Определение по дело №40/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 310
Дата: 1 февруари 2013 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20131200600040
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 407

Номер

407

Година

1.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.02

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елза Йовкова

дело

номер

20124100500967

по описа за

2012

година

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № от 28.05.2012 година по ГР.Д.№ по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд, са отхвърлениисковите претенции, предявени на основание чл.153 от Закон за енергетиката от „Т.”-гр. Велико Търново, против М. Т. Р., от гр. Велико Търново, за плащане на сумата от 708,98 лева, включваща топлоенергия за отопление на имота, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, сума мощност, такса разпределение; както и сумата от 203,36 лв., представляваща лихва за забава, считано от подаване на исковата молба.

Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от „Т.”–гр. Велико Търново. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението – в неговата неправилност. Изложени са съображения във връзка с твърденията. Направено е искане решението да бъде отменено.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба.

Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността на решението.

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на решението.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд приема решението за правилно. Въззивният съд стига до същия краен извод, до който е стигнал и първоинстанционният съд - за неоснователност на исковите претенции. Съображенията за този краен извод са следните:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.153, ал.1 и ал.6 от Закон за енергетиката; и обусловената - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД.

По доказателствата.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, обсъдени от районния съд, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства, обсъдени от районния съд.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство писýени доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

По отношение на обуславящите искови претенции.

Ищецът по настоящото дело е „потребител” по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, разпоредба действаща през процесния период.

СъсЗакона за енергетиката в Раздел VII „Търговски взаимоотношения” са регламентирани начините на възникване и

В.ГР.Д.№/2012 г. ВТОС

начините на определяне съдържанието на правоотношенията при доставяне и използване на топлинна енергия.

За да приеме съдът, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение и от него е възникнало и съществува задължение за ответника да заплати на ищеца претендираните суми, чрез събранитепо делото доказателстватрябва да е установено спазване на всички изисквания, визирани в посочения раздел. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ищецъте този, който трябва да докаже спазването им.

В настоящия казус не са събрани по делото доказателства, установяващи спазване изисквания начл.149, ал.1, т.6, на чл.149а, ал.1, на чл.149б, ал.1 и на чл.154 от посочения раздел на ЗЕ.

Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ изисквапродажбата на топлинна енергия да се извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчик на топлинна енергия и потребителите в сграда - етажна собственост.

Разпоредбата на чл.149а, ал.1 от ЗЕ изисква доставчикът да е избран с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост. Само тогава потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия.

С разпоредбата на чл.149б, ал.1 от ЗЕ при продажба на топлинна енергия от доставчик на потребители в сграда - етажна собственост, е регламентирано необходимото съдържание на договорите, като съгласно разпоредбата на ал.2 на чл.149б от ЗЕ неразделна част от договора по ал. 1 са: копие от договора с топлопреносното предприятие; методиката за дялово разпределение на потребената топлинна енергия и протокол от общото събрание на етажната собственост.

На основание чл.154 от ЗЕ за задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението.

Неспазването на нормативните изисквания обосновават извод за недължимост на претендираното от ищеца право. Това е така защото за да прецени решаващият съд дали са възникнали и съществуват претендираните от ищеца вземания трябва по делото да е представен сключен договор със съдържание, отговарящо на изискванията на ЗЕ, въз основа на който съдът да прави своите изводи.

По отношение изложените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение.

С оглед на приетото по-горе настоящият състав счита, че не може да обсъжда дали ответникът е „присъединен към абонатната станция или не е присъединен” по смисъла на ЗЕ. Липсата на договор, с който да са регламентирани правата и задълженията на страните, лишава решаващия съд от възможността за преценка.

По изложените съображения съдът приема за установено, че претендираното от ищеца право не е възникнало и предявените искови претенции са неоснователни и недоказани.

Ответникът обосновава твърдяната си за „недължимост” и с твърдение, че вземанията са погасени по давност.

Възражението е направено с оглед изискванията, визирани с разпоредбата на чл.133 от ГПК - с отговора на исковата молба, който е постъпил в законоустановения срок, но съдът не дължи произнасяне. Съображенията са следните:

С оглед разпоредбата на чл.114 ЗЗД се погасява по давност правото на иск само на изискуемо вземане - възникнало и съществуващо вземане или право.

Ако по делото не се докаже, че претендираното вземане или право е възникнало и съществува, предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Със сила на присъдено нещо следва да се отрече съществуването на претендираното право.

Ако съдът приеме, че претендираното вземане е възникнало и съществува, и е направено възражение за погасяване правото на иск, тогава съдът се произнася дали правото на защита на възникналото и съществуващо вземане не е погасено по давност.

С оглед на изложеното и на приетото от съда за установено, че претендираното от ищеца право не е възникнало,предявените искови претенции, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на обусловената искова претенция.

Поради неоснователността на обуславящите искови претенции и обусловената е неоснователна. Няма възникнало парично задължение, чието изпълнение да е забавено. Поради което и тази искова претенция следва да бъде отхвърлена.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. И двете инстанции са стигнали до един и същ краен правен извод - предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото ищецът-жалбоподател дължи на ответника направените във въззивната инстанция разноски, но тъй като не са представени доказателства, че такива са направени, не следва да бъдат присъждани.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване - исковите претенции са под 5000 лв.

В.ГР.Д.№/2012 г. ВТОС

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № от 28.05.2012 година по ГР.Д.№ по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________

2.________________

Решение

2

D898874C1A12E431C2257AA3003FA565