№ 325
гр. Велико Търново, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Станислав Стефански
Илина Гачева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20224100500500 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 314 от 30.05.2022 година по гр.д. № 203/2022 година по описа на РС –
Г.О. ответникът СТ. Н. СТ. е осъден на основание чл. 144 от СК да заплаща на Н. СТ. СТ.
ежемесечна издръжка в размер на 170 лв. считано от 09.02.2022 година до настъпване на
законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното плащане, както и на
основание чл. 144 вр. чл. 149 от СК да заплати на Н.С. издръжка за минало време в размер
на по 150 лв. месечно за периода от 18.06.2021год. до 09.02.2022 год. Исковете са
отхвърлени в останалата им част всеки от тях до пълния предявен размер от по 200 лв.
Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Ответникът С. е осъден да заплати държавна такса в полза са съда и на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата разноски в полза на адв. Н. К. в размер на 255лв.
Против решението в частта с която исковете са уважени е подадена въззивна жалба от
ответника СТ. Н. СТ., чрез адв. Д.Д.. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението
в обжалваната част, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване материално правни норми. Излагат се доводи за извършена от съда неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, довела до формиране на извод, че
ответникът като баща разполагал с доходи и заплащането на присъдената издръжка няма да
му създава особени затруднения. Жалбоподателят излага аргументи точно в обратната
1
насока. Моли съда да постанови решение, с което да отмети това на районния съд в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Алтернативно, ако все пак
съдът приеме, че са налице предпоставките за присъждане на претендираната издръжка, то
моли решението на бъде отменено и да се присъди такава в размер не по-голям от 50 лева
месечно. Да бъде изменено решението и в частта относно разноските.
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства, не са
представени нови такива.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца по делото – ответник
по въззивната жалба Н. СТ. СТ. чрез пълномощник адв. Н.К.. Оспорва въззивната жалба като
счита, че същата е частично недопустима, тъй като било обжалвано цялото решение,
включително и в отхвърлителната част, за което жалбоподателят нямал правен интерес.
Оспорва въззивната жалба и като неоснователна. Счита решението за правилно и
постановено в съответствие с материалния закон при спазване на процесуалните правила.
Излага аргументи относно правилно изяснена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи. Моли съда да постанови
решение, с което да остави без уважение въззивната жалба, а решението да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание:
Жалбоподателят не се явява. Подадено е писмено становище от жалбоподателя чрез
пълномощника адв. Д.Д., делото да се гледа в тяхно отсъствие. Взето е становище, че
поддържа въззивната жалба и изложените в нея оплаквания и аргументи относно
неправилността на решението в обжалваната му част. Моли съда да уважи въззивната жалба
като решението бъде отменено и исковете изцяло отххвърлени като неоснователни.
Алтернативно счита, че ако съдът приеме все пак исковете за основателни, то да бъде
присъдена месечна издръжка в размер на по 50 лева. Претендира направените в хода на
въззивното производство разноски в размер на 147,40 лв. – платена държавна такса.
Ответникът по жалбата не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд. Не е
подавано и писмено становище.
Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК и като прецени
по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежно
легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я
приема за допустима и следва да я разгледа по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и
законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание.
2
Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така
както е въведено то в исковата молба.
Извършвайки проверка на решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, в
рамките на наведените в жалбата оплаквания и само по отношение на обжалваната му част,
съобразно правомощията съгласно чл. 269 от ГПК, съдът намира решението за правилно и
законосъобразно.
Съображенията за това са следните:
В исковата молба, чрез която са предявени два обективно съединени иска – по чл. 144
от СК за присъждане на месечна издръжка за напред по 200 лв., считано от 09.02.2022
година и иск по чл. 149 от СК за присъждане на издръжка за минало време от 18.06.2021
година до 09.02.2022 общо в размер на по 200 лв. месечно за периода. Претендирана е и
законна лихва. Искът се основава на твърденията, че ищцата е навършил пълнолетие на
14.11.2002 година, но е продължил да учи във висше учебно заведение – Технически
университет В., Корабостроителен факултет, специалност „Индустриален дизайн“.
Студентка била от 18.06.2021г.; не разполага с имущество и доходи, от които да може да се
издържа; редовната форма на обучение не позволявала да работи и да се издържа
самостоятелно. За нейната издръжка се грижела единствено нейната майка, но изпитвала
затруднения да покрива всички разходи – такси за обучение, разходи за път и квартира.
Съответно ответникът – неин баща, се бил дезинтересирал, работел и имал доходи, нямал
ненавършили пълнолетие деца и не дължал издръжка на други лица.
Ответникът в хода на първоинстанционното производство оспорва иска по основание
и размер. Не спори че дъщеря му е навършил пълнолетие и продължава да учи във висше
училище. Твърди, че не би могъл да заплаща издръжка за своята пълнолетна учаща във
висше учебно заведение дъщеря без особени затруднения. Сочи, че работи във „ВиК:
„Йовковци“, но получаваният доход бил в размер на 720-800 лв., което било значително под
статистически определения размер на месечната издръжка за един човек, за да води
нормален живот. Месечните му режийни разходи възлизали на 300 лв., а с останалите
средства се справял трудно за храна и поддръжка на автомобила. Сочи, че до навършване
пълнолетие на ищцата редовно е заплащал дължимата издръжка. Ищцата обаче
контактувала с него само по повод този въпрос. Не била обсъдила с него намерението й да
учи редовна форма на обучение във висше учебно заведение, за да обсъдят възможностите
му за това да дава издръжка. Категоричен застъпва становището, че не би могъл да плаща
претендираната издръжка, без това да му създаде особени затруднения. Претендира
отхвърляне на исковете. Алтернативно е заявил, че без особено затруднение би могъл да
заплаща издръжка в размер на 50 лв.
Основните факти, установени в хода на първоинстанционното производство,
относими към разглеждания правен спор са следните: Страните не спорят, че ищецът и
ответника са в родствени отношения като дъщеря и баща, както и обстоятелството, че
ищцата е пълнолетна и продължава да учи в Технически университет В., Корабостроителен
факултет, специалност „Индустриален дизайн“, редовна форма на обучение. Ищцата е
3
родена на 14.11.2002година и е навършила пълнолетие на 14.11.2020 година. През учебната
2021/2022 година е записала първи курс и не получава стипендия. Семестриалната такса е в
размер на 375 лв. и допълнително такса в размер на 37 лв. за индустриален дизайн. При
записването са платени 12 лв. такса.
Ищцата – ответникът по жалбата живее с майка си в едно жилище, която осигурява и
ежедневната издръжка.
Жаллбоподателят работи по трудово правоотношение във „ВиК Йовковци“ ООД
Велико Търново и през периода от м. септември 2021г. до м. февруари 2022 г. е получил
средномесечно месечно трудово възнаграждение 1013,35 лв., а нетният му размер е 914,27
лв. От представени фактури издадени от А1 ЕАД за месеците януари, февруари и март 2022
год. е видно че жалбоподателят заплаща месечно за телефонни и др. услуги между 112,12 лв.
и 103,46 лв.л Представени са и фактури, издадени от „Енерг-Про Продажби“ АД гр. В.
относно ползвана електроенергия и заплатената цена за това, от които се установява, че за
същия период жалбоподателят е заплащал за ел. енергия между 33 и 35 лв.
С.К. – майка на ищцата-ответника по жалбата за периода от 29.12.2020г. до
12.12.2021г. е била регистрирана в бюро по труда. От 01.01.2022 година работи по трудово
правоотношение в „Юробанк България“ АД при нетно възнаграждение на месец 859,79 лв.
Двамата родители на ищцата след прекратяване на брака им не са създавали друго
семейство, нямат други деца.
Жалбоподателят – ответник по иска, притежава право на собственост върху
недвижим имот находящ се в гр. Г.О. и представляващ апартамент на ул. „Б".
Анализирайки установените по делото факти, Великотърновският окръжен съд като
въззивна инстанция намира, че решението на РС – Г.О. в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно, постановено след обстоен и пълен анализ на събраните по делото
доказателства. Този извод не се променя и след като в хода на въззивното се извърши нов
анализ на доказателствата и установените чрез тях факти, които не водят до по-различен
извод, а именно че определената от районния съд ежемесечна издръжка по чл. 144 от СК за
бъдеще и тази определена за минал период на основание чл. 149 СК е адекватна с
възможностите на дължащия я и не би съставлявала особени затруднения за
него.Съображенията са следните:
Издръжката на пълнолетно, но учащо дете, съгласно чл. 144 от СК се дължи само
тогава, когато след навършване на пълнолетие продължават своето обучение в средно или
висше училище, съответно до навършване на 20 години/25 години, когато това обучение е
редовно и пълнолетното дете не може да се издържа от доходите си или използване на
имуществото и при условие, че родителят може да я дава без особено затруднение. С други
думи родителят трябва да притежава средства над собствената си издръжка, които би могъл
да отделя и за издръжка на пълнолетното си дете. Това трябва да е обективно състояние и не
произтича презумптивно от факта, че дължащия издръжка родител е трудоспособен, работи
и/или притежава имущество. Необходимо е да се докаже в хода на делото, че той обективно
4
притежава средства, които му позволяват без особени затруднения да дава издръжка. В
конкретния случай се установява, че ответникът – дължащия издръжка родител, е
трудоспособен, работи по трудово правоотношение, реализирал е до м. февруари 2022
година доход близо 1000 лева. Не се доказа ответникът да притежава имущество, което да
му позволява да реализира секвестируем доход. От друга страна обаче същият не дължи
издръжка на други лица, има разходи единствено за своето домакинство, състоящо се от
единствено от него. Доказаните разходи на месец за ток, вода и телефон не надвишават 180
лева месечно. Жалбоподателят не дължи разходи за наем или заем. Твърдението, че има
разходи за лек автомобил е недоказано, а и дори същия да е налице, то не е съществено
необходим разход с оглед собствената му издръжка. Имайки предвид изложеното
настоящата инстанция намира, че ответникът като задължен по чл. 144 от СК родител не би
изпаднал в състояние на затруднение да дава издръжка в размер от 170 лв. за напред от
09.02.2022г. Последната очевидно няма да покрие нуждите на ищцата, но правото му е все
пак реципрочно и на възможностите на даващия издръжка. Това се отнася и за дължимата
издръжка за минало време – за периода от 18.06.2021 г. до 09.02.2022г. в размер на по 150
лв. месечно. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд
не е обсъдил всички доказателства и неправилно е приложил материалния закон, както и за
неправилно изчисление на нетното средномесечно възнаграждение, което получава
жалбоподателя. Същото съдът определя, като приспада единствено данъчните задължения.
Следва да бъде отчетен и факта, че ежемесечно жалбоподателят получава сума във формата
на ваучери за храна, което също се явява доход приложим за собствената му издръжка. При
изследване на възможностите на жалбоподателя да дава издръжка без особено затруднение
съдът обсъди и показанията на св. Йорданов, каквото е сторил и районния съд и споделя
крайните изводи. Определянето на възможностите да се дава издръжка без особени
затруднения не се ограничава само във фактически получаваните доходи, а и като се
съобрази наличието на друго имущество, разходи извън обичайните и здравослоното
състояние. Както се посочи по-горе жалбоподателят няма друго семейство, има морален
ангажимент към своите родители, но в реда на имащите право на издръжка непълнолетното
дете в хипотезата на чл. 144 от СК има приоритет. Няма данни жалбоподателят да е с
влошено здравословно състояние и това да му създава затруднения да полага труд и да
реализира доходи в по-голям размер. Не следва да бъдат обсъждани доводите и твърденията
относно дезинтересираност на ищцата от общуване с жалбоподателя извън темата за
дължимата издръжка. Липсата на близост между деца и родители не е основание да бъде
отхвърлен искът, при наличие на останалите предпоставки същият да бъде уважен, макар и
отчасти.
В резюме на изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е
обсъдил подробно исканията и възраженията на страните, както и всички доказателства по
делото, относими към спорните обстоятелства, което прави неоснователни оплакванията във
въззивната жалба. Решението в обжалваната му част е правилно, обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
5
Предвид изхода по делото не следва да присъждат разноски в полза на
жалбоподателя. Разноски в полза на ответника по жалбата не следва да бъдат присъждани,
тъй като в хода на настоящото производство няма направени такива.
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част РЕШЕНИЕ № 314 от 30.05.2022 година,
постановено по гр. дело № 203/2022 год. на РАЙОНЕН СЪД – Г.О.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6