Решение по дело №311/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2020 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20207240700311
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

348                                     11.11.2020 год.                            гр. Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Зорница Делчева и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №311 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/  във връзка с  чл. 97, ал.1, т.6, пр.3 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Образувано е по касационната жалба на Министерство на културата гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.Т. срещу Решение №239 от 23.07.2020 год., постановено по АНД №457/2020 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено наказателно постановление с №7258/10.02.2020 год., издадено от заместник-министър на културата, с което на “ТреневиООД е наложена имуществена санкция в размер от 2 000.00 лева. Изложени са съображения, че районният съд въпреки установената фактическата обстановка по делото и осъществения състав на административно нарушение, съдът е подходил формално и е достигнал до погрешни правни изводи. Неправилно е прието, че е налице нарушение на процесуалните правила на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Изпратена е покана за съставянето на акта за установяване на административно нарушение, но същата не е потърсена. Върху пощенския плик, с който е изпратен съставеният АУАН е отбелязано, че адреса е посетен два пъти от служители на „Български пощи“ЕАД. След като на адреса на управление на дружеството, не е открит никой, то следва да се приеме, че е не е налице допуснато нарушение, изразяващо се в не поканването на нарушителя за съставянето на АУАН. Действително с това се цели гарантиране правото на защита на наказаното лице, като същото следва да организира защитата си и да представи съответните документи оборващи извършеното административно нарушение. В случая, нито в писмените възражения срещу акта, нито в жалбата си до съда, дружеството нарушител не оспорва фактите и обстоятелствата отразени в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Дори и да е налице някакво допуснато процесуално нарушение, същото се санира с връчването на АУАН чрез Община Казанлък. По този начин наказаното лице е упражнило в пълен обем правото си на защита срещу съставеният акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Дружеството е било наясно с провежданата процедура, тъй като са му били дадени предписания със съставеният констативен протокол. Твърди, че дори и да е налице процесуално нарушение, то същото не е от категорията на съществените такива, поради което неправилно е оставено от въззивната инстанция без наказание безспорно установеното административно нарушение. Претендира се отмяна на решението поради неправилност и постановяване на друго, с което да се потвърди обжалваното наказателното постановление.

Ответникът в производството „Треневи”ООД гр. Казанлък, представлявано от Управителя К.П.Т., не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че жалбата е основателна, а решението на районният съд намира за неправилно. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от страна на наказващият орган, правилно е приложен материалният закон, поради което моли да се отмени решението и да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено  следното:

   Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалбата на „Треневи”ООД срещу наказателно постановление №7258/10.02.2020 год. на Зам. министъра на културата, с което на ответника по касация е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 22.05.2019 год. жалбоподателят в стопанисван от него търговски обект - бар Градини“, находящ се в ***, с 253 места, използва чрез публично изпълнение на запис произведението Love Trust Believe - Daishi Dance с композитори Moriya Tomoharu, Suzuki Daishi - нечленуващи в никое дружество на автори по света и композитор и автор на текст Fine Loli Мichelle - член на японското дружество JASRAC, представлявано от Мюзикаутор, с което са били нарушени разпоредбите на чл.18, ал.1, ал.2, т.3, предложение второ и ал.3 във вр. чл.35, чл.36 и чл.58 от ЗАПСП и е бил осъществен състава на административното нарушение по чл.97, ал.1, т.5, предложение първо от ЗАПСП. Публичното изпълнение на произведения е форма на използване по смисъла на ЗАПСП и следва да се извършва с разрешението на съответния автор или упълномощена от него организация за колективно управление на авторските права, съгласно чл.18, ал.2, т.3 от ЗАПСП във връзка с чл.354, чл.36, и чл.58от ЗАПСП. Сдружение „Музикаутор“ е дружество на композитори, автори на литературни произведения и музикални деятели, вписано в регистъра на Министерство на културата, съгласно чл.94г от ЗАПСП. Видно от приложеното по преписката писмо, сдружението е член на чуждестранно авторско дружество, като неговият репертоар се представлява на територията на Република България от сдружението по силата сключени помежду договори. От писмото също така се  установява, че е налице сключен договор между сдружение „Музикаутор“ и „Треневи“ООД за разрешаване на публично изпълнение на музикални произведения за озвучаване на посоченият търговски обект от дата 04.06.2019 год. – след датата на проверката.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, съдът е приел, че фактическата обстановка отразена в наказателното постановление не се оспорва от дружеството и се установява от разпита на св. Добрева. Приел е също така, че отговорността на дружеството е обективна и установяването на субективният елемент на нарушението не е предмет на съдебното производство. Приел е че е налице безспорна установеност на административното нарушение, извършено от „Треневи“ООД, а наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. Приел е обаче, че не връчването на поканата за съставяне на акта за установяване на административно нарушение е съществено процесуално нарушение, което го е мотивирало да отмени обжалваното наказателно постановление.

Решението на районен съд Казанлък е незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния закон.

На първо място, ответника по касация в настоящето производство е наказателно отговорен субект по смисъла на горепосочените разпоредби, доколкото разпространява чрез озвучаване пространството, на което са разположени масите ползвани за търговската дейност на дружеството.

Не е спорна фактическата обстановка отразена в съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Не е спорно също така, че непосредствено след проверката е сключеният необходимият договор с „Музикаутор“ за разпространяването на музикалните произведения. Всичко това е отразено и в наказателното постановление, поради което и наложеното наказание е в предвиденият от закона минимален размер.

Неправилно е прието от районният съд, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя представлява съществено процесуално нарушение. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителя е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Видно от поканата за явяване с цел съставяне на АУАН, приложена на стр.23 по делото, и от обратната разписка на стр.25, съобщението е било изпратено на адреса на дружеството, но на обратната разписка е отразено, че пратката не е потърсена, като са били оставени две съобщения за получаването на пощенската пратка – съответно на 05.07.2019 год. и на 15.07.2019 год. Изчакано е до датата, посочена в поканата за съставяне на АУАН и същият е съставен в негово отсъствие. Съставеният акт за установяване на административно нарушение е изпратен за връчване чрез Община Казанлък и на 21.08.2019 год. е бил връчен, видно от приложената разписка на лист 22 от делото. Управителят на дружеството се е възползвал от правната възможност и е подал писмени възражения, приети от наказващият орган като неоснователни. Въз основа на гореизложеното, неправилно е прието от районният съд, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя представлява съществено процесуално нарушение, което да е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Връчването на екземпляр от АУАН на представляващият дружеството му гарантира пълноценното участие в развилото се административнонаказателно производство, с което за изпълнени законовите изисквания за гарантиране на правото на защита на нарушителя.

Гореописаната фактическа обстановка, дава основание да се направи извода, че с отправянето на поканата актосъставителя е изпълнил законовото си изискване да търси нарушителя за съставяне на акта в негово присъствие с цел гарантиране на правото му на защита от най-ранния възможен момент. При неоткриването му на посочения адрес се прилагат разпоредбите на чл.40, ал.2 от ЗАНН и акта се съставя в отсъствие на нарушителя, а когато нарушението е установено въз основа на официални документи, не е необходимо и присъствието на свидетел – аргумент от нормата на чл.40, ал.4 от ЗАНН.

С оглед на изложените съображения, настоящата инстанция намира решението на районния съд за незаконосъобразно като краен резултат и като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, не е необходимо събирането на нови доказателства, поради което следва да се постанови решение по съществото на спора.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №239 от 23.07.2020 год. по НАХД №457 по описа на Районен съд Казанлък за 2020 год., и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №7258/10.02.2020 год., издадено от заместник-министър на културата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                                                                 

                                                                   2.