РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Пловдив, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255000600086 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 21 НПК.
С присъда № 13/22.10.2024 г. по НОХД № 103/2024 г. Кърджалийският
окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. М. А. С., със снета по делото самоличност, за
ВИНОВЕН в това, че в периода от 05.04.2022 г. до м. декември 2022 г. в гр. К.,
при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/,
разпространил високорискови наркотични вещества по смисъла на § 1, т. 11 от
Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, включени в Списък I - Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина, съгласно приложение № 1 по чл. 3, т. 1 от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и чл. 3,
ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, както следва:
1
1. На 05.04.2022 г. в гр. К., разпространил на П.С.И. от гр. К.,
високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана, канабис/ с нетно
тегло 0,97 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 12,1% /тегловни процента/ на стойност
5.82 лева, и
2. През м. декември 2022 г. в гр. К., разпространил на М.С.Е. от гр. К.,
високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана, канабис/ с нетно
тегло 0,14 грама със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 8,6 % /тегловни процента/ на стойност
0.84 лева, всичко на обща стойност 6.66 лв., поради което и на основание
чл. 354а, ал. 1, предл. 5 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК,
му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ за срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл и по направените разноски и приложените
веществени доказателства.
Недоволна от така постановената присъда е останала Окръжна
прокуратура – Кърджали, която я е протестирала с искане тя да бъде изменена
и наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия да бъде
увеличено на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което да
бъде отложено на основание чл. 66 НК, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Иска се и налагане на кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в
размер на 2500 лв.
Прокурорът поддържа частично протеста, досежно искането за налагане
и наказанието глоба.
Счита жалбата за неоснователна.
Присъдата е обжалвана и от защитата на подсъдимия с искане той да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в протеста и жалбата, намира и приема за
установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
2
ЖАЛБАТА E ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, Кърджалийският окръжен съд е
приел за безспорно установено от фактическа страна, че св. П.И. към 2022 г.
употребявал марихуана, като се снабдявал с нея от подс. М. С.. В тези случаи
той се обаждал на подсъдимия и се уговаряли да се видят. Питал „дали може
да се измисли нещо за двадесет“ или по друг небудещ съмнение начин
отправял искането си за покупка на наркотично вещество. Обичайно подс. М.
С. не предавал лично поръчаното количество наркотично вещество
/марихуана/, а указвал мястото, на което оставял скрито количеството, което
му е поръчано.
На 05.04.2022 г. св. П.И. бил на работа до 16:00 часа, след което се
срещнал лично със своя познат - подс. М. С.. Отново го запитал има ли нещо
за него „за двадесет“, което означавало, че иска да си закупи марихуана за
20.00 лв. Подсъдимият му отговорил положително и му обяснил, че ще остави
поръчаното количество наркотик под един камък до блок 18 в кв. „В.“, като
подробно описал мястото. Свидетелят дал 20.00 лв. на подс. М. С. и отишъл на
указаното му място, за да си вземе оставеното там от последния наркотично
вещество. След това се отправил към дома си.
В близост до дома му на ул. „Р.“ в гр. К., бил спрян за проверка от
полицейските служители - св. А.Г. и св. С.Р.. Признал, че в джоба на елека си
има марихуана, която е закупил преди малко от свой познат. Полицейските
служители отвели св. П.И. в РУ на МВР - К.. При извършения му обиск там, у
него било намерено топче от прозрачен найлон, в което имало суха зелена
тревиста маса. Същата реагирала на марихуана на извършения полеви
наркотест. Приобщена била с протокол за доброволно предаване от 05.04.2022
г., като веществено доказателство по настоящото дело.
От заключението на назначената и изготвена на ДП съдебно - химическа
експертиза № Х204/13.04.2022 г. от вещото лице Ц.Т. /л.10 т.2 ДП/, се
установява, че представената за изследване суха зелена тревиста маса
представлява коноп /марихуана, канабис/ със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12,1 тегловни
процента и количество 0,97 грама.
В мотивите към първоинстанционната присъда е прието, че св. П.Б.М.,
родена на ******** г. била настанена в Център за настаняване на деца от
семеен тип на деца без увреждания в гр. К. от 01.12.2022 г. Няколко дни след
настаняването й там, тя се запознала чрез друго дете от Центъра - св. А.С.,
родена на ******* г. със св. М.С.Е., роден на ******** г. от гр. К..
През м. декември 2022 г. тримата и други деца от Центъра, се срещали и
си говорели в двора му. В разговор между св. М.Е. и св. П.М., станало въпрос
и за пушене на марихуана, като св. М.Е. й казал, че може да й намери и да й
донесе такава, при което св. П.М. се съгласила и поискала да й донесе. За да й
достави исканото наркотично вещество, св. М.Е. се сетил, че се бил запознал с
3
подс. М. С., който му казал, че може да му намери трева - марихуана.
През месец декември 2022 г., преди Нова година, до хранителен магазин,
до светофарите в кв. „Д. В.“ в гр. К., св. М.Е. се срещнал с подс. М. С., като
последният му предложил наркотични вещества за 20.00 лева. Свидетелят
М.Е. имал точно 20.00 лева. Подсъдимият му дал увита в найлоново пликче
като топче колкото орех суха зелена тревиста маса. За това пликче свидетелят
му заплатил 20.00 лв. и същото това пликче, увито като топче в последствие
дал на св. П.М. през оградата на Центъра за настаняване на деца.
На 03.01.2023 г. св. Р.Д. - служител в Центъра за настаняване, била на
работа, като през деня св. П.М. отсъствала от центъра. Когато се прибрала
вечерта от джоба й изпаднало найлоновото пликче във вид на топче с
тревистата маса, получено преди това от св. М.Е.. Топчето било предадено от
св. А.С. на дежурния служител в Центъра - св. Р.Д., която пък от своя страна
сигнализирала директора на Центъра и полицейските служители.
Топчето със суха зелена тревиста маса било предадено с протокол за
доброволно предаване от 04.01.2023 г. на полицейския служител Г. С. /л.14 т.3
ДП/ и било приобщено като веществено доказателство по делото с протокол
от 10.03.2023 г. /л.36 т.3 ДП/.
При извършеният полеви наркотест съдържанието на топчето в
найлонова опаковка реагирало на марихуана, канабис. Назначена и изготвена
била и съдебно - химическа експертиза на приобщените по делото веществени
доказателства - пликче, съдържащо топче със суха зелена тревиста маса.
Съгласно заключението, изготвено от вещото лице Ц.Т. /л.30 т.3 ДП/
растителната маса е коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло преди анализ
0,14 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент -
тетрахидроканабинол 8,6 % тегловни проценти.
Така описаната фактическа обстановка Кърджалийският окръжен съд е
приел за безспорно установена след внимателен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства.
Неоснователен е доводът на защитата, според който неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетеля П.И.,
дадени в хода на досъдебното производство. Пред първоинстанционния съд по
отношение на обвинението по пункт 1 от обвинителния акт, за деянието на
05.04.2022 г. е разпитан свидетелят П.И. /л.49 НОХД/. Той се опитал да убеди
съда, че познава подсъдимия М. С., но не е взимал нищо от него. Според
показанията му по време на съдебното следствие в момента, в който е бил
заловен от полицията е бил в конфликт с подсъдимия и когато са направили
разпознаване, той е посочил неговата снимка, за да му отмъсти. Тези
твърдения, които е направил свидетелят П.И. пред първостепенния съд, са
станали причина и за констатиране на противоречия между показанията му
пред съда и тези, депозирани в хода на досъдебното производство, дадени
пред съдия /том 1, лист 21/. Първоинстанционният съд е приобщил
4
показанията от досъдебното производство по реда на чл. 281 ал.1 т.1 от НПК
/лист 49 НОХД/. В показанията си, дадени пред съдия свидетелят П.И.
подробно, последователно и логично е споделил, че на 05.04.2022 г. бил на
работа, след което закупил от подсъдимия М. С. марихуана за 20 лв. В тях той
разяснил, че първоначално се обаждал по телефона, срещат се с подсъдимия,
който му давал високорисковото наркотично вещество в ръката или го оставял
някъде, за да си го вземе. Свидетелят П.И. не е изразил абсолютно никакво
колебание относно начина, по който е закупил откритото по-късно у него
високорисково наркотично вещество, като тези му показания изцяло
кореспондират и с извършеното разпознаване на лица /том 1, лист 15 ДП/,
където свидетелят П.И. категорично е разпознал лицето М. С., който му е
продал марихуаната на 05.04.2022 г.
Напълно законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на този свидетел, дадени по време на досъдебното производство,
тъй като пред първоинстанционния съд свидетелят П.И. не е успял да посочи
абсолютно никакви други факти, които да индивидуализират момичето, за
което твърди, че по време на деянието е бил в конфликт с подсъдимия. В тази
насока първоинстанционният съд е изложил достатъчно и убедителни
съображения, които настоящата инстанция напълно споделя. Кърджалийският
окръжен съд с основание приел, че абсолютно нелогично е да се твърди, че
към този момент свидетелят бил притеснен. Това е така, защото полицейската
проверка спрямо него е извършена на 05.04.2022 г. Разпознаването било
извършено на 20.07.2022 г., а разпитът му пред съдия едва на 02.08.2022 г.,
поради което и не може да се приеме, че по време на този разпит той е бил по
някакъв начин притеснен. Нещо повече, протоколът за разпит му е даден да
се запознае и в него изрично е отбелязано, че горното му е прочетено, вярно е
записано и се е подписал. Поради това и доводът на защитата в тази насока не
може да бъде възприет.
Впрочем, първоинстанционният съд напълно правилно е посочил, че
анализирайки показанията на свидетелите А.Г. /л.67 гърба, НОХД/ и С.Р. /л.49
гръб, НОХД/ – полицейските служители, които са спрели за проверка
свидетеля П.И. в частта им, в която те разказват какво точно им е споделил
свидетелят по време на тази проверка, не следва да бъдат обсъждани, предвид
на обстоятелството, че се касае за разузнавателни беседи непосредствено след
залавянето на свидетеля П.И. и в тази насока има забрана по смисъла на
чл.118 ал.2 от НПК. Няма спор, че от показанията на тези свидетели, се
установява, че всъщност при извършената полицейска проверка у свидетеля е
било установено инкриминираното наркотично вещество. По отношение на
това обстоятелство няма пречка показанията им да бъдат възприети с доверие,
тъй като се отнасят до факти, които те лично са възприели и са описали в
своите показания пред съда.
По отношение на обвинението по пункт 2, защитата твърди, че
въпросното топче, според обвинителния акт, е било предадено с протокол за
доброволно предаване на 04.01.2023 г. на полицейския служител - свидетелят
5
Г. С., който решил да го предаде на разследващия полицай два месеца по-
късно, а именно на 10.03.2023 г. Едва тогава е извършен и полеви тест, при
който съдържанието на топчето реагирало на марихуана.
И в тази насока първоинстанционният съд внимателно и задълбочено е
обсъдил показанията на свидетеля М.Е. /л.25 т.3 ДП/, дадени на съдебното
следствие и тези, приобщени на основание чл. 281 ал.1 т.2 от НПК по време на
досъдебното производство, в които свидетелят е категоричен посочвайки къде,
кога и как се е срещнал с подсъдимия М. С., по какъв начин е закупил от него
марихуаната за сумата от 20 лв., подробно описвайки я, че тя била увита на
топче, колкото орех в скъсана найлонова торбичка. Именно от показанията на
този свидетел се установява, че след това въпросното топче е било предадено
на свидетелката П.М., която по това време била настанена в Центъра за деца
без увреждания в град К.. Обстоятелствата относно изпадането на въпросното
топче и намирането му от съответните възпитатели в това заведение се
установява от свидетелката А.С. /л.68 НОХД/ и свидетелката Р.Д. /л.50 гърба
НОХД/. Първоинстанционният съд внимателно е коментирал в тази насока
обясненията на подсъдимия, който отрича да е продавал процесното
наркотично вещество на М.Е.. По отношение на този случай подсъдимият е
изложил защитната си версия, че свидетелят М.Е. го е посочил за човека, от
когото е купил въпросната марихуана, защото преди това го бил ударил
няколко пъти. Напълно правилно Кърджалийският окръжен съд е дал вяра на
показанията на свидетеля М.Е., които изцяло съвпадат и с протокола за
разпознаване от 01.12.2023 г., в който свидетелят категорично е разпознал
именно подсъдимия М. С. като лицето, което му е продало марихуана. Освен
това, както правилно е отбелязано в мотивите към атакуваната присъда,
показанията на свидетеля М.Е. изцяло кореспондират с последователните
показания на свидетелите П.М., А.С., Р.Д. и И.М. /л.68 гърба НОХД/. От тях
по безспорен начин се установява предаването на закупеното от свидетеля
М.Е. високорисково наркотично вещество от подсъдимия на свидетелката
П.М., изпадането на марихуаната от джоба й, което обстоятелство е било
забелязано от свидетелката А.С., след което въпросното топче е било
прибрано от свидетелката Р.Д. и предадено на полицейските служители, които
след това са го предали с протокол за доброволно предаване и на
разследващия полицай.
По отношение на довода, който се поддържа и пред настоящата
инстанция за продължителното време между намирането на високорисковото
наркотично вещество по пункт 2 от обвинителния акт, извършването на
полевия наркотест и привличането на подсъдимия като обвиняем,
Кърджалийският окръжен съд също е изложил съображения в тази насока.
Настоящата инстанция също счита, че действително тези действия са
продължили неоправдано дълго, но това по никакъв начин не влияе върху
процесуалната годност на събраните по делото доказателства. Поради това и
доводът на защитата в тази насока не може да бъде възприет.
С оглед на всичко изложено по-горе Пловдивският апелативен съд счита,
6
че единственият възможен и категоричен извод, който може да бъде направен
е, че подсъдимият М. С. е автор на деянията и по двата пункта на
обвинителния акт, а защитната тези остава изолирана от всички събрани по
делото доказателства, поради което и не може да бъде възприета.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът
законосъобразно е приел, че със своите действия подс. М. С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, понеже в периода от 05.04.2022 г. до м. декември 2022 г. в
гр. К., при условията на продължавано престъпление, без надлежно
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, разпространил високорискови наркотични вещества
по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, включени в
Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно приложение № 1 по чл. 3, т.
1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, както следва:
1. На 05.04.2022 г. в гр. К., разпространил на П.И. от гр. К.,
високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана, канабис/ с нетно
тегло 0,97 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 12,1 % тегловни процента на стойност 5.82 лева, и
2. През м. декември 2022 г. в гр. К. разпространил на М.С.Е. от гр. К.
високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана, канабис/ с нетно
тегло 0,14 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 8,6 % /тегловни процента/ на стойност 0.84 лева, всичко
на обща стойност 6.66 лв.
Престъплението подс. М. С. е извършил и от субективна страна с пряк
умисъл. Той е съзнавал общественоопасният характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
Не може да се сподели доводът на защитата, поддържан пред настоящата
инстанция, че в случая е налице хипотеза на чл. 9 ал.2 НК.
Следва да се има предвид, че очевидно подс. М. С. е разпространявал
неколкократно високорисково наркотично вещество на св. П.И.. Продаденото
високорисково наркотично вещество на М.Е. действително също е в
минимално количество, но не може да се пренебрегне обстоятелството, че
свидетелят е бил непълнолетен към онзи момент. Това охарактеризира
подсъдимия, като личност със завишена обществена опасност. Предвид
времето, мястото и начинът на извършване на деянието съдът счита, че
засягането на обществените отношения, защитени от съответната норма в НК,
не може да се приеме, че покрива някой от двата критерия, посочени в чл. 9
ал.2 НК. Преценката дали едно деяние е малозначително, тъй като не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, се
7
основава винаги на внимателната и точна преценка на конкретните
обстоятелства, свързани с време, място, начин на извършване на деянието,
както и от личността на дееца, които характеризират степента на засягане на
защитените от съответния състав на престъпление в Особената част на НК
обществени отношения /Р 60241-2022 I н.о/.
При определяне на наказанието първоинстанционният съд с основание е
отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства младата възраст на
подсъдимия и чистото му съдебно минало, както и липсата на отегчаващи
обстоятелства.
Пловдивският апелативен съд споделя извода в мотивите към
атакуваната присъда, че в случая е налице и изключително смекчаващо
отговорността на подс. М. С. обстоятелство, а именно - изключително малките
количества високорискови наркотични вещества, разпространени на двамата
свидетели от съответно 0,97 грама и 0,14 грама, както и вида на наркотичните
вещества, а именно марихуана, която е от т. нар. „лека дрога“. Правилно и
преценено, че тези обстоятелства са без значение във връзка с евентуална
квалификация на деянието като „маловажен случай“, тъй като за
престъплението по чл.354а, ал.1 от НК, каквото е разглежданото, не е
предвиден привилегирован състав във вр. с ал.5 на същия член, а именно: „в
маловажни случаи по ал.3 и 4 наказанието е глоба до хиляда лева“, в каквато
насока е направено искане от страна на защитника на подсъдимия.
Поради това и с основание е прието, че в случая и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за
извършеното от него деяние. Поради това, и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК
санкцията справедливо е определена под най-ниския предел на предвиденото
в закона за това престъпление, а именно в законовия минимум от ТРИ месеца
„лишаване от свобода”. Така наложеното наказание действително не следва да
бъде изтърпяно от подс. М. С. ефективно, предвид наличието на формалните
изисквания на чл.66, ал.1 от НК за отлагането му. За постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения това не е необходимо.
Справедливо е определен и изпитателният срок в размер на ТРИ
ГОДИНИ. Поради това Пловдивският апелативен съд намира, че протестът в
частта, в която се иска увеличение на наложеното наказание лишаване от
свобода е неоснователен, а по отношение на това искане той не се и поддържа.
Законосъобразно, на основание чл.55 ал.3 от НК, и с оглед материално
положение и имуществено състояние на подсъдимия М. С. - същият не работи
и не притежава имущество на значителна стойност, от което може да
реализира доходи, съдът с основание е преценил, че не следва да му бъде
налагано кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.354а ал.1 от НК
наказание „глоба”. Поради това искането на представителя на Апелативна
прокуратура в частта, в която се поддържа протеста, за налагане и на
кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА, без да се прилага разпоредбата
на чл. 55 ал.3 НК, не може да бъде споделено.
8
Законосъобразно съдът е процедирал с приложените по делото
веществени доказателства.
Направените по делото разноски са правилно изчислени и на основание
чл. 189 ал.3 НПК са възложени в тежест на подсъдимия. Пред настоящата
инстанция разноски не са направени, поради което не се и присъждат.
Предвид на изложеното и тъй като не са налице основания за изменение
или отмяна на присъдата, на основание чл. 338 НПК, Пловдивският
апелативен съд и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13/22.10.2024 г. по НОХД № 103/2024 г. на
Кърджалийския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9