Р Е Ш Е Н И Е № 67
гр.
Сливен, 14.04.2022 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на двадесет
и четвърти март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и с участието на
прокурора……..
като разгледа докладваното от съдия Динчева адм.
д. № 364 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл. 47 от ЗПЗП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
по жалба на П.И.С. *** против уведомително писмо изх. № 02-200-6500/4559#11 от 17.09.2021 год. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 год. за кампания 2017 год. издадено от Заместник
изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с което на оспорващия е оторизирана
сума в размер на 0 лева.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е нищожен, тъй като с решение по адм.д.
№ 4/2020 год. по описа на Административен съд Сливен е отменено уведомително
писмо изх.№ 02-200-6500/4559/24.10.2019 год. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 год.
за кампания 2017 год. по заявление за подпомагане за кампания 2017 год. с УИН 20/010617/13038. В
производството по това дело е установено, че съгласно представен формуляр MD 183 Инспекторски
доклад от 10.10.2017 год. подписан от инспектор при
контролиращото лице и П.И.С. не
са установени несъответствия с приложимите Регламент (ЕО) 834/2007 год. и
Регламент (ЕО) 889/2008 год. Въпреки това контролиращото лице е въвело данни в
системата, че не са спазени изискванията на посочените регламенти. Оспорващият
счита, че при издаване на процесното уведомително
писмо органът не е спазил задължителните указания дадени му от съда и е издал
идентичен по съдържание административен акт. В тази връзка счита, че на
основание чл.177, ал.2 от АПК настоящото уведомително писмо е нищожно, тъй като
същото е издадено по една и съща мярка, за една и съща кампания, и е с едно и също съдържание. Уведомителното
писмо от 2021 год. е издадено в нарушение на задължителните указания на съда. В
условията на евентуалност оспорващия счита, че оспореният акт е
незаконосъобразен, постановен в противоречие с процесуалните правила и
материалния закон и е необоснован. От кореспонденцията проведена между контролиращото
лице и ДФЗ преди издаване на оспорения акт се разбирало, че имало парцели,
които не били нотифицирани. Тази кореспонденция обаче
не му била известна и той нямало как да нотифицира
парцели, за които не е уведомен още повече, че съгласно инспекторския доклад от
10.10.2017 год. в неговото стопанство не са
установени нарушения.
Прави искане съдът да прогласи
нищожност на уведомителното писмо или алтернативно да го отмени като
незаконосъобразно.
В
съдебно заседание оспорващият редовно призован не се явява. В представено
писмено становище поддържа жалбата като счита, че актът е нищожен, а алтернативно
незаконосъобразен. Претендира направените по делото разноски.
В
съдебно заседание Зам. Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” –
София, редовно призован, се представлява от ст. юриск.
Д.Б., която моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Счита, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, в съответствие с материално-правните норми и административнопроизводствените правила и в съответствие с
целта на закона. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Оспорващият
П.И.С. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 246942 в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Същият е подал Заявление
за подпомагане за кампания 2017 година с УИН 02/010617/13038 по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 год. като
посочил за подпомагане по тази мярка следните парцели - № 15936-14-6-1 в
землището на с.Голямо Чочовени, общ.Сливен с култура-ливади с код 315000 и код
на дейност АП01 „Биологично растениевъдство-постоянно затревени площи, ливади и
пасища“ с площ от 12, 22 ха и парцели с №№ 40083-1189-1-1, 40083-1189-2-1,
40083-1189-3-1, 40083-1189-4-1, 40083-1189-5-1, 40083-1189-6-1, 40083-1189-7-1,
40083-1189-8-1, 40083-1190-1-1, 40083-1190-2-1, 40083-1190-3-1, 40083-1190-4-1,
40083-1190-5-1, 40083-1190-6-1, 40083-1190-7-1, 40083-1190-8-1 и 40083-1190-9-1
всички в с.Крушаре, общ.Сливен с култура-бадеми с код 223020 и код на дейността
АП03 „Биологично растениевъдство-трайни насаждения, лозя и маслодайна роза“ с обща площ 16,02 ха (обща площ на заявените
парцели 28, 24 ха). На подаденото заявление е извършена автоматична проверка на
въведените данни и не са установени несъответствия. Отбелязано е, че лицето е
заявило направление, за което се изисква сертификат за биологично производство,
който следва да бъде представен до 30.09.2017 год.
На
21.12.2012 год. между оспорващия и „Кю Сертификейшън“ АД е сключен договор за контрол и
сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007 (л.41 от адм.д.
№ 4/2020 год.). На 17.05.2017 год. е сключен анекс към горепосочения договор, с
който за 2017 год. на контрол и сертификация ще подлежат следните площи и
култури: № по БЗС 40083-1189-1-1, 40083-1190-1-1, 40083-1190-5-1, 40083-1189-7-1,
40083-1189-5-1, 40083-1189-6-1, 40083-1190-6-1, 40083-1190-2-1, 40083-1189-3-1,
40083-1190-9-1, 40083-1189-4-1, 40083-1190-7-1, 40083-1189-2-1, 40083-1190-4-1,
40083-1190-3-1, 40083-1190-8-1, 40083-1189-8-1, 15936-14-6-1 и 15936-14-9-2
(л.43-гръб от адм.д. 4/2020 год.).
На
10.10.2017 год. е изготвен формуляр MD 183 Инспекторски доклад (л.143 от адм.д.
№ 4/2020 год.) подписан от инспектор от контролиращата фирма и земеделския
производител, в който е отразено „Не са
установени несъответствия с приложимите регламенти“.
На
04.09.2018 год. контролиращата фирма е изпратила до оспорващия писмо изх.№
142274 (л.142 от адм.д. № 4/2020 год.), в което
потвърждава констатацията си, че в стопанството на С. не са открити
несъответствия.
С Уведомително писмо изх.№
02-200-6500/4559 от 24.10.2019 год. на Заместник изпълнителния директор на
ДФ”Земеделие” е отказано оторизиране на суми във връзка със заявление за
подпомагане УИН 20/010617/13038 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2017 год. като на
заявителя П.И.С. е оторизирана субсидия в размер на 0 лева. В Уведомителното
писмо е посочено, че е отказано финансово подпомагане за шест броя парцели
(15936-14-6-1, 40083-1189-3-1, 40083-1189-7-1, 40083-1190-3-1, 40083-1190-4-1 и
40083-1190-6-1), тъй като не са спазени базови и други изисквания (колона 7 от
таблица на стр.2 от УП).
Това
уведомително писмо е обжалвано от П.И.С. пред Административен съд Сливен, който
с решение № 113/22.06.2020 год. постановено по адм.д.
№ 4/2020 год. е отменил писмото и е върнал преписката на органа за ново
разглеждане и произнасяне по заявление за подпомагане УИН 20/010617/13038 за
кампания 2017 год. за финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 год. направление „Биологично растениевъдство“ при спазване на указанията по прилагането на
закона. Съгласно приетото от административния съд в цитираното решение в оспореното
уведомително писмо изх.№ 02-200-6500/4559 от 24.10.2019 год. липсват мотиви,
които ясно да изразяват волята на органа, което обуславя незаконосъобразността
на акта. В УП имало неяснота относно това кои според органа изисквания за
подпомагане не са спазени. В пояснителния текст на колона 7 към таблица втора
били изброени различни хипотези на неспазени базови изисквания без да се посочи
конкретно кои от тях органа счита, че не са спазени. УП било издадено без ясни
мотиви относно материалноправните основания за отказ
от финансово подпомагане и без посочване на конкретните изисквания, които не са
спазени от лицето. Съдът е приел, че волята на административния орган не може
да се установява в съдебното производство. По съществото на спора съдът е
приел, че на оспорващия е извършена годишна проверка завършила с инспекторски
доклад от 10.10.2017 год., който е със заключение, че
не са установени несъответствия в стопанството на земеделския производител.
Това се установява и от писмото изпратено на лицето изх.№ 142274/04.09.2018
год. от сертифициращата фирма. Данните въведени от контролиращото лице в СВДВИ
се различават същественото от неговата констатация отразена в инспекторския
доклад. Коректността на данните в тази система, които се въвеждат от
сертифициращата фирма, не може да се вмени във вина на земеделския
производител, който е бил уведомен от фирмата, че в неговото стопанство няма
открити нарушения. Обстоятелството, че в системата са въведени данни различни
от действително установените, което е извън контрола на земеделския
производител, не следва да води до негативни последици за него.
В
следствие на тези установявания уведомителното писмо е отменено и преписката е
върната на органа за ново произнасяне.
Решението
на Административен съд Сливен е обжалвано пред ВАС, който с решение № 5091/21.04.2021
год. постановено по адм.д. № 8475/2020 год. е оставил
в сила решението на първоинстанционния съд.
След
влизане в сила на решението на ВАС административният орган изпратил до
сертифициращата фирма „Кю Сертификейшън“
АД писмо изх.№ 02-200-6500/4559#6 от 22.06.2021 год. (л.48 от адм.д. № 364/2021 год.), с което иска от дружеството
допълнителна информация относно стопанството на П.И.С. за периода 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год. като е посочено, че
съгласно инспекторски доклад от 10.10.2017 год. в
стопанството на С. няма несъответствия, а в СВДВИ са въведени данни, че не са
спазени изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008 год. за кампания
2017 год.
На
06.07.2021 год. „Кю Сертификейшън“
АД връща отговор до ДФЗ с писмо вх.№ 02-200/6500/4559#7 (л.49 от адм.д. № 364/2021
год.), в което твърди, че при въвеждането на данни в СВДВИ от контролиращото
лице са установени четири парцела, които в хода на годината не са нотифицирани от страна на оператора и съответно не са
проверени. Операторът не е сигнализирал за евентуална техническа грешка в законоустановения срок и съответно контролиращото лице не е
имало възможност да предприеме действия по отстраняване на грешката. В
следствие на повторно изпратено запитване до „Кю Сертификейшън“ АД фирмата връща отговор, че парцелите,
които не са нотифицирани от оператора и не са били
проверени са 10625-358-1-2,
40083-1044-1-3, 40083-1044-1-4 и 40083-1193-1-1 (л.51 от адм.д.
№ 364/2021 год.).
С
процесното уведомително писмо на П.И.С. за кампания
2017 год. по заявление с УИН 20/010617/13038 е оторизирана сума в размер на 0
лева. За да постанови акт с процесното съдържание
административният орган е приел, че съгласно информацията предоставена от
контролиращото лице земеделският производител не е нотифицирал
и съответно не са проверени четири парцела, а именно 10625-358-1-2,
40083-1044-1-3, 40083-1044-1-4 и 40083-1193-1-1. Съгласно инспекторски доклад
от 10.10.2017 год. в резултат на проведена годишна
проверка на П.И.С. не са открити несъответствия в стопанството му за 2017 год. Изводът
на органа е, че парцел, който не се контролира от контролиращото лице - на
основание раздел VI „Намаления при неспазване на
изискванията по управление за направленията по м.214 от ПРСР 2007-2013 год.“
направление „Биологично растениевъдство“, т.А „Изисквания за управление“ от
методиката за намаляване и отказване на плащанията по м.214 от ПРСР 2007-2013
год., утвърдени на основание чл.13 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год. за
прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР 2007-2013 год. със заповед № РД-09-243/17.03.2017 год. на Министъра на
земеделието, храните и горите се налага санкция в размер на 100 % за блока на
земеделското стопанство.
Уведомително
писмо изх.№ 02-200-6500-4559#11 от 17.09.2021 год. е връчено на
оспорващия на 27.09.2021 год., а жалбата срещу него е подадена 06.10.2021 год. чрез
административния орган и въз основа на нея е образувано настоящото
производство.
В
хода на съдебното производство съдът е назначил и изслушал съдебно инженерно-техническа
експертиза, съгласно която между първото и второто уведомително писмо в
таблиците в ИСАК, Регистър „Директни плащания“, детайли за редакция „Биологично
растениевъдство“ за заявените за подпомагане парцели по мярка 214 „Агроекологични плащания“ не е въведена корекция и данните са останали непроменени. В колона
9 „Спазени ли са изискванията на регламенти ЕО №834/2007 год. и № 889/2088 год.
е въведено „НЕ“, т.е. не са спазени
изискваният на тези регламенти. Вещото лице е установило, че посочените от
контролиращата фирма парцели 10625-358-1-2, 40083-1044-1-3, 40083-1044-1-4 и
40083-1193-1-1, които според нея не са нотифицирани и
не са проверени въобще не са заявени за
подпомагане от оспорващия по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ за 2017 год., както и по нито
една от останалите мерки за кампания 2017 год. Поради тази причина тези парцели не са
включени в договора с „Кю Сертификейшън“
АД и не е било необходимо същите да бъдат
проверявани.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото
писмени доказателства и обясненията на страните.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, с правен интерес от
обжалването. Оспореният административният акт е съобщен на жалбоподателя на 27.09.2021
год., а жалбата против него е подадена на 06.10.2021 год., т.е. в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Съображенията
за това са следните:
В
съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия. Съдът извърши преценка и относно валидността на акта и с оглед
изричното искане на оспорващия за прогласяване на нищожност на същия на
основание чл. 177, ал.2 от АПК. Според оспорващият процесното
уведомително писмо е нищожно, тъй като е издадено в противоречие с влязло в
сила решение на съда, а именно решение № 113/22.06.2020 год. постановено по адм.д. № 4/2020 год. по описа на Административен съд Сливен
оставено в сила с решение № 5091/21.04.2021 год. постановено по адм.д. № 8475/2020 год. по описа ВАС. Както бе посочено
по-горе с решение № 113/22.06.2020 год. съдът е дал указания на административния
орган наново да разгледа и да се произнесе по заявлението на П.И.С. за кампания
2017 год. като в мотивите към решението си е приел, че в УП не е посочено кое
конкретно базово изискване не е спазено от лицето, както и че в стопанството на
С. не са констатирани несъответствия с регламентите за кампания 2017 год.
Съдът
намира искането за прогласяване на нищожност на акта за неоснователно. Съгласно
чл.177, ал.2 от АПК актове и действия на административния орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. В случая
съдът намира, че не е налице противоречие между оспореното в настоящото
производство УП и цитираното по-горе решение на Административен съд Сливен.
Органът е изпълнил указанията на съда като е извършил проверка изразяваща се в
изпращане на писмо до контролиращата фирма с искане за предоставяне на
информация. В следствие на отговора на фирмата е издадено и процесното
УП, в което са посочени конкретните причини за извършения отказ от подпомагане.
Във връзка с гореизложеното съдът
намира процесното уведомително писмо за валиден
административен акт. След извършената преценка относно валидността на акта
съдът следва да се произнесе и по основания по чл.168 от АПК.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган - Зам. изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие”. Съгласно §1 т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз, като според
чл.20а, ал.2, т. 2 от с.з., тя се представлява от изпълнителния директор.
Изпълнителният директор, на основание чл. 20, т.2 и т.3 и чл. 20а, ал. 1,2 и 4
от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т.7 и т.13 и
чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ
“Земеделие” е делегирал правомощието за издаване и подписване на уведомителни
писма по мярка 214 „Агроекологични плащания“ на
заместник изпълнителния директор на ДФЗ със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019
год. (л.85 от адм.д. № 4/2020 год.).
Актът е издаден в писмена форма,
подписан е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването
му. От изложените мотиви става ясно, че подпомагането е отказано, тъй като земеделският
производител не е нотифицирал четири парцела и същите
не са били проверени от контролиращата фирма. След като не са проверени
контролиращата фирма е декларирала несъответствие. Земеделският стопанин не е
сигнализирал контролиращото лице за евентуална техническа грешка в законоустановения срок и съответно контролиращото лице не е
имало възможност да предприеме евентуални действия по нейното отстраняване.
Фактическите установявания обаче, въз основа на които органът е отказал
исканото подпомагане, са противоречиви. Безспорно органът приема, че на
земеделският производител е извършена годишна проверка завършила с инспекторски
доклад от 10.10.2017 год. подписан от инспектор в
контролиращата фирма и С., съгласно който не са установени несъответствия в
стопанството му за 2017 год. От друга страна органът се позовава на
кореспонденция между него и контролиращата фирма, съгласно която четири парцела
не са нотифицирани за 2017 год. и съответно не са
проверени. При тези противоположни установявания в уведомителното писмо не са
изложени мотиви кой от двата факта органът приема за верен и съответно защо не
приема другия за такъв. Административният орган при повторното разглеждане
на заявлението на С. за кампания 2017 год. се е задоволил да извърши формална
проверка изразяваща се единствено в изискване на информация от контролиращата
фирма. След получаване на тази информация и установяване на явните
несъответствия в нея и информацията от инспекторския доклад не са предприети
никакви други действия за изясняване на ситуацията. От мотивите към
уведомителното писмо според настоящия съд дори става ясно, че органът не е
проверил самото заявление на С. за кандидатстване за подпомагане, защото ако го
беше проверил щеше да установи, че посочените в уведомителното писмо парцели не
са заявени от него за подпомагане за кампания 2017 год. по нито една мярка.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 год. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 ДФЗ създава
и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат данни за
състоянието на парцелите към последната дата за подаване на заявление за
подпомагане за съответната година, а предвид чл. 12, ал. 2 от
Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания тези данни се въвеждат в
"Системата за въвеждане на данни от външни институции", като срокът
за въвеждането им от контролиращите лица е 30 октомври. Данните се изпращат в
Министерството на земеделието и храните. При допусната техническа грешка от
страна на външните институции отстраняването и се извършва с изпращане на
заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ по образец до 31 декември,
предвид чл. 68, ал. 5,
т. 1, б. "а" от Наредба № 11/2009 г.
Министерството на земеделието и храните одобрява или отхвърля постъпилите
заявления като одобрените заявления се изпращат в ДФЗ. ДФЗ предприема
необходимите действия с оглед извършване на одобрените от МЗХ корекции според чл. 68, ал. 5,
т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 год. П.И.С. е сключил договор с контролиращо лице,
което е лицензирано към момента на сключване на договора. Контролиращото лице е
извършило контрол върху заявените парцели на 10.10.2017
год. като проверката е завършила със заключението, че не са установени
несъответствия с приложимите регламенти. Въпреки това контролиращото лице е
въвело данни в системата, че стопанството на С. не отговаря на изискванията.
Въпреки така събраните противоречиви доказателства същите не са обсъдени от ДФЗ
и не е взето отношение по тях. Напротив посочено е, че земеделският стопанин е
този, който не е сигнализирал контролиращото лице за евентуална грешка и то в законоустановения срок. Не става ясно как лицето може да
сигнализира за евентуална техническа грешка във въведените данни при положение,
че същото не е уведомено за каквото и да е несъответствие в стопанството му
през 2017 год. Обратното-лицето има подписан инспекторски доклад, че в
стопанството му не са установени несъответствия. Обстоятелството, че
контролиращото лице е въвело данни към "Системата за въвеждане на данни от
външни институции", които не се подкрепят от писменните
документи от извършената проверка не може да се вмени във вина на земеделския
стопанин, от когото не зависи въвеждането на данните /виж решение по адм.
д. № 13007/2018 г. на ВАС, четвърто отделение/. Следователно след
като у административния орган са били налични противоречиви доказателства относно
наличието или липсата на нарушения преди да бъде издаден процесния
изричен отказ за финансово подпомагане и въпреки това същият е издаден е
допуснато нарушение на чл. 36, ал. 3 от АПК,
тъй като тези доказателства не са проверени и съответно преценени от органа.
Извършената повторна проверка на заявлението на С. е повърхностна и органът не
е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК да събере служебно относими доказателства за изясняване на обективната истина.
С бездействието си органът е допуснал невярно въведената информация в системата
от страна на контролиращото лице да се отрази неблагоприятно в правната сфера
на земеделския производител. Административният орган е нарушил основните
принципи по чл. 4, чл. 7, чл. 9 от АПК за
законност, истинност и служебно начало, като не се е възползвал от правомощията
си и не е изпълнил задълженията си включително чл.
68, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г., съгласно който Държавен фонд
"Земеделие" и Министерство на земеделието и храните може да поиска от
външните институции всички необходими документи, свързани с въведените
резултати от извършени през текущата година проверки на земеделски стопани.
След като е бил наясно с противоречивата информация подадена от контролиращото
лице органът е бил длъжен да извърши съответната проверка и да изясни всички
факти и обстоятелства от значение за случая.
Изводът, който се налага от
всичко описано по-горе е, че оспореният административен акт е издаден при
съществено нарушение на процесуалните правила и при неизяснени факти относно
това дали са налице основания за уважаване на искането за подпомагане на
заявителя. Като не е изпълнил задължението си за изясняване на фактическата
обстановка административният орган е издал акта при неизяснени факти, при
изясняването на които би могъл да достигне до различен извод от формирания. В
настоящия случай извършването на задълбочена проверка от органа е била
задължителна и с оглед на задължителните указания дадени на органа с решение №
113/22.06.2020 год. ДФЗ обаче е действал формално, което се преценя като
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като актът е издаден при
неизяснена фактическа обстановка и е основание за неговата отмяна с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореният акт е издаден и при
неправилно приложение на материалния закон. Както бе посочено по-горе
подпомагането е отказано, тъй като земеделският стопанин не е нотифицирал четири парцела и съответно те не са били
проверени. Първото и основно изискване за получаване на подпомагане е лицето да
е заявило съответните парцели със заявлението си за подпомагане. Видно от експертизите
и в двете дела (адм.д. № 4/2020 год. и адм.д. № 364/2021 год.) парцели с №№ 10625-358-1-2, 40083-1044-1-3, 40083-1044-1-4 и
40083-1193-1-1 не са заявявани от П.И.С. за подпомагане за кампания 2017
год. Поради тази причина същите не фигурират в сключения анекс към договора със
„Кю Сертификейшън“ АД от
17.05.2017 год. Следователно след като не са заявени е нямало причина същите да
се нотифицират и да подлежат на проверка от страна на
контролиращото лице. Неизвършването на проверка на тези парцели не би следвало
по никакъв начин да се отразява на исканото подпомагане от страна на
земеделския производител за парцелите посочени в заявлението за подпомагане,
защото същият не е заявил, че желае да бъде подпомогнат за тези парцели. След
като констатациите на административния орган касаят само тези четири парцела и
същият счита, че само за тях не са спазени изискванията на регламентите, то за
останалите парцели в заявлението следва да се получи подпомагане. За тях в
уведомителното писмо не е посочено да са установени несъответствия. Напротив
съгласно инспекторския доклад от 10.10.2017 год. и
проверените подробно описани в същия парцели не са установени несъответствия
с приложимите регламенти. Следователно
подпомагане се дължи.
Уведомителното писмо е издадено и
без съобразяване на задължителните норми на чл.77, §2, б.Г от Регламент № 1306/2013
год., съгласно който не се прилагат административните санкции посочени в чл.63,
§2 когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния
орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф
1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма
вина. В случая е безспорно установено, че в стопанството на земеделския
стопанин за 2017 год. не са установени несъответствия с приложимите регламенти
и че посочените в уведомителното писмо парцели, за които се твърди, че не са нотифицирани, не са били заявявани от земеделския
производител за подпомагане, т.е. неправилно му е отказано подпомагане по
подаденото заявление. Безспорно е установено, че по неизвестни причини
контролиращата фирма не е изпълнила задължението си да додаде в СВДВИ вярна и актуална информация относно
земеделското стопанство на лицето за 2017 год. Безспорно е установено, че
оспореният акт е издаден без да се извърши задълбочена проверка на фактите и
обстоятелствата от значение за спора, което се дължи на пълното игнориране от
страна на административния орган на указанията дадени с решение №
113/22.06.2020 год. и погазване на задълженията на органа за извършване на
проверка и установяване на обективната истина относно работата на „Кю Сертификейшън“ АД и установяване наличието на евентуална
вина от страна на земеделския стопанин за грешно подадена информация в
системата. Въпреки законовото задължение за извършване на проверка и наличие на
ресурс от страна на органа за това същата е извършена формално и без желание за
разкриване на обективната истина.
Във връзка с гореизложеното съдът
намира оспореното уведомително писмо за издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Същото
следва да се отмени, а преписката да се върне на органа като се укаже на същия
да извърши щателна проверка на сертифициращата фирма, на нейните действия, на
представените от земеделския стопанин документи със заявлението, като се
съобрази установеното от съда в настоящото решение неправилно приложение на материалния
закон, а именно липса на допуснати от земеделския стопанин нарушения на
изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007 год. и 889/2008 год., тъй като
посочените в уведомителното писмо парцели 10625-358-1-2, 40083-1044-1-3, 40083-1044-1-4 и 40083-1193-1-1
не са заявени от С. за подпомагане през 2017 год. При новото
разглеждане на заявлението административният орган да приложи нормата на чл.77,
§2, б.Г от Регламент 1306/2013 год.
По
изложените съображения депозираната жалба от П.И.С. следва да бъде уважена като
обжалваното уведомително писмо бъде отменено и в съответствие с нормата на
чл.173, ал.2 от АПК, следва преписката да се изпрати на компетентния
административен орган, тъй като въпросът не може да бъде решен от съда.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени и направените от него разноски по производството представляващи
заплатена държавна такса в размер на 10 лева и депозит за вещо лице в размер на
500 лева. Предвид изложеното ДФЗ следва да заплати на оспорващия разноски
възлизащи общо на 510 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК Административен
съд Сливен
ОТМЕНЯ по жалба на П.И.С. уведомително
писмо изх. № 02-200-6500/4559#11 от 17.09.2021 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 год. за кампания
2017 год. издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с което
на П.И.С. е оторизирана сума в размер на 0 лева по Заявление за подпомагане за
кампания 2017 год. с УИН 20/010617/13038 по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
год. и Приложение за кандидатстване за агроекологични
плащания за кампания 2017 год. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция за ново
разглеждане и произнасяне по Заявление за подпомагане за кампания 2017 година с
УИН 20/010617/13038 по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
год. и Приложение за кандидатстване за агроекологични
плащания за кампания 2017 год. в 14 дневен срок от влизане на решението в сила съобразно
указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ
"Земеделие"-Разплащателна агенция, гр.София 1618, бул. "Цар
Борис ІІІ" № 136 ДА ЗАПЛАТИ на П.И.С.
ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер на 510 (петстотин и
десет) лева, от които 10 лева държавна такса и 500 лева депозит за вещо лице.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред
Върховния Административен съд.
СЪДИЯ