РЕШЕНИЕ
№ 3382
гр. София, 04.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110156645 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С. Н. К.
срещу „Файненшъл България“ ЕООД.
Предявени са за разглеждане четири кумулативно обективно съединени иска,
както следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за
прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство № 4171459 и
2/ в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати сумата от 50 лева, част от общо 200 лева,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за предоставяне
на поръчителство № 4171459, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
депозиране на исковата молба до погасяването; 3/ установителен иск с правно
основание по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за
предоставяне на поръчителство № 4201416 и 2/ в условията на евентуалност
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
сумата от 50 лева, част от общо 250 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор за предоставяне на поръчителство № 4201416, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до
погасяването.
Ищцата С. Н. К. твърди, че е страна по договор за паричен заем №
4171459/14.06.2021 г. и договор за паричен заем № 4201416/13.07.2021, сключени с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, като по първия от тях получила сумата от 400 лева, а по
втория – сумата от 500 лева. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договорите за паричен заем
сключила с ответника - „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство съответно с № 4171459, по силата на които следвала да заплати на
дружеството сумата от 200 лева, платими разсрочено, заедно с месечните вноски за
погасяване на кредита и договор за предоставяне на поръчителство съответно с №
1
4201416, по силата на които следвала да заплати на дружеството сумата от 250 лева,
платими разсрочено, заедно с месечните вноски за погасяване на кредита. По
сключените договор за заем и договор за поръчителство твърди да погасила изцяло
дължимите суми, в това число и възнаграждението за поръчителство.
Счита, че сключените договори за поръчителство са нищожни поради
накърняване на добрите нрави и неспазване разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и 143,
ал. 1 ЗЗП, като излага подробни съображения.
Намира, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" с
регламентираното възнаграждение за поръчител по процесните договори се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцата с цел изгода на кредитора. Счита, че неправилно
предвидените суми по договора за поръчителство не са включени в предвидения ГПР.
Сочи и за наличие на свързаност между дружествата „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника „Файненшъл България“ ЕООД, като печалбата на ответника на ответника се
разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала му, а именно - „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
На следващо място твърди, че поради нищожния характер на атакуваните
договори, ищцата не е следвало да заплаща възнаграждението за поръчителя. Общо
платената сума по тези договори била съответно 200 лева /договор № 4171459 /и 250
лева /договор № 4201416/, като претендира ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от по 50 лева, представляваща част от общия дълг, тъй като е получена без
правно основание. Претендира и законна лихва, считано от депозиране на исковата
молба до погасяването, както и направените разноски по делото.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
ищцата няма правен интерес от предявяване на установителния иск за прогласяване
нищожността на договора. Счита, че процесните договори отговарят на изискванията
на закона, като не водят до накърняване на добрите нрави. Излага подробни
съображения. Счита, че договорът за предоставяне на гаранция не се регулира от ЗПК,
а от ТЗ, поради което наведените от ищцовата страна доводи за нищожност поради
противоречието на договора със ЗПК са неотносими. Като неотносими намира и
наведените твърдения за нищожност, свързани с договора за заем, по който ответникът
не е страна. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание от 23.02.2023 г. съдът е допуснал на
осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове, както следва:
1. Осъдителният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 50 лв. по договор за
гаранция № 4171459/11.06.2021 се счита за предявен за сумата от 37,10 лв. вместо
досегашния предявен частичен размер от 50 лв.;
2. Осъдителният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 50 лв. по договор за
гаранция № 4201416/13.07.2021 се счита предявен за сумата от 158,64 лв., вместо
досегашния предявен частичен размер от 50 лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото като безспорен и ненуждаещ се от доказване е
отделенr фактите, че между страните са сключени договори за гаранция/поръчителство
№ 4171459 и № 4201416. Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото
в проведеното открито съдебно заседание от 23.02.2023 г. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
Същият се установява и от приетите по делото договори за предоставяне на гаранция
2
№ 4171459/11.06.2021 г. и № 4201416/13.07.2021 г.
Видно от договорите, същите са сключени във връзка с договори за паричен заем
съответно № 4171459 и № 4201416 между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С. Н. К..
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел
задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител – потребителят, с цел гарантиране за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договорите
за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по
договора за заем /чл. 1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че
гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на
договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т.
2 от договора за паричен заем в указание срок да предостави обезпечение –
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на
задължението по договора, в полза на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД е
уговорено възнаграждение в размер на сумата от 119,56 лева по договор № 4171459 и
сумата от 158,64 лева по договор № 4201416, платими от потребителя разсрочено, на
вноски от по 9,98 лева по договор № 4171459 и по 13,22 лева по договор № 4201416, на
уговорените в договорите падежни дати /чл. 3, ал. 1/. „Изи Асет Мениджмънт“ АД
било овластено да приема плащания и за гаранта – ответник по делото, като дори е
уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие
както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват
задълженията към гаранта.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо
платената от ищцата в полза на ответника сума по договор за гаранция №
4171459/11.06.2021 г. е в размер на 37,10 лева, а по договор за гаранция №
4201416/13.07.2021 г. - сумата от 158,64 лева. Съдът кредитира експертното
заключение като пълно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По искове по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договори за
предоставяне на гаранция № 4171459/11.06.2021 г. и № 4201416/13.07.2021 г.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договори за гаранция/поръчителство № 4171459/11.06.2021 г. и №
4201416/13.07.2021 г., в които е уговорено да бъде заплатено възнаграждение за
поръчителя в твърдените размери, като договорите противоречат на добрите нрави и
възнаграждението е уговорено в прекомерно висок размер.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения
да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната
защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните
правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по
вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала
на „Файненшъл България“ ЕООД е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
3
Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства, ангажираните
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит –
арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.
1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесното правоотношение е
видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно
императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски
съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия
случай сумата по договор за заем № 4171459/11.06.2021 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е в размер на 400 лева, а само възнаграждението по договора за
гаранция, което е в размер на 119,76 лева, представлява 29,29 % от сумата по заема, без
да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор
за заем, останалите суми, формиращи ГПР по договор № 4171459/11.06.2021 г. са в
размер на 45,32 %. Сумата по договор за заем № 4201416/13.07.2021 г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е в размер на 500 лева, а само възнаграждението по
съответстващия му договор за гаранция, което е в размер на 158,64 лева, представлява
31,73 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР.
Видно от приетия по делото договор за заем, останалите суми, формиращи ГПР по
договор № 4201416/13.07.2021 г. са в размер на 45,45 %. Ето защо може да се направи
законосъобразен извод, че ГПР и по двата договора надхвърля 50 %, след като се
прибави възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното възнаграждение
има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на
уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на
основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че
разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Изи Асет
Мениджмънт“ АД по процесните договори за потребителски заем, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този
смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Макар формално договорите за паричен заем да покриват изискуеми реквизити по
чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание
по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
4
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г.
по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. №
7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.). Същевременно, договорите,
сключени между потребителя и “Изи Асет Мениджмънт“ АД, и договорите, сключени
между потребителя и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради
което последиците от недействителността на договорите за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договорите за предоставяне на гаранция,
поради естеството на правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от 09.07.2021
г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.).
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове за прогласяване
нищожността на процесните договори за предоставяне на гаранция, са нищожни.
Съдът достигна до извод за основателност на предявените главни искове, поради
което се сбъдна вътрешно процесуалната предпоставка за разглеждане на предявения в
условията на евентуалност осъдителни искове.
По евентуално предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесните суми в
размер на 37,10 лева, представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител по
договор за гаранция/поръчителство № 4171459/11.06.2021 г. и в размер на 158,64 лева
по договор за гаранция/поръчителство № 4201416/13.07.2021 г., без да е имало
основание за извършване на престацията /поради недействителност на договорите/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Видно е от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че
общо платената от ищцата в полза на ответника сума по договор за гаранция №
4171459/11.06.2021 г. е в размер на 37,10 лева, а по договор за гаранция №
4201416/13.07.2021 г. - сумата от 158,64 лева.
Поради недействителността на договорите за предоставяне на гаранция, се налага
извод, че сумите са платени при начална липса на основание за това, поради което
ответникът дължи тяхното връщане. Предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени. По отношение на иска за връщане на платената сума по по договор за
гаранция № 4171459/11.06.2021 г. следва да се присъди законната лихва от датата на
предявяване на иска до погасяването на задължениието. По отношение на иска за
връщане на сумата по договор за гаранция № 4201416/13.07.2021 г. следва да се
5
присъди законна лихва върху сумата от 50 лева от датата на предявяване на иска до
погасяването, като законната лихва върху увеличения размер на иска следва да бъде
присъдена, считано от 22.02.2023 г., когато е депозирана молбата за изменение на иска,
до погасяване на задължението.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. Ищцата претендира сумата от 2000 лева адв. възнаграждение, като ответникът
е направил възражение за прекомерност на същото, което е основателно. Делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е приключило с
проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на
ищеца не се е явил лично. Възнаграждението следва да бъде намалено до предвидения
в Наредба № 1/2004 г. на ВАдС минимален размер. Съгласно Определение № 29 от
20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една искова молба
са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички
искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове възлиза на сумата от
474,14 лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на 400
лв. Ето защо, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от общо 900 лева, включваща: 200 лева държавна такса, 300 лева
заплатено възнаграждение за вещо лице, както и адвокатско възнаграждение в размер
от 400 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. Н. К., ЕГН **********
срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* искове, че договори за
предоставяне на гаранция № 4171459/11.06.2021 г. и № 4201416/13.07.2021 г. са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.
19 вр. чл. 146 ЗЗП.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на С. Н. К.,
ЕГН ********** сумите, както следва:
- 37,10 лева на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща неоснователно
получена сума, представляваща възнаграждение за гарант по договор за предоставяне
на гаранция № 4171459/11.06.2021 г., ведно със законната лихва от 19.10.2022 г. до
окончателно погасяване на задължението;
- 158,64 лева на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща неоснователно
получена сума, представляваща възнаграждение за гарант по договор за предоставяне
на гаранция № 4201416/13.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 50
лева, считано от 19.10.2022 г. до окончателно погасяване на задължението и законна
лихва върху сумата от 158,64 лева, считано от 22.02.2023 г. до окончателно погасяване
на задължението;
- 900 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7