№ 3236
гр. Варна, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
************ по описа за ** година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „АПСББ“ ЕООД
срещу А. П. А. за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№140/13.01.**г., издадена по ч.гр.д. №17749/**г. по описа на ВРС, 25с. в
полза на ищеца вземания: сумата от 1000 лв. - главница, сумата от 179.54 лв. -
договорна лихва за периода от 20.04.2016 г. до 20.12.2016 г., сумата от 519.23
лв. - лихва за забава за периода от 20.04.2016 г. до 23.02.** г., по Договор за
потребителски кредит №** сключен на 17.03.2016 г. между „К.” АД, ЕИК:***
и длъжника, вземанията по които са цедирани от „К.” АД в полза на "АПСББ"
ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.**
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 03.11.** г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „К.“ АД е сключен
Договор за потребителски кредит № ** на 17.03.2016 г. по електронен път по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне
на предложението до сключване на договора страните използвали средства за
комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на
По силата на процесния договор ответникът получил сумата от 1000 лв. като
1
се съгласил да върне заемната сума на 9 броя вноски по 131.06 лева в срок до
20.12.2016 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение №
1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 50%. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за
предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора
за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на
погасителна вноска А. П. А. ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането,
направени от „АПСББ“ ЕООД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 oт ОУ
страните са постигнали съгласие А. П. А. да заплаща всички разноски,
свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено
правомощие на „К.“ АД да уведомява ответника за забавата му чрез водене,
включително чрез трети лица, на всякаква кореспонденция с
кредитополучателя, да провежда с кредитополучателя телефонни разговори,
да му изпраща телефонни съобщения, писма и стикери. С Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.** г. „К.“ АД като
цедент прехвърлило своите вземания към АПСББ по процесния договор за
потребителски кредит. Ответникът бил уведомен за цесията на посочената от
него в договора електронна поща с имейл от 05.04.** г.
В условията на евентуалност се претендира уведомяване на ответника
за цесията с връчване на исковата молба. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението
все още не било погасено. Претендираната сума за лихва за забава
представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва,
определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени
парични задължения. Същата се дължала от ответника по силата на чл. 2,
раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на
погасителна вноска се е дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения особен
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено
становище за неоснователност на иска. Сочи се, че в представения от ищеца
договор за кредит има положени подписи, но няма саморъчно изписани имена
на ответника. Не било представено Заявление за кандидатстване за кредит,
попълнено в официалният сайт на Дружеството кредитодател. В този смисъл
оставало недоказано дали ответникът е запознат и съответно се е подписвал,
поради което, като правна последица била налице недоказаност на
предявената претенция. Излага се, че при двете хипотези на т. 3.1. и т. 3.2. от
Общите условия кредитът по Договор № ** бил предсрочно изискуем и
2
крайният падеж посочен в таблица на Погасителен план в Приложение № 1
към Договор за Потребителски кредит № ** от 17.03.2016г бил в позиция 6 -
20 Септември 2016г. и вземанията по кредита били погасени с изтичане на
общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Възразява се по искането на
ищеца за присъждане на законна лихва за забава в размер на 519.23 лв. за
периода 20.04.2016г. 23.02.**г. като се сочи, че вземането е погасено с
изтичане на три годишна давност. Възразява се, че уведомяването на
длъжника - ответник на посоченият имейл адрес за сключения договор за
цесия между „К." АД и „АПСББ" ЕООД е извършено надлежно. От всички
представени документи по делото не ставало ясно ответника да е уведомен за
предприетите действия срещу него.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Съгласно Договор за потребителски кредит от 17.03.2016г. „К.“АД
и Приложение №1 към нео е отпуснало на А. П. А. кредит в размер на 1000
лева, като последният се задължил да го върне на 9 погасителни месечни
вноски всяка в размер на 131.06 лева, при лихвен процент на кредита 41.24 %
и ГПР 50%. Съгласно представения погасителен план първата падежна дата
по кредита е 20.04.2016г., а последната 20.12.2016г.
Представени са ОУ към договора за кредит.
Представена е разписка за извършен превод чрез Изи пей на парична сума в
размер на 1000 лева на 17.03.2016г. с наредител К. и получател А. П. А..
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.**г. „К.“ЕАД е
прехвърлило на „АПСББ“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от
просрочени и неизплатени договори за кредит, съгласно списък.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.
Дефиницията за договор за потребителски кредит е уредена от разпоредбата
на чл. 9,ал.1 ЗПК, съобразно която договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
По делото безспорно се установява, че ответникът има качеството на
3
потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, а праводателят на ищеца,
предоставил кредита е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Не се спори и от представените по делото доказателства се установява,
че на 17.03.2016г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит с
„К.“ЕАД. Съдът след преценка на клаузите на процесния договор за
съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита
интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП,
намира, че е налице е валидно възникнала между страните облигационна
връзка по договор за кредит, по който кредиторът е изправна страна, поради
което и за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна
сума на съответните падежни дати, като видно от представения погасителен
план, настъпила е и изискуемостта на вземането.
Ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост като
изцяло във волята на кредитора стои възможността да обяви кредита за такъв.
Предсрочната изискуемост на нестъпва автоматично със сбъдване на
предвидените условия и при липсата на позоваване на такава не е налице
основание да се приеме, че крайният падеж на задълженията по кредита е
настъпил по-рано от крайната дата, посочена в погасителния план.
Възражението за погасяване по давност на задълженията е частично
основателно.
Налице е противоречива съдебна практика по въпросите за началния момент,
от който следва да тече погасителната давност за вземания по договори за
кредит като едната застъпва становището, че това е крайния срок за
издължаване – последна падежна дата, а другото схващане е, че началният
момент, от който започва да тече погасителната давност е падежа на всяка
вноска. Настоящия състав споделя второто становище. С оглед на последното
предвид погасяване на задължението за заплащане на главница с общата
петгодишна погасителна давност съгласно чл.110 ЗЗД и датата на
предявяване на претенцията 03.11.**г. следва изводът, че задължението за
заплащане на главница за вноските по погасителен план с №№1 до 7 вкл. в
размер на 750.84 лева е погасено. Последните две задължения по вноска 8 и 9
в общ размер на 249.16 лева са дължими.
По отношение на възнаградителните лихви съобразно съответните им
падежи се прилага кратката тригодишна погасителна давност/ в този смисъл
Решение №147/10.03.**г. по т.д. №2356/2019г. ,ВКС II т.о./ Така съобразно
4
датата на подаване на заявлението в съда 03.11.**г. погасени по давност са
всички вземанията на ищеца за възнаградителна лихва.
Акцесорната претенция за заплащане на законна лихва за забава е
основателна за непогасените по давност задължения респ. за сумата за
главница в размер на 122.50 лева, дължима за месец ноември 2016г. за
периода 21.11.2016г. до 23.02.**г. възлиза в размер на 52.95 лева, като
погасено по давност е дължимото за периода 21.11.2016г. до 02.11.2019г.,
поради което за обезщетение за забава се дължи сумата от 16.30 лева за
периода 03.11.2019г. до 23.02.**г. Върху главницата в размер на 126.66 лева
се дължи законна лихва също за периода 03.11.2019г. до 21.12.2019г. в размер
на 16.78 лева, като за периода 21.12.2016г. до 02.11.2019г. вземането е
погасено по давност.
Съобразно всичко изложено искът е основателен за сумата от 249.16 лева за
главница и 33.08 лева обезщетение за забава за периода 03.11.2019г. до
23.02.**г. и следва да се отхвърли в останалата част.
По отношение на възражението, че цесията не е съобщена на ответника, съдът
намира същото за неоснователно на следните съображения : Съобразно
разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на
вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума
на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии,
обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора
заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към ответника по
сключения договор за потребителски кредит. За сключването на договора за
цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и
цесионер. С постигането на съгласието на страните по договора цесията
произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена
на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване по
чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това
задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността
да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането.
Тези съображения налагат извода за неоснователност на направените от
ответника възражения за ненадлежно съобщаване на цесията.
5
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото съобразно уважената част от
иска, на основание чл.78,ал.1 ГПК както следва : сумата от 19.27 лева
заплатена държавна такса, 78.07 лева за депозит за особен представител,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 16.61 лева и 13.95 лева –
разноски в заповедното производство.
С оглед горното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТНОВЕНО по отношение на „АПСББ“ ЕООД, ЕИК:
** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“**“ 81В, ап.3, че А. П.
А., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.** бл.6, вх.Б, ап.40 дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №140/13.01.**г.,
издадена по ч.гр.д. №17749/**г. по описа на ВРС, 25с. в полза на ищеца
вземания: сумата от 249.16 /двеста четиридесет и девет лева и шестнадесет
ст./лева - главница, сумата от 33.08 /тридесет и три лева и осем ст./лева . -
лихва за забава за периода от 03.11.2019 г. до 23.02.** г., по Договор за
потребителски кредит №** сключен на 17.03.2016 г. между „К.” АД, ЕИК:***
и длъжника, вземанията по които са цедирани от „К.” АД в полза на "АПСББ"
ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.**
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 03.11.** г. до изплащане на вземането, на основание
чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на
главница за разликата до 1000 лева; за сумата от 179.54 лв. - договорна лихва
за периода от 20.04.2016 г. до 20.12.2016 г.; за лихва за забава за разликата до
519.23 лева и периода 20.04.2016г. до 02.11.2019г.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.** бл.6,
вх.Б, ап.40 да заплати на „АПСББ“ ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“**“ 81В, ап.3 сумата от 113.95/ сто и
тринадесет лева и деветдесет и пет ст./лева, представляваща
реализирани разноски в производството по делото и сумата от
13.95/тринадесет лева и деветдесет и пет ст./ лева – разноски в
заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7