Решение по дело №311/2017 на Районен съд - Каварна

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна, 06.07.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на деветнадесети юни през двехиляди и осемнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора .........................., разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 311 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е молба за развод по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК от Х.И.П., срещу Й.Я.П., за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

Ищецът излага в исковата молба, че с ответницата са сключили граждански брак на *** г. в гр.Каварна, от който брак имат родено едно вече пълнолетно дете. Излага, че в началото брачното съжителство протичало нормално, като през 1995 г. се родила дъщеря им Т.. Твърди, че около 2000 г. отношенията между съпрузите рязко се влошили, като съпругата напуснала семейното жилище и се установила да живее заедно с детето при нейните родители в гр. Добрич. Преди петнадесет години ищецът разбрал, че съпругата му е заминала да живее в чужбина и от тогава не са поддържали никакви контакти помежду си. С оглед наложилата се трайна раздяла между съпрузите и установения самостоятелен живот от всеки един от тях, счита, че брачната връзка е изпразнена от предписаното от закона съдържание и съществува само формално, поради което моли съда да прекрати брака. Прави искане за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата – М..

Ответницата, чрез назначения й процесуален представител, счита иска за прекратяване на брака за допустим, а искането за промяна фамилното име на ответницата за недопустимо, поради предявяването му от лице, което не е титуляр на това право.

От събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак издаден  въз осн. на акт за граждански брак № **/*** г. на Община Каварна, се установява, че страните са сключили граждански брак на *** г., като съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – П.. От брака съпрузите имат родено едно, вече навършило пълнолетие дете, видно от представеното удостоверение за семейно положение, съпруг и деца № АО-01-882/1505.2017 г. на общ. Каварна.

От разпита на свидетелката Г.П.Д., се установи, че повече от осемнадесет години съпрузите живеят във фактическа раздяла, като ответницата се е установила за постоянно в Кипър, а ищецът живее в България, в семейното жилище. От годината на фактическата раздяла, на свидетелката не е известно съпрузите да са правили опити отново да заживеят заедно. Знае, че са прекратили всякакви контакти помежду си, поради което считат, че няма вероятност да се съберат и заживеят отново като семейство.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Относно прекратяването на брака:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се установи, че брачната връзка е изцяло разкъсана и лишена от съдържание. Между съпрузите не съществуват дължимите от закона и морала взаимоотношения, характеризиращи брачната връзка - обич, доверие, загриженост един за друг, общ социален живот, икономическа общност. Настъпилата между съпрузите през 2000 г. фактическа раздяла, освен продължителна, е и необратима. Поради това съдът прави извода, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона, формалното му съществуване не е в интерес нито на съпрузите, нито за обществото и искът за прекратяването му следва да бъде уважен, като съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината.

Относно фамилното име след развода:

Искането за промяна фамилното име на съпругата е направено от лице, което не е титуляр на това право, поради което следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а жената за в бъдеще следва да продължи да носи фамилното име от брака. Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е променил името си при сключване на брака и носи това име, но не и другия съпруг, чието име е било прието. Ето защо, искът се явява недопустим и следва да се остави без разглеждане като такъв. Съдът следва да постанови след прекратяване на брака жената да продължи да носи брачното си фамилно име, поради липса на иск, предявен от титуляра на правото по чл. 53 от СК.

По разноските:

На основание чл. 329, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50.00 лева се дължи от двете страни. По делото са ангажирани доказателства, че ищецът Х.П. е внесъл  държавна такса в размер на 40.00 лева при завеждане на исковата молба, с оглед на което в тежест на ответника Й.П. следва да бъде възложена дължимата разлика от 10.00 лева.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между Х.И.П., ЕГН **********, с адрес *** и Й.Я.П., ЕГН **********, с адрес ***, който брак е сключен на *** г. и за който е съставен Акт за граждански брак № **/*** г. на община Каварна, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 44, т. 3, във връзка с чл. 49, ал. 1 СК.

След прекратяване на брака ответницата следва да продължи да носи брачното си фамилно име П. на основание чл. 53 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА Й.Я.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на районен съд Каварна сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….