Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 02.08.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №9620 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от О. Й. Б. и А.А. Б. срещу З.“Л.и.“АД, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 180000,00лв., частично от 200000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на О.Б., по повод възникнало на 12,09,2016год. ПТП, както и 7064,49лв.-обезщетение за имуществени вреди, сума в размер на 160000,00лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 6047,41лв., обезщетение за имуществени вреди за А. Б., ведно със законната лихва от 29,12,2016год. до изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 12,09,2016год., около 18:20часа, на път ІІІ-376, км.16+500, с посока от гр.Ракитово към КПП Гара Костандово се движи лек автомобил БМВ, с рег.№ *******, управляван от К.Г.Х., който нарушил правилата за движение по пътищата и реализира ПТП с насрещно движещия се правомерно автомобил Фолксваген Транзит, с рег.№*******, управляван от О. Й. Б.. В резултат на ПТП на ищците са причинени неимуществени и имуществени вреди подлежащи на обезщетение. Навеждат се доводи, че деликтната отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество, като пред последното е заявена претенция за извънсъдебно уреждане на спора за изплащане на обезщетение във връЗ.а с настъпилото произшествие, като застрахователят е отказал да определи и заплати обезщетение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
уважена. Претендира разноски.
Ответникът-З.Л.и. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва възникването на фактическия състав на деликтната отговорност за водача К.Х.и твърди да не е налице осъществено противоправно деяние. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищците поради пътуване без поставен предпазен колан, а по отношение на О.Б. и поради нарушение на правилата за движение по пътищата. Оспорва настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Оспорва причинната връЗ.а на сочените имуществени вреди с ПТП. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съобразно изложеното моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните, а видно и от констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие с пострадали лица №79/12,09,2016год., съставен
от ОД на МВР Пазарджик, се установява настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие на 12,09,2016год., около 18,20часа,
на път ІІІ-376,
км.16+500 с участието на лек автомобил, с
марка БМВ, с рег.№ *******, управляван от
К.Г.Х. и товарен автомобил Фолксваген Транзит, с рег.№*******,
управляван от О. Й. Б.. При произшествието е посочено да са
пострадали А.Б.-пътник в товарния автомобил,
О.Б., а водачът на лек автомобил БМВ е починал.
С определение постановено в закрито заседание на 22,03,2018год. е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на лек автомобил БМВ, с
ответното дружество за релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, а именно: Произшествието е настъпило на път III -376 км.16+500
на прав пътен участък в близост до завой. Път III -376 се състои от едно платно
с обща широчина 7,2 м и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите,
като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в светлата част
от денонощието с добра метеорологична видимост. Товарен автомобил Форд се е движил по път III -376 в
дясната пътна лента, с посока от гр.Ракитово към КПП гара Костандово, със
скорост на движение 43 км/ч. Приближавайки към ляв завой, в същото време, в
насрещната пътна лента и в обратната посока се е движил лек автомобил БМВ,
който е преминал по десен за посоката му завой, но в края на завоя водачът му е
изгубил управлението му и се е отклонил вляво, навлизайки в насрещната му пътна
лента, по която се е движил срещу него товарен автомобил Форд. Преди
навлизането на автомобила в завоя, водачът му е задействал спирачната система
на автомобила аварийно, но въпреки това се е отклонил в ляво. Реализирало се е
пътнотранспортно произшествие. Лек автомобил БМВ с предната си предимно лява част
челно, се е ударил в предната лява част челно на товарен автомобил Форд. Скоростта на движение на лек автомобил БМВ преди настъпването на
пътнотранспортното произшествие е 119км.ч., а непосредствено преди удара 88 км/ч. Причина за настъпването на произшествието
са субективните действия на водача на лек автомобил БМВ, с органите
за управление на автомобила, който е отклонил управлявания от него
автомобил, при което е напуснал платното за движение и е навлязъл в платното за
движение на насрещно движещите се автомобили, където е настъпил удар с товарен
автомобил Форд.
Изложено е становище ударът да е бил предотвратим за водача на МПС БМВ, в случай,
че същия е управлявал МПС със съобразена за съответния пътен участък скорост при навлизане в десен завой и е следвал посоката на пътя. За водача на товарен
автомобил Форд
ударът е бил непредотвратим към момента, в който е възприел опасността до момента на удара /разстояние от 50м-60м/.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът О.Б. е
получил следните
травматични увреждания:
-Травматичен
шок причинил на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота;
-Счупване на долния край на дясна
бедрена кост; Счупване на медиалния/вътрешен /малеол на десния глезен,
причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок 8-9 месеца.
-Счупване на шийката на лява
бедрена кост; Задна луксация на главата на лява бедрена кост и счупване на
левия ацетабулум, фисура на долното рамо на лявата срамна кост, причинили на
пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок -9-12
месеца.
-Охлузвания и кръвонасядания ,
причинили на пострадалия -болка и страдание.
-Усложнения: поради болки в ЛТБС,
скъсяване на ляв долен крайник-2-Зсм, поради вторично краниално/нагоре/
дислоциране на главата на лява бедрена кост-оперативно отстраняване на МО и
тотално/двуполюсно/ ендопротезиране.
-Ставна фистула: ЛТБС-екцизия на
променените тъкани.
Проведено е комплексно лечение в болнични и
домашно-амбулаторни условия. По спешност ищеца е транспортиран до ФСМП и
хоспитализиран -ХО МБАЛ-Велинград. На 13,09,2016год. е
хоспитализиран в ОАИЛ-УМБАЛ"Еврохоспитал"-Пловдив с диагноза
-травматичен шок. Проведени са реанимационни процедури, направени изследвания,
консултации, диагностициран като двете
подбедрици са поставени на екстензия . След укрепване на общото състояние е
извършена оперативна интервенции по
повод фрактура на дясна бедрена кост, по
повод счупване на бедрената шийка в ляво, с отстраняване на фрагмент от
счупения ацетабулум и корекция на луксацията на лява тазобедрена става; Извършена
е двукратна екцизия на патологично променени тъкани в областта на ЛТБС. На
28.03.17г. пострадалия е опериран като
извършена тотална смяна на ЛТБС след вторично изнасяне на главата -краниално,
със скъсяване на левия крак 2-3 см. Поради възникнало усложнение-ставна фистула отново е опериран на
10.04.17г.-екцизия на фистулата и назначена антибиотична терапия.
Към настоящия момент се движи със помощни средства ,
затруднена походка , ограничени движения в двете тазобедрени стави и дясна коленна
става. С ЕР ТЕЛК№3886/25.10.17г. е определена 64% ТНР за 3 год., с
противопоказни условия на труд-тежък физически труд.
Извършените разходи от ищеца са били необходими и
представляват част от лечебния процес.
По отношение на
ищцата А.Б. са констатирани следните травматични увреждания:
-Травматичен шок;
-Раздробено счупване на крилото
на лява хълбочна кост, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок около 2-3 мес.
-Счупване на напречните израстъци
на Л1 и Л2 поясни прешлени в ляво, причинило на пострадалата трайно затруднение
на движението на снагата за около 2 месеца.
-Счупване на лява носна костица, причинило
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
-Контузионни белодробни промени и
малък хемоторакс двустранно, без оперативно вмешателство са причинили на
пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота.
-Охлузванията и кръвонасяданията
са причинили болка и страдание.
-Скъсване на вътрешния мениск на
дясна колянна става-установено 3 месеца по-късно, е диагностицирано клинически.
,без удостоверяване с МРТ.
Проведено комплексно
лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. По спешност била
транспортирана до ФСМП-Велинград, хоспитализирана в ХО-МБАЛ-Велинград. На
13.09.16г. е настанена в ОАИЛ"УМБАЛ"Еврохоспитал"-Пловдив, с
оглед овладяване на травматичния шок. Извършени са изследвания, консултации със
специалисти и диагностика.Установено е раздробено счупване на
крилото на лява хълбочна кост, счупване на лява носна костица, и счупване на
страничните израстъци на Л1 и Л2 поясни прешлени в ляво. След стабилизиране на
общото състояние е хоспитализирана в Ортопедично отделение на същата болница.
Проведено е оперативно лечение на 20.09.16год.-МО на счупването на крилото на
лява хълбочна кост и на 06.10.16год.
е извършено отстраняване на некротичните тъкани в същата област.
Извършена е последваща хоспитализация в периода от 30.01.17г. до 05.02.17г. по повод болки в ЛТБС.
От 27.03.17г-03.04.17г. хоспитализирана по повод усложнение -фистула в областта
на лява хълбочна кост е проведено антибиотично лечение, ЛФК и ФТР. Към настоящия момент се оплаква от болки в дясно
коляно, поясния отдел на гръбначния стълб, лява хълбочна кост, при натоварване
и промени във времето.
Разходите за лекарства, изследвания импланти, помощни
средства са в пряка причинна връЗ.а с лечението на травматичните увреждания
причинени от процесното ПТП.
Изложено е
становище пострадалите да са били
с неправилно поставени предпазни колани или без колани, като в случай, че са
ползвани такива се очакват по-леки травматични увреждания.
При изслушване на заключението в съдебно заседание е
изложено становище за възстановителния
период, който при О.Б. е около 1 година, а при А.Б. около 3-4 месеца.
По делото са ангажирани
и гласни доказателства, чрез показанията на св.Н.А., ценени по реда на чл.172
от ГПК, от които се установяват неимуществени вреди за ищците.
От показанията на св. Й.се
установява към момента на настъпване на ПТП да е възприел ищецът Б. да е бил
без поставен колан. За пострадалата А. сочи да е била с поставен колан.
Приложени са доказателства
за извършени разходи стр.21-29 от делото.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връЗ.а между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал
настоящият
състав намира, че е налице осъществено
противоправно деяние от водача на лек автомобил БМВ –К.Г.Х., който нарушил
разпоредбата на чл.20 от ЗДВП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП, движил се с превишена
за пътните условия скорост-119км.час, поради което загубил управление над
автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение, с което поведение станал
причина за реализиране на пътнотранспортно произшествие.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връЗ.а от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението
към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически
условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на
увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на
причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то
настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетени, както следва:
На О.Б. се дължи обезщетение в размер 90000,00лв. При определяне
на същите,
съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- Счупване
на дясна бедрена кост, счупване
на медиалния/вътрешен /малеол на десния глезен, причинили на пострадалия трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок 8-9 месеца, счупване
на шийката на лява бедрена кост; задна луксация на главата на лява бедрена кост
и счупване на левия ацетабулум, фисура на долното рамо на лявата срамна кост,
причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник
за срок -9-12 месеца, охлузвания и кръвонасядания , причинили на пострадалия
болка и страдание, настъпилите усложнения довели до необходимост от смяна на тазобедрената става, което има
пожизнен характер, извършените оперативни интервенции, възрастта на пострадалия 43год. –активна трудоспособна
възраст препятствана по причина на инцидента, общия възстановителен период от
около 1 година. Съдът съобрази обстоятелството,
че в период от около 6 месеца е бил обездвижен, а впоследствие в период от
около 6-7 месеца ползвал помощни средства / патерици/, в който безспорно ищецът
се е нуждаел от чужда помощ и грижи в ежедневието си, което се потвърждава и от
ангажираните гласни доказателства.
Съобрази се и наличието на промяна в походката на
пострадалия. Следва да бъдат отчетени и последиците в психологичен план /при
всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в
психоемоционален план, което се установява и от изслушаните гласни
доказателства, удостоверяващи преживяване на остра стресова реакция, страх от
шофиране /. Съдът съобрази и обстоятелството, че и двата долни
крайника на ищеца едновременно са били обездвижени. Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период, съдът
намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
По отношение на пострадалата А.Б. се следва обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 45000,00лв. за определяне на същото се съобрази характера на
увредите -травматичен шок; Раздробено счупване на крилото на лява
хълбочна кост, Счупване на напречните израстъци на Л1 и Л2 поясни прешлени в
ляво, Счупване на лява носна костица, Контузионни белодробни промени и малък
хемоторакс , Охлузванията и кръвонасяданията са причинили болка и страдание.
Съдът не приема диагностицираното скъсване на вътрешния мениск на дясна колянна
става-установено 3 месеца по-късно да е в причинна връзка с ПТП съгласно
становището на СМЕ. Съобрази се възрастта на пострадалата -39год.,
обстоятелството около 1-2 месеца да е била на легло, ползването на помощни
средства за период от почти 6 месеца, продължаващи епизодични болки и към настоящия момент и негативните последици в психологичен
план-страх от пътуване с автомобил, притеснения от променената походка.
Съдът намира
за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, а
именно, че произшествието е настъпило по причина нарушение правилата за
движение от страна на О.Б.. От заключението на съдебно автотехническа експертиза
се установи ищецът да е управлявал моторно превозно средство с разрешената
скорост за движение за съответния пътен участък, а произшествието да е било непредотвратимо
за него.
За основателно
съдът намира релевираното възражението за съпричиняване, тъй като пострадалия Б. по време на движението е пътувал без
поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а от ЗДВП. Становището на
съдебномедицинската експертиза сочи при
ползването на колан степента на увредите да е по-ниска- би се избегнало
изкълчване на ставата, без избиване
на парчета от ацетабулума, както и по- ниска степен на фрактурата на бедрената кост в дясно.
По отношение
на пострадалата А.Б., съдът приема същата да е
била с неправилно поставен колан, въпреки показанията на св.Йочев. Изводът на съда се обосновава със
становището на СМЕ сочещо действително на
следи от колан/ от диагоналната лента, която е била прехвърлена през
рамото на ищцата/, но правилно поставения колан /със закопчаване на напречната
лента/, би предотвратило счупването на поясните
прешлени, фрактурата на хълбока,
а гръдната травма не би била двустранна. Така установеното съпричиняване съдът
определя на 20% като отчете приноса на делинквента и поведението на
пострадалите.
Претенциите за
имуществени вреди, съдът намира за частично основателни. Изслушаното
заключение на СМЕ установи, че разходите за медицински изделия,
медикаменти и рехабилитация, за които по делото са налице доказателства за
извършването им са необходими и в причинна връзка с
проведеното лечение на ищеца.
Ето защо исковата претенция на
О.Б. е основателна за сума в размер на 5763,44лв./съдът не присъжда съобразно
уточнение по молба от 09,10,2017год. сума в размер на 1292,95лв. по банково
извлечение-от една страна не удостоверява извършен разход, от друга страна
касае се за заверяване на сметката на пострадалия със сума от 1302,00лв., която
съдът намира да е съответна на отпусната социална помощ със заповед от 21,10,2016год.-стр.13 от делото, поради
което повторното обезщетяване с посочената сума би довело до неоснователно
обогатяване/.
По отношение претенцията за
имуществени вреди за А.Б. исковата претенция е основателна за сума в размер на
4948,35лв. /Не се присъжда обезщетение със сума от 365,00лв.,-претендирана
двукратно по уточнителна молба от 09,10,2017год., тъй като приложения фискален
бон е към фактура №11537/13,09,2016год., не се присъжда и сумата от 971,00лв.
по банково извлечение-стр.27, тъй като не удостоверява извършен разход/.
При съобразяване на приетия
процент съпричиняване при определяне на
дължимото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди исковете са
основателни както следва: Обезщетение в размер на 72000,00лв. за неимуществени
вреди и 4610,76лв.-имуществени вреди за О.Б.
и 36000,00лв. –обезщетение за неимуществени вреди и 3958,68лв.-имуществени
вреди за А.Б..
Предвид основателността на
исковите претенции основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на
29,12,2016год. е дължима от 30,03,2017год. до изплащане на вземането.
По разноските:
Ищците са освободени от плащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 4755,17лв., от които 4662,77лв. –
държавна такса и 92,40лв. от общо 280,00лв.-в.л.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 316,80лв. от общо 480,00лв., от които 200,00лв. -юрисконсултско
възнаграждение, 280,00лв.- депозит за в.л.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.П.к. се дължи адв.хонорар,
определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения и съобразно уважената част от иска, в размер на 2835,43лв. от
общо 8592,23лв. Върху същия се начислява 20% ДДС с оглед данни за регистрация
по ЗДДС в размер на 567,08лв. или общото възнаграждение е в размер на 3402,51лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на О.Й.Б., с ЕГН **********, със съд. адрес: ***, офис 10 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 72000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 12,09,2016год. пътнотранспортно
произшествие, сума в размер на 4610,76лв.-обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 30,03,2017год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенция
за горницата над 72000,00лв.-неимуществени вреди, частично от 200000лв. и над
4610,76лв.-имуществени вреди до пълните предявени размери като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на А.А.Б., с ЕГН **********, със съд. адрес: ***, офис 10 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 36000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 12,09,2016год.
пътнотранспортно произшествие, сума в размер на 3958,68лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата от 30,03,2017год. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенция за горницата над
36000,00лв.-неимуществени вреди, частично от 200000лв. и над
3958,68лв.-имуществени вреди до
пълните предявени размери като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 4755,17лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА О.Й.Б., с ЕГН ********** и А.А.Б., с ЕГН **********,
двамата със съд. адрес:***0, да заплатят
на ЗК„Л.и.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в
размер на 316,80лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на адв.П.К. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от
3402,51лв. – адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: