О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
36
гр. Силистра, 26.01.2023 година
Административен съд гр. Силистра,
в закрито разпоредително
заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и трета година, в
състав: съдия П. Георгиева - Железова, разгледа административно дело № 151 по
описа на АС за 2022 г. гр. Силистра и, за да се произнесе по молбата на ответния
административен орган, взе предвид следното:
С протоколно определение
от 19.01.2023 г. съдът на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е открил производство за оспорване истинността на писмените потвърждения за
получаване на стока към фактури с № 14 от 28.09.2021 г., № 15 от 28.09.2021 г.,
№ 16 от 28.09.2021 г. и № 24 от 08.11.2021 г., както и от международните
товарителници към фактури № 22 от 22.10.2021 г. и № 24 от 08.11.2021 г. Съдът е
посочил, че доказателствената тежест за доказване неистинността на документа е
възложена на страната, която го оспорва съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК.
С молба от 23.01.2023 г. ответникът
– Директора на ДОДОП – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител –
М.М. - главен юрисконсулт в същата дирекция, е изразил становище, че предвид
характера на оспорените документи, които счита за частни такива, следва да се
приложи изречение второ на чл. 193, ал. 3 от ГПК, съгласно което „Когато се
оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната,
която го оспорва, тежестта на доказване пада върху страната, която го е
представила.“ Посочено е, че оспорените потвърждения и ЧМР за доказване на
предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС не носят подписа на приходната
администрация, поради което за доказване на тяхната истинност следва да бъде приложено
именно горепосоченото изречение.
След преценка на писмената молба и
становището на ответника съдът намира, че действително следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. второ от ГПК.
С оглед гореизложеното,
молбата на ответния административен орган се явява основателна, поради което
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на
жалбоподателя, че в откритото на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК производство за оспорване истинността на писмените потвърждения за
получаване на стока към фактури с № 14 от 28.09.2021 г., № 15 от 28.09.2021 г.,
№ 16 от 28.09.2021 г. и № 24 от 08.11.2021 г., както и от международните
товарителници към фактури № 22 от 22.10.2021 г. и № 24 от 08.11.2021 г.
тежестта за доказване пада върху него, предвид изразеното желание от негова
страна да се ползва от горепосочените частни писмени документи.
Определението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ:………………….