№ 20
гр. Благоевград, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500682 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Т. Б. , чрез адв. Д. К. против Решение №306/06.06.2022
г., пост. по гр. д. №1206/2021 ,на РС-Благоевград, с което е отхвърлен предявеният иск от
жалбоподателката против М. Г., за премахване на монтирана бяла ПВЦ конструкция на
етажна площадка пред ап.6, находящ се в сграда на адрес гр.Благоевград, кв.“E.“, ул.“Я“
№12, ет.2, намиращ правното си основание в чл.109 ЗС.
Жалбоподателката Т. Б., чрез пълномощника си поддържа, че постановеното решение е
незаконосъобразно, неправилно, необосновано. Заявява, че безспорно е установено, че
процесната конструкция е поставена в разрез с нормативната уредба в ЗУЕС и ЗС. Налице
са предпоставките на чл.109 ЗС за уважаване на иска. Сочи, че не е съгласна с поставената
врата , която прегражда етажната площадка й и пречи. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. Г., чрез пълномощника си адв.Г. е подал отговор на въззивната
жалба, в който поддържат, че постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец,
останала недоволна от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и
се явява допустима.
При извършената служебна проверка на атакуваното решение съобразно правомощията си
по чл. 269 ГПК, въззивната инстанция намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид
1
горното и на основание чл. 269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението по изложените във възззивната жалба доводи. От доказателствата настоящият
състав приема следното:
Жалбоподателката Т. Б. и ответника М. Г. притежават самостоятелни обекти, находящи се в
сграда, в режим на етажна собственост.Жалбоподателката е собственик на апартамент №
5/от 2012 г./, а въззиваемият е собственик на апартамент № 6. Безспорно установено е, че
на разстояние 0,78 м от вх. врата на ап.5 в посока към ап.6 в коридора/етажната площадка/
е монтирана преграда от PVC – врата с широчина на коридора и височина 200 см. И над
нея неотваряем прозорец от същия материал с размери 112/60 см. и орнаментно
стъкло.Заградената площ между преградната врата от PVC , стените на етажната площадка
и вх. на ап.6, както е по проект е 3,00 кв.м.. Безспорно е , че заграденото пространство по
проект е обща част по естеството си/закл. на в.л./.
Първостепенният съд е приел, че заграждането е реализирано преди 2012 г. по „съгласие на
първоначалните етажни собственици“. Свидетелката Ц. Иванова, заявява , че не си спомня
да е имало общо събрани относно „монтиране на такива врати“. Същата заявява , че устно е
дала съгласие за поставяне на такава врата на М. Г..Заявява още , че на нея не и пречи
поставената преградна врата. В същата насока са и показанията на св. М.Иванова.
Решаващия съд е приел , че съгласието в случая е „изразено чрез конклудентни действия“.
Приемайки , че има такова по смисъла на чл. 38, ал.2 от ЗС, води до изключване
неоснователността на поддържаното от ответника фактическо състояние.
Освен посоченото РС е приел , че алармената инсталация се намира в жилището на
ответника, няма каквито и да било данни същата по какъвто и да било начин да създава
пречки за пълноценното използване на имота от страна на жалбоподателката. С тези мотиви
РС е отхвърлил предявеният иск , като неоснователен.
Етажната площадка/коридор на кота +6,20м./ на жилищна сграда с идентификатор
04279.626.85.5. по КККР на гр.Благоевград по правилото на чл. 38, ал.1 от ЗС е обща част по
естеството си. Безспорно е установено , че тази част чрез преградна врата е приобщена към
апартамента собственост на М. Г..
Действително площадката преградена с врата е предназначената за общо ползване обща
част на етажната собственост. Съобразно закона тя може да бъде определена за друга цел,
като с това изгубва характера си на обща част и престава да бъде такава, но това може да
стане само със съгласието на всички собственици. В случая липсва основание за
приемането на извод, че процесната преградена площадка, която по архитектурен проект е
била обща част на сградата, е станала част от жилището на един от етажните собственици,
тъй като липсват безспорни и категорични доказателства останалите етажни собственици да
са дали съгласие за това „преграждане“.
Съглласно чл. 38 от ЗС при етажна собственост по силата на закона общите части на
сградата стават съсобствени, които са примерно изброени в посочената норма, както и
всичко друго, което по естеството си или по предназначението си служи за общо
2
ползване.Притежателите на права върху обекти в сградата, респ. обитателите й следва да
имат достъп до общите й части, поради което и в конкретния случай ограничаването , чрез
преграждане на общи части е противоправно, то следва да бъде преодоляно с уважаване на
иска по чл. 109 ЗС. Всеки съсобственик следва да ползува веща така , че да не пречи на
другите етажни собственици. Затова няма законова пречка един етажен собственик да
предяви срещу друг етажен собственик иск по чл. 109 ЗС и да иска от него да прекрати
неоснователните действия с който му пречи да упражнява правото си на собственост
върху общите части на сградата. Предявяването на този иск е действие по обикновено
управление и не е нужно съгласие на останалите съсобственици.
Общите части на сгради, изградени в режим на етажна собственост, не са самостоятелни
обекти на права. Такива обекти са отделните жилища, а общите части са нужни, за да могат
да се използват отделните жилища. Поради това общите части не могат да бъдат предмет на
„самостоятелно“ ползване по усмотрение на един собственик. Предназначението на
етажната площадка е да свързва отделните самостоятелни обекти в сградата, пълноценно
ползване на обектите находящи се на отделни етажи и конкретно на втория етаж, да
осигуряват безпрепятствен достъп до тях. В случая ищцата е затруднена да ползва
пълноценно жилището си. В тази насока са показанията на св.Мунин/ „и през деня трябва
да осветиш , за да отключиш вратата“, „няма допир до прозореца“/.Тези показания обуславят
извода , че тя е затруднена да ползва общи части на сградата . Както външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, външните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, и др. така и етажните площадки представляват обща част
по естеството си, която може да загуби това си качество само при
преустройство.Последното може да стане при определени от закона условия по общо
съгласие на етажните собственици. Местоположението /в случая/ на тази обща част се
променя-досегашната външна врата на ап.6 става вътрешна, площадката се преустройва в
затворено жилищно помещение /коридор/ „придаден“ към апартамента на ответника.
Разстоянието от поставената врата до ап. на ищцата е 0,78м.. Затваря се достъпа на
ищцата до прозореца с размери 150/150 см., който също е обща част за сградата.
Ограничава се достъпа на светлина и свеж въздух, макар че има друг прозорец.
Съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 2 ЗС може да се уговори, частите на сградата, които
обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи да бъдат общи
само на лицата, чиито помещения обслужват. По делото не са представени доказателства, от
които да се направи извода, че всички етажните собственици са постигнали такава уговорка
за процесната етажна площадка, нито за преграждането й с врата от PVC.
В разпоредбите на чл. 185, ал. 2 ЗУТ са посочени хипотезите, при които е допустимо
преустройство на собствени обекти, помещения или части от тях в сграда, етажна
собственост, за които е необходимо съгласие на собствениците, взето на общо събрание,
проведено по установения ред, както и изрично писмено съгласие на всички собственици,
непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части е предвидено наличие
на съгласие на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.
3
Като взема предвид този текст на закона, съдът намира, че в настоящият случай не са
налице данни за проведено общо събрание на собствениците на обекти в сградата, етажна
собственост, на което да е взето решение за изграждане на процесната преграда на етажната
площадка с врата, съответно да е дадено писмено съгласие с нотариална заверка на подписа
от всеки собственик за това изграждане.
Настоящата инстанциа в този смисъл не споделя становището на РС , че такова
преграждане може да бъде реализирано с „устни“ уговорки и с „конклудентни „
действия.Не се споделя извода , че чл.38, ал.2 от ЗС не изисква специална форма на
съгласие. Този извод противоречи със смисъла на цитираната норма.
С изграждане на процесната преграда с врата ответникът, е осъществил неоснователно
действие по отношение на обект на право на собственост, представляващ обща част в
сграда, която е етажна собственост. С това действие ответникът пречи на ищцата
/жалбоподател/, като собственик на обект в сградата на същата етажна площадка да ползва
имота си пълноценно.
С иска по чл. 109 ЗС се предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко
пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава,
смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/имота/, според нейното
предназначение. Извършеното от ответника действие - изградената преграда с врата, без
съгласие на ищцата и др. етажни собственици представлява именно такова неоснователно
въздействие над обект на право на собственост - обща част на масивна сграда – етажна
площадка.Това преграждане обективно създава пречки за нормалното ползване на имот
№5. То пречи на допустимото пълноценно ползване на тази обща част според нейното
естество /в тази насока са показанията на св. Мунин/.
Без значение за изхода на спора е обстоятелството, че няколко собствениците на обекти на
други етажи заявяват , че това „преграждане не им пречи“.
Изложените съображения налагат извода, че предявеният негаторен иск е основателен и
следва да се уважи. Решението на РС, като постановено в противоречие с материалния закон
следва да се отмени в частта касаеща алуминиева конструкция/плътна врата и прозорец над
нея/ на етажна площадка. Досежно премахване на алармената система иска правилно е
отхвърлен , като неоснователен.Няма кътегорични доказателства къде е поставена
алармената инсталация.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателите следва да се присъди сумата 491.95 лв.
разноски по делото .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Решение № №306 от 06.06.202 г. постановено по гр.д. № 1206/2021г. по описа на
Районен съд – Благоевград в частта досежно поставена алуминиева конструкция/плътна
врата и прозорец над нея/ на етажна площадка пред апартамент №6, находящ се в сграда на
адрес: гр. Благоевград , ул.“Я“№12, ет.2, ап.6, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград , ул.“Я“№12, ет.2, ап.6,
ДА ПРЕМАХНЕ: незаконно монтираната бяла алуминиева конструкция/плътна врата и
прозорец над нея/ на етажна площадка пред апартамент №6, находящ се в сграда на адрес:
гр. Благоевград , ул.“Я“№12, ет.2, ап.6, която врата загражда пространствоот общите части
на сградата.
Потвърждава Решение № №306 от 06.06.202 г. постановено по гр.д. № 1206/2021г. по описа
на Районен съд – Благоевград в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5