Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 10.01.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на тринадесети
декември
две хиляди и шестнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 4424 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С. Т. Б. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът твърди, че при ПТП
настъпило на 05.07.2014 г. около 14,40 часа са му причинени телесни повреди, изразяващи
се в счупване на дясна бедрена кост и на външния кондил
на дясната голямопищялна кост, счупване на лявата
бедрена тост и пневмония на десния бял дроб с плеврален
излив в дясно. Поддържа се, че на посочената дата И.Д.Т.
управлявал колесен трактор марка „МТЗ“ № СТ-*****, с
прикачено ремарке № СТ-*****, като се движел по околовръстен път ІІ-66 в посока
юг, като на пътния възел с път 66 037, водачът предприел завой наляво към
гр. Стара Загора. В този момент по път 66 037, в посока запад-от гр. Стара
Загора към с. Калояновец се движел л.а.м. „БМВ“ с рег. № *****, управляван от К.А.
И., в който автомобил на предна дясна седалка пътувал ищеца. Водачът И.
управлявал автомобила със скорост над разрешената, в резултат на което
настъпило ПТП между трактора и лекия автомобил. Твърди се, че вина за
настъпилото ПТП има водача И.. Поддържа се, че вследствие на настъпилото ПТП,
ищецът търпи значителни и ежедневни физически и психически болки и страдания.
Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114001678256,
валидна от 23.06.2014 г. до 23.06.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 80 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, настъпило на 05.07.2014 г. на пътен възел с път 66 037, виновно
причинено от водача К.А. И. управлявал л.а.м. „БМВ“ с рег. № *****, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Б.И.” АД със застрахователна полица № 02114001678256,
валидна от 23.06.2014 г. до 23.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта-05.07.2014 г. до окончателното иЗ.ължаване. Претендират се разноските по делото, както и
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат Гочев,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора. Не оспорва
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на
увреждащото МПС, както и че в срока на действие на полицата, в ответното
дружество има заведена щета за причинени неимуществени вреди на С. Т. Б..
Оспорва предявения иск по основание. Твърди липсата на доказателства за
причинно следствената връзка между твърдяната вина на водача на лекия автомобил
и механизма на настъпилото ПТП. Твърди, че ПТП е причинено виновно от водача на
колесния трактор. Оспорва иска по размер с
твърдението, че претендираната сума е твърде завишена
и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за
подобен род вреди.
Моли съда
да отхвърли предявения иск, алтернативно да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски, като с
молба от 09.12.2015 г. представя списък на разноските и договор за правна
защита и съдействие от 02.12.2015 г. за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 6 500 лв.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва отговора
на ответника, представя писмено доказателство.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията
в отговора.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение
за прекомерност на заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът,
редовно призован не изпраща представител в съдебното заседание, не изразява
становище в хода по същество. При условията на евентуалност заявява възражение
по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От приетите по делото протокол за
оглед на местопроизшествие от 05.07.2014 г., скица на местопроизшествието от
същата дата, фотоалбум и заключението на САТЕ, прието в настоящото производство
се установява, че на 05.07.2014 г. в района на Т-образно кръстовище регулирано
с хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, водачът на трактор МТЗ 80
с ремарке навлиза в кръстовището и предприема маневра завой наляво посока гр.
Стара Загора. В същото време водачът на лек автомобил „БМВ 528“, в който
автомобил на предна дясна седалка се возел ищеца, се движи направо посока към
изход отляво надясно на трактора и се удря с предна част на автомобила в предна
лява част на трактора. След удара лекият автомобил се отклонява наляво, излиза
от пътното платно и се установява в покой. След удара предният мост с част от
рамата на трактора се е отделил и паднал встрани западно от останалата част от
трактора. Тракторът с ремарке се е преобърнал на пътното платно на дясната
страна. Установява се, че лекият автомобил преди удара е бил със скорост от 120
км/ч, а скоростта на движение на трактора е била 8 км/ч. Причина за настъпване
на ПТП е в субективното поведение и на двамата водачи, а именно: навлизането в
лентата за движение в Т-образно кръстовище от водача на трактора МТЗ 80 при
маневра ляв завой, при което отнема предимството на движещия се направо отляво
надясно л.а.м. „БМВ 528“, а втората причина за настъпване на произшествието е
движението на лекия автомобил с предимство със скорост 120 км/ч/ вместо
допустимата 60 км/ч в района на ПТП, при която скорост ударът е непредотвратим.
Вещото лице установява, че ако лекият автомобил се е движил със скорост от 60
км/ч, то ударът е бил предотвратим и не е щял да настъпи.
Между страните е прието за
безспорно, че отговорността на прекия причинител е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД със
застрахователна полица № 02114001678256, валидна от 23.06.2014 г. до 23.06.2015
г.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че вследствие на процесното ПТП и в
причинно-следствена връзка от него на ищеца са причинени следните травматични
увреждания: фрактура феморис билатералис,
вулнур лацеро контузум капитис, фрактура кондили латералис тибие латералис декстра. Вещото лице установява, че ищецът ще има болки при
промяна на времето и при по-големи натоварвания в двата долни крайника, които
ще продължат за цял живот. На ищеца е проведено болнично лечение, при което е
направена хирургична обработка на раната на главата и открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия
и фибула. Ищецът е бил около шест месеца на легло,
тъй като са били оперирани и двата крайника. СъС.ието му е било изключително тежко, нуждаел се от чужда
помощ при обслужването. Постепенно се е приучил да ходи с патерици, провеждал е
рехабилитация. Ищецът е търпял болки и страдания около една година, от които
през първите 45 дни болките са били с интензивен характер. Установява се, че вследствие
на залежаването в продължение на 30 дни ищецът е получил пневмония с плеврален излив.
Пред
настоящата И.танция е разпитана свидетелката Я.Д.С., която
установява, че е майка на ищеца. Свидетелката сочи, че видяла сина си
непосредствено след произшествието на 05.07.2014 г. в „Бърза
помощ“ в Стара Загора, Окръжна болница, в спешното отделение. Той бил на носилка със счупени
крака, с кръв по главата. Главата му
била пукната на две места и краката
му били много лошо счупени. Престоял в болницата около 18-19 дни. В началото, когато го приели нямали пари за операция, затова
три дни бил на стенд, докато съберат пари да му направят
операция. Извършена била операция на двете
бедра. След една седмица докторът казал на
свидетелката, че е счупено и коляното. Направена била втора операция на коляното. След
изписването ищецът не можел да става, бил на легло. Помагала му жена му
за подлога, за памперси, за
баня. Понякога и свидетелката помагала, но ищецът се срамувал от нея. Свидетелката гледала двете деца на ищеца, а съпругата му се занимавала с него. Ищецът бил пет месеца
на количка, след което жена му започнала да му прави
раздвижване и масажи на краката. След 5 месеца започнал да се движи
с патерици. След това започнал да се движи
и с бастун, като и до сега си
е с бастун. До момента не се
е възстановил. Левият му крак отича
и има подутина, има много силна
болка и продължава да прави температура.
Ищецът се придвижва
самостоятелно, но куца. Преди произшествието бил 115 кг, а сега е 70 кг. Много
отслабнал и боледувал и от пневмония. Много се променил, станал много нервен, неспокоен. Получил стрес, страхува се от
болници. Още си мисли, че
ще му ампутират
крака. Преди катастрофата ищецът работел тежка физическа работа, към настоящия момент не работи, защото го болят краката,
особено левия крак много го
боли.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката. Същите са дадени добросъвестно, логични са, непротиворечиви и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./
е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 05.07.2014
г. между прекия причинител К.А. И. и ответника. Този факт е приет за безспорен
между страните.
Безспорно с писмените
доказателства по делото и заключението на САТЕ се установява, че водачът И. в
нарушение на правилата за движение по пътищата чл.21, ал.2 от ЗДвП и чл.47,
ал.3 от ППЗДвП, нарушавайки забраната на пътен знак
В-26, въвеждащ ограничение в скоростта на движение до 60 км/ч и движейки се
скорост от 120 км/ч е причинил на ищеца множество тежки телесни увреждания, а
именно: счупване на дясната бедрена кост, на външния кондил
на дясната голямопищялна кост, счупване на лявата
бедрена кост и настъпилото вследствие на горните увреждания и залежаване повече
от 30 дни усложнение-пневмония на десния бял дроб с плеврален
излив в дясно.
Със заключението на СМЕ се
установи пряка причинна връзка между произшествието и травматичните увреждания
получени от ищеца.
Безспорно се установи, че и
водача на трактора И.Д.Т. е допринесъл за настъпване на произшествието,
навлизайки в път с предимство, като не се е съобразил с траекторията и със
скоростта на движение на приближаващия се лек автомобил и не му е осигурил
предимство в нарушение на поставения знак Б-2.
От установения механизъм на ПТП и заключението на САТЕ, е видно, че дори и само
единият от двамата участници в процесното ПТП, да не бе извършил
допуснатите от него нарушения на правилата за
движение по пътищата, то ПТП не би настъпило;
респ. неговото настъпване е пряко следствие от виновното
и противоправно поведение едновременно и на двамата водачи – И.Д.Т. и К.А. Д.. По този начин те
двамата са причинили и процесните неимуществени вреди. Т.е налице е независимо съпричиняване.
От извършената от съда служебна
справка в Информационния масив на Г.Ф. се установява, че към 05.07.2014 г.
увреждащото МПС трактор марка „МТЗ“ № СТ-***** не е имало активна застраховка
„Гражданска отговорност“, в която хипотеза отговорен за изплащане на
обезщетение е Г.Ф.. Прикаченото ремарке № СТ ***** е имало активна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗАД „А.Б.“ АД с полица 01114000340659 за срок от
21.01.2014 г. до 20.01.2015 г.
С оглед на горното съдът намира,
че ответникът следва да отговаря спрямо ищеца за пълния размер на причинените
му вреди, а не съобразно приноса на двамата водачи. Съображението на съда за
това е следното:
Независимото съпричиняване е възможно само при
непредпазливите престъпления,
което също означава, че увреждането
е причинено от две лица, които
отговарят солидарно за настъпване на
вредите – чл. 53 от ЗЗД. Налице е пасивна солидарност, при която две
лица дължат една и съща престация
така, че кредиторите могат да искат тази
престация изцяло от всеки от
длъжниците – чл. 122, ал.1 от ЗЗД.
Спрямо уредената от закона отговорност
на Г.Ф., независимо че същият не
е нито застраховател, нито лице- типичен
носител на гаранционно - обезпечителна отговорност за чужди действия, липсва основание за възприемане на тезата за разделна отговорност до размера на
приноса - в случая на водача на
МПС без сключена
гражданска отговорност, при съпричиняване на вредата и от
лице, чиято гражданска отговорност е обезпечена при конкретен застраховател. В подкрепа на това
е и аналогично уредената на тази за
застрахователя суброгация на ГФ в правата
на увредените лица до размера
на платеното /чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да
отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди, възрастта, З.равословното им съС.ие, интензитета на болките и страданията,
и продължителността на възстановителния период.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 60 000 лв., поради
което и предявения иск за разликата над 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял тежки
травматични увреждания, от които се е възстановявал в период от шест месеца,
през който е търпял болки, търпял е и болки непосредствено след операцията, ще
търпи болки и за в бъдеще, за цял живот. Ищецът е бил около шест месеца на
легло, тъй като са били оперирани и двата крайника. СъС.ието му е било изключително тежко, нуждаел се от чужда
помощ при обслужването. Постепенно се е приучил да ходи с патерици, провеждал е
рехабилитация. Ищецът е търпял болки и страдания около една година, от които
през първите 45 дни болките са били с интензивен характер. Установява се, че
вследствие на залежаването в продължение на 30 дни ищецът е получил пневмония с
плеврален излив, касае се
за усложнение, настъпило в резултат на процесното ПТП,
поради което подлежи на обезщетяване. Установява се още, че ищецът много се променил, станал много нервен,
неспокоен, получил стрес, страхува
се от болници, от ампутация на крака, преди катастрофата ищецът работел тежка физическа работа, към настоящия момент не работи, краката много го болят, особено
левия крак. До момента ищецът не се е възстановил. Левият му крак отича и има
подутина, има много силна болка
и продължава да прави температура. Ищецът се придвижва самостоятелно,
но куца.
С оглед характера и степента на
травматичните увреждания, начинът и давността на получаването им, проведеното
лечение и възрастта на ищеца-29 години, както и като изхожда от
установените по делото факти, относно
действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗ.
за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.
2 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./, застрахователят
изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред третото лице. На основание
чл. 45 ЗЗ. виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано
от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към
увредения от датата на деликта.
Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ е неприложима, тъй като тя
регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования,
какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл.
273, ал. 1, предл. второ КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата така както е претендирана,
считано от датата на увреждане до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски.
При материален интерес от 80 000
лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен на основание чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на сумата от 2930 лв.
Видно от договор за правна помощ
и съдействие страните са уговорили, че адвокат Я. ще осъществява безплатно
процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Я. адвокатско възнаграждение в размер на 2 197,20
лв., съответно 2 636,64 лв. с начислено ДДС, което е съответно на
уважената част от исковете.
Сумата от 2 636,64 лв.
съответства на уважената част от исковете, върху която съдът начислява и ДДС,
съобразно уговореното с договора.
С оглед на горното основателно е
възражението на ищеца по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответника възнаграждение в размер на 6 500 лв., съобразно
договор за правна помощ от 02.12.2015 г., поради което съдът намалява същото до
размера от 3000 лв., включително и предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и приключване на делото в едно съдебно заседание.
При това положение ответникът е направил
разноски в общ размер 3200 лв., от която сума 3000 лв.- адвокатско възнаграждение
и 200 лв.-възнаграждение на вещи лица. От общата сума и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество
разноски в размер на 800 лв., съответни на отхвърлената част от иска /20 000
лв./.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 2400 лв. и 300 лв. за заплатени възнаграждения
на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1
от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗ.
З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на С. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: *** сума
в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лв./, застрахователно обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 05.07.2014 г. на пътен възел с път 66 037, виновно причинено
от водача К.А. И. управлявал л.а.м. „БМВ“ с рег. № *****, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.”
АД със застрахователна полица № 02114001678256, валидна от 23.06.2014 г. до
23.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта-05.07.2014 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 60 000
лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адвокат М.Д.Я.,***, офис 9 адвокатско възнаграждение в размер на 2 636,64
лв. с начислено ДДС /две хиляди шестстотин тридесет и шест и 0,64 лв./
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК С. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: *** заплати на ЗД „Б.И.” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 800 лв. /осемстотин лв./
разноски направени от ответника пред настоящата инстанция, съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати
по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на
иска - 2 400 лв. /две хиляди и
четиристотин лв./ и 300 лв. /триста лв./ за заплатени възнаграждения на вещи
лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: