Решение по дело №528/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 75
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Станислав Стефански
Дело: 20204100500528
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Велико Търново , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева

Любка Милкова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20204100500528 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от ответника в
първоинстанционното производство А. Г. Д., ЕГН: **********, с. М., ул.
„Е.”, № . въззивна жалба против Решение № 264 от 25.02.2020г.
постановено по гр.д. № 1233 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр.
В. Търново.
С атакуваното решение, съдът е уважил изцяло предявения иск по
чл.55, ал.1 от ЗЗД, като е осъдил ответника А. Г. Д., ЕГН: **********, с. М.,
ул. „Е.”, № . да заплати на ищеца ППЗК „Доверие Миндя”, ЕИК: .., с. М.
сума в размер на 1 915,20 / хиляда деветстотин и петнадесет лева и 20 ст./
главница, представляваща получено без основание трудово възнаграждение в
брутен размер за м. януари и м. февруари 2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на иска - 25.04.2019г. до окончателното
изплащане, като за разликата от 100,80 / сто лева и 80 ст./ до пълния
предявен размер от 2 016,00лв. / две хиляди и шестнадесет/ лева лева е
1
отхвърлил иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН; осъдил е А. Г. Д. да заплати на
ППЗК "ДОВЕРИЕ МИНДЯ" , седалище и адрес на управление с. Миндя, с
ЕИК ... представлявана от ликвидатора М. А. И. сумата от 646,60лв. /
шестстотин четиридесет и шест лева и 60 ст./ лева направени по делото
разноски; осъдил е ППЗК "ДОВЕРИЕ МИНДЯ", седалище и адрес на
управление с. Миндя, с ЕИК: ... представлявана от ликвидатора М. А. И. да
заплати на А. Г. Д. сумата от 22,50 /двадесет и два лева и 50 ст./
направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение останал ответникът в
първоинстанционното производство А. Г. Д., който обжалва цитираното
решение на Районен съд – гр. В. Търново в частта, с която е осъден да
заплати на ищеца ППЗК "ДОВЕРИЕ МИНДЯ" на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД
сумата 1 915,20 / хиляда деветстотин и петнадесет лева и 20 ст./ главница,
ведно със законната лихва върху главницата от подаването на иска -
25.04.2019г. до окончателното изплащане, както и разноски от 646,60лв.
Твърди, че е неправилно и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила в тези части. Поради необоснованост на
фактическите изводи, съдът бил приложил неправилно материалния закон,
като приел, че искът е основателен. Въз основа на изложеното моли съда
да се произнесе с акт, с който да отмени атакуваното решение в тези
части и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да
отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е
депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд, но чрез своя
процесуален представител в съдебно заседание е оспорил жалбата. Моли
въззивният съд да остави жалбата без уважение.
Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от
процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване
първоинстанционен съдебен акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част.
2
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от
въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата
инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, и следва да бъде отменено.
Настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че
възприетата, формирана и изложена в мотивите на решението от
районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща
със събрания доказателствен материал, поради което, препраща своята
към нея, макар и да не споделя крайните правни изводи.
Видно от Трудов договор № 01/20.12.2017г. се установява, че същият е
сключен между страните по делото. По силата на този договор, ищецът
ППЗК “Доверие – Миндя“ е възложил на ответника А. Г. Д. да изпълнява
длъжността „председател“, с месечно трудово възнаграждение 1 008,00лв.
Приложените ведомости за заплати за м.януари и м.февруари 2018г.
удостоверяват изплащане на брутно трудово възнаграждение в размер на
1 008,00лв. Приети са документи за кореспонденция на председателя с
Община В. Търново, НАП, протоколи и актове - издавани от НАП по повод
възложена ревизия.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели – И. и К.А. Г. Д.
е изпълнявал длъжността „председател“ за м. януари и м. февруари 2018г.
като полагал труд в кооперацията, извършвал дейност по узаконяване на
имоти, плащал данъци към държавата и общината.
Първоинстанционният съд въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти, е определил правната
квалификация на предявения иск, като такава по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
доколкото ищецът твърди наличие на обогатяване чрез пряка престация.
При иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД какъвто е този,
по който ВТРС се е произнесъл с обжалваното решение, базисното
твърдение в исковата молба на настоящия въззиваем е било, че
претендираната от него сума му се дължи обратно от страна на
председателя - ответник, поради липса на основанието, с оглед на което тя
е била платена от ищеца, т.е. твърдението се свежда до липса на трудово
3
правоотношение, респективно на трудов договор между страните по спора.
Районният съд е направил погрешен анализ на доказателствата, с оглед
предмета на доказване при иск за неоснователно обогатяване с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 - во от ЗЗД.
С иск по чл.55, ал.1, предл.1 - во ЗЗД разполагат лицата, които
твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на
валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията,
което правоотношение не е осъществено. За да са налице вторият и
третият фактически състави на неоснователното обогатяване, в тежест
на ищеца е да установи, че е престирал с оглед основателно очаквано в
бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните,
оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага,
което правоотношение впоследствие не е възникнало, или, че макар и
възникнало, последното е отпаднало с обратна сила. Поради характера на
иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е било да докаже факта на
плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание
за получаване, респ. за задържане на полученото.
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното
решение се приемат за основателни, тъй като въззивният съд след подробно
обсъждане на доказателствата по делото, достига до различни правни
изводи от тези на районния съд, които от своя страна обуславят
отхвърляне на ищцовата претенция.
Неоснователното обогатяване като правен институт почива на
принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено
разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да
бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са
наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника,
връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за
имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи няма да
е налице състава на неоснователното обогатяване.
Институтът на неоснователното обогатяване има приложение, когато
между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва
възможност да реализират правата си по друг ред. В този смисъл е
4
постановеното Решение № 246 от 27.05.2011г. на ВКС по гр. д. №
1265/2010г., IV г. о., ГК. При неоснователното обогатяване е налице
разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго, без да е налице основание за това. Наличието на договорна
обвързаност между страните изключва приложението на този институт.
Искът е неоснователен и недоказан.
Съгласно ППВС № 1/28.05.1979г. за някои въпроси на неоснователното
обогатяване - не се дължи връщане на даденото при начална липса на
основание само когато законът не допуска да се искат обратно дадените
суми, каквато в случая е разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ. Съгласно
същата разпоредба, работникът или служителят не е длъжен да връща
сумите за трудови възнаграждения и обезщетения по трудовото
правоотношение, които е получил добросъвестно.
В този смисъл е константната практика на ВКС още от 1965г.
съгласно ТР № 79 на ОСГК на ВС на РБ, съобразно което
добросъвестността по посочената разпоредба е основание за
освобождаване от задължението за връщане на неправилно получени суми
не само в случая, когато се отнася за неправилна преценка относно
положения труд, но и в случая, когато се отнася до приложения нормативен
акт.
С Решение № 791/17.01.2011г. по гр.д. № 271/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.
е прието, че при преценката дали работникът или служителят следва да
върне сумите определящо е субективното отношение на получателя към
основанието за получаване на сумите. За да отпадне задължението му за
връщане на сумите достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него
съществува правото да ги получи. За преценката за това дали работникът
или служителят следва да върне сумите, определящо е субективното
отношение на получателя към основанието за получаване на сумите. За да
отпадне задължението му за връщане на сумите, достатъчно е той да е
имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи.
Добросъвестен е този работник или служител, който не е знаел за липсата
на правно основание за получаване на съответните суми. Изхожда се от
принципа, че добросъвестността е правно начало, което изисква точно и
5
честно отношение, взаимно уважение и изпълнение на правата и
задълженията, в съответствие със законовите разпоредби. Относно
разпределението на доказателствената тежест важи общият принцип, че
всеки доказва твърденията си. Плащането на недължимо възнаграждение е
плащане на нещо при начална липса на основание.
В случая след като е престирало лицето труд - изпълнявало е
длъжността председател на кооперацията, поради което съгласно чл. 128,
т.2 от КТ нему се дължи възнаграждение. Така възникналото
правоотношение не може да бъде заличено с обратна сила и да се търси
връщане на получени средства под форма на възнаграждения.
При така установените фактически данни неправилно районният съд
е приел за установено, че разместването на имуществени блага е довело до
обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, без правно
основание за това. Под правно основание се разбира правоотношението, от
което произтича правото да се иска получаването на съответната
имуществена облага и задължението тя да се престира. Това може да бъде
договор, административен акт, самия закон, водене на чужда работа без
поръчка и др. Ответникът чиято е тежестта на доказване, е установил по
делото в инстанциите по съществото на спора, правното основание на
обогатяването си с процесната сума за сметка на ищеца, поради което
неправилно е прието с първоинстанционното решение, че дължи връщането
на получената без основание сума на ищеца, за чиято сметка се е
обогатил. В изпълнение на служебните си правомощия по преценка на
събраните по делото доказателства районният съд при правилно определено
от него, предвид посочените в исковата молба юридически факти, правно
естество на претендираното право, е изградил несъответстващ на същите
правен извод, че страните не са обвързани от валидно сключен помежду им
договор, което от своя страна изключва приложението на института на
неоснователното обогатяване.
От изложеното следва извод, че няма основание да се претендира
връщане на платената сума за изпълнението, тъй като е получена с
основание към момента на плащането й. Няма основание да се иска връщане
на платените суми, нито поради неосъществено, нито на отпаднало
6
основание и изобщо на плоскостта на неоснователното обогатяване.
При това положение първоинстанционното решение следва да се
отмени в атакуваните части, вместо него да се постанови друго по
същество, с което предявения иск се отхвърли.
При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят
направените във въззивната инстанция разноски, както и останалите
дължими разноски в първата съдебна инстанция, общо в размер на 827,50лв.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 264 от 25.02.2020г. постановено по гр.д. № 1233 по
описа за 2019 г. на Районен съд – гр. В. Търново в частта, с която на чл.55,
ал.1 от ЗЗД е осъден А. Г. Д., ЕГН: **********, с. Миндя, ул. „Е.”, № .. да
заплати на ППЗК „Доверие Миндя”, ЕИК: .., с. М. сума в размер на 1 915,20 /
хиляда деветстотин и петнадесет лева и 20 ст./ главница, представляваща
получено без основание трудово възнаграждение в брутен размер за м.
януари и м. февруари 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на иска - 25.04.2019г. до окончателното изплащане, както и
разноските по делото в размер на сумата от 646,60лв. / шестстотин
четиридесет и шест лева и 60 ст./, като неправилно и незаконосъобразно,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ППЗК „Доверие Миндя”, ЕИК: .., с. М..срещу
А. Г. Д., ЕГН: **********, с. М., ул. „Е.”, № ., иск с правно основание чл.55,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1 915,20 / хиляда деветстотин и
петнадесет лева и 20 ст./ главница, представляваща получено без основание
трудово възнаграждение в брутен размер за м. януари и м. февруари 2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска -
25.04.2019г. до окончателното изплащане, както и за разноските по делото
в размер на сумата от 646,60лв. / шестстотин четиридесет и шест лева и
7
60 ст./, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ППЗК „Доверие Миндя”, ЕИК: .., с. М. да заплати на А. Г. Д.,
ЕГН: **********, с. М., ул. „Е.”, № .. направените разноски за двете съдебни
инстанции, общо в размер на 827,50лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8