Решение по дело №1162/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Хасково срещу Решение № 174/12.06.2023 г., постановено по АНД № 239/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково. С решението е отменено Наказателно постановление /НП/ № Х-12-12/27.02.2023 г. на началника на РДНСК – Хасково, с което на основание чл. 232, ал. 4, т. 2 във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на М.П.М. е наложено наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 88, ал. 5 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебното решение. Нарушението, изразяващо се в неспазване на отстоянието при свързано застрояване, било извършено. Твърди се, че балконите на новопроектираната сграда, излизащи пред фасадата на сградата на калкан в съседния имот, са предвидени на отстояние под допустимото до калканната стена. Описанието на нарушението в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП било изчерпателно, посочена била и нарушената разпоредба. Неправилно съдът приел за неизяснени датата и мястото на извършване на нарушението. Моли НП да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът Началник на РДНСК Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът М.П.М., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 15.12.2022 г. от служители на РДНСК Хасково е извършена проверка на издаденото от главен архитект на община Хасково Разрешение за строеж № 417/30.11.2022 г., при която се констатира, че арх. М.П.М. в качеството си на проектант е изработил технически проект за строеж: „Многофамилна жилищна сграда“, находящ се в УПИ VII, кв. 444 по РП на гр. Хасково, поземлен имот с идентификатор 77195.718.187 по КК на гр. Хасково, с административен адрес: *** , с възложител Р. К. Н.. В инвестиционния проект, видно от част „Архитектурна“ - чертеж „Разпределение“, било предвидено балконите на коти 2,50 м., 5,35 м., 8,20 м. и 11,05 м. на югоизточната и североизточната фасади между ос З и ос К да са на отстояние от 0,85 м. от вътрешната регулационна линия с поземлен имот 77195.718.186 по КК на гр. Хасково. Извършено било нарушение на чл. 88, ал. 5 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г., като са посочени период – от 16.02.2022 г. /датата на издаване на Заповед № УТ-75/16.02.2022 г. на Кмета на община Хасково/ до 19.05.2022 г. /датата на внасяне на инвестиционния проект с Заявление peг. индекс 94 Р-2877-4/19.05.2022 г./, и ***. За извършеното нарушение на М.П.М. е съставен АУАН от 02.02.2023 г. Въз основа на акта е издадено оспореното НП.

Районен съд - Хасково, при така установената фактическа обстановка и въз основа на събраните и кредитирани доказателства, е отменил НП, който извод настоящата съдебна инстанция не споделя.

Районният съд е възпроизвел съдържанието на сочените нарушена и санкционна разпоредба, като е посочил, че при съставяне на процесния АУАН и издаването на НП са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Описанието на нарушението не било пълно и точно, като не било посочено, че се касае за свързано застрояване, нито дали в тази връзка е изпълнено изискването на чл. 71, ал. 2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. Не били посочени конкретните дата и място на извършване на нарушението. Районният съд сочи, че наказаното лице безспорно има качеството проектант и, че същото е изготвило проекта на процесния строеж. Доказано било, че калканната стена на процесната сграда изцяло покрива калканната стена на съществуващата сграда както по вертикала, така и по хоризонтала. Съдът е приел, че констатациите на свидетелите са неточни, вкл. и по отношение на твърдението, че калканът в частта на терасите не е покрит и затова трябвало те да са на разстояние от един метър. Посочил е, че видно от представените чертежи имало предвидена плътна стена по цялата ширина и височина на съществуващия калкан, без каквито и отвори и издатини, като се позовава на чл. 82, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. Въз основа на тези факти Районният съд е приел за недоказано твърдяното нарушение и отменил НП.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на Районния съд, че не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението.

В конкретния случай е ясно конкретизирано мястото на извършване на нарушението, а пропуснатата запетая е резултат от допусната пунктуационна грешка. Отделно, достатъчно е да се посочи, че нарушението е извършено на територията на гр. Хасково, доколкото това е от значение единствено за преценката относно компетентността на контролните органи. Не е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

В случая е и конкретизиран периодът, в която извършено нарушението. Основателно в касационната жалба се възразява, че няма как да бъде посочена точната дата, на която проектантът, изготвяйки проекта, е извършил нарушението, вкл. и доколкото изготвянето на проекта е процес и не може да бъде установена неговата продължителност. При това и контролните органи са възприели най-ранната дата, на която е одобрен ПУП, в изпълнение на който се изготвя проектът, и най-късната дата, на която е депозирано заявлението за одобряване на проекта пред община Хасково. В този смисъл датата, съответно периодът, на извършване на нарушението са определяеми, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Не се възпрепятства правото на защита на наказаното лице, нито преценката спазени ли са сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, считано от датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване, както и на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на Районния съд, че нарушението не било описано достатъчно пълно и ясно, както и, че същото не било доказано. В производството пред него Районният съд не е изяснил спорните по случая факти и обстоятелства, като не е съобразил, че за това са необходими специални знания, с каквито той не разполага. Обективираните в решението фактически установявания са направени въз основа на писмените доказателства по делото, чрез сравняване на посочените в тях стойности и определените в приложимата правна уредба, без да е изслушано експертно заключение, от което да се направи извод дали в действителност балконите на новопроектираната сграда, излизащи пред фасадата на сградата на калкан в съседния имот, са предвидени на отстояние под допустимото до калканната стена.

В този смисъл и по аргумент от чл. 220 АПК, въвеждащ забрана за фактически установявания, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново произнасяне от друг състав на Районния съд.

Районен съд - Хасково следва да предприеме процесуални действия за разкриване на обективната истина, вкл. и служебно, съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 107, ал. 2 НПК, намиращи субсидиарно приложение съгласно чл. 84 ЗАНН. По аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК съдът е длъжен да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, обективно, всестранно и пълно, въз основа на внимателна проверка на всички събрани доказателства, след което да вземе решението си по вътрешно убеждение, като се ръководи от закона. При новото разглеждане на делото, спазвайки принципа за служебното начало, съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпроси, формулирани евентуално от страните след предоставена им за целта възможност, както и на въпросите, които Районният съд в оспореното решение, е приел, че са неизяснени относно доказаността на твърдяното нарушение – налице ли е свързано застрояване предвид данните по делото и приложените писмени доказателства; покрива ли калканната стена на проектираната сграда изцяло калканната стена на съществуващата сграда както по вертикала, така и по хоризонтала; покриват ли се терасите на проектираната сграда с калканната стена на съществуващата сграда, съответно – ако не се покриват, на какво разстояние следва да са те от калканната стена на съществуващата сграда; налице ли са отвори и издатини на калканната стена на проектираната сграда, като в експертизата следва да бъдат посочени и въведените от законодателя правила и нормативи за извършване на строителство, съответно - възможни ли са отклонения от тях с оглед спецификата на конкретния казус, като се вземат предвид и заложените показатели в чл. 88 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г.

Едва след изясняване на действителната фактическа обстановка съдът изследва съставомерно ли е по смисъла на чл. 6 ЗАНН извършеното деяние и налице ли са всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението, да изложи съображения допуснати ли са други съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето във воденото спрямо него административнонаказателно производство, да извърши проверка подведена ли е тази фактическа обстановка под релевантния по време, място и лица закон /чл. 3, ал. 1 ЗАНН/, както и преценка дали законосъобразно и явно справедливо е наложено административното наказание, спазвайки нормите на чл. 12, чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, прилагайки институтите на по-благоприятния закон, ако има такъв /чл. 3, ал. 2 ЗАНН/, и на освобождаване от отговорност при маловажност на случая.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 и чл. 224 от АПК Административен съд – Хасково

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 174/12.06.2023 г., постановено по АНД № 239/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Хасково при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: