Решение по адм. дело №1698/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. Х. - [държава], с посочен адрес: [населено място], [жк], срещу Решение №4701/03.09.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон. Административният орган оценявал положението в [държава] като несигурно и напрегнато, но не определял насилието във всички части на страната като безогледно, при което достигнал до неправилен извод, че по отношение на оспорващия са налице предпоставките по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ. Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] се основавал на изготвени от отдел „Международна дейност“ на ДАБ справки, които не подкрепяли изводите за липса на основания за основателни опасения за живота и сигурността на търсещия закрила при завръщането му в посочения район в [държава]. Не била изследвана възможността му да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Липсвал и анализ на риска на такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната обособена част на страната, счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани пречките от финансов и битов характер за установяването му в конкретна област на [държава], предвид материалните му затруднения, нито се обсъждали евентуални административни и правни препятствия за установяването му именно в посочената област. В тази връзка счита, че решението е издадено в нарушение на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС. Превратно било тълкувано и не било съобразено Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07. В оспорения акт липсвала обоснована връзка между изложените от молителя факти и обстоятелства, характеризиращи местоживеенето му в [държава] и информацията, изложена от органа, за провинция Дамаск. Изложените в решението съображения били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], направил заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като не кредитирал факта, че причините молителят да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там. Налице била реална възможност за принудителното въвличане на жалбоподателя в конфликт. След смяната на властта в [държава] не било ясно дали няма да възникнат нови зони на конфликти. Именно поради тези обстоятелства кандидатът се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата си на произход. В [държава] и в конкретното му местоживеене там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът я преценил. Жалбоподателят счита, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му, ако бъде върнат в [държава], поради което били налице и предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на международна закрила. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на кандидата с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл решението си при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Известните факти били в преразказ, а изводите били напълно формални. Моли се за отмяна на обжалваното решение, със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадени чрез СДВНЧ – Любимец с вх. №105450 - 4900/13.08.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. №2719/22.08.2024г., А. А. Х. от [държава] е поискал закрила от Република България. Самоличността му е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 34120/22.08.2024г. Видно от същата, търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. (собствено име) Х. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], *, [населено място]. На 22.08.2024г. търсещият закрила е бил регистриран в ДАБ с имената А. А. Х. - [държава], роден на [дата]. в [държава], обл. Идлиб, [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, *, * професия, * образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родители, *  и **, както и за съпруга – всички с местонахождение в [държава].

С писмо с рег.№ УП 34120/23.08.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Съгласно писмо с рег. № М-16671/08.10.2024г. (рег. № УП 34120/09.10.2024г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС, не е възразено да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение №11965/15.11.2024г., издадено от Заместник – Председател на ДАБ при МС, на основание чл.77, ал.1, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУБ, е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на А. А. Х..

С молба рег. №УП 34120/01.07.2025г. в ДАБ при МС, адресирана до Председателя на ДАБ при МС, чужденецът е поискал да бъде възобновено производството за предоставяне на международна закрила и да бъде довършено разглеждането на молбата му.

От старши експерт в отдел ПМЗД - РПЦ – Харманли е изготвена Докладна записка рег. №УП 34120/02.07.2025г., адресирана до Директор на РПЦ – Харманли, с която е предложено производството за предоставяне на международна закрила на А. А. Х. да бъде възобновено. Върху докладната записка е поставена резолюция „Да“ от 02.07.2025г.

На 01.07.2025г. с кандидата за закрила е било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 34120/01.07.2025г.

В хода на интервюто чужденецът е посочил, че напуснал [държава] през лятото на 2024г., не помнел точната дата и преминал нелегално в Турция, където останал около 2-3 месеца, след което дошъл в България. В България пристигнал нелегално, в началото на месец август 2024г., през оградата. На 06.08.2024г. полицията ги задържала. Обяснил, че напуснал самоволно РПЦ – Харманли, защото от самото начало целта му била да стигне до Германия и там да продължи образованието си. Преминал нелегално през Сърбия, Босна, Хърватия, Словения, Италия, Швейцария и отишъл в Германия, където се предал в един център за бежанци. Там подал молба за закрила, настанили го в лагера, където останал 7-8 месеца. Имало съдебно дело в Германия във връзка с молбата му за закрила. Оттам го върнали в България. Посочил, че бил [семейно положение] преди, но сега бил [семейно положение]. Оженил се през 2023г. в [държава] и се развел със съпругата си през месец януари 2025г., когато бил в Германия. Развели се по телефона, потвърдил, че се развежда и документите за развод били изготвени чрез адвокат. Нямал издадени документи от Турция. Напуснал Турция, защото не било удобно да се живее там, а и целта му била да отиде в Германия и да учи. В [държава] живял в [населено място], *. Там живял до 2018 година, след това се преместил в [населено място], област Идлиб и живял там до напускане на страната си. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Подал молба за закрила в България и след това в Германия. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не е имал проблеми с официалната власт в страната си. Не е членувал в политическа партия или организация, не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Не е влизал във взаимоотношения с представители на групировки. Не е ходил на училище. Работил в земеделието и отглеждали животни. Разказал, че напуснал [държава] заради войната и защото не искал да участва във войната. Не искал да членува в никоя от групировките в района, но и не бил търсен от никоя групировка. Баща му казал да напусне страната, защото се страхувал да не го потърсят от групировките. През 2018 година селото им било бомбардирано и затова се преместили в [населено място]. Там също имало бомбардировки и не било сигурно. Нямало спокойни места в [държава] нито докато бил там, нито сега. Заявил, че не е отбил задължителната военна служба. Не е получавал призовка за влизане в редовната армия. Не искал да ходи в казарма, понеже трябвало да стреля по хора. Искал да получи образование в Европа. Лично не е получавал заплахи, но през 2017 година от новата власт в [държава] заклали негов братовчед, заради младежки конфликт и заплашили баща му. Баща му имал проблем с групата, която контролира Сармадан, но чужденецът не знаел защо има проблем. Не знаел причината, поради която го заплашили. Лично спрямо него не било оказвано насилие. Не е бил свидетел на въоръжени действия или сражения. Не искал да се връща в [държава], заради обстановката там, нямало сигурност и икономиката била унищожена, а и защото новата власт заплашили баща му. Семейството му - родителите му, три сестри и двама братя, били в [държава]. Всички в момента живеели в Дамаск, но баща му ходел да обработва земята им в [населено място]. В Дамаск нямали проблеми. Когато чужденецът напуснал [държава], те се преместили в Дамаск. Не напуснали [държава], защото нямали финансова възможност. Целта му била да отиде в Германия, но като го хванали тук, трябвало да подаде молба в България и затова подал молба за закрила тук.

С второ по ред писмо с рег.№ УП 34120/03.07.2025г. на ДАБ, поради възобновено производство, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Съгласно писмо с рег. № М-8908/19.08.2025г. (рег. № УП 34120/20.08.2025г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС, не е възразено да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

От старши експерт в отдел „Производство за международна закрила и деловодство“ в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 34120/25.08.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Х.. Отбелязано е, че решението се счита за връчено на лицето на 01.10.2025г. Жалбата срещу решението е подадена на 08.10.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила за разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че в бежанската история няма изложени основателни опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ по визираните в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини, а сочените от кандидата такива за напускане на страната му по произход не отговарят на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Посочил е също, че дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, кандидатът не заявява. Направил е извод, че се касае не за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за лице, търсещо по-добър живот, съотв. за икономически мигрант.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от изложеното при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от него бежанска история. Не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към него. Оспорващият не твърди в страната си на произход да е бил преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно разгледана от административния орган и последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

Данните, съдържащи се в приложената към преписката справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и в тази, представена в хода на съдебното производство, не дават основание да се приеме, че както към дата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. В новинарския поток за тази страна е налице информация за възникнала в началото на март 2025г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция Латакия, както и в Тартус и Хама, в Западна [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население, повечето от които алевити. Според данните в някои медии (вж. DW, БТА, 24 часа, [интернет адрес], ON AIR Bulgaria, [интернет адрес] и др.) в [държава] са загинали стотици лица в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А., като около 300 от тях са били участници в сраженията. Посочва се, че официалната сирийска власт е положила усилия за овладяване на положението.

Следва да се има предвид фактът, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗУБ, с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№МД-02-368/01.07.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че след извършен анализ на информацията в посочената справка, ставало ясно, че в [държава] все още има ситуации на несигурност. Независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години, се подобрила значително и към настоящия момент не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. Въпреки сложната ситуация в [държава], страната се връщала обратно към нормалния живот, след падането на режима на Б. А., а хиляди сирийци се завръщали доброволно в своята родина. От изложеното е направен извод, че при евентуално завръщане на лицето в родината му, това не би довело до неблагоприятни последици за него. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в [държава] било законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там той можел да се адаптира отново в обществото като пред него съществувала възожността да отиде при родителите, братята и сестрите си, живеещи (според заявеното в интервюто) безпроблемно в Дамаск. Същевременно за кандидата липсвали данни за наличие на отрицателните предпоставки по чл.9, ал.4 и 5 от ЗУБ.

За кандидата не били налице и предпоставките по чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила в България. Не можело да му бъде предоставен и статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй като не се позовавал на причини от хуманитарен характер.

Не се констатирало да са налице и предпоставките по чл.4, ал.3 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка Справка № МД-02-368/01.07.2025г., както и в представената по делото Справка вх.№МД-02-528/30.09.2025г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Според Справка вх.№МД-02-528/30.09.2025г., в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 26 септември 2025г. се посочва, че към 25 септември 2025г., считано от 08.12.2024г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 септември 2025г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си от края на ноември миналата година, включително 980 899 души, напуснали местата за вътрешно разселени лица в северната част на страната. В същата справка са налице и данни за осъществявана от хуманитарни организации подкрепа във връзка със създаване на подходящи условия за доброволно и безопасно завръщане на сирийските граждани.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни и според данните от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г., за терористично нападение в края на юни 2025г. в *, както и за събитията от м.юли 2025г. в провинция *, не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно, не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към дата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган. В тази връзка неоснователно в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на процесното решение поради липса на мотиви в него относно съществуваща възможност жалбоподателят да пътува в [държава] и да се установи в конкретен регион на страната. Тук трябва да се отбележи и че доводите в жалбата в насока евентуалната невъзможност за пътуване между населените места в [държава] и за невъзможност за установяване в дадено населено място там, не се подкрепят с доказателства, каквито съгласно член 4, параграф 2 вр. с параграф 1 във връзка с член 8, параграф 2 и параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. При това положение не може да се сподели твърдението, че решението е издадено в нарушение на член 8, параграф 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните сирийски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила, по смисъла на посочената норма.

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Предвид всичко изложено и с оглед актуалното положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Х. - [държава], с посочен адрес: [населено място], [жк], срещу Решение №4701/03.09.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.