Р Е Ш Е Н
И Е
№ 550
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 04.10.2019 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря Милена Левашка,
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 829
по описа за 2018 г., намери за
установено следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба, подадена на 25.10.2018 год. от
„Юробанк България” АД против ЕТ „Адри-90 – Р.А.“, представлявано от Р.А.М.. С
нея са предявени осъдителни искове за присъждане на парични суми, дължими на
договорно основание.
Исковите
претенции се основават на следните фактически
обстоятелства:
Твърди
се, че на 02.10.2008 год. между ищцовото дружество, чието наименование към този
момент е било „Юробанк И Еф Джи България“ АД, от една страна, в качеството на
кредитодател и ЕТ „Адри-90 – Р.А.“, бил сключен договор за банков кредит
продукт „Бизнес кредит“ № BL
23887/02.10.2008 год., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя кредит за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от
оборотни средства в размер на 50 000 швейцарски франка, а
кредитополучателят се задължил да върне кредита, заедно с дължимите лихви, при
условията и сроковете по договора. Договорената годишна лихва за усвоения
кредит била в размер на базовия лихвен процент за малки фирми на банката /БЛПМФ/
за швейцарските франкове, намален с 0,4 пункта. Към момента на сключването на
договора БЛП на банката е бил в размер на 8,5%. Постигнато било съгласие, че
при просрочие на погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Според чл. 6, ал. 1
кредитополучателят дължал такса одобрение в размер на 1,5% върху размера на
разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване.
Крайният
срок за погасяването на кредита бил 180 месеца, считано от датата на
откриването на заемната сметка, в случая – 01.12.2008 год., установена в
приложение № 1 от същата дата или до 01.12.2023 година, като впоследствие този
срок бил продължен до 21.12.2028 год. /според измененията, въведени с анекс №
4/.
Кредитът
подлежал на издължаване на месечни вноски, включващи главница и лихва, във
валутата, в която е усвоен.
За
обезпечаване на вземанията на банката кредитополучателят се задължил да учреди
договорна ипотека върху магазин за хранителни стоки в гр. Пловдив.
В чл.
26 от договора били регламентирани хипотезите, при които в полза на банката
възниква правото до обяви кредита за предсрочно изискуем. Сред тях са
неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение по
договора, включително непогасяване на която и да е вноска.
Клаузите
на първоначалния договор били изменяни чрез подписваните между страните седем
анекса, подробно описани по съдържание в исковата молба, сключени в периода от
01.02.2012 год. до 20.04.2016 год.
На
10.06.2013 год., едновременно с подписването на анекс № 4, бил сключен договор
за поръчителство, по силата на който А.Г. се задължил да отговаря солидарно за
изпълнението на задълженията на кредитополучателя.
Според
последния анекс - № 7 / 20.04.2016 год. страните постигнали съгласие, че
дължимата от кредитополучателя лихва включва действащия БЛПМФ на банката за
швейцарски франка, намален с 2,5% При просрочие с повече от 30 дни на която и
да е дължима вноска, лихвената надбавка се увеличава, като кредитополучателят
дължи лихва в размер на БЛПМФ, който е 9,1%, намален с 0,4 пункта за целия
остатъчен период на кредита. Постигнато било и съгласие след като
кредитополучателят погаси всички просрочени до този момент свои задължения
/описани в уточнението от 03.12.2018 год./ ще ползва шестмесечен период на
облекчено погасяване, в рамките на който месечната вноска се включват само
лихви. Посочено е, че длъжникът изпълнил условието на чл. 2 от анекс № 7 и
облекченият период на погасяване е започнал да действа. След изтичането на този
период кредитът подлежал на издължаване ведно с лихвите на равни месечни
анюитетни вноски, определени в нов погасителен план, представен по делото
Последното
плащане по договора датирало от 21.06.2016 год. То било частично – в размер на
251,40 швейцарски франка, с която сума била погасена договорна лихва. Тази сума
не била достатъчна, за да покрие цяла месечна вноска.
С
нотариални покани с рег. № от 07.03.2018 год. на нотариус Теодора Кашилска
кредитополучателят и поръчителят били уведомени, че поради непогасяване на
формираните просрочия /в общ размер на 9254,48 швейцарски франка/ и
неизпълнението на условията по договора, банката обявява същия за предсрочно
изискуем.
Към
момента на подаването на исковата молба непогасени били 24 вноски по главница,
считано от 21.11.2016 год. и 29 непогасени вноски за лихви, считано от
21.06.2016 год.
Твърди
се, че към момента на подаването на исковата молба дългът по кредита бил
формиран както следва:
43
096,36 швейцарски франка главница за
периода от 21.11.2016 год. до 22.10.2018 год.;
6
782,44 швейцарски франка договорна
възнаградителна лихва за периода от 21.06.2016 год. до 07.03.2018 год.;
3
012,81 швейцарски франка наказателна
лихва за просрочие /обезщетение за забава за просрочени плащания/ за периода
от 22.12.2016 год. до 20.10.2018 год.;
22,30
швейцарски франка – застраховки за
периода от 20.11.2017 год. до 22.10.2018 год.;
444,17
лева – нотариални такси за периода от
18.09.2018 год. до 22.10.2018 год., представляващи такси за подновяване на договорна
ипотека върху недвижимия имот, предмет на учреденото обезпечение предвид
изтичането на законоустановения 10-годишен срок
Предвид
изложеното ищецът е формулирал петитум
- ответният едноличен търговец бъде осъден да заплати някои /част/ от дължимите
суми, както следва:
Сумата
43 096,36 швейцарски франка главница
за периода от 21.11.2016 год. до 22.10.2018 год.;
Сумата
444,17 лева нотариални такси за
периода от 18.09.2018 год. до 22.10.2018 год.
Претенции
за останалите акцесорни вземания /договорна лихва, наказателна лихва и
застраховки/не са формулирани, поради което именно претенцията за вземанията на
банката, произтичащи от договора, са определени от ищеца като частични.
Напракитка вземането за главница и вземането за нотариални такси се претендират
в пълен размер.
Ангажирани
са доказателства. Претендират се разноските, сторени по делото, както и
разноските в заповедното производство.
В постъпилия отговор на исковата молба ответният
едноличен търговец прави възражения срещу редовността на исковата молба, не
възразява срещу допустимостта на иска, като по същество го оспорва като
неоснователен.
Възразява, че договорът
е нищожен, тъй като са нищожни отделни негови клаузи, касаещи съществените му
елементи. Счита за недействителни уговорките, че връщането на кредита се дължи
в швейцарски франкове, като се възразява, че всъщност кредитът е усвоен в
български лева, в която валута следва да бъде и върнат; в противен случай,
счита, че би се получило неоснователно нарушаване на правната симетрия в отношенията
между страните – някоя от страните би се оказала ощетена за сметка на друга
поради промените във валутните курсове. В тази връзка оспорва като
неоснователна претенцията за връщане на сума в швейцарски франкове, като счита,
че евентуално искът следва да бъде уважен до размера, в който кредитът се е
оказал необслужван в български лева. Навеждат се доводи, че уговорките за
връщане на кредита в швейцарски франка са подписани от кредитополучателя при
условията на неинформирано съгласие за съществени елементи от договора –
валутата, в която кредитът подлежи на връщане. Навеждат се и възражения за
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/. Ответната страна счита, че недействителната клауза за връщане на дълга в
швейцарски франкове следва да се счита заменена с друга валидна клауза, като се
приеме, че договорът е такъв в лева и кредитът подлежи на връщане в лева.
Поради наличие на неяснота относно начина на определянето им, счита за
недействителни клаузите за начисляване на наказателни лихви и наказателни
неустойки – противоречащи на добрите нрави и сключени при липса на съгласие от
страна на ответника, прекомерни, далеч превишаващи обичайните размери на
санкционни плащания по договор за банков кредит.
В допълнителната искова молба ищецът възразява, че исковата молба е
неясна и нередовна. Допълнително акцентира върху твърденията си какъв е размера
на дълга по пера и коя част от него е предмет на исковата претенция.
Изразява се несъгласие с
довода, че у кредитополучателя е липсвало съгласие за усвояване и връщане на
кредита в швейцарски франка, като са изложени фактически твърдения в тази
връзка, свързани с процедурите по предоговаряне.
Счита също, че ЗЗП, на
който ответната страна се позовава, е неприложим в отношенията между страните,
тъй като кредитополучателят е търговец по смисъла на ТЗ, поради което не може
да се ползва със защитата по този закон. Позовава се на легалното определение
на „потребител“ по пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП, според който "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Като неоснователни се
възприемат възраженията, свързани с размера на санкционните лихви и неустойки.
Изцяло се оспорват като
неоснователни доводите, свързани с наличие на неравноправни клаузи, с
приложимост въобще на ЗЗП, на нарушаване на добрите нрави.
В
допълнителния отговор ответният
едноличен търговец оспорва като неоснователни възраженията на ищеца за
неприложимост на ЗЗП, като счита, че е физическо лице и в това си качество
упражнява търговска дейност като едноличен търговец.
Поддържа
възражения за нищожност на отделни клаузи от договора – за лихви, неустойки,
последици от неизпълнение, начина на формиране на задължението, размер на
погасителните вноски като начин на погасяване и последователност, като счита,
че те противоречат на закона, добрите нрави, подписани са от ответника при
условията на неинформирано съгласие, което като цяло прави договора сключен при
липса на съгласие.
По
отношение на клаузите относно наказателните лихви поддържа възражение, че
същите са прекомерни, надвишаващи обичайните размери на такива санкционни
плащания по договори за банков кредит.
По
предварителните въпроси:
Съдът
приема, че е сезиран с ясна искова молба. Описани са вземанията на банката,
произтичащи от договора за банков кредит – главно и акцесорни; ясно е посочено
кои от вземанията се претендират по делото; несъмнено е, че предмет на делото
не са вземанията за възнаградителна лихва, наказателна лихва за просрочие,
застраховка, банкови такси; ясно е твърдението за обявяване на предсрочна
изискуемост и обстоятелствата, поради които претенцията за главница се свързва
с конкретен период; несъмнено е, че се претендира пълния размер на предсрочно
изискуемата главница. Внесена е дължимата държавна такса. Поради това
възраженията на ответника във връзка с редовността на исковата молба се
възприемат от съда за неоснователни.
Исковите
претенции са с правно основание чл. 430 от ТЗ.
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 02.10.2008
год. е сключен договор за банков кредит,
продукт „Бизнес кредит“ между „Юробанк И Еф Джи България“ АД от една
страна, като кредитор и Едноличен търговец „Адри – Р.А.“, представлявано от Р.А.М.,
регистриран по ф.д. на ПОС от 1991 год., от друга страна, като
кредитополучател. След сключването на договора, през 2013 год. в Търговския регистър
е вписана промяна в наименованието на кредитора на „Юробанк Балгария“ АД – ищец
по делото. Съответно, през 2010 год. кредитополучателят е пререгистриран по
реда на ЗТР и е с посоченото в исковата молба ЕИК. Следователно, налице е пълна
идентичност между страните по договора и страните по настоящия спор.
По
силата на постигнатото в договора съгласие банката се е задължила да предостави
на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 швейцарски франка за
посрещане на извънредни нерегулярни нужди от оборотни средства, а
кредитополучателят се е задължил да го върне, заедно с дължимите лихви в срок
от 180 месеца /15 години/, считано от датата на откриването на заемната сметка
и при условията на договора. Кредитът се предоставя по посочената в договора
разплащателна сметка на кредитополучателя, чийто IBAN е изписан.
В
чл. 9а са предвидени т.нар. „специални условия по кредита“. Предвидено е, че
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франка съответно в български лева или евро, като за
услугата се задължава да заплати комисионна. С подписването на договора
кредитополучателят се е съгласил в случаите на превалутиране банката да
превалутира кредита в лева или евро по обявения курс „Купува“ на банката за
швейцарски франка за датата на превалутирането. Според дефинитивната норма
на чл. 9в „превалутирането“ представлява
промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което
следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на
кредита. В чл. 9а, ал. 2 се съдържа писмена декларация на кредитополучателя, че
е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 3 и чл. 9а-9в от договора и е съгласен с настъпването им.
Кредитът,
ведно с лихвите, се погасява съобразно погасителен план, неразделна част от
договора, който се подписва при окончателното усвояване на кредита. Първото
плащане за погасяване на предоставения кредит се извършва на 21-во число на
месеца, следващ месеца на откриване на заемната сметка. Погасяването на кредита
се извършва по банкова сметка с посочен номер, различна от тази, по която е
усвоен.
Чл.
4 отразява уговорката между страните досежно размера на лихвата – дължимата от
кредитополучателя годишна лихва включва действащия базов лихвен процент за
малки фирми за швейцарски франка, намален с 0,4 пункта. Отразено е, че към
датата на договора БЛПМФ за швейцарски франка е 8,5%. Според ал. 3 БЛПМФ не
подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните,
считано от първото 21-во число от датата на промяната му.
В
чл. 5 е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя
възнаградителна лихва по чл. 4 се увеличава автоматично с наказателна надбавка
/неустойка/ за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Предвидено е, че
кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“. След поетите от кредитополучателя
задължения, описани в раздел пети, са да поеме изцяло разноските за учредяване
и подновяване на обезпеченията.
Според
чл. 21 кредитополучателят се е задължил да издължава вноските по главницата,
лихвите, таксите, комисионните и други разноски по кредита, във валутата, посочена в чл. 1, а именно
швейцарски франка.
В
чл. 26 са предвидени случаите, в които в полза на банката възниква правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем – сред тях е случаят, в който
кредитополучателят не е изпълнил което и да е задължение, поето с договора, в
т.ч. не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва. Според чл. 27, б. в
при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е от поетите
договорни задължения, банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло
изискуем.
В
приложение № 1 към договора, подписано от страните на 01.12.2008 год., е
залегнала съвместната им констатация, че заемната сметка по договора е открита
на същата дата – 01.12.2008 год. Несъмнено е, че към този момент е било
учредено уговореното обезпечение – ипотека върху описания в чл. 7, ал. 1
недвижим имот. Доколкото откриването на заемната сметка е станало на 01.12.2008
год., първоначалният срок за погасяването на кредита е 180 месеца по-късно, или
до м. 12.2023 година. На същата дата - 01.12.2008 год., в съответствие с чл. 3,
ал. 1, е съставен и погасителен план, представен с исковата молба. В него е
посочено, че усвояването следва да се осъществи на 01.12.2008 год., началото на
издължаването му е 21.01.2009 год. /21-во число на месеца, следващ месеца на
усвояването/, а падежът на последната вноска е 01.12.2023 год. Според
погасителния план кредитът се усвоява и погасява в швейцарски франкове.
Месечната погасителна вноска, с изключение на първата и последната, е в размер на
510,11 СHF.
Погасителният план е подписан и от двете страни по сделката.
Първоначалните
условия по кредита са обект на неколкократна промяна посредством подписаните
седем анекса към договора, сключени в периода от 01.02.2012 год. до 20.04.2016
год.
Анекс
№ 1 от 01.02.2012 год. е сключен по повод на отправено от ЕТ „Адри“ искане от
21.01.2012 год. за предоговаряне на
кредит. С него е поискано във връзка с договора за кредит в размер на
50 000 СHF,
за период от три месеца вноската да се промени на 260 СHF.
Искането е удовлетворено, като чл. 3 от анекса е предвиден тримесечен гратисен
период на облекчено погасяване, съобразно нов погасителен план.
На
28.11.2012 год. кредитополучателят е отправил ново искане до банката за
предоговаряне, с предложение в продължение на 4 месеца вноската по кредита да
се промени на 350 СHF. По повод на
искането, на 13.12.2012 год. е сключен Анекс № 2, с който се постига съгласие,
че кредитополучателят ще ползва четиримесечен период на облекчено погасяване,
през който търговецът се задължава да заплаща ежемесечно погасителна вноска,
равняваща се на дължимото плащане по лихви за съответния месец /328,06 СHF
на месеците от „гратисния период“/, а останалите вноски се определят в нов
погасителен план, представен по делото. Видно от него, вноските след периода на
облекчено погасяване, считано от м. 04.2013 год. стават в размер на 526,89 СHF.
Анекс
№ 3 въвежда нов двумесечен период на облекчено погасяване.
С
Анекс № 4 / 10.06.2013 год. освен въвеждането нов шестмесечен срок за облекчено
погасяване, през който в първите два месеца се плащат единствено вноски по
лихви, а през останалите четири – вноски в размер на 450 СHF,
е продължен и крайният срок за издължаване на кредита с пет години - до
21.12.2028 год. Предвидено е ново обезпечение – поръчителство на А.Г., с който
е сключен договор за поръчителство от 10.06.2013 год. Отговорността на
поръчителя не е предмет на настоящия спор, тъй като исковете не са предявени
спрямо него.
С Анекс
№ 5 / 31.01.2014 год. е постигнато съгласие за срок от два месеца да се въведе
ново облекчено погасяване, в който е дължимо единствено плащане по лихви, а
останалите погасителни вноски, според погасителния план, са договорени в размер
на 437,52 СHF.
На
10.02.2015 год. кредитополучателят е отправил искане в свободен текст за
предоговаряне на условията по кредита. Признато е, че от 2008 год. обслужва два
кредита в СHF. Ответникът
е уведомил кредитната институция за проблемите, които среща в обслужването на
кредита, като е поискал възможност да продължи редовното обслужване на същия,
при тримесечен гратисен период, в който да заплаща само лихва, като са посочени
финансовите възможности след гратисния период - за внасяне по 1 400 лв.
месечно.
По
повод на това искане е сключен Анекс № 6/12.03.2015 год., с който отново се
въвежда режим на облекчено погасяване от три месеца, при условие, че се погасят
вече просрочените задължения. Променена е клаузата за лихва, която се формира
от БЛПМФ за СHF,
обявен от банката, намален с 1,5 пункта /при първоначално договорено намаляване
с 0,4 пункта/. Предвидено е обаче, че при просрочие с повече от 30 дни на която
и да е погасителна вноска, лихвената надбавка да се увеличи, като
кредитополучателят дължи лихва в размер на 9,1 процента, равна на действащия
БЛПМФ, намален с 0,4 пункта. В чл. 2.1. е посочено, че кредитополучателят се е
съгласил да погаси всички просрочени задължения по кредита, като ако не стори
това е дал безусловното си съгласие банката служебно да преоформи сумата на
съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница по кредита.
Последното
изменение в договора е постигнато с Анекс № 7 / 20.04.2016 год., с който е
договорен нов шестмесечен период на облекчено погасяване, съобразно погасителен
план, в който ще се дължат само вноски по лихва, а останалите погасителни
вноски са в размер на по 489,15 СHF. Постигнато е и съгласие
договорната лихва да бъде намалена с 2,5 пункта под БЛПМФ, но лихвата при
просрочие повече от 30 дни остава 9,1% /БЛПМФ, намален с 0,4 пункта/. В чл. 2
от Анекса отново е посочено, че при непогасяване на просрочените задължения,
банката ще преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към
редовната главница.
На
26.02.2018 год. кредиторът е отправил до ЕТ „Адри“ нотариална покана, с която го
уведомява, че е прекратил плащанията, произтичащи от двата договора за кредит,
в т.ч. и процесния; че размерът на просрочената сума по процесния кредит е 9 257,48
СHF.
Отправена е покана за доброволно погасяване на задълженията в едноседмичен срок,
с позоваване на чл. 27, вр. чл. 26 от договора за трансформация на кредита в
предсрочно изискуем. Поканата е връчена лично на Р.М., като собственик и
представляващ едноличния търговец, на 22.03.2018 год., което е удостоверено от
нотариус Кашилска, като е представена и разписката за връчване.
След
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, на 18.09.2018 год. банката е
направила разноски за подновяването на учредената в нейна полза ипотека. Тези
разноски са били необходими, с оглед нормата на чл. 172 ЗЗД, предвиждаща, че
действието на вписването на ипотеката трае 10 години от деня, в който е
извършено; то може да бъде продължено, ако вписването са поднови преди 10
годишния срок да е изтекъл. Разноските според писмените доказателства, са в
размер на 444,17 лв., в какъвто размер е и исковата претенция по това перо.
По
делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, на която са поставени въпроси и от двете страни. Заключението
по нея е прието без оспорвания и съдът го възприема като обективно и
безпристрастно. В него са отразени констатациите на вещото лице на база
приетите писмени доказателства за съдържанието на договора и неговото изменение
със сключените седем анекса. Вещото лице е констатирало, че на 01.12.2008 год.
е заверена посочената в чл. 2, ал. 2 от договора банкова сметка на кредитополучателя
със сумата 50 000 CHF, с което кредитът е
изцяло усвоен /в договорената валута/.
Проследени
в таблици са начисленията за главница и лихви към всяка падежна дата през
времето от сключването на договора до подписването на всеки от анексите и
съответно размера на извършените от кредитополучателя плащания. Обосновани чрез
приложените изчисления са изводите дали е налице разминаване между дълга по
пера и размера на плащанията, респ. налице ли са неизплатени суми, към кой
момент е допуснато просрочието и какъв е размерът на наказателната лихва за
просрочие и каква част от тази наказателна лихва е платена. След констатацията,
че към датата на подписването на Анекс № 6 от 12.03.2015 год. е допуснато
просрочие на договорна лихва в размер на 623,30 СHF и
на главница в размер на 248,64 СHF, както и на наказателни
лихва в размер на 5,87 СHF, е отразено че на
24.03.2015 год. към редовната главница от 41 107,32 СHF е
капитализирана сумата 891,74 СHF, съставляваща сбор от
неплатените просрочена главница, договорна лихва, наказателна лихва и
просрочени такси в размер на 10,93 СHF. Така, 12.03.2015 год.
новият редовен дълг, който се олихвява, е в размер на 41 999,06 СHF.
Към
датата на последния анекс № 7 е констатирано наличието на просрочена главница в
размер на 556,89 СHF; 1555,05 СHF просрочени договорни
лихви и 34,73 СHF неплатени наказателни лихви. Всички просрочия, както и
начислените такси и застраховки са капитализирани към главницата, която вече е
в размер на 43 096,36 СHF. Последното констатирано
плащане датира от 02.09.2016 год., когато са внесени в брой 546 лв., отнесени
към вече просрочени вноски за лихви. Потвърждава се заявеното от ищеца, че
вноските за главница са непогасени, считано от 21.11.2016 год., а вноските за
лихва – считано от 21.06.2016 год.
В
обобщение, след съответните изчисления, вещото лице е посочило, че към
23.10.2018 год., когато исковата молба е изпратена по пощата в съда, общодължимата главница е в размер на 43
096,36 СHF;
дължимата договорна лихва е в размер на 9 795,25 СHF;
дължимите такси са в размер на 22,30 СHF /съставляваща разликата
между начислените такси от 154,89 СHF и платените 132,59 СHF/;
имуществени застраховки в размер на 91,41 СHF и
нотариални такси в размер на 444,17 лв.
От
заключението е видно, че към м. 02.2018 год., когато банката е предприела
действия по трансформацията на кредита в предсрочно изискуем чрез отправяне на
едностранно изявление в тази насока до кредитополучателя, от страна на
кредитополучателя е допуснато просрочие на множество вноски по главници и лихви
/последно плащане от м. 09.2016 год./. Следователно, банката е разполагала с
материалното право с едностранно изявление да отнеме преимуществото на срока и
да трансформира цялото задължение в предсрочно изискуемо - според клаузите на
договора достатъчна предпоставка за подобно изявление е всяко едно просрочие,
независимо от неговата продължителност или размер на просрочена вноска.
Същественият
по делото е въпрос е свързан с повдигнатото от ответника правоизключващо
възражение, свързано с валутата на кредита, а оттам за нищожност на целия
договор, респ. на отделни негови клаузи. Според тезата на ответника недействителни са уговорките, че връщането на кредита се дължи в швейцарски франкове, тъй като кредитът е усвоен в български лева, в която валута следва да бъде и
върнат; в противен случай, счита, че би се получило неоснователно нарушаване на
правната симетрия в отношенията между страните – някоя от страните би се
оказала ощетена за сметка на друга поради промените във валутните курсове.
Договорът за кредит има за предмет средства в
конкретно посочена валута – швейцарски франкове. Той е усвоен в швейцарски
франка, което се установява от експертизата – заемната сметка е заверена на
01.12.2008 год. с 50 000 швейцарски франка.
Нормата на чл. 2, ал. 3 от договора е бланкетна,
тя е част от предварително подготвен бланков текст на типов договор, която добива
значение след попълването на необходимите данни в нея, отразени на мястото на
многоточията. Тази норма предоставя принципна възможност на банката при
усвояването на кредита да го превалутира, но тази възможност не е приложена в
конкретните правоотношения. В посочената норма номерът на банковата сметка, по
която да се преведе превалутирания кредит, не е попълнена; не е налице
допълнително съгласие дали превалутирането да бъде в лева или евро, а това са
две самостоятелни опции в нормата. В зависимост от валутата, сметката, по която
би се превел кредитът, би била различна. По този начин липсва необходимото
съгласие между страните усвояването на кредита да бъде сторено в друга,
различна от договорената валута. Именно поради това ал. 3 на чл. 2 е
неприложима, тъй като няма необходимото съдържание, за да обвърже страните.
Остава приложима нормата на ал. 2 на чл. 2, поради което и кредитът е
предоставен, респ. усвоен във посочената в договора валута – швейцарски франка.
Поради това липсва соченото в отговора основание кредитът да бъде издължаван в
български лева. Той подлежи на издължаване във валутата, в която е отпуснат,
съобразно съставените от страните погасителни планове, в които ясно и
недвусмислено е посочена валутата и в съответствие с изричната разпоредба на
чл. 21, ал. 1, вр. чл. 1 от договора, според която кредитополучателят издължава
вноските по главницата, лихвите, таксите, комисионните и други разноски по
кредита във валутата по чл. 1 – швейцарски франка.
Липсва основание да се приеме, че сключването на
договора с предмет сума в чужда валута е сключен в хипотеза на неинформирано
съгласие, приравняващо се на липса на съгласие. В договора е налице специален
раздел четвърти, изписан и в удебелен шрифт, касаещ специалните валутни условия
на кредита. Изрично е посочено, че кредитополучателят е изцяло запознат с
икономическия смисъл и правните последици на нормите, касаещи валутата и е
съгласен с настъпването им. Поради това не може да се възприеме тезата за
наличие на неинформирано съгласие.
Съдът има предвид и нормата на чл. 9а, ал. 1 от
договора, според която кредитополучателят има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франка съответно в български
лева или евро. Това означава, че във всеки един момент от изпълнението на
договора, когато курсът на швейцарският франк се е оказал неизгоден, кредитополучателят е имал възможност да иска
превалутиране. Но подобно искане нито се твърди да е отправяно, нито се
установи да е постъпвало в банката. Анекс за изменение на валутата, в която ще
се обслужва кредитното задължение, не е подписван.
Поради това следва да се приеме, че
кредитополучателят информирано е приел и търпял /с пасивното си поведение и
неотправяне на искане за превалутиране/ икономическите последици от обслужването
на кредита в швейцарски франкове.
Във връзка с позоваването на норми от Закона за
защита на потребителите и доводите, че клаузите от договора са неравноправни,
съдът взе предвид обстоятелството, че този закон не предоставя закрила и е
неприложим в отношенията с търговци, какъвто е ответникът – ЕТ „Адри-90-Р.А.“.
Според чл. 1 ЗЗП този закон урежда защитата на
потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на
потребителите в тази област. Дефиницията на понятието потребител по смисъла на
ЗЗП е дадена в пар. 13, т. 1 от закона. "Потребител"
е всяко ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.
В случая страна по договора за кредит не е физическото
лице Р.А.М. като субект на гражданското право, а Едноличен търговец „Адри“,
като субект на търговското право. Според чл. 430, ал. 1 от ТЗ, част от
необходимото съдържание на договора за кредит е неговата цел. Видно от
посочената в договора цел, предоставеният кредит не е за лични нужди на
физическото лице, а за оборотни средства за посрещане на извънредни и
нерегурярни нужди при търговската му дейност. От данните по делото е ясно, в
т.ч. от молбата на кредитополучателя на л. 147, че търговската дейност, която е
финансирана с кредита, е свързана с управлението и развитието на търговия на дребно
в магазин за хранителни стоки, който е и обект на ипотеката, обезпечаваща
вземанията на банката. Следователно, липсва каквото и да е съмнение, че в
правоотношението с кредитора, кредитополучателят не участва извън рамките на
своята търговска дейност. Средствата по кредита са били предназначени за
извършване на търговска дейност и свързаните с нея нужди от оборотни средства.
Поради това, категоричен е изводът, че ЕТ „Адри – Р.А.“ няма качеството на
потребител по см. на пар. 13, т. 1 ЗЗП. Поради това и защитата на този закон
срещу неравноправни клаузи е неприложима.
Обстоятелството, че ползването на кредита в чуждестранна
валута се е оказало неизгодно за кредитополучателя - търговец, е на негов риск.
Според нормата на чл. 297 ТЗ валидността на търговска сделка, сключена между
търговци не може да се оспорва, в случай че е сключена при явно неизгодни
условия.
Предвид изложеното, съдът приема, че както
целият договор за кредит, така и отделните негови клаузи, свързани с валутата,
в която е отпуснат и в която подлежи на връщане, са валидни. Те имат силата на
закон за страните, които са сключили договора – чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Кредитът е
отпуснат в чуждестранна валута – швейцарски франка и подлежи на издължаване в
същата валута. Ето защо, вариантът на заключението, изготвен в отговор на
въпросите на ответника, съдържащ изчисления на
дълга в лева, е неприложим при разрешаването на спора и не подлежи на
коментар.
Въпреки липсата на изрични възражения в тази
насока, съдът намира за необходимо за пълнота да посочи следното. В рамките на
развитието на кредитното правоотношение, двукратно, след подписването на Анекс
№ 6 и на Анекс № 7, се е стигнало до капитализиране на просрочени лихви
/договорни и наказателни/ и на просрочени такси. Така се е стигнало до анатоцизъм.
Той е недопустим в отношенията с физически лица, но в отношенията между
търговци е допустим, ако е изрично уговорен – чл. 294, ал. 2 ТЗ. В случая и
двете страни в правоотношението са търговци. Капитализацията е изрично
уговорена в анексите – чл. 2.1. от Анекс № 6 и чл. 2 от Анекс № 7. Следователно
същата е допустимо извършена и с основание е зачетена от вещото лице при
изчисляването на размера на дълга.
Въз основа на заключението на вещото лице се
установи, че размерът на дължимата главница по договора за кредит е 43 096,36 СHF,
в какъвто размер е и заявения иск. Вземането за главница е надлежно обявено за
предсрочно изискуемо преди образуването на делото – към момента на обявяването
на предсрочната изискуемост е било допуснато значително просрочие, на вноски
чийто падеж е настъпил поще през 2016 год. Изявлението на банката за
трансформация на кредита в предсрочно изискуем е надлежно връчено на длъжника,
в съответствие с разрешенията, съдържащи се в ТР № 4 / 18.06.2014 год. на ОСГТК
на ВКС.
Поради
това съдът намира осъдителният иск за присъждането на главница в размер на
43096,36 СHF за доказан по основание и размер и като такъв следва да
се уважи изцяло. Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпването на исковата молба в съда на исковата молба до
окончателното плащане, като законна последица от уважаването на иска.
Доказана
по основание и размер е и претенцията за платените от банката нотариални такси
за подновяването на учредената ипотека.
Разноските са реално направени, което е доказано с писмени доказателства
– преводни нареждания и въз основа на констатациите, залегнали в счетоводната
експертиза. Същите са били необходими с оглед изтичането на 10-годишен срок от
учредяването на ипотеката през 2008 год. Разноските за подновяването на
ипотеката, според изричната разпоредба на чл. 11, са за сметка на
кредитополучателя. Поради това и искът
за присъждане на сумата 444,17 лева се явява доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен.
По
въпроса за разноските:
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство
разноски. Разноските се констатираха в размер на 3 005,70 лв. внесена държавна
такса, 300 лв. депозит за вещо лице и 3 067,11 лв. договорено и изплатено с
преводно нареждане от 23.10.2018 год. адвокатско възнаграждение по договора за
правна помощ. Така, в полза на ищеца ще се присъдят разноски в общ размер на 6 372,81
лева.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд -
Пловдив
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А Едноличен търговец „АДРИ-90 - Р.А.“, ЕИК
*********, представляван от Р.А.М., със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив 4023, район Тракия, ж.к. „Тракия“ бл. 283, вх. А, ет. 6, ап. 16 да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1766, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я.,
следните суми, дължими по силата на договор за банков кредит, продукт „Бизнес
кредит“ № BL23887
/ 02.10.2008 год., обявен за предсрочно изискуем:
Сумата 43 096,36 швейцарски франка главница за периода от 21.11.2016 год.
до 22.10.2018 год. и
Сумата 444,17 лева нотариални такси за периода от
18.09.2018 год. до 22.10.2018 год.,
Ведно
със законната лихва върху присъдените
суми, начиная датата на постъпването на
исковата молба в съда – 25.10.2018 год. до окончателното плащане,
Както
и сумата 6 372,81 лева сторени от ищеца разноски по делото за
заплащане на държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.
Решението е неокончателно и подлежи на
въззивно обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………………………..