /по 2,00 лева за всеки започнат час/. Установява
се също така, че за претендираното вземане е издадена
заповед за изпълнение №4142 от 20,09,2018 г. С определение на съда от 20,12,2018
г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило в законоустановения двуседмичен
срок възражение от длъжника.
От представеното копие на Правилник за
дейността на ОП „ЦГМ“ Плевен се установява, че предприятието осъществява
управление, поддържане и контрол на зоните за почасово платено паркиране,
определени със Заповед на ***на О.П. включително като
осъществява принудително задържане на неправилно паркирало ППС и контрол по
изпълнение на принудителното преместване на неправилно паркирало ППС.
От представеното в
заверено копие и в оригинал Нареждане за принудително преместване на неправилно
паркирано ППС №0003119, се установява, че същото е издадено от К.Р.Т. –
инспектор звено “***“, на основание чл.98 и чл.168 от ЗДвП, с и него е наредено
преместването, в 13,15 ч. на 06,07,2018 г., на ***, паркирано в ***, след знак
В 27.
От представеното копие
от Протокол за принудително преместване №0002758 се установява, че след разпоредено принудително преместване от К.Т., от водач/кранист
***е извършено принудително преместване на ППС Опел с ДК №***от пл.***.
От представеното копие
от приемо-предавателен протокол №0002171 се
установява, че на 06,07,2018 г. в 13,20 ч. на специализиран паркинг на *** е
прието от ***ППС с рег.№***, ***, предадено от ***.
От представените в
заверено копие Правила за работата по репатрирането на ППС със специализиран
автомобил тип „паяк“, утвърдени от ***на О.П. на 12,04,2018 г., се установява,
че инспекторите в звено „Инспекторат“ могат да издават искане за преместване на
автомобил.
Със Заповед
№РД-10-1883/07,11,2017 г. на ***на О.П. са определени
лицата, които могат да издават писмени нареждания за преместване на неправило
паркирани ППС, чрез използване на техническо средство тип „паяк“ на специализирания
паркинг на *** в гр.Плевен, и под т.10 е посочен К.Р.Т..
От представеното копие
от писмо изх.№К-2191-6/20,08,2018 г. се установява, че същото е изпратено до
ответницата на адрес в гр.***, и с което я уведомяват, за принудителното
преместване на автомобил ***с рег.№***на специализиран паркинг и за дължимата
до момента такса за съхранението му в размер на 2214,00 лева към 20,08,2018 г. Няма
данни това писмо да е стигнало до адресата.
От представеното по
делото Извлечение от Наредба №17 за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на О.П. Приложение №5 – Тарифа на цени на
услуги и права по чл.6, ал.2 от ЗМДТ, предоставени от О.П. чрез общински
предприятия, Раздел II, се установява, че таксата за освобождаване
на принудително преместено ППС от специализиран паркинг е 50,00 лева с ДДС
/т.1.3./, престоя на специализиран паркинг е 2,00 лева с ДДС за всеки започнат
час.
От представеното по
делото Извлечение от Наредба №3 за обществения ред при използване на ППС на
територията на О.П. се установява, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
могат да се прилагат следните административни мерки – преместване на паркирано
ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение или
на места, обозначени с пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство – Глава 8, Раздел I, чл.38, ал.1, б.“б“.
От представеното писмо
от куриерска фирма „**“ изх.№SD-1081/08,04,2019 г. се
установява, че пратка по товарителница №60601866252, с подател *** и получател Н.И.К.,
на 30,08,2018 г. в телефонен разговор е отказана за приемане от получателя.
От представеното копие
от Писмо изх.№316000-200001/16,08,2018 г. на ОД на МВР – Плевен, Сектор Пътна
полиция, издадено във връзка с писмо изх.№К-2191/31,07,2018 г., се установява,
че МПС с рег.№4260КМ е собственост на Н.И.К., с адрес ***.
Установява се от представеното
копие от писмо изх.№К-2191-3/31,07,2018 г., че ОП „ЦГМ“ Плевен е поискало
повторно /след първоначално поискване на 13,07,2018 г./ справка от ОД на МВР
относно собственика на лек автомобил с рег.№4260КМ.
От представеното копие
на Заявление от Н.И.К. до ***на О.П. от 23,11,2018 г., се установява, че
ответницата е поискала връщане на лекия автомобил.
От показанията на св.К.Т.
се установява, че същият е съставил нареждането за принудително преместване,
след като установил, че ППС е паркирало след знак В27. Свидетелят разяснява, че
по заповед на ***той и тегов колега работят с
репатриращия автомобил и след като констатират нарушение – след знака В27,
пишат нареждания, които предоставят на служителите от репатриращия автомобил.
Сочи се, че след получаване на нареждането се съставя протокол за
преместването, звъни се на Градската мобилност, на наказателния паркинг. Свидетелят
заявява, че не се работи по сигнал, а се прави обход непрекъснато на зоните със
забранителни знаци. Сочи се, че след като констатира нарушение, първо оглежда
за някакъв вид пропуск, който дава право да се паркира на мястото, после се
прави снимков материал, а след вдигане на МПС не оставят някакъв знак, но
уведомяват РУ на МВР.
От показанията на св.***се
установява, че същият е подписал протокол с №2171/06,07,2018 г., като е приел процесния автомобил на наказателния паркинг. Сочи, че
автомобила е още на паркинга, никой не е идвал да го търси.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В настоящето
производство, ищеца трябва да докаже фактите, от който произтича претендираното от него вземане, а ответника – фактите,
изключващи или погасяващи това вземане.
Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
вр.чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП вр.Раздел
II, т.1.3. от Приложение №5 към Наредба №17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на О.П. (нова, приета с Решение № 705/25.09.2017 г., изм.
с Решение №883/29.03.2018 г., изм с. Решение
№1056/30.08.2018 г.). Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№6751/2018 г. по описа на
РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
До колкото в последно
съдебно заседание процесуалният представител на ответницата е заявил, че искът
е частично основателен по отношение на претендираната
такса за преместване на лекия автомобил в размер на 50,00 лева, то съдът счита,
че следва да обсъди само дължимостта на сумата от
3476,00 лева, представляваща цена на услуга за престой на специализиран паркинг
за периода от 06,07,2018 г. до 18,09,2018 г. в размер на 2,00 лева за всеки
започнат час.
На първо място съдът
счита за необходимо да се произнесе по направеното искане за упражняване на
косвен съдебен контрол относно нареждането за преместване на МПС, по което
съдът е указал на страните, че ще се произнесе в мотивите на съдебното решение.
В случая нито се твърди, нито има данни ищецът да е упражнил правото си на
жалба срещу индивидуалния административен акт, с който е била наложена
принудителната административна мярка, поради което следва да се приеме, че
същият е влязъл в сила. Съдът счита, че не може и да се произнесе инцидентно за
законосъобразността на административния акт, тъй като собственикът на
принудително преместения лек автомобил е заинтересован да оспори този
административен акт, тоест явява се участник в административното производство,
поради което гражданският съд няма правомощие да се произнася инцидентно по
законосъобразността му – по аргумент от чл.17, ал.2 от ГПК /в този смисъл е
решение №305 от 17,01,2017 г. на СГС по
в.гр.д. №6366 от 2016 г./. От друга страна, дори и да се приеме, че ответницата
не е участвала в издаването му, съдът счита, че по делото не се установиха
законови предпоставки, по смисъла на АПК, които да доведат до нищожност на
постановеният административен акт - същият е издаден от компетентният орган, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма /установява
се от събраните писмени и гласни доказателства, както и от приложените
фотоснимки, че автомобилът е бил паркиран в гр.Плевен, пл.***, пред МОЛ
Панорама, тоест мястото, на което е бил паркиран автомобилът, е собственост на О.П.
от което следва, че последната е била в правомощията си да делегира права на определено длъжностно лице да налага посочената
ПАМ, което
е сторено със Заповед №РД-10-1883/07,11,2017 г. на ***на О.П. – тоест компетентността
на К.Т., в
качеството му на инспектор при ответното дружеството, да налага ПАМ
е била налице към 06,07,2018 г., респ. наложената мярка представлява валиден
административен акт/. С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая е налице
едни валиден административен акт, който е произвел своите правни последици.
Съгласно чл.168
от ЗДвП, определените от Министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
При преместване на неправилно паркиран автомобил, на основание
чл.171,
ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП, лицата по чл.168 от ЗДвП уведомяват районното полицейско управление, на територията на
което се е намирал, за новото местоположение на превозното средство.
Както вече беше
посочено, съгласно чл.171, ал.1, т.5, б.„б”
от ЗДвП разходите, направени във връзка с преместването на
превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, а таксата за
отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на
уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.
Доколкото ответницата не
представя доказателства, а и не навежда доводи, да е заплатила претендираната сума за престой, то предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
По
отношение на разноските – ищецът е направил разноски в исковото производство в
размер на 70,52 лева, които ответницата следва да му репарира. По отношение
искането за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение съдът намира следното – с оглед на изхода на
спора в установителното производство - уважен изцяло
иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер обаче не на претендираното
от 300,00 лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата
сложност на делото и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ,
бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената
разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес е
от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 150,00 лева.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноските от заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/
в общ размер на 120,52 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.171,
т.5, б.“б“ от ЗДвП вр.Раздел II, т.1.3. от Приложение
№5 към Наредба №17 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О.П. (нова,
приета с Решение № 705/25.09.2017 г., изм. с Решение №883/29.03.2018 г., изм с. Решение №1056/30.08.2018 г.),
че Н.И.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на О.П. БУЛСТАТ ***,
представлявана от ***, сумата от 3 526,00
лева, представляваща цена на услуга за принудително преместване в размер на
50,00 лева и цена на услуга за престой на специализиран паркинг за периода от
06,07,2018 г. до 18,09,2018 г. в размер на 2,00 лева за всеки започнат час, или
3476,00 лева, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 20,09,2018
г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.И.К., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на О.П. БУЛСТАТ ***, представлявана от *** , сторените разноски в исковото производство в размер на 220,52 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н.И.К., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на О.П. БУЛСТАТ ***, представлявана от ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрк.възнаграждение/
в размер на 120,52 лева.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: