Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1027
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 134 от ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 510 от ГПК.
Ищецът „А.“ ЕООД твърди, че с постановление от 16.02.2017 г. на ЧСИ В.П., рег. №
879 КЧСИ, по изпълнително дело № 20168790400397 му е възложено по реда на чл.
510 от ГПК за събиране запорирано вземане на длъжника по изпълнителното дело „Ю.с.т.“
ЕООД към ответника „П.и.б.“ АД. Сочи, че посоченото изпълнително дело е
образувано по негово искане за принудително събиране от длъжника на сумата от
150 000 лева. Посоченият изпълнителен способ от взискателя е налагане на
запор върху сметката на длъжника в „П.и.б.“ АД № IBAN ***. Със запорно съобщение, получено от банката на
07.03.2016 г. частният съдебен изпълнител е наложил запор върху сумата от 150 000 лева. Твърди, че без
основание ответникът отказва да изпълни запорното съобщение, независимо от
обстоятелството, че по запорираната сметка има салдо. Банката е уведомила
съдебния изпълнител, че не може да преведе сумата по запора, тъй като върху
сметката има наложени рестрикции, във връзка с разследвания от международни и
български компетентни органи, в това число и Прокуратурата на РБългария.
Предвид изложеното предявява иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 510 от ГПК и иска от съда да осъди
ответника да заплати на длъжника „Ю.с.т.“ ЕООД сумата от 150 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Претендира направените
по делото разноски.
Конституираният, на
основание чл. 134, ал. 2 от ЗЗД, като страна по делото „Ю.с.т.“ ЕООД не взема становище по предявения иск.
Ответникът „П.и.б.“ АД оспорва допустимостта на иска, евентуално неговата
основателност. Посочва, че банката, в качеството на трето задължено лице,
надлежно е изпратила на съдебния изпълнител отговор по реда на чл. 508, ал. 1
от ГПК, с който го уведомява, че във връзка с висящо разследване по сигнал за
получени неправомерни преводи не може да пристъпи към ефективно изпълнение на
запора. До приключване на това разследване банката не може да признае своето
задължение към титуляра на сметката и длъжник по изпълнителното дело. Твърди,
че след налагането на запора не е предоставяла суми по банковата сметка на
длъжника, като ако по тази сметка постъпят нови постъпления, които не са обект
на разследване, тези суми ще бъдат преведени в изпълнение на запора. Освен това
по банковата сметка на длъжника има наложен и друг обезпечителен запор във
връзка с издадена обезпечителна заповед от 06.03.2017 г. на СГС, ГО, 13 състав,
по гр. дело № 1767/2017 г. Запорно
съобщение за наложения с тази заповед запор е изпратено на банката на
09.03.2017 г. от ЧСИ Стелияна С., по изп. дело № 20178590400134. Излага и
доводи, че ищецът и длъжникът са свързани лица, доколкото едноличният
собственик на капитала на ищцовото длужество и управителя на длъжника са
роднини по права линия. Освен това принудителното изпълнение е образувано въз
основа на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, а в един и същ ден -
25.02.2016 г., в ЦРОЗ са вписани, както договора за залог, така и пристъпването
към изпълнение. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на
ответника „Н.е.л.“ ООД, не изразява становище по предявения иск.
Третото лице – помагач на страната на
ответника Н.Ф. Ш.-С., оспорва предявения иск, като неоснователен и иска от съда
да го отхвърли.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20168790400397 по
описа на ЧСИ В.П., рег. № 879 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Ловеч, е образувано по молба на „А.“ ЕООД срещу „Ю.с.т.“
ЕООД, въз основа на вписани в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/
обстоятелства, а именно: първоначално вписване на договор за залог №
2016022500975 и допълнително вписване на заявление за пристъпване към
изпълнение № 20160022501540, за налагане на запор на вземанията, налични и постъпващи
по сметка на длъжника в „П.и.б.“ АД, IBAN ***,
до размера на вземането от 150 000 лева. На 07.03.2016 г. на ответника, в
качеството му на трето задължено лице по запора, е връчено запорно съобщение.
На 22.03.2016 г. банката ответника уведомява ЧСИ, че по сметката има салдо, но
към момента паричната сума не може да бъде преведена, защото върху посочената
сметка има наложени рестрикции. На искането на съдебния изпълнител да бъдат
представени доказателства от банката в подкрепа на изложените от нея твърдения,
с уведомление от 14.08.2016 г. ответникът посочва, че случаят с „Ю.с.т.“ ЕООД
се разследва от международни и от български компетентни органи, в т.ч. и
Прокуратурата на РБългария, а обект на разследването са именно получени
неправомерни валутни преводи по банковата сметка, върху която е наложен
запорът. С постановление от 16.02.2017 г. на ЧСИ В.П., рег. № 879 КЧСИ, по
изпълнително дело № 20168790400397, на ищеца, в качеството му на взискател, е
възложено по реда на чл. 510 от ГПК за събиране запорирано вземане на длъжника
по изпълнителното дело „Ю.с.т.“ ЕООД към ответника „П.и.б.“ АД.
През м. ноември 2015 г. на ответника е
изпратено известие от „Н.е.л.“ ООД, с което банката е уведомена за установена
от дружеството злоупотреба със самоличността и лични данни на негови служетели,
с цел измама и въвеждане в заблуждение на потенциални клиенти на дружеството да
превеждат пари по сметка, разкрита в „П.и.б.“ АД, с IBAN ***. Дружеството заявява, че няма нищо общо с тази сметка
и в случай на постъпване на пари по тази сметка е вероятно тези средства да
представляват предмет на престъпление по чл. 209 от НК, поради което призовават
банката да предприеме необходимите мерки, предвидени в Закона за мерките срещу
изпирането на пари.
На 09.03.2017 г. в банката е постъпило и
запорно съобщение по обезпечително производство , във връзка с което е
образувано по искане на Н.Ф. Ш. С. изп. дело № 20178590400134 по описа на ЧСИ С.,
с което е наложен запор върху вземанията по банковите сметки на „Ю.с.т.“ ЕООД
до размер от общо 52000 евро, като обезпечение на иск по чл. 55, ал. 1, предл.
2 от ЗЗД. Банката отговаря на съдебния изпълнител, че сметките на „Ю.с.т.“ ЕООД
са блокирани с посочения размер, като по тях няма авоар за обезпечаване на
задължението. Посочено е, че има наложен предходен запор от ЧСИ В.П. за
150 000 лева, както и наложена рестрикция във връзка с водено международно
разследване.
На 20.03.2017 г. в банката е постъпило
искане от СДВР – отдел „Икономическа полиция“, във връзка с извършване на
проверка предвид наличието на данни за извършено престъпление от общ характер
по пр пр. № 9526/2017 г. по описа на СРП, да бъде изпратена справка и банково
извлечение от сметка с IBAN ***, с
титуляр „Ю.с.т.“ ЕООД.
С решение от 25.07.2017 г. СРС
постановява разкриване на банковата тайна, засягаща наличностите и операциите
по банкова сметка
***, открита на
името на „Ю.с.т.“ ЕООД, за периода от
откриването на банковата сметка до датата на извършване на справката, по искане
на прокурор при Специализираната прокуратура, във връзка с образувана в СГП
преписка въз основа на приета по чл. 476 от НПК молба за правна помощ от
съдия-следовател при Окръжен съд – Париж, Франция. Това решение е представено
на ответника от Специализираната прокуратура, с искане да се изпрати
информацията, касаеща сметката, по пр. пр. № 339/2017 г. С последващи писма
Специализираната прокуратура е изискала информация какъв е статусът на
разследваната сметка, като е предупредила банката, че разследването се води по
молба за международноправна помощ от Франция, откъдето се иска замразяване на
активите по сметката.
На 19.12.2017 г. в банката е постъпило
искане от Следствения отдел към СГП, във връзка с разследване по ДП № 258/2017
г., придружено с решение от 13.11.2017
г. на СРС, с което е постановено
разкриване на банковата тайна относно отриването, наличността, операциите и
движението по банкова сметка ***, с
титуляр „Ю.с.т.“ ЕООД, за периода от
откриването на банковата сметка – 25.09.2015 г. до 13.11.2017 г. Искането за разкриване на банковата тайна,
уважено с това решение, е мотивирано с воденото досъдебно производство срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за
това, че в периода от 20.11.2015 г. до 02.12.2015 г., с цел да набави за себе
си или за другиго имотна облага, възбудил, а в последствие и поддържал
заблуждение у Н.Ф. Ш.-С., че инвестира парични средства в свързани дружество
към „А.Т.Х.АГ-Метро“ и с това причинил на С. имотна вреда в големи размери –
52000 евро с левова равностойност 101703.16 лева. В хода на разследването е
установено, че тези средства са преведени от сметката на С. в полза на „Ю.с.т.“
ЕООД по сметката, по отношение на която е разкрита банковата тайна, на четири
превода в общ размер от 52000 евро.
С решение № 3082/16.05.2018 г. на СГС,
ГО, 13 състав, по гр. д. № 1767/2017 г., е уважен предявеният от Н.Ф. Ш.-С.
срещу „Ю.с.т.“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, като
ответникът е осъден да плати на ищеца сума в общ размер от 52 000 евро,
представляваща преведена от ищеца на ответника сума по банкова сметка ***, разкрита в „П.и.б.“ АД, с 4 банкови превода,
съответно на 20.11.2015 г. – 35 000 евро; на 21.11.2015 г. – 5000евро; на
01.12.2015 г. – 6000евро и на 02.12.2015 г. 6 000 евро. Видно от справка в
деловодната система на СГС, това решение е потвърдено от въззивната инстанция и
е влязло в сила на 16.09.2019 г.
При така установеното от фактическа
страна, Съдът намира предявеният иск за неоснователен. Посочените в чл. 510 от ГПК възможности
представляват същинските изпълнителни способи за удовлетворяването на
взискателя при бездействие на третото задължено лице. Възлагането на вземането
за събиране представлява овластяване на взискателя, по негово искане, в
качеството му на процесуален субституент /процесуален застъпник/, да предяви
иск /чл. 134 ЗЗД/ срещу третото задължено лице и да се снабди с
изпълнително основание, ако такова липсва, като той не става титуляр на
вземането и не може да се разпорежда с него, а единствено се създава правомощие на
взискателя да упражни правото на длъжника от свое име за негова сметка. Целта да се предостави тази възможност на
взискателя е да му се даде възможност реално да се защити от неоснователно
бездействие на третото лице да изпълни наложения запор, с което да попречи на
неговото удовлетворяване. В случая, от събраните по делото доказателства, не се
установи неоснователното бездействие на третото лице. Ответникът е имал
основание да откаже плащане по запора, доколкото му е било известно, че има
образувани досъдебни производства, с предмет установяване произхода на
средствата по банковата сметка, върху която е наложен запорът. Банката има
качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари и като такъв същата следва да проявява дължимата грижа, за
да не се стигне по ангажиране на наказателната отговорност на неин служител по
реда на чл. 253, ал. 2 от НК. Освен това, ищецът, чиято е доказателствената
тежест, не проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че е налице
изискуемо задължение на банката спрямо длъжника да плати сумата от 150 000 лева във връзка със съществуващото между
тях облигационно правоотношение /ищецът не е ангажирал никакви доказателства относно
характера на сключения между банката и длъжника договор, съответно не е ясно
какво точно е съдържанието на този договор/. Правилата за разпределение на
доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е
проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване,
не са осъществени. Така съдът е длъжен да приеме, че ищецът не установява
наличието на изискуемо вземане на длъжника „Ю.с.т.“ ЕООД към ответника „П.и.б.“
АД за процесната сума от 150 000 лева.
Предвид изложеното, Съдът намира предявеният иск за
неоснователен, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
производството, ответникът има право на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. В случая липсват доказателства за
направени от ответника разноски, поради което на същия се дължи единствено
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно нормата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба
на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, за защита по дела с материален интерес, продължила повече от
три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв.,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1. Съдът намира, предвид материалния интерес по
делото /150 000 лева/, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 450 лева, съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
офис 1, в качеството му на процесуален субституент на „Ю.с.т.“ ЕООД, срещу „П.и.б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск по чл. 134 от ЗЗД
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 510 от ГПК за осъждане на ответника да плати
на „Ю.с.т.“ ЕООД сумата от 150 000 лева, която сума е възложена на ищеца
за събиране с постановление от 16.02.2017 г. на ЧСИ В.П., рег. № 879 КЧСИ, по
изпълнително дело № 20168790400397.
ОСЪЖДА
„А.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:***, офис 1 да заплати на П.и.б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 /четиристотин и
петдесет/ лева.
Решението е постановено при участието на
трети лица-помагачи на страната на ответника, а именно „Н.е.л.“
ООД и Н.Ф. Ш.-С..
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
.
Съдия: