№ 4035
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110147732 по описа за 2023 година
Ищецът твърди, че на 26.10.2021 г. в гр. София, водачът С. И. П., управлявал по ул.
„Проф. Цветан Лазаров“ л.а. „Мерцедес ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР, като в района на ж.к.
„Дружба-2“, преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в
десния край на което, е имало и струпани парчета асфалт, вследствие на което на МПС били
нанесени материални щети – разкъсана задна лява гума, увредена задна дясна гума, спукана
облицовка предна броня в дясната част, увредени лайсни на предна броня дясна и на предна
броня лява. Посочва, че към датата на събитието „Мерцедес ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР
бил застрахован по застраховка „Каско Стандарт“ в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
АД, със застрахователна полица № 4704215203002213, със срок на валидност от 17.07.2021 г.
до 16.07.2022 г. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис,
експертиза и оценка, било определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в
размер на 1935,94 лв., която сума била изплатена с две платежни от нареждания – от
14.12.2021 г. и от 22.12.2021 г., като 539,10 лв. били изплатени на собственика на увредения
автомобил, а 1396,84 лв. на автосервиза, извършил ремонта. Поддържа, че на основание чл.
410, ал. 1 КЗ ищецът придобил право на регрес срещу Столична община за сумата от
1935,94 лв. - изплатено застрахователно обезщетение, като до ответника била изпратена
регресна покана, получена на 20.06.2023 г., но плащане не последвало. Ето защо моли съда
да уважи предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Павел Тодоров, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер, като поддържа, че
не ставало ясно по категоричен начин, че причина за процесното ПТП била несигнализирана
и необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че водачът на процесното МПС
допринесъл за настъпване на пътнотранспортното произшествие, като не съобразил
поведението си с конкретната пътна обстановка. Твърди, че при определяне на
обезщетението не е бил отчетен коефициентът на износване на гумите. Въвежда възражения
относно действителността на застрахователния договор. Поддържа, че ответникът не е
бездействал, а изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на пътя в съответствие с
нормативната уредба. Посочва също, че процесният участък попадал в обхвата на договор,
1
сключен между Столична община и „Хидрострой“ АД, поради което на основание чл. 219,
ал. 1 ГПК моли съда да привлече същото като трето лице-помагач. Заявява, че предявява
обратен иск срещу третото лице, в случай на осъждане на ответника по първоначалния иск.
Моли съда да отхвърли иска. В условията на евентуалност моли съда да намали размера на
претендираното обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Хидрострой“ АД, е подал отговор на обратната
искова молба, с който оспорва предявения иск, като поддържа, че твърденията на СО за
неизпълнение по договора между тях не е доказано. Представя доказателства в насока, че по
настилката на пътното платно на мястото на ПТП-то не са били констатирани дефекти.
Счита, че главният иск също остава недоказан, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.410 ал.1 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД.
В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на Столична община и да поддържат в изправност улици – част от
общинската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Столична община носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД,
като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.31
от ЗП.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно
от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка
относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради
виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или
по повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
на собственика на застрахованата вещ.
Установява се от представените писмени документи - застрахователна полица – л.16 от
делото, че към дата 26.10.2021 г. между ищеца и собственика на лек автомобил „Мерцедес
2
ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР е съществувал договор за имуществена застраховка със
съдържание описано в полицата и общите условия. Представената по делото
застрахователна полица има предвиденото в чл. 345 КЗ съдържание, като тя носи и
подписите на представителите на страните. Дори обаче същата да не съдържа подписите на
страните, тя отново би била действителна. Доколкото застрахователният договор е търговска
сделка, приложение намират правилата на ТЗ и в частност чл. 293, според който
неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води
автоматично до нейната нищожност. По аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ, неспазването на
формата за действителност може да доведе до нищожност на сключения договор само, ако
има оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се позовава на
нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението и може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението, същото се отнася за плащане на премиите.
Следователно и трето лице не би могло да оспорва валидността на застрахователния
договор, ако от поведението на страните недвусмислено може да се направи извод за това, че
те изпълняват поетите по него задължения, както е в случая. Такава е константната практика
на СГС, така напр. Решение № 2222 от 17.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8981/2023 г.;
Решение № 1416 от 11.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1828/2023 г.; Решение № 1065 от
23.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9344/2023 г. и др.
В тази връзка следва да бъдат съобразени и задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 2а от ТР № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, според които липса на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния
договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице в хипотезата на
неположен подпис от някоя от страните, поради което и правните последици на тази вид
недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в
застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на
застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото
сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на
чл. 343, ал. 2 КЗ, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо
правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ. С оглед горното съдът намира, че към датата на ПТП-то
между ищеца и пострадалото лице е налице валидно правоотношение по договор за
застраховка „Каско“.
Не се сочат конкретни нарушения на ОУ към договора, ето защо съдът намира така
направеното възражение за прекалено общо, поради което и не счита за необходимо да го
обсъжда.
Като безспорно е изведено, а и се установява от представените по делото платежни
нареждания /л. 38 и л. 39/, че на собственика на л.а. „Мерцедес ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800
МР е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1935,94 лв.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на
съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства – писмени, САТЕ, свидетелски
показания, от които се установява наличието както на дупка на пътното платно към датата и
мястото на ПТП описани в исковата молба, така и липса на обезопасяване и обозначаване на
същата.
Липсата на протокол за ПТП, дори в случаите, в които се изисква задължително
посещаване на мястото на ПТП от страна на службите за контрол на МВР/какъвто не е
настоящия/, може да бъде преодоляна чрез съответно доказване на производящите спорното
право факти (чл. 154, ал. 1 ГПК) с всички допустими от закона доказателства, в това число -
свидетелски показания. Така напр. Решение № 7815 от 22.11.2017 г. на СГС по в. гр. д. №
5161/2017 г.; Решение № 5938 от 22.07.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 6448/2012 г.; Решение №
5940 от 15.07.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2095/2012 г. и др. Съдът намира, че такова
3
доказване е проведено от ищеца в хода на производството.
На първо място наличието на необезопасена препятствие на пътя се извежда от
показанията на свидетелите В. И. и С. П., които съдът кредитира като пълни, точни и
вътрешно и помежду си непротиворечиви. Свидетелите сочат, че водачът, движейки се с л.а.
„Мерцедес ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР, е попаднала в дупка с изронен около нея асфалт,
намираща се на участък на пътя, който вероятно е бил в ремонт, но е липсвало обозначение.
Съдът намира свидетелските показания на двамата свидетели относно мястото на дупката и
за механизма на настъпване на ПТП-то за достатъчно подробни и точни, както и
съответстващи помежду си, респективно достоверни.
За наличието на този механизъм и настъпването на тези вреди може да се съди още от
представеното по делото заявление, описа на щетите, декларация за настъпване на
застрахователно събитие, както и от приложения към делото снимков материал.
Механизмът на ПТП-то се установява и от заключението на вещото лице, прието от
съда като пълно и обосновано, без възражения от страните.
С оглед горното съдът възприема за установен следния механизъм на настъпване на
ПТП-то, а именно:
На 26.10.2021 г. л.а. „Мерцедес ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР се движел по бул.
„Професор Цветан Лазаров“, където превозното средство преминава през дупка на пътното
платно, до която от дясната страна на пътя е имало струпани едри парчета асфалтова
настилка.
С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на
съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е
нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с превишена скорост, както
твърди ответника. Напротив, от показанията на свидетелите се извежда, че л.а. „Мерцедес
ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР се е движел с разрешената на пътя скорост, не повече от 30-40
км. в час.
Представените от ответника и ТЛП Констативен протокол от 28.09.2021г.; Констативен
протокол от 28.10.2021г. и Протокол за месечна инспекция от 28.09.2021г., в които се сочи,
че на процесния участък не е констатирана дупка или друго изронване на асфалтовата
покривка, се ползват с изключително ниска доказателствена стойност, тъй като са съставени
от страни по делото, заинтересувани от изхода му. Още повече в чл. 8, ал. 4 от Договор от
11.06.2019 г., сключен между СО и „Хидрострой“ АД е предвидено, че при изготвянето на
тези протоколи фактическото състояние на пътната настилка се удостоверява чрез датирано
видео заснемане. Това доказателство, което би се ползвало с изключително висока
доказателствена стойност, обаче, не е представено от страните. Ето защо съдът намира, че
фактите констатирани при гореизложения анализ на доказателствата не се опровергават от
въпросните протоколи.
Предвид изложеното, съдът приема, че е установен механизма на ПТП, описан в
исковата молба, вкл. и наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно в гр. София, на бул. „Професор Цветан Лазаров“.
Без значение за възникване отговорността на ответника е дали дупката е причинена от
експлоатация на пътя или представлява изрязан участък по повод извършван ремонт.
От заключението по САТЕ, се установява, че механизма на ПТП е в причинно-
следствена връзка с причинените вреди на застрахования лек автомобил и същите могат да
възникнат при този механизъм.
При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице
фактическият състав обуславящ ангажиране на обезпечително-гаранционна отговорност по
чл. 49 ЗЗД като възложител - за вредите, причинени виновно от съответни физически лица
при или по повод на изпълнение на възложената им работа, въпреки че не е установено кои
4
точно лица са извършили противоправното действие /бездействие/.
От заключението по САТЕ се установява, че пазарната стойност за възстановяване на
щетите на лекия автомобил е в размер на 1759,16 лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, и ал.3 от КЗ. При положение, че друго
не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са повредени, в
действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в
задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то
ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
С оглед горното не е необходимо да се отчита коефициент на износване/коефициент за
овехтяване/, както счита ответника, а следва да се определи единствено пазарната стойност
на автомобилните гуми.
Следователно, обезщетението, което ищецът има право да получи от ответника е в
размер на платеното обезщетение, но не повече от пазарната цена на щетите. В настоящия
случай застрахователят е заплатил обезщетение в размер от 1935,94 лв.
Следователно, искът подлежи на уважаване до размера на щетите определен от вещото
лице на сумата от 1759,16 лв.
По отношение на обратните искове с правно основание: чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр.
чл. 82 ЗЗД:
Обратният иск е форма на защита на страната в процеса, като същата цели в едно
производство да разреши евентуално възникналия правен спор с третото лице-помагач, при
положение, че бъде уважен предявения главен иск. Тоест, обратният иск срещу третото-лице
помагач винаги е под вътрешнопроцесуалното условие, че главният иск е основателен.
Тоест, в случая с оглед изложеното по-горе за основателност на главният иск, съдът намира,
че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по предявените обратни
искове.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително облигационно
правоотношение по договор за обществена поръчка с предмет поддържане на процесния
пътен участък; 2) виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника –
5
неизпълнение на задължения по договора; 3) настъпването на имуществени вреди, под
формата на претърпени загуби – т.е. ищецът да докаже, че е намалял активът му, че се е
увеличил пасивът му или че е сторил разноски по процесния договор за поддръжка на
пътния участък обект, който да е бил валидно сключен и с достоверна дата за процесния
период с оглед неизпълнението на задължението на ответника, и 4) причинна връзка между
виновното неизпълнение на договорното задължение за ответника и настъпването на
вредоносния резултат.
Обезщетението, предвидено в чл. 79, във вр. чл. 82 ЗЗД, е винаги парично и
представлява оценимия в пари позитивен интерес на кредитора от неосъществяването на
дължимата по договора престация. Вредата се проявява чрез засягане на правно защитените
негови блага.
Представен е Договор от 11.06.2019 г., сключен между СО от една страна, в качеството
на възложител и „Хидрострой“ АД от друга страна, в качеството на изпълнител. По силата
на договора възложителят възлага, а изпълнителят се съгласява да извършва дейности по
поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в съответствие с
техническата спецификация на възложителя на територията на СО – VI зона, включващо
райони "Искър", "Слатина", "Изгрев" и "Средец". Като възложителят се е задължил да
заплаща извършените дейности съобразно договореното.
Съгласно договореното в чл. 8 от Договора, контролът по изпълнението на договора се
осъществява посредством месечни и постоянни инспекции, извършени от представител на
възложителя, упражняващ контрол. Възложителят може и сам да упражни контрол винаги,
когато счете това за необходимо. Месечните инспекции са планирани предварително от
представителя на възложителя, упражняващ контрол. Те могат да се провеждат през
последната седмица на всеки месец и да бъдат с продължителност не повече от 3 дни. На
инспекцията присъстват и представители на изпълнителя. Основната цел на проверките е да
позволи на представител на възложителя, упражняващ контрол да провери дали изпълнителя
поддържа повереният му обект на съответното ниво на обслужване, съгласно изискванията
на възложителя. Представителя на възложителя, упражняващ контрол, трябва да уведоми
изпълнителя за датата, часа и мястото, където проверката трябва да започне, най-малко 48
часа предварителни. Изпълнителят е задължен да присъства на датата, часа и мястото,
определени от представителя на възложителя, упражняващ контрол.
Съответно в чл. 8 от договора в ал. 4 до ал. 16 подробно са разписани действията във
връзка с извършването на проверки.
Извършвайки по правилата на чл. 20 ЗЗД систематическо, логическо и телеологическо
тълкуване на тези клаузи, настоящият съдебен състав, достига до правния извод, че с оглед
постигане непосредствената цел на договора (основанието на тази двустранна възмездна
сделка по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД) възложителят не само е организирал начина
на извършване на възложената работа по пътна поддръжка и ремонт, но е могъл и е бил
длъжен да осъществява непосредствен контрол върху осъществените от изпълнителя
дейности по пътна поддръжка и ремонт. Но дори и да не бе изрично уговорено, тези
субективни права произтичат от закона с разпоредбата на чл. 262, ал. 1 ЗЗД, която
предписва, че поръчващият (възложителят) може да проверява изпълнението на договора
във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя. В този смисъл, може да се направи
обоснован правен и житейски извод, че след като възложителят определя параметрите на
извършваните дейности по договора за изработка, а така също може да извършва контрол по
всяко време във връзка с изпълнението, то ответникът е възложил дейност по поддържане и
ремонт на пътища на територията на гр. София и СО.
От Констативен протокол от 28.09.2021г.; Констативен протокол от 28.10.2021г. и
Протокол за месечна инспекция от 28.09.2021г. би могло да се изведе, че процесния участък
е бил част от възложените за поддръжка по договора.
6
Въпреки това съдът намира обратния иск за неоснователен по следните съображения:
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което
при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с
обективирани в него волеизявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл.
180 ГПК.
Според правилото на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Процесният договор по правната си същност носи характеристиката на договора за
изработка. Договорът за изработка представлява едно двустранно, консенсуално,
неформално, комутативно, възмездно, inter vivos съглашение, по силата на което едната
страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и със свои
средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна, наречена възложител, се
задължава да приеме изработеното и да заплати уговореното за приетата работа
възнаграждение.
Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както постигането на
определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща
такава. Като договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на
възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства досежно отказ да се
приеме работата поради обективни обстоятелства, респ. установяването на обстоятелства
свързани с приложението на чл. 265 ГПК. Напротив, видно от Констативен протокол от
28.10.2021г. работата, извършена през месец 10.2021г. е приета без забележки от
възложителя чрез неговия представител инж. Марияна Петрова, като не е била проведена
процедурата, предвидена в чл. 8, ал. 5 и сл. от договора. Тоест, работата е приета без
възражения (арг. чл. 264, ал. 3 ЗЗД), пори което се презумира на осн. чл. 264, ал. 3 ЗЗД, че
ответникът по обратния иск е изпълнил надлежно задълженият си, с което се преклудира
възможността на ищеца да претендира вреди от неизпълнение. Още повече приемането
представлява извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 ГПК на факта, че според СО
възложената работа е била извършена и то без отклонение от поръчката или явни
недостатъци. Следва да се допълни, че правата, произтичащи от чл. 265 ЗЗД, са частно
проявление на правото по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД. С оглед горното съдът
намира, че за да ангажира отговорността на изпълнителя, възложителят е следвало да
упражни надлежен контрол, да оспори констатациите в изготвения протокол съгласно чл. 8,
ал. 5 и сл. от договора, съответно да направи възраженията си по чл. 264 ЗЗД при
приемането на работата и да упражни правата си по чл. 265 ЗЗД, респ. по чл. 82 ЗЗД, което
не е било сторено. Така се приема в константната съдебна практика на ВКС, напр. Решение
№ 94 от 2.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 133/2010 г., II т. о., ТК, съгласно което разпоредбата
на чл. 264, ал. 3 ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за
неправилно изпълнение работата се счита за приета, и пропускът да бъдат своевременно
направени такива преклудира възможността на възложителя да реализира отговорността на
изпълнителя за отклонение от поръчката и недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД, така и
Решение № 849 от 06.11.2007 г. на ВКС по т. д. № 472/2007 г., II о., ТК.; Решение № 677 от
20.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 300/2008 г., II о., ТК и др.; Следва да се посочи, че
незапълването на една от множеството хипотетично съществуващи дупки на пътя
представлява неизпълнение в количествено отношение, т.е. отклонение от поръчката по
смисъла на чл. 265 ЗЗД. Горното, разбира се, би било относимо по аргумент за по-силното
основание и относно пълно неизпълнение по договор за изработка.
Ето защо съдът счита, че не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна
7
на ответника по обратния иск. Такова неизпълнение не е било установено и заявено по
предвидения в договора ред, нито е бил направен отказ за приемане на работата, а напротив,
както се посочи по-горе, работата е била приета без забележки/възражения.
По тези съображения съдът намира, че не е доказан елемент от фактическия състав,
следователно искът подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
Предявен размер: 1935,94 лв. Уважена част: 1759,16 лв. Отхвърлена част: 176,78 лв.
Разноски на ищеца: ДТ- 66,75 лв./каквато част претендират по списък по чл. 80 ГПК-
действително внесена – 78,16 лв., дължима – 77,44 лв./, Депозит АТЕ - 400 лв., Депозити за
свидетели – 60 лв., адвокатско възнаграждение – 594 лв./л.9,10,11/ или общо 1120,75 лв.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК с оглед уважената част от иска на ищеца се следват
разноски в размер на 1018,41 лв.
Разноски на ответника: Юрисконсултско възнаграждение определено от съда на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 150 лв.
На осн. чл.78 ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената част от иска на ответника се следват
разноски в размер на 13,70 лв.
С оглед отхвърлянето на обратния иск не се дължат разноски за внесена от ответника,
ищец по обратния иск ДТ в размер на 77,40 лв.
Разноски на ответника по обратния иск:
Ответникът по обратният иск не е направил искане за присъждане на деловодни
разноски, като не е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. София, ул.
„Московска” №33, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ № 5, както
следва:
– на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 1759,16 лв.,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени
вреди на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР въз основа на
застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на 26.10.2021
г. на пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена дупка на пътното
платно на общински път в гр. София на бул. „Професор Цветан Лазаров“, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 28.08.2023г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1759,16 лв. до пълния предявен размер от 1935,94
лв., като неоснователен;
8
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1018,41
лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ № 5, да заплати
на СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. София, ул. „Московска”
№33, на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 13,70 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: ********* и с
адрес: гр. София, ул. „Московска” №33, срещу „ХИДРОСТРОЙ“ АД с ЕИК: ********* и
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 6, иск с основание
чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1935,94 лв.,
представляваща имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, поради виновно
неизпълнение на Договор от 11.06.2019 г., сключен между Столична община от една страна,
в качеството на възложител и „Хидрострой“ АД, в качеството на изпълнител, като
неоснователен.
Решението е поставено при участието на трето лице-помагач „ХИДРОСТРОЙ“ АД с
ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 6
на страната на ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр.
София, ул. „Московска” №33.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9