Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  10

гр. Силистра, 21.02.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Силистренският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав: административен съдия Павлина Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 178 по описа за 2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 197 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на М.Д., регистрирана като земеделски производител, от с.Алеково, област Силистра чрез адв. Г. против Решение № 220 от 14.10.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Варна. С посоченото Решение е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С220019-022-0066143 от 28.09.2022 г., на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Силистра, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в ТБ „ИНВЕСТБАНК" АД до размер на публично задължение от 14 135,32 лева.

В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните разпоредби и неправилно тълкуване на закона. Сочи се, че откритата от земеделския производител банкова сметка ***, за изплащани суми от ДФЗ по съответни мерки, които суми са несеквестируеми. Моли се за отмяна на решението на Директора на ТД на НАП Варна и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В проведено открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Ответната страна, чрез юрисконсулт О., чрез писмено становище, оспорва жалбата. Излага общи доводи в подкрепа на твърдението, че процесните субсидии са секвестеруеми. Претендира юриск. възнаграждение.

Силистренският административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за съдебно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:

От фактическа и правна страна се установява следното:

По делото не е налице спор, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител и по откритата банкова сметка *** „Инвестбанк“ АД, заявена в производството по закона за подпомагане на земеделските производители, на 28.09.2022 г. е постъпила субсидия в размер на 4 350 лева. Като основание за превода е посочено „подкрепа ликвидност 2022 г.“

Срещу жалбоподателката е образувано изп. д. № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Силистра и към 28.09.2022 г. публичните задължения са възлизали на 14 135,32 лева, в това число: главница – 11 309,96 лева и лихва – 2 825,36 лева.

С процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С220019-022-0066143 от 28.09.2022 г. публичен изпълнител при същата администрация като е счел, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по него, е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка *** „Инвестбанк“ АД за цялото задължение. До банката е изпратено запорно съобщение, получено на 28.09.2022 г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.19/. Получен е отговор от страна на банката, от който е видно, че запорът е наложен, наличността на сметката не е достатъчна за покриване на цялата посочена в запорното съобщение сума. На 29.09.2022 г. по сметката е постъпило плащане от ДФЗ по СЕПП 2022 г.в размер на 4 350 лева.

Процесното ПНОМ е връчено на 29.09.2022 г. по електронен път на жалбоподателката, която е възразила с основен мотив,   че субсидията е целева и представлява несеквестируема сума по смисъла на чл. 444, т. 8 от ГПК във връзка с чл. 100 от ЗДБРБ за 2022 г.

Така депозираното възражение е преценено като неоснователно, оставено е без уважение, а процесното Постановление е потвърдено с Решение № 220 от 14.10.2022 г. Развити са подробни съображения в насока, че процесната сума, дори и да е целева, в момента, в който постъпи по съответна банкова сметка, *** на общо основание е секвестируема. В тази връзка субсидиите, изплащани на земеделските производители, като форма на доход подлежат на данъчно облагане и могат да служат за обезпечаване, т. е. представляват секвестируемо имущество. Препраща се към чл. 100 от ЗДБРБ за 2022 г. и чл. 213 от ДОПК.

Срещу това решение е подадена жалба от М.А.Д., по която е образувано настоящото адм. д. № 178 / 2022 г. по описа на Административен съд - Силистра.

По делото е приложена административната преписка.

Въз основа на така изложените факти съдът прави следните правни изводи:

Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност - директор на ТД на НАП, град Варна. Решението е издадено в писмена форма, след обсъждане на наведените в жалбата доводи.

Обжалваното пред ответника ПНОМ също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на НАП - град Варна, офис Силистра, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити.

В постановлението не са изложени фактически основания, въз основа на които публичният изпълнител е предприел процесните действия и е издал процесното Постановление. Налагането на обезпечителни мерки следва да е направено въз основа на установени като налични ликвидни и изискуеми публични задължения. Преценката за затруднено събиране на горепосочените задължения, установени по размер, следва да се базира и на липсата на активно поведение от страна на самия жалбоподател по тяхното погасяване, както и липсата на доходи и имущество за покриването на задълженията му към фиска. Такива мотиви не се съдържат изрично нито в процесното ПНОМ, нито в преписката към него, поради което същото се явява фактически необосновано. Няма данни дали и как е било изследвано неговото имуществено състояние, има ли налично и секвестируемо имущество и/или такива доходи, което съставлява съществено нарушение и на процедурата по установяване на необходимостта от налагане на ПОМ.

Обезпечителната мярка трябва да съответства на вземането на държавата и при определянето й следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява.

Обжалваното ПНОМ и потвърждаващото го Решение са и материално незаконосъобразни.

Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Член 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично чл. 442 ГПК и чл. 133 от ЗЗД прогласяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, но това са общите правила, от които специален закон може да направи изключение. Така в Закона за държавния бюджет /ЗДБ/ за 2022 г., в чл. 100 е посочено, че: "Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, съгл. ал. 2. Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица".

В §. 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП е посочено, че "земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция, от което следва, че те не представляват финансови предприятия. Следователно, цитираните по-горе норми на Закона за държавния бюджет за 2022 г. намират приложение по отношение на държавните субсидии, които се отпускат на земеделските производители и тези средства не могат да се използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични такива. Целта на финансирането е именно подпомагане на земеделските производители, като преведените в тази връзка и на това основание суми от ДФЗ съставляват целево финансиране, чиято функция не може да се променя по волята на публичния изпълнител.

Що се отнася до средствата, отпускани от фондовете на ЕС, те също са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, като на основание чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране, се извършва от Държавен фонд "Земеделие". Съобразно Регламент (ЕС) № 1360/2013 г., бенефициери на тези плащания - в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика, а не покриване на други задължения на бенефициерите, вкл. публични такива. В крайна сметка тези средства на ЕС не са отделени за финансиране на бюджета на държавите-членки и не могат да се ползват с такава цел. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Всяка мярка от общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на бенефициерите се публикуват, с оглед засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства. От изложеното следва, че се касае за публично целево финансиране и единственият овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициерът – земеделски производител. Следователно, тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица.

Предвид горното съдът намира, че запорът на сметката на жалбоподателката относно постъпващите по нея плащания от ДФ "Земеделие" е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. От представените доказателства се установява, че по процесната сметка, към 29.09.2022 г.са постъпили плащания само от ДФ "Земеделие" по вече посочената схема. Подпомагането на земеделските производители чрез различни видове помощи, субсидии и др. мерки за подпомагане е уредено в Закона за подпомагане на земеделските производители и се извършва от ДФ „Земеделие“, изпълняващ функциите на Разплащателна агенция /чл. 1-3 от ЗПЗП/. Средствата за подпомагане се предоставят от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС. Затова публичният изпълнител неправилно е наложил запора върху сметката на този длъжник и за тези средства и неправилно издаденото от него Постановление е било потвърдено с процесното Решение на ответната страна в тази част.

В оспорваното в настоящото производство ПНОМ не е посочен размерът на несеквестируемата сума от постъпилите средства от субсидии от Държавен фонд "Земеделие" по директни плащания на земеделския производител, поради което основателно жалбоподателката твърди, че нейните права са засегнати, като е запорирано несеквестируемо имущество. Не може да се приеме идеята, че веднъж преведена, субсидията спира вече да е целева и се превръща просто в парични средства, по отношение на които могат да се провеждат обезпечителни и принудителни мерки. Самата субсидия е и остава в случая парична сума, но с целеви характер. По същия начин и издръжката или пенсията или обезщетението до несеквестируемия размер се изплаща в пари, но и те имат такъв характер, поради което не подлежат на обезпечителни мерки.

Посочените по-горе правни норми, въвеждат допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Посочените средства са целеви и са предназначени за подпомагане на земеделските производители съгласно чл. 4, ал. 3 и чл. 20 от КРБ и след като тези средства се предоставят в публичен интерес, то същите не могат да бъдат обект на индивидуално принудително изпълнение.

В обобщение, съдът намира, че оспорването е основателно, решението следва да се отмени, а преписката да се изпрати на съответната администрация за предприемане на съответни действия, свързани с отмяната.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателката за заплащане сторените по делото съдебно-деловодни разноски, съдът го намира за основателно до размера от 600 лева, удостоверени като платен в брой в приложения договор за правна помощ.

С оглед на така изложеното Административен съд Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 220 от 14.10.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С 220019-022-0066143 от 28.09.2022 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Варна, офис Силистра спрямо М.А.Д., ЕГН:**********,***, регистрирана като земеделски производител, от с.Алеково, област Силистра.

ИЗПРАЩА преписката по компетентност на публичния изпълнител при ТД на НАП– Варна, офис Силистра за предприемане на съответните действия, съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона във връзка с отменените действия по принудителното изпълнение, на основание чл. 267, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 3 от ДОПК.

ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да заплати на М.А.Д., ЕГН:**********,***, регистрирана като земеделски производител, от с.Алеково, област Силистра, сумата от 600 /шестстотин/ лева, разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 и чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

 

 

 

СЪДИЯ: