Решение по дело №132/2019 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 116
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20193300500132
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е  

 

№…

 

Разград

 
 


10. VІ.2019г.

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                  Град                                           

2019

 
                                                 съд                                                                                   

27. V.

 
На                                                                                                                                Година

 публично

 

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

 

 
В                                  заседание в следния състав:

Секретар:Св.Лазарова                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   РАЯ ЙОНЧЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

 
                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

  В.гражданско

 
   

2019

 

    №132

 
      

                              дело                                           по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 258 и сл ГПК .

           С  Решение №22/22.ІІ.2019г. по гр.д.№61110 по описа му за 2018г, състав на РРС е уважил  исковете, предявени   в условия на обективно кумулативно съединяване от   Х.  Т.Х.   против  „Интернешънъл Асет Банк“АД,ЕИК000694329 , като на осн.чл.344, ал.1, т.1 КТ признал за незаконна Заповед №208/22.ІV.2018г. за уволняването му по чл.328, ал.1, т.5 КТ; възстановил го на осн.чл.344, ал.1, т.2 на заеманата до уволняването му длъжност и на осн.чл.225 КТ осъдил ответника-работодател със заплащане на   13 938,18лв., дължими му се в обезщетение за времето от 27.ІV.2018-22.Х.2018, през което останал без работа поради незаконното му уволняване.   

         Недоволно от така постановеното решение,   ответното дружество обжалва същото в цялост като необосновано и незаконосъобразно. На релевираните основания моли за неговата отмяна и за постановяване на ново такова, с което по същество, съдът да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани.   При редовност в призоваването, не се явява и не изпраща свой представител за насроченото по същество на жалбата с.з. В депозирано към дата на с.з. писмено становище, развива подробни съображения по основателността на въведените с жалбата твърдения за неправилност и незаконсъобразност на обжалвания съдебен акт.

          В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната   по жалбата страна не  е упражнила правото си на отговор  и не е ангажирала становище по допустимост, и основателност на жалбата.  В с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв.Чобанов, въззиваемият оспорва основателност на жалбата и пледира за  потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.  В подкрепа на иска си за незаконосъобразност на атакуваната заповед за уволнени, твърди наличие на обективни фактори като причина за реализираните от кредитната институция резултати.

            Като  подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата  е  допустима. 

           Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на предявената  по реда на чл.35 КТ и на осн.чл. 344, ал.1, т.1, чл.344, ал.1, т.2   и на осн.чл.225 КТ   защита. 

           Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд  е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК, и не е нарушил   процесуалните правила, гарантиращи правото на участие, и защита на страните.  Правилно и съответно на търсената с исковете  защита  е разпределил доказателствената тежест, като  в рамките  на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат  на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Пред тази инстанция  не се навеждат  обстоятелства, внасящи различие в установената от ИРС фактическа обстановка, която с препратка по чл.272 ГПК се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.  

             Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.   РОС не установи релевираните с нея отменителни основания.  

            Правилно, съответно на доказателствата, и приложимия  материален закон, първоинстанционният съд е приел, че осъщественото по отношение на въззиваемия уволнение  е незаконосъобразно и следва да бъде отменено с произтичащите от това последици.  

                   По делото е безспорно че на 3.VІ.2013г. между страните по делото са били установени трудови правоотношения, съгласно сключен между тях   Трудов договор  №245/3.VІ.2013г., анексиран с Допълнително споразумение №418/5.ІІ.2015г. Въззиваемият е с висше икономическо образование, специализирал в сферата на банковото дело.  В изпълнение на възложените му по тр.договор задължения, същият е заемал   длъжността  “директор на клон Разград”. Договорът е сключен като безсрочен с шест месечен срок за изпитване.

               Съгласно връчена му и приложена като доказателство длъжностна характеристика, като директор на банковия клон въззиваемият  се е задължил с  управлението и представителството на банковия клон съобразно „набелязаните финансови цели и резултати“; с „постигане на утвърдените годишни бюджетни показатели и поддържането на редовен кредитен портфейл“;да „провежда активна политика по разширяване кръга от партньори и клиенти, като организира и участва в срещи с представители на бизнеса и месната държавна и общинска власт“;“организира, ръководи и контролира дейността на клона; „изготвя бюджета на клона, внася същия за одобряването му ..и осигурява изпълнението на утвърдените показатели“;“сключва кредитни сделки, предоставя банкови гаранции, учредява обезпечения“; „контролира приходите и разходите на клона, свързани с извършваните сделки“; „представя ежемесечно доклад за извършената работа, сключените сделки, състоянието и резултатите от управлението си“.

                В подкрепа на твърдението си, че притежава изискуемите с по длъжностна характеристика качества,  ищецът е представил като доказателства по делото сертификати, удостоверения, справки( вж.л.409- л.411 от делото). 

               На 24.ІV.2018г. на въззиваемия е връчена  Заповед №208/20.ІV.2018г.    за прекратяване на трудовия договор му  договор  на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ-„при липса на качества    за ефективно изпълнение на работата, а именно: „липса на продажбени и комуникационни умения, умения за водене на преговори, както и силно занижена инициативност, водеща до неполагане на необходимите грижи и усилия за постигане на поставените финансови цели и резултати , поради което управлявания и представляван от него клон не постига в три поредни години-2015г., 2016г. и 2017г. утвърдените от изпълнителните директори бюджетни показатели”.

              Посоченото в заповедта за уволнение правно основание - чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е безвиновно основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или служителя.  В съдебната практика се възприема, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на основание  чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ тогава, когато е налице неизпълнение на трудовите задължения, което се дължи на обективната липса на качества на служителя. Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на липсата на такива качества, то е налице едно безвиновно поведение от страна на служителя, което води до некачествено или неефективно изпълнение и е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по  чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.

             Неизпълнението, некачественото или неефективното изпълнение на трудовите функции е винаги неизпълнение на трудовите задължения. Когато се дължи на липса на качества на работника или служителя - недостатъчни професионални знания, умения, навици и това е поради недостатъчен опит или природни дадености, то неизпълнението на трудовите задължения е едно трайно състояние и е обективно. Липсва виновно поведение у работника или служителя, поради което и той не носи дисциплинарна отговорност, но трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника и служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, то е налице нарушение на трудовата дисциплина. То може да бъде както системно, така и проявено чрез единични действия или бездействия. Подобно неизпълнение на трудовите задължения се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност - при спазване на специално уредена процедура и преклузивни срокове. 

          Фактическият състав на приложеното уволнително основание изисква кумулативната наличност следователно, на три елемента - липса на качества на съответния работник или служител - които следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях /като не е необходимо да е налице вина от страна на работника или служителя /. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно и е недопустимо да се обоснова с дисциплинарни нарушения. Липсата на качества на работника или служителя, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, трябва да е трайно състояние, което има обективен характер, докато при виновно неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя има нарушение на трудовата дисциплина, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. В този смисъл, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е необходимо да съдържа конкретни данни за това, кои качества не притежава уволнения работник или служител за ефективно изпълнение на работата му, като всяко липсващо на работника или служителя качество бъде изрично посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни. Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, вменява задължение на работодателя да посочи и докаже точно какви качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно възложената му работа, като тези качества следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения.

            За това, в заповедта за уволнение работодателят е длъжен  да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя незаконността й.

               В случая заповедта не съдържа конкретни обстоятелства - относими към възложената   по трудовото правоотношение работа, за да може съдът да направи преценка за законността на уволнението като провери съществуването на фактите от действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма.  Поради което същата, както правилно е приел в мотивите си и първоинстанционния съд,  същата е    немотивирана .

            С оглед изложеното, уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание, поради което трябва да бъдат приети за основателни обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 -3 КТ.  

представляваната от нея страна.

               По така изложените мотиви, Съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА   изцяло  Решение №22/22.ІІ.2019г. по гр.д.№ 1110/2018  по описа  на РРС  .  

             На осн. чл.78 ГПК Осъжда „Интернешънъл Асет Банк“АД,ЕИК000694329 да заплати на Х.  Т.Х., ЕГН********** разноски по делото в размер на 720,00лв.

                Решението може да се обжалва  пред ВКС в едномесечен срок от 10.VІ.2019г.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.