№ 1317
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110136022 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от С против ХР. Р. Р. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 2887,71 лв.
стойност на потребени услуги по доставка на питейна вода за периода от
14.09.2018 г. - 07.11.2020 г., сумата от 267,40 лв. мораторна лихва за забава на
дължимите суми за периода 15.10.2018 г. - 07.11.2020 г. както и законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Ищецът твърди, че ответникът бил собственик и
ползвател на процесния имот за процесния период и са явявал потребител на
ВиК услуги по отношение на този имот. За този имот бил открит клиентски
номер, като за процесния период на база отчетените показания и в изпълнение
на чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във вр. с чл. 31 от Общите условия С... редовно
издавало ежемесечни фактури за потребените и начислени ВиК услуги за
имота. Въз основа на тези фактури за процесния период за посочения по- горе
имот задължението на ответника по настоящия иск възлизало на търсените
суми. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
тези суми. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не
подава отговор на исковата молба.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се
явява, не изпраща представител. Ответникът се явява лично и признава
фактите, че е титуляр на партидата, както и размера иска. Прави искане за
разсрочване на изпълнението на основание чл. 241, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за услугата
доставка и пречистване на вода, по силата на което доставчикът се е задължил
да извърши предлаганите услуги, а купувачът да се ползва от тях и да заплати
уговорената продажна цена и 2) доставената вода да е в твърдяното
количество.
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът счита, че всички
правнорелевантни в процеса факти не се оспорват от страните. В проведеното
открито съдебно заседание ответникът заяви, че е титуляр на партидата, на
процесния имот и призна фактите, че за процесния период са били доставяни
ВиК услуги в посочения размер. С оглед на това главният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По отношение на иска за мораторна лихва, съдът намира следното:
съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищеца, потребителят дължи
плащане на сумите по фактурите с изтичане на тридесет дневен срок от датата
на фактуриране. В случая, въпреки че от ответника не се оспорва процесния
период, изпадането му в забава зависи от датата на фактуриране на
потребените ВиК услуги, което следва да се установи с представяне на
конкретните фактури за периода. Тъй като такива не бяха представени от
ищеца, за съда е невъзможно да установи коя е датата на фактуриране,
респективно дали и от кой момент ответникът е изпаднал в забава. Поради
това съдът намира, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 2 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските, такива се дължат единствено на ищеца,
доколкото от ответника не са сторени такива. От ищеца са заплатени 63,10
лева – държавна такса в заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 102,41 лева – държавна такса в
настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
определя на 100 лева. Тези разноски следва да бъдат присъдени частично. На
първо място Съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за издаване на заповед за
изпълнение е в размер на два процента от цената на иска, но не по-малко от
25 лева. В случая тази държавна такса е 63,10 лева. Толкова са и внесени по
заповедното частно гражданско дело № 8149/2021 г. по описа на СРС. При
предявяване на иск за установяване на вземането следва на основание чл. 415,
ал. 4 ГПК да се довнесе държавна такса, за да се достигне размера, предвиден
в чл. 1 от Тарифата – четири процента от цената на иска в общия случай, но
не по-малко от 50 лева. В случая сумата за довнасяне е още 63,10 лева. В този
смисъл се тълкува разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК, в частта за „довнасяне“
на таксата. Идеята е да се довнесат още два процента от интереса, но не по-
малко от 25 лева, за да се достигне до четири процента, но не по-малко от
петдесет лева – чл. 1 от Тарифата. Като е внесъл сумата от 102,41 лева,
вместо 63,10 лева – държавна такса, при това по свой почин, а не поради
указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса. Единствено
2
сумата от 63,10 лева е законосъобразно платена и единствено нея може
ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Сумата от 39,31 лева –
надвнесена държавна такса следва да бъде върната на ищеца по посочена
банкова сметка след влизане на решението в сила. По отношение на
останалите разноски, с оглед уважената част от иска на ищеца следва да се
заплатят 252,79 лева.
С оглед неоспореното от ищеца твърдение на ответника, че трудовото
му възнаграждение е в размер на 600 лева, съдът намира, че искането за
разсрочване на изпълнението на задължението е основателно и следва да бъде
уважено, като ответникът заплаща установените суми от 2887,71 лева –
главница и 252,79 лева – разноски или общо 3140,50 лева на равни месечни
вноски от по 100 лева на месец за периода от 32 месеца след влизане на
решението в сила.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ХР. Р. Р., ЕГН: ********** с
адрес ГР дължи на С, ..... със седалище и адрес на управление ......, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 2887,71 лв. стойност на потребени услуги по
доставка на питейна вода за периода от 14.09.2018 г. - 07.11.2020 г., за имот с
адрес гр. София, кв. Банишора, бл. 43, вх. Д, ап. 123 ведно със законна лихва
от 10.02.2021 до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С, ..... иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД, срещу ХР. Р. Р., ЕГН: ********** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 267,40 лв. мораторна
лихва за забава върху главницата за периода 15.10.2018 г. - 07.11.2020 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ХР. Р. Р., ЕГН: ********** да заплати на С, ..... на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 252,79 лева – разноски в заповедното и в
настоящото производство съобразно с уважената част от иска.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на
решението за срок от тридесет и два месеца след влизането му в сила на
равни месечни вноски от 100 лева за първите тридесет и един месеца и сумата
от 40,50 лева за тридесет и втория месец.
ПОСТАНОВЯВА сумата от 39,31 лева – надвнесена държавна такса да
се възстанови на С, ..... по посочена банкова сметка след влизане на
решението в сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3