№ 18526
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110153456 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „*********************** срещу
Л. И. Р., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните
суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *********************** с абон. №
139959, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 49204/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 992.21 лв. – цена на
доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 09.09.2022 г. до окончателното плащане; 245.99 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 25.08.2022 г.; 12.64 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
09.09.2022 г. до окончателното плащане; 3.19 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019
г. до 25.08.2022 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот,
към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за
имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена. Излага, че ответницата е изпаднала
в забава. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е
извършвано от *********************** ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата *********************** чрез особения
представител адв. В. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
1
основание и размер. Оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца за доставка
на топлинна енергия при твърдения, че не е нито собственик, нито ползвател на имота през
исковия период. Намира за недоказано количеството на реално доставената топлинна
енергия в имота. Оспорва извършването на реалното й отчитане от топлинния счетоводител.
Поради неоснователност на главните претенции оспорва и претенциите за лихви. Твърди, че
не е получавала покана за доброволно плащане. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца *********************** ООД
изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост
на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 49204/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая ищецът обосновава наличието на договорно правоотношение с ответницата
при твърдение, че тя е била собственик на процесния имот през исковия период. Това
твърдение обаче е останало недоказано по делото, защото въпреки уважаването от съда на
направените с исковата молба искания за задължаване на трето лице да представи документ
за собственост на имота такъв в крайна сметка липсва по делото, а направеното едва във
2
второто открито заседание ново доказателствено искане е отхвърлено като преклудирано,
защото е целяло събирането на писмено доказателство, нямащо характера на ново
доказателство, което ищецът да не е могъл да узнае, посочи и представи своевременно.
За пълнота следва да се посочи, че в случая не се установява и сключен между
страните писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот. От
представения от ищеца и неоспорен от ответницата Списък на живущите по апартаменти в
жилищната сграда на *********************** се установява единствено, че към 1986 г. Р.
е имала качеството на живущ в процесния имот. Липсват доказателства тя да е живяла в
имота и през исковия период, но дори и да имаше такива, те не биха били достатъчни за
обосноваване на извод, че тя се е намирала в облигационно отношение с
„***********************, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия. Така
е, защото собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в
режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на топлинна
енергия, но такава законова презумпция не е предвидена по отношение на държателя на
имота. Ето защо за доказване наличието на договорно правоотношение между страните в
случаи като настоящия, когато липсват доказателства ответницата да е собственик или
вещен ползвател на имота, следва да се докаже сключване между нея и доставчика на
изричен писмен договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, включително
чрез откриване на партида при доставчика по нейно искане. Такива доказателства обаче в
случая не са представени.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената
тежест, разпределена с доклада на делото, и наличието на договорна връзка между страните
е останало недоказано. Това обуславя неоснователност на предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с който стойността на доставената топлинна
енергия се претендира на договорно основание, респ. неоснователни са и искът за мораторна
лихва върху стойността на доставената топлинна енергия, искът за стойността на услугата
дялово разпределение и искът за мораторна лихва върху нея.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски за производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от
„***********************, ЕИК ***********************, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********************, срещу Л. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********************** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *********************** с абон. № 139959,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
3
д. № 49204/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 992.21 лв. – цена на доставена
топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
09.09.2022 г. до окончателното плащане; 245.99 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 25.08.2022 г.; 12.64 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
09.09.2022 г. до окончателното плащане; 3.19 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019
г. до 25.08.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца *********************** ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4