РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Разлог, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Красимира Ил. Татарска
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова, Гр. дело №
20211240100608 по описа за 2021 година
Производството пред съда е образувано по протест, депозиран от К.Ч. – прокурор при РП-Б.,
ТО-Р., против Решение №2099/03.02.1997 г. на ПК-Я., постановено по преписка по
заявление вх. №Я 1220/1992 г.
В протеста са релевирани доводи за нищожност на атакувания адм. акт по съображения за
постановяването му в противоречие на разпоредбата на чл.18д, ал.5 от ППЗСПЗЗ, както и
поради постановяването му от нелегитимен състав на поземлената комисия.
Ответникът - ОС„З“-Я., в открито съдебно заседание изразява становище, че не оспорва
протеста, тъй като същият е иницииран по тяхна молба.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Със заявление №1220/27.02.1992 г. П.В.В., в качеството си на наследник на В.П.В., е
поискал да му бъде възстановена собствеността върху земеделските земи в землището на
г.Я., между които имот в местност „Л.“, 48 дка и в местност „Г.“, 26 дка.
С решение №1220/28.12.1994 г. ПК-Я. е признала за възстановяване правото на собственост
на н-ците на В.П.В. в съществуващи стари реални граници върху заявени имоти с обща
площ от 48 дка в местността „Л.“ и 26 дка в местността „Г.“.
С решение №2099/03.02.1997 г. на ПК-Я. е възстановено правото им на собственост в
съществуващи стари реални граници върху имот №587198 с площ от 73.998 дка в
местността „Л.“. В ОСЗ-Я. не се съхраняват нито оригинал на това решение, нито
документи, доказващи връчването му на н-ците на В.П.В..
Със заявление от 18.11.1998 г. Г.Х., наследник на В.П.В., е поискала да бъде възстановена
собствеността върху имот в местността „Л.“ с площ 4 дка.
С решение №1220/25.04.2001 г. на ПК-Я. е възстановила правото на собственост върху гори
и земи от горски фонд на н-ците на В.П.В., б.ж на г.Я. на имот №708061 с площ 4 дка,
представляващ залесена горска територия, в местност „Л.“.
С решение №1220/21.09.2005 г. на ОСЗГ-Я., е възстановено правото им на собственост в
съществуващи стари реални граници върху имот №587403 с площ от 13.877 дка в
местността „Л.“.
От писмо с изх. №РД-12-02-01-527/26.04.2021 г. от ОСЗ-Я., е видно какъв е бил състава на
1
ПК-Я. към 03.02.1997 г. Установява се също, че Решение №2099/03.02.1992 г., не е било
генерирано от системата на хартиен носител от действащата комисия, както и не е било
подписано от състава на същата, към датата на постановяване. Не на последно място се
установява, че в преписка с вх. №Я1220/27.02.1992 г. не се съхранява оригинал на Решение
№2099/03.02.199 г. на ПК-Я., както и че няма данни, доказващи връчването решението на
наследниците на В.П.В.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Производството по оспорване решенията на ППК, респ. тези на ОС„З”, е особено
производство, уредено в специален закон - ЗСПЗЗ, в който е определен реда за съдебното
обжалване, различен от предвидения в АПК. В ЗСПЗЗ не е уредена възможността за
обявяване на нищожност на тези решения, които безспорно са адм. актове, както и
основанията за това, поради което следва да намерят приложения нормите на АПК.
Съгласно чл.149, ал.5 от АПК, адм. актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето, поради което протестът, по повод на който е
образувано настоящото производство, е процесуално допустим. Протестът е депозиран от
активно - процесуално-правно легитимирано лице, по смисъла на чл.147, ал.2, вр. чл.16,
ал.1 от АПК. Същият ангажира надлежно правораздавателната компетентност на сезирания
съд, който е и родово и местно компетентен да упражни съдебен контрол по отношение
законосъобразността на решенията на ОСЗ, независимо от твърдените пороци, съобразно
специалната разпоредба на §19, ал.1 от ПЗР на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1, вр. чл.142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146
АПК, без да се ограничава само с посочените от оспорващия основания, като съгласно
чл.168, ал.2 ГПК, съдът обявява нищожност на акта, дори да липсва искане за това.
Действащото българско законодателство не дава легално определение на понятието
нищожен адм. акт, но законодателят е уредил в чл.146 от АПК изискванията, на които
следва да отговаря един адм. акт, за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези
изисквания води до нищожност или унищожаемост на адм. акт. За да е законосъобразен
административният акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административно-производствените правила, да не противоречи на
материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона. Съдебната практика е
установила ясен критерий единствено при нищожност на адм. акт в хипотезата на липса на
компетентност. По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на адм. акт
твърдо установен критерий в съдебната практика липсва, което не означава, че адм. акт не
може да бъде обявен за нищожен и при липсата на останалите предпоставки по чл.146 от
АПК. Нищожност на адм. акт може да има както поради неспазване на изискванията за
форма, така и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.
Решенията на ОСЗ съгласно чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, са индивидуални адм. актове по смисъла
на чл.21 от АПК, тъй като отговарят на предвидените изисквания. Правото на собственост
върху земеделските земи се възстановява по силата на закона, но за конкретното връщане на
земята, по възстановеното право на собственост, е предвиден специален ред и органи в това
отношение. Този ред е административен, а решенията на ОСЗ са индивидуални адм. актове,
подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, доколкото
специалният нормативен акт - ЗСПЗЗ не съдържа особени разпоредби.
Производството по ЗСПЗЗ, с което се възстановява правото на собственост върху
земеделските земи е адм. производство, което започва по заявление на лицата по чл.10 от
ЗСПЗЗ, т.е. на собствениците на земеделски земи или техните наследници, както е
предвидено в чл.11 от ЗСПЗЗ. Административния орган, пред който се подава заявлението и
който е компетентен да се произнесе с решение по чл.14 от ЗСПЗЗ, е съответната ОСЗГ.
Решението на адм. орган е стабилен индивидуален адм. акт, който има конститутивно
2
действие и се разпростира както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по
отношение на субекта, т.е. решението е актът, който легитимира като собственици лицата,
на които се възстановява собствеността. Действието на решението е за в бъдеще /в този
смисъл е т. 1 от ТР №1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС и решение №224 от 2001 г. на ВКС/.
Решенията на ОС„З“ биват два вида (признавателни и възстановителни) и следва да се
различават, доколкото обуславят различни правни последици в хода на специалните адм.
производства за възстановяване на правото на собственост. Съгл. чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ,
в случаите когато правото на собственост се възстановява в съществуващи или
възстановими стари реални граници ОСЗ постановява решение, в което се описват размерът
и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях.
По принцип индивидуалните адм. актове се ползват със стабилитет. Административният
орган може да ги отменя, изменя, допълва или поправя по изключение, само при условията и
предпоставките, изрично регламентирани в закона. Последващият адм. акт следва да
отговаря на изискванията за съдържание и форма на индивидуалните адм. актове и при
всички случаи органът е длъжен да изложи нарочни мотиви, в които да посочи установените
от него факти и правни основания, въз основа на които пристъпва към отмяна, изменение
или допълнение на своя предходен акт.
В настоящия случай съдът намира, че решение №2099/03.02.1997 г. ПК-Я. е нищожно.
Административният орган е излязъл извън границите на материалната си компетентност при
издаването на решение същото, тъй като е пререшил разрешено преди това адм.
правоотношение с Решение №1220/28.12.1994 г., без да са налице предпоставките за това,
предвидени в чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Решенията на ОСЗ по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, са стабилни
адм. актове, поради което те не могат сами да ги отменят. Последвалите втори решения на
общинските служби в този смисъл са нищожни и следва да се обявяват за такива в
съдебното производство. Вторият адм. акт е нищожен, като постановен при липса на
правомощие. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, при откриване на нарушения
на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови
писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал.1, в
срок до 1 година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите
писмени доказателства, но не по-късно от 3 години от влизането в сила на плана за
земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по
ал.1, т.1, министърът на ЗХГ по своя инициатива или по искане на заинтересуваните лица
отменя решението на ОСЗ или разпорежда на ОСЗ да го измени, като този ред не се прилага,
когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение. Или, необходимите предпоставки
за изменението на решение на ОС са наличие на нови обстоятелства или доказателства,
искане от заинтересуваните лица, направено в едногодишен срок от откриването им до ОС,
което искане независимо, че е направено в едногодишния срок, следва кумулативно да е и в
3-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне, или от постановяване на
решението на службата.
В конкретния случай ОС"ЗГ"-Я., чиято е доказателствената тежест, не навежда доводи, нито
установява в процеса наличието на констатирани нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, нито
откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства от значение за постановяване
на последващо решение - решение №2099/03.02.1997 г., както и предприета от министъра на
ЗХГ по своя инициатива или на заинтересувани лица отмяна на предходното позитивно
решение на ПК или негово разпореждане до ОСЗ за негово изменение. В мотивите на
атакуваното решение не се сочат нито едно от визираните хипотези на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ.
Издаването на последващи решения от ОСЗ, включително процесното решение
№2099/03.02.1997 г., в обратен смисъл на влязло в сила позитивно предходно такова
Решение №1220/28.12.1994 г., без наличие на съответните законови предпоставки,
представлява тотално незачитане на установения с Конституцията на РБ. и законите правов
3
ред и ред на държавно управление и води до необоснован произвол в дейността на
държавните органи.
Прокурорът релевира основание за нищожност на оспорения акт - Решение
№2099/03.02.1997 г., обосноваваща материалната му незаконосъобразност, развивайки
довод, че атакуваният акт е постановен от нелегитимен състав на поземлената комисия.
Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ, действала към момента на посочената в
акта дата на постановяване на решението 03.02.1997 г., ПК се съставят от председател,
секретар и нечетен брой членове.
В писмо изх. №РД-12-02-01-527-1/26.04.2021 г. на Министрество на ЗХГ, ОСЗ-Я. се съдържа
справка за щатния състав на ПК-Я. към 03.02.1997 г. – Н.Н. – председател, А.Б. – секретар,
М.М. – специалист и Т.К. – специалист. Решение №2099/03.02.1997 г. е подписано от М.С.
– началник, М.М. – зам. началник и от Н.Б. – член, т. е. от незаконен състав. Поради
изложеното съдът счита, че подписването на оспорваното решение от служители от
службата, които не са включени в състава на ПК-Я. е порок, който води до нищожност на
оспорваното решение.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира че оспореното решение е порочно и следва да
бъде прогласено за нищожно.
Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по тяхното
присъждане.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК, вр. чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ,
съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Решение №2099/03.02.1997 г., на ПК-Я., постановени по
преписка с вх. №Я1220/1992 г.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.АС, в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4