О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
А.
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Митева
въззивно
търговско дело № 1318 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 423 ГПК, е образувано по искане за приемане на
възражение срещу вземане по заповед за изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК по
гр.д. 5965/18г на ВРС, 19 с-в я.
Длъжникът К. А. П. *** чрез адв.С. твърди, че бил
лишен от възможността да оспори вземането, тъй като заповедна не му е била
връчена, а за съществуването й узнал едва в хода на предприето принудително
изпълнение при уведомяване от работодателя му. Оспорва редовността на връчването,
отчетено по невярно удостоверени от призовкар факти в съобщението за връчване на заповедта,
въз основа на които съдът е преценил началото на пропуснатия срок за възражение.Сочи
че съобщението не е била надлежно адресирано, тъй като е визирало насрещна
страна, различна от кредитора, а призовкарят
не е изпълнил задължението си да удостовери самоличност на адресата.
Пълномощник на
длъжника излага доводи за липса на доказани предпоставки за прилагане на
последиците от отказ на адресата, тъй като събраните показания на свидетеля
потвърждават, че самоличността на намереното лице не е била безспорно
установена с документ за самоличност,
както и факта, че именно
обявените от призовкаря неверни сведения за кредитора са мотивирали
неустановеното лице да откаже получаването на книжата. Моли искането да се
уважи, като се допусне оспорването на
заповедта с възражение на длъжника.
Насрещната страна кредиторът
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, гр.
София, действал като заявител в заповедното производство, чрез ю.к. К. оспорва
твърденията за ненадлежно връчване, като се позовава на официално
удостоверените от служител на съда обстоятелства, като сочи, че техническата
грешка в разписката не опорочава редовността на самото съобщение.
В писмено становище
пълномощникът поддържа същите доводи като моли искането на длъжника да не се
уважава.
Страните
претендират насрещно за определяна на разноски в настоящото производство,
конкретизирани по размер в списъци(л. 29 и л. 31). Размерът на възнаграждението
на адвоката на оспорващия длъжник е
оспорен като прекомерен.
Предварителните въпроси и допустимостта на
производството въззивният съд е разгледал в определение №3434/26.09.2019г., като подробно е обсъдил неоснователното
възражение на кредитора за пропускане на срока за извънредната защита на
длъжника.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
събраните по исканията на страните доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобщението за издадена заповед за изпълнение е било
адресирано до длъжника на адреса, посочен от заявителя (***) от където е
върнато с удостоверени от връчителя две обстоятелства: при посещение на 03.05.2018г
на адреса е намерено лице, което е потвърдило самоличността си като адресата П..
Това лице било уведомено за нуждата да
получи съдебни книжа по претенция на ИЗИ ФИНАНС ЕООД, след което отказало да
подпише разписката за получаването им.
Ангажираните от молителя доказателства по никакъв начин
не опровергават тези факти. Напротив, показанията на длъжностното лице,
разпитано от съда са дадени убедително и непротиворечиво. Детайлите на
удостовереното събитие, възпроизведени от свидетелката потвърждават
достоверността на обстоятелствата по осуетеното от адресата фактическо
връчване. Свидетелката описва намирането на адреса, посочен в съобщението,
срещата с лицето пред самото жилище и изявленията му по потвърждаване на
самоличността му и настъпилата явна промяна в поведението му след запознаването
със съдържанието на книжата. Предприетите от това лице действия по фактическо
възпрепятстване на опита за довършване на процедура по лично връчване и
влизането му след отключване именно в жилището на посочения адрес изцяло
покриват характеристиката на отказ за връчване, така както е било и
удостоверено в съобщението, върнато в съда.
Въз основа на кореспондиращите гласни доказателства и
съставения от призовкар документ съдът приема за вярно съдържанието на
официалния документ. Не се ангажираха доказателства, които да опровергават и
верността на признанието на лицето
възприето от длъжностното лице. Самият длъжник е посочил този адрес за
свое жилище ( регистриран постоянен и настоящ адрес) и няма данни друг мъж да
живее в него. Няма и доказателства към този момент длъжникът П. да се е намирал
на друго място и да е предоставил достъпа до апартамента си на другиго, така че
изявлението на признатата му самоличност да се окаже невярно.
Така установените обстоятелства изцяло покриват хипотеза
на чл. 44 ал.1 ГПК. Пропускът за изискване на документ за самоличност няма
никакво значение в случаите на отказ, тъй като нормата предвижда такова
легитимиране при съгласие на лицето да удостовери с подписа си получаване на
книжата. Именно за да документира качеството на лицето, подписващо изявлението
си призовкарят може да изиска проверка
на самоличността, ако възникне съмнение. В случая обаче лице, чието поведение
недвусмислено го е обозначило като адресата ( с признание на това му качество преди
да достигне до жилището си и чрез демонстрираната фактическа легитимация чрез
отключването на вратата му) категорично е отказало да получава и подписва
разписката и съответно не е било наложително призовкарят да търси съдействие на
охранителна служба за да преодолее несъгласието на лицето да се легитимира
документално. Законът предвижда отказът, като явно демонстрирано нежелание на
адресата да съдейства на връчителя да бъде удостоверен само с подпис на
призовкаря. Тази форма категорично е спазена.
Не се отразява на редовността на връчването и
техническото разминаване на данните за насрещната страна, посочена в
съобщението. Вярно е, че в съобщението е вписано наименование на друг кредитор,
но сам по себе си този факт не може да мотивира основателен отказ на адресата
да получи съобщението. Дори и адресатът да не е разпознал посочения от
призовкаря взискател, добросъвестното поведение с грижа за собствените си
работи налага на гражданина да получи съобщението именно за да узнае какви
претенции спрямо него са заявени в съд. В случа, а ако беше съдействал и
получил книжата, този длъжник не можеше да не узнае от приложената към
съобщението заповед, че кредитор е цесионер, придобил права от заемодател по
конкретно индивидуализиран договор. Като е осуетил получаване на заповедта,
предложена му за връчване от призовкар на домашния му адрес, длъжникът сам се е
поставил в положение да не узнае съдържанието на издадено срещу него изпълняемо
основание.
В заключение, въззивният съд преценява връчването в
хипотеза на недобросъвестен отказ за осъществено надлежно. Оплакванията за
осуетено право на оспорване на заповедта са неоснователни. Възражението не следва да бъде приемано,
съответно липсва и предпоставка за спиране на изпълнението по стабилизираната
заповед.
Изчерпването на извънредния контрол налага разпределяна
на отговорността за разноски по това производство. През въззивната инстанция
кредиторът е претендирал само 50 лв, което е съответно на минимално
юрисконсултско възнаграждение. В този размер разноските следва да се възложат
на длъжника, предявил неоснователно искане.
По тези съображения съставът на Варненския окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на К.А.П. за приемането на възражение по реда на чл. 423 ГПК срещу
вземане по заповед за изпълнение, издадена в полза на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД по чл. 410 ГПК по гр.д. 5965/18г на ВРС, 19 с-в.
ОСЪЖДА К.А.П., ЕГН ********** *** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД ЕИК ********* гр.София
ул. Хенрик Ибсен № 15 ет.6 сумата от 50 (петдесет ) лева, представляваща
разноски по настоящото производство, на осн. чл. 81 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.