№ 14019
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20221110169855 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба „С. А.“ ЕАД, срещу В. К.
Х.А в качеството й на ЕТ „Д - В. К.“, с която се иска осъждането на ответника
да заплати сумите от 7093.29 лв. главници за месечна наемна цена и ползвани
консумативи в наетия имот ведно със законните лихви от датата на подаване
на исковата молба; 754.66 лв. общо законни лихви за забава върху главниците
по които лихви са начислени до 19.12.2022 г.
Ищецът твърди, че На 20.08.2019 г. бил сключен Договор № А-
117/20.08.2019 г. за наем на недвижим имот между Ищеца като наемодател и
Ответника като наемател. Недвижимият имот по договора представлявал
павилион с площ от 46 кв. м„ находящ се на крайна станция с наименование
„О“ за автобуси № 18 и 20 от столичния градски транспорт. Съгласно
условията на договора Ответникът се е задължил да ползва имота срещу
заплащане на парични суми както за наемна цена, така и за ползвани
консумативи. Сроковете за плащане на наемната цена и консумативите са
уговорени в Раздел V, т, 2 и 3 от договора. Сочи че наемателят в лицето на
ответника не заплатил наемна цена и консумативи за които били издадени 10
бр. фактури както следва: 1. № 2500/06.06.2022 г. за дължим наем в размер на
316,90 лева със законната лихва в размер на 15.14, лева; 2. 2515/04.07.2022 г.
за дължим наем в размер на 204.40 лева със законната лихва в размер на 8.01
лева; 3. № 2065/21.09.2020 г. за дължими консумативи в размер на 295.53 лева
със законна лихва в размер на 67.32 лева; 4. № 2088/14.10.2020 г. за дължими
консумативи в размер на 332.87 лева със законна лихва в размер на 73.05 лева;
5. № 2238/18.05.2021 г. за дължими консумативи в размер на 1848.77 лева със
законна лихва в размер на 280.93 лева; 6. № 2257/15.06.2021 г. за дължими
консумативи в размер на 271,58 лева със законна лихва в размер на 41.27 лева;
1
7. № 2519/22.07.2022 г. за дължими консумативи в размер на 1451.21 лева със
законна лихва в размер на 134.25 лева; 8. № 2520/22.07.2022 г. за дължими
консумативи в размер на 1700.14 лева със законна лихва в размер на 114.77
лева; 9. № 2609/25.08.2022 г. за дължими консумативи в размер на 361.67 лева
със законна лихва в размер на 12.16 лева; 10. № 2642/15,09.2022 г. за дължими
консумативи в размер на 310.22 лева със законна лихва в размер на 7.76 лева;
Ищецът връчил на ответницата покана за доброволно изпълнение, но
ответникът не изпълнил задължението си. Ето защо счита че искът му се явява
основателен и моли за неговото уважаване.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата
молба.
По делото е изискана справка от Национална база данни „Население“ от
която е видно, че В. К. Х.А е починала на 03.12.2023г.
С разпореждане съдът е конституирал на нейно място нейните
наследници Д. Х. Ц. и Й. Х. Ц..
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание правно
основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 233, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава
да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да
му плати определена цена. В чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е предвидено изрично
задължението на наемателя да заплаща наемната цена и разходите, свързани с
ползването на вещта. Договорът за наем по своя характер е консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото
сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на
договора, и заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се
включват в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от
него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на
уговореното наемно възнаграждение, респ. за заплащане на разноските за
ползване на наетата вещ, наемодателят следва да предаде на наемателя вещта,
предмет на наемния договор. Основното задължение на наемодателя е: 1) да
предаде наетата вещ на наемателя и 2) да му предостави свободното ползване
на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат
следните правни задължения: 1) да заплати уговореното наемно
възнаграждение, 2) да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или
уговореното предназначение, 3) да заплаща всички уговорени разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, както и 4) да я върне след
изтичане на уговорения срок на ползване.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да установи
2
съществуването на наемно правоотношение с ответника предоставяне на
наетия имот за ползване, размера на уговорената цена през процесния период.
По делото е представен договор № А-117/20.08.2019г. по силата на който
ищецът С. А. АД предоставил на наемателя за временно възмездно ползване
обект павилион от 46 кв.м., находящ се на „крайна станция „О““ на автобусни
линии № 18 и 20. Страните са уговорили наемателят да заплаща наемна цена в
размер на 230 лева без ДДС, както и заплащането на консумативните разходи
в съответствие с показанията на контролните уреди. Посочено в договора е че
наемната цена се индексира, тримесечно, автоматично съгласно обявения в
бюлетина на НСИ инфлационен индекс.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че във връзка с издадените 10 бр. фактури останали незаплатени
суми в размер на 7093,29 лева, представляващи задължения за наем и
консумативи.
Ето защо от представените по делото доказателства се установява, че е
налице наемно правоотношение като наетия имот е предоставен за ползване,
на сочената от ищеца цена.
По делото не се твърди отстрана на ответницата или нейните
правоприемници, че във връзка с договора за наем са извършвани плащания
не се установява и такива да са правени.
Ето защо съдът намира, че искът се явява установен по основание и
размер.
На уважаване подлежи и акцесорният иск за мораторната лихва в размер
на 754,66 лева.
Съгласно практиката на ВКС (виж РЕШЕНИЕ № 437 ОТ 17.01.2012 Г.
ПО ГР. Д. № 70/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС) имуществото на физическото
лице и на едноличния търговец са едно цяло и отговорността на едноличния
търговец не е ограничена от имуществото на фирмата. Това е така, тъй като
ЕТ носи отговорност за задълженията си с цялото си имущество, независимо
дали е част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество, или имущество
СИО, поради което и неговите наследници отговарят за тези задължения със
същото това имущество, независимо дали са поели или не са поели
предприятието на ЕТ.
Ето защо за задълженията на В. К. Х.А в качеството на едноличен
търговец отговарят нейните наследници ответниците Д. Х. Ц. и Й. Х. Ц..
Съгласно чл. 48 от Закона за наследството ЗН/ наследството се
придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от
откриването на наследството /т.е. приемането има обратно действие/.
Приемането може да бъде изрично или мълчаливо. Мълчаливо приемане е
налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му
намерение да приеме наследството, като законът е дал възможност на съда -
при всеки конкретен случай, извършвайки цялостната съпоставка на
3
доказателствата по делото, да преценя дали извършените действия сочат воля
за приемане на наследството. Отказът от наследство е изричен и формален
акт. Съгласно чл. 52 от ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл.
49, ал. 1 ЗН, като той се вписва по същия ред / с писмено заявление до
районния съдия, в района на откриване на наследството, като отказът се
вписва с специална книга/.
С молба от 17.05.2024г. Д. Х. Ц. е заявил че не се установява, че е приел
наследството, но тук следва да се посочи, че нормата на чл. 48 от ЗН е
законова презумпция, по силата на която законните наследници, призовани
към наследяване, носят отговорността по чл. 60 от ЗН. Съгласно чл. 60, ал. 1
от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават,
а, ал. 2 гласи, че наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря
само до размера на полученото наследство.
Когато се оспори приемането на наследството в тежест на кредитора е да
докаже факта на приемането и поиска приложението на чл. 51 от ЗН.
В настоящия случай заявеното от Д. Х. Ц. двусмислено и нееднозначно
твърдение че ищецът не е установил, че той не е приел наследството на
покойната си майка следва да не се взема предвид, тъй като е налице
законовата презумпция, че носи отговорност за наследствените задължения по
чл. 60, ал.1 ЗН. За да се обори тази презумпция следва да е налице изричен
довод, че същият се е отказал от наследството или че го е приел по опис. В
настоящия случай липсва изричен довод в този смисъл поради което следва да
се приеме, че Д. Х. Ц.. С изявлението си ответникът нито се отказва от
наследството нито го приема така че подобно изявление няма правно
значение. Да се приеме противното означава да се допусне злоупотреба с
правото.
По делото не са ангажирани доказателства за извършен отказ от
наследството на починалата.
Следователно всеки от ответниците отговаря за по ½ от задължението на
починалата В. К. Х.А.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
е представил доказателства за сторени разноски в размер на 563,92 лева за
държавни такси и депозити за вещи лица и 1302 лева възнаграждение за един
адвокат с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Х. Ц., ЕГН **********, гр. С....... ДА ЗАПЛАТИ на „С. А.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С........ на
4
основание чл. чл. 232, ал. 1 и ал.2, 233 ЗЗД, вр. с чл. 60 ЗН сумата от 3546,65
лева представляваща главница за месечна наемна цена и ползвани
консумативи във връзка с договор за наем на павилион, сключен между ищеца
и наследодателката на ответника В. К. Х.А в качеството й на ЕТ „Д - В. К.“ на
20.08.2019г.
ОСЪЖДА Й. Х. Ц., ЕГН **********, гр. С........ ДА ЗАПЛАТИ на „С.
А.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С........ на
основание чл. чл. 232, ал. 1 и ал.2, 233 ЗЗД, вр. с чл. 60 ЗН сумата от 3546,65
лева представляваща главница за месечна наемна цена и ползвани
консумативи във връзка с договор за наем на павилион, сключен между ищеца
и наследодателката на ответника В. К. Х.А в качеството й на ЕТ „Д - В. К.“ на
20.08.2019г.
ОСЪЖДА Д. Х. Ц., ЕГН ********** и Й. Х. Ц., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на „С. А.“ ЕАД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 563,92 лева разноски за държавни такси и депозити за вещи лица и
1302 лева възнаграждение за един адвокат с ДДС.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5