Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

                                        град А., 06.02.2020 година

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.КИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІVсъстав, в публично съдебно заседание на 15.01.2020 / петнадесети ЯНУАРИ две хиляди и двадесета/ година в състав:

                                                        

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДУЧЕВА

 

и при секретаря: Яна Петкова,

Прокурор…………

като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 763 по описа на Съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:

 

  Производството е образувано по искова молба, подадена от „М." ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. А. и адрес на управление ул. „***, представлявано от управителя К.А.Р. EГH ********** , чрез адв.С.К., съдебен адрес:*** — партер, *** против ЗAД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище гр. С. и адрес на управление ж. к. „***" ***.

  В исковата молба се твърди ,че ищцовото дружество е собственик на автобус марка „***", модел „***" с per. № ***, c първа регистрация от 2004 г., застрахован при ответното дружество с полица с №*** със срок на покритие 21.06.2017г до 20.06.2018г.

На 25.11.2017г в 06,40 в паркирано състояние на бул.“***“ в гр.***, Република Т., автобусът претърпял ПТП с лек автомобил. За случая е издаден протокол от турските власти.на място в Република Т. са предприети действия по неотложния ремонт на автобуса, за което била заплатена сумата от 730евро. След прибиране в Република Б. ремонтът на автобуса продължил в автосервиз на дружеството.

На 18.12.2017г бил извършен първи оглед на автобуса от застрахователя и била заведена щета № 0020-900-1219-2019. Втори оглед на автобуса бил насрочен и извършен на 12.03.2018г.

На 28.03.2018г по сметка на дружетсвото било преведено застрахователно обезщетение в размер на 1 045,30лева.

На 12.06.2018г ищецът с писмо уведомил ответника, че сумата за обезщетението е крайно недостатъчна, за да покрие разноските и поискал обяснение как ответникът е стигнал до тази сума. Ищецът изчислил разноските, които е направил на 4000 лева.

На 09.07.2018г с писмо ответникът отговорил, че при такива случаи покрива 250евро за разноски, а крайната стойност е определена въз основа на експертна оценка, след опис на детайлите които са били заявени като повредени.

На 10.06.2019г ищецът изпратил ново искане до ответника да обоснове размера на обезщетението, след което на 17.06.2019г получили по банковата си сметка още 473,35 евро или 927.76лева, с  което общо заплатеното по случая станало 1973,06лева.

Въз основа на изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес ада иска от съда да осъди ответното дружество за изплащането остатъка от направените разноски за поправата на автобуса, а именно- 3427 лева, ведно със законната, лихва върху тази сума от завеждането на иска до пълното изплащане на дължимото обезщетение и разноските пo делото.

 

      В срока по чл.13 ГПК е постъпил отговор от  ответното дружество , което  оспорва иска по основание и по размер. Твърди се , че преведената сума напълно покрива разходите на ищеца за ремонта.Изложени са твърдения, че  размера на направените от ищеца разходи е силно завишен и недоказан. Навеждат се твърдени, че стойността на ремонта, който е извършен не е подкрепена с писмени доказателства

 

        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.06.2017г между страните била сключена застраховка „Пълно Каско ”, въз основа на застрахователна полица №*** със срок на застраховката от 00:00 ч. на 21.06.2017г. до 24,00 ч. на 20.06.2018г. за Автобус марка „***“ с рег.№ А3350ММ, собственост на ищцовото дружество.

            НА 25.11.2017г в 06,40 в паркирано състояние на бул.“***“ в гр.***, Република Т., автобусът претърпял ПТП с лек автомобил. За случая бил съставен протокол от турските власти. На място в Република Т. били предприети действия по неотложния ремонт на автобуса, за което била заплатена сумата от 730евро. След прибиране в Република Б. ремонтът на автобуса продължил в автосервиз на дружеството.

         Като доказателство за извършените разходи ищцовото дружество е представило превод на фактура от турски език за сумата от 730евро (л.11-12)

           Не е спорно между страните, че  по време на ПТП автобусът е имал валидно сключена полица „Автокаско“ в ЗAД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД  №*** / 21.06.2017г.

          Не се спори между страните, че след ПТП и заведената щета ответното дружество е превело по сметка на ищцовото сумата от 1006,67 евро или 1973,07 лева /видно от приложените банкови извлечения л.15 и л.19/.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.

Съгласно чл.405,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108,ал.1 – 3 или 5. Съгласно разпоредбата на чл.386,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Според чл.386,ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение със сочените в исковата молба параметри; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди за МПС, довели до съответния размер на вредата към деня на събитието, като докаже претенцията си за обезщетение и по размер.

Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установява наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя. Всъщност страните не спорят, че са били във валидно застрахователно правоотношение, както и че е в срока на действието му е настъпил покрит застрахователен риск, от който са настъпили вреди по застрахованото имущество. В тази насока са всички събрани по делото писмени доказателства. Основния спор между страните  е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение по процесния риск, като твърдението на ищеца е, че му се дължи доплащане на сумата от 3427лева / след приспадане на вече заплатените 1973,07 лв./, а твърдението на ответника е, че не дължи повече след като е превел сумата от 1973,07 /на колкото е оценил щетата/.

В случай на застраховката „Пълно Касно“ обезщетението се равнява на действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не може да надвишава уговорената застрахователна сума. Действителна стойност, съгласно чл.400, ал.1 КЗ, е тази, срещу която може да се купи идентично на застрахованото имущество, т.е. за обезщетяването е релевантна пазарната стойност на имуществото към посочения по-горе момент /в този смисъл и решение № 79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, определение № 138/10.03.2009г. по т.д.№ 636/2008г. на ВКС/. Ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната стойност, то тя се редуцира до съответния размер.

В  представените от ответника ОУ -  чл.7, ал.1  е посочено, че „застрахователната сума се договаря между Застрахователя и Застрахования и  не може да надвишава действителната стойност на СПС към датата на сключване на застрахователния договор“.

В процесния случай в застрахователната полица е посочено и ищецът се е съгласил размера на щетите да бъде изплатен съгласно експертна оценка на застрахователното дружество. Видно от представените от ответното дружество 2бр. ОПИС - техническа експертиза по Щета №  0020-900-1219.2017г (л.13-14 и л.28) ответното дружество след 2бр.огледи (първоначален и допълнителен ), е оценило щетата по автобуса на 1973,07лева. Ищецът не отрича , че е получил по банков път два парични превода на обща стойност от 1973,07лева.

По твърдение на ищеца стойността на ремонта е надхвърлила тази сума и застрахователя трябва да им плати още 3427лева. За тази сума ищцовото дружество не може да представи писмени доказателства. Разпитани бяха двамата свидетели-Р. Р. и В. К., като и двамата не са в състояние да посочат какви разходи е направило дружеството за ремонта. Единствено свид.Р. си спомня сумата от 730евро, платена в Т., за която по делото има представена фактура.

От заключението на назначената по делото автотехническа- оценителна експертиза е видно, че причинените в резултат на ПТП –то щети са могли да  бъдат възстановени за сумата от 1933,60лева. Посочената от експерта сума дори е по-ниска от полученото от ищцовото дружество застрахователно обезщетение. По изложените съображения  съдът счита, че предявеният иск по чл. 405,ал.1 от КЗ  е недоказан за сумата от 3427лева и на това основание следва да бъде отхвърлен.

Отхвърлянето на основния иск закономерно води и до отхвърляне на иска за лихви.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищцовото дружество „М." ЕООД, ЕИК *** следва да бъде осъдено да заплати на ответника ЗAД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД  сумата от 250лева, от които 100лева депозит за експертиза  и 150лева за юрисконсултско  възнаграждение, което съдът присъди по справедливост.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

ОТХВЪРЛЯ исковете на „М." ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. А. и адрес на управление ул. „***, представлявано от управителя К.А.Р. EГH ********** , чрез адв.С.К., съдебен адрес:*** — партер, *** против ЗAД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище гр. С. и адрес на управление ж. к. „***" *** за заплащане на сумата 3427 лева / три хиляди четиристотин двадесет и седем лева/ представляваща застрахователно обезщетение по Застрахователна полица №*** / 21.06.2017г., на осн. чл. 405  ал.1 от КЗ , както и иска по чл.86 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху тази сума от завеждането на ИМ до пълното изплащане на дължимото обезщетение като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ .

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК  „М." ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. А. и адрес на управление ул. „***, представлявано от управителя К.А.Р. EГH ********** , ДА ЗАПЛАТИ на ЗAД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище гр. С. и адрес на управление ж. к. „***" ***, разноски в размер на 250лв. /двеста и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване  пред ОС – Бургас  в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: