О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……
град Велико Търново, 18.04.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VI - ти
състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 240/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.41, ал.3 вр. с
чл.127ж от ДОПК.
Жалбоподателят „Зарзаватчийница“ ЕООД – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител адвокат М.Е. от ВТАК обжалва
действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол №226102547170_3 /02.04.2023
г. на органи по приходите при дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, потвърдени изрично с
решение №72/04.04.2023 г. на директора на ТД на НАП – В.Търново.
Ответникът,
директорът на ТД на НАП – В.Търново, чрез процесуален представител отрича
основателността на жалбата в представено по делото писмено становище. Претендира
разноски от 500 лв., като едновременно прави възражение за прекомерност на
разноските на дружеството, които са в претендиран размер от 1200 лв.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима. Спазен е срока по чл.41, ал.3
от ДОПК, тъй като ответникът е издал потвърждаващото действието решение на 04.04.2023
г., като същото, видно от представеното удостоверение, е връчено по електронен
път на 5.04.2023 година, като жалбата до съда е подадена чрез ТД на НАП
–В.Търново на 07.04.2023 година, т.е. в предвидения седемдневен преклузивен и
решителен срок. От друга страна жалбоподателят е легитимиран да оспори
действието на приходните органи, тъй като - видно от съдържанието на протокола,
който ги обективира, дружеството е засегнато от правния им ефект.
По същество жалбата е основателна.
От преписката се установява следната обстановка :
На 02.04.2023г. в 12:17ч. от органи по приходите в
дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП е извършена проверка на стоки с
висок фискален риск – банани 1026 килограма, ябълки 4400 килограма, цитрусови
плодове – сладки портокали 184 килограма и домати пресни или охладени 3156
килограма - закупени от дружествата „Кат
Фрукт“, „Спасина 2010“ и „Интерцитрус“, които стоки с висок фискален риск са
превозвани от превозвача „Весани“ - София с товарен автомобил с регистрационен
№ СВ 6312 СХ и ремарке с № С 8114 ЕК. Впоследствие в спорният протокол са
описани и други стоки, като киви, круши, краставици, пиперки, грейпфрути. Поставено
е техническо средство за контрол, като при приключване на превоза в гр.Велико
Търново е извършен оглед на товарния автомобил, установена е ненарушена цялост
на поставеното техническо средство и то е отстранено според представеният
протокол №226102547170_2 от 02.04.2023
година /лист 75 от делото/.
С протоколът, отразяващ оспореното действие на
органите по приходите /лист 78 от делото/ на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК
на „Зарзаватчийница" ЕООД е наложено обезпечение в общ размер на 7 721,
54 лв. представляващо според тях 30% от стойността на посочените стоки, без да
е посочено в този протокол как е определена тази стойност. Органите по
приходите приемат, че при последващо разпореждане със стоките, събирането на
дължимите данъци значително ще се затрудни, поради което и на основание
чл.121а, ал. З, във вр. с чл.121а, ал. 2 от ДОПК налагат посочените
обезпечителни мерки.
С протокол №226102547170_5 от 02.04.2023 е
установено предаването на стоките за отговорно пазене на пълномощник на
дружеството. Впрочем видно представеното преводно нареждане за платеното
обезпечение /лист 100 от делото/, сумата е платена.
Съответно, видно от протокол №226102547170_7 от 03.04.2023
година, на тази дата, токата е освободена.
Обжалваните действия са извършени от оправомощени органи и в рамките на
тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. В случая длъжностите лица, които са извършили действията и съставили
посочения протокол, който ги обективира, имат качество на органи по приходите,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.
Съгласно чл. 121а от ДОПК, органът по приходите има оперативна
самостоятелност да поиска от при извършване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск
от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни
мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията
за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от
пазарната стойност на стоката в изрично изброените в ал.1 и 2 хипотези. Наред с
това правомощие същият съгласно ал. 3 в тези случаи органът по приходите
предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на
действие до 72 часа без разрешение на съда и определя размер на обезпечението,
като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за
разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 продължава своето действие, а стоката се
освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема
банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на
сто, съответно 10 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на
разноските по изземването и съхранението й. Обезпечението, предоставено в пари
или безусловна и неотменяема банкова гаранция, се освобождава от компетентната
териториална дирекция по чл. 8..
Спорния между страните въпрос е относно наличието на основания за
предприемане на действия по обезпечаване на доказателства чрез определяне на
обезпечение във връзка с бъдещо налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Органите на Дирекция „фискален контрол" се позовават на хипотезата
на чл. 121а, ал.2 от ДОПК, а именно - при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Тези изводи са обосновани с посочване на обстоятелствата, че декларираният в
справки-декларации по ЗДДС данъчен резултат - данък за внасяне, не съответства
на размера на оборотите; данъчната основа на доставките е равна или почти равна
на тази на покупките; наличие на неиздаване на фискална касова бележка и
разлика в касовата наличност и неотразени в счетоводството налични стоки.
Според нормата на чл.121а, ал.2
от ДОПК мерките
по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни, като тук законът има предвид
обезпечителните мерки, които има право да наложи публичният изпълнител.
Очевидно е с
оглед смисъла и телеологията на института, че възникването на обезпечителната
нужда за налагане на обезпечителни мерки е приравнена от законодателя на
обезпечителната нужда при обезпечаването на доказателства. Както е посочено в
самата норма на чл.121а, ал.1 от ДОПК, наличието на обезпечителна нужда не
всякога води до налагане на обезпечителни мерки, тъй като органът по приходите,
извършващ фискалния контрол, има оперативна самостоятелност по въпроса дали да
поиска от публичния изпълнител налагането на такива мерки. Обратно, от
редакцията на нормата на чл.121а, ал.3, изрч. първо на ДОПК следва, че при
обезпечаването на доказателства чрез изземане на документи и на стока, тези
органи действат в условията на обвързана администрация.
При това
положение, за да са законосъобразни действията, извършвани при тези условия,
следва предпоставките на процесуални закон от една страна да са стриктно
спазени, като от друга страна мотивите за предприемането на действието следва
да са ясни и недвусмислени и подкрепени с релевантни доказателства за сочените
факти.
Съдът
намира, че изискването за форма на процесният протокол, установяващ съответното
действие на органите по приходите не е налице, респ. това компроментира
законосъобразността на процесуалното действие, представляващо обезпечаване на
веществени доказателства – изземане на стока и документи за нея.
Преди всичко
заслужава да се отбележи, че нито в протокола, нито в потвърждаващото решение
на ответника е отразено какъв именно данък няма да може да бъде събран, респ.
ще е затруднено да се събере. От изложените лаконични и семпли мотиви не става
ясно и какъв би бил размера на съответния данък и дължим ли е той, респ. кога
би възникнал и би станал дължим, как последващото отчуждаване на плодовете и
зеленчуците, иззети първоначално като веществено доказателство, обективно ще
доведе от една страна до възникване на конкретно по вид и предполагаемо като
размер данъчното задължение, и от друга, до затрудненост на събирането му,
респ. до невъзможността изобщо да се събере – арг. за по-силното от чл.127а,
ал.5 от ДОПК. Посоченото означава, че обжалваното действие е немотивирано и
процесуално незаконосъобразно само на това основание.
Извън дотук
изложеното следва да се констатира, че както според органите по приходите,
издали протокола, възпроизвеждащ действието по обезпечаване, така и според
ответника релевантни са следните обстоятелства, а именно: декларираният
в справки-декларации по ЗДДС данъчен резултат - данък за внасяне, не
съответства на размера на оборотите; данъчната основа на доставките е равна или
почти равна на тази на покупките; наличие на неиздаване на фискална касова
бележка и разлика в касовата наличност и неотразени в счетоводството налични
стоки според частична инвентаризация, при която се установява разлика между
количествата на стоката по инвентаризационни описи и оборотната ведомост на
материалната стока, по която стоки като процесните се водят.
Първото наведено основание за налагане на
обезпечението се явява недоказано - не са представени справки-декларации и
счетоводни данни, които да удостоверят размера на оборотите, начисления данък
добавена стойност и ползваното право на данъчен кредит. Дори и да бяха
представени, то ниския размер на дължимия ДДС не води до извод, че данъците по
конкретната доставка на плодове и зеленчуци няма да бъдат платени.
Второто
основание - наличие на неиздаване на фискална касова бележка и разлика в
касовата наличност - също не може да бъде обвързано с конкретния товар и
невнасянето на дължимите данъци за него. Няма данни за системно неизпълнение на
задължението за документиране на всяка извършена продажба, поради което и
еднократното неиздаване на фискална касова бележка не може да обективира извод
за системно неотчитане на продажби, респективно невнасяне на дължими данъци.
Третото
основание за налагане на обезпечението е само една индиция за нередности при
воденото счетоводство. От представените по делото доказателства не може да се
направи извод за надлежно извършена инвентаризация. Липсват данни относно броя
на търговските обекти, наличие на получени фактури в периода и надлежното им
отчитане и съпоставка на данните от сметка 304 със стоковата програма в обекта.
При толкова неизяснени факти изводът за налични стоки, които не са счетоводно
отразени, е недоказан.
Извън това и
независимо от него, в протокола е описано, че обезпечителната мярка ще се
отмени при условие на представянето на банкова гаранция или представяне на
банково извлечение за заплатена сума, представляваща 30% от пазарната цена на
иззетото веществено доказателство. Органът по приходите е посочил всъщност
какви са условията за конвертиране на обезпечителната мярка и оттам за
възможността жалбоподателя за разпореждане със стоката, първоначално иззета
като веществено доказателство.
За да
определи сумата, представляваща размера на безусловната и неотменяема банкова
гаранция или обезпечението в пари, приходният орган е отбелязал в процесният
протокол, че пазарните цени, използвани за определяне на обезпечението, са
изчислени въз основа на протоколи, изготвени от органи по приходите от
отдел „Анализ и последващ контрол“ в
дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП при прилагане на разпоредбите на Наредба №Н-9 от
14.08.2006 г. за реда и начините за прилагането на методите за определяне на
пазарни цени, издадена от Министерство на финансите. Посочено е още и, че бил
използван метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци,
като е посочено как бил постигнат експертният резултат и откъде е почерпена
информацията за да се определят тези пазарни цени. В решението на ответника
досежно определените цени и стойността на замесващата обезпечението сума е
реферирано към съдържанието на протокола.
По
преписката обаче липсват посочените в прокола други протоколи , изготвени от –
както се твърди - органи
по приходите от отдел „Анализ и
последващ контрол“ в дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП. Понятието пазарна цена, с което борави протоколът, е дефинирано
нормативно - §1, т.8 от ДР на ДОПК, като методите за определянето и са също
изчерпателно изброени – арг. От §1, т.10 от ДР на ДОПК. В протокола се съдържа
единствено твърдение за спазване на тези дефинитивни правни норми, без да са
представени доказателства за това. Изложеното означава, че в разрез с
изискванията на процесуалния закон в оспорения протокол и при извършването на
обезпечителните действия, са вписани условия за конвертиране на обезпечителната
мярка „изземване на веществени доказателства“, които не отговарят на императивно
установените в закона, което е опорочило процесуалното действие по
обезпечаването на веществените доказателства при изземването им.
Всички
посочени от органите по приходите обстоятелства за изискване на обезпечение за
получаваните стоки са неотносими към този вид предварителни обезпечителни
мерки. Неотчитането на приходи не е основание за изискване на обезпечение, а
само неплащането на данъци. При наличието на индиции за нередовно водено
счетоводство, органите по приходите разполагай с възможност за определяне на
дължимите данъци след провеждане на ревизионно производство. Дори и служебно
определените задължения за данъци могат да бъдат платени доброволно, поради
което и в тази хипотеза не е налице основание за определяне на обезпечение за
получените стоки с висок фискален риск. Поради това обжалвани актове и действия
се явяват незаконосъобразни.
Жалбата е
основателна и следва да се уважи.
При този изход на делото основателни са претенциите на жалбоподателя за
присъждане на разноски по производството, представляващи внесена държавна такса
в размер на 50 лв. и заплатен адвокатски хонорар, намален с оглед възражението
за прекомерност при материален интерес от 2412.82лв. и разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2, вр. с чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, до 650лв.
Водим от горното Великотърновският административен съд, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол
№226102547170_3 /02.04.2023 г. на органи по приходите при дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени изрично с решение №72/04.04.2023 г. на
директора на ТД на НАП – В.Търново.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да плати на „Зарзаватчийница“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. К. Паница № 5, вх. Е, ап.
13, с ЕИК *********, сумата от 700 (седемстотин) лв. разноски по делото.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: