№ 3912
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110103640 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.
с чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1935,60 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП реализирано на 05.08.2020 год.
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 233,35 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 04.09.2020 год. до 12.11.2021 год..
Ищецът-Агенция „ПИ“, чрез пълномощник излага в исковата молба, че на
05.08.2020 год., на АМ Тракия, при км.283+350 ляво е реализирано ПТП, констатирано
в Протокол за ПТП №//////// от 05.08.2020 год., при което е увредена 20 м. единична
ограничителна система за пътища в пътната част. Твърди, че ПТП е причинено от
водача на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. №///////////, който е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при „А.“ АД. Поддържа, че съгласно КСС,
сумата необходима за демонтаж на стара и доставка и монтаж на нова СПО е в размер
на 1935,60 лева с вкл. ДДС. Сочи, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. №/////////// е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника-застрахователна полица
№BG/11//////////, валидна от 26.01.2020 год. до 25.01.2021 год.. Излага, че със заявление
за плащане от 11.08.2020 год., получено от ответника на 13.08.2020 год. го е поканил
да му заплати размера на щетите, но плащане не е постъпило. Твърди, че във връзка с
поведението на ответника е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, образувано е ч.гр.д. №65147/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в и е
1
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено ответникът да му заплати сумата от 1935,60 лева, ведно със законната
лихва считано от 15.11.2021 год., сумата от 233,35 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 04.09.2020 год. до 12.11.2021 год., както и сторените разноски.
Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 1935,60 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП реализирано на 05.08.2020 год.
и сумата от 233,35 лева, представляваща лихва за забава за периода от 04.09.2020 год.
до 12.11.2021 год.. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът-„А.” АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който твърди, че е заплатил сумата от 1874,04 лева по извънсъдебна
претенция на ищеца, с която стойност се съразмеряват действително причинените
вреди. Оспорва иска по размер.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска
отговорност”, сключен между деликвента и ответното дружество, както и
противоправно поведение респ. деяние на деликвента, от което са настъпили вредните
последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
Ответникът следва да обори законоустановената презумпция за вина.
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно относно
наличието на застрахователно правоотношение между ответника и собственика на лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ////////// по застраховка „Гражданска отговорност“,
че застрахователното събитие представлява деликт по чл. 45 ЗЗД, осъществен от
водача на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № //////////, както и че ответникът е
платил част от претендираната сума в размер на 1874,04 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че автомобилът е бил застрахован срещу
гражданска отговорност при ответника към датата на настъпване на процесното ПТП.
С оглед наличието на застраховка “Гражданска отговорност” застрахователното
правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, от който момент,
застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие респ., че на
ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното
събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска
отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.
От представените доказателства се установява и извършването на деликта от
страна на водача на моторното превозно средство застраховано при ответника, респ.
2
противоправността и виновността на деянието, поради което съдът приема този факт
за доказан.
По тези съображения и с оглед извършеното доказване на тези релевантни за
спора факти, съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на лек автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № ////////// следва да възмезди претърпените от ищеца
имуществени вреди. Тъй като водачът на автомобила е бил застрахован по застраховка
гражданска отговорност в „А.“ АД, ответното застрахователно дружество следва да
бъде осъдено на основание чл. 432 от КЗ да заплати обезщетение за тези вреди в
пълен обем за отговорността на водача. На следващо място с договора за застраховка
“Гражданска отговорност”, ответното застрахователно дружество се е задължило да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от водача на лекия автомобил на трети лица, в случая на ищеца,
имуществени вреди. За установяване размера на претърпените неимуществени вреди е
приета и неоспорена от страните автотехническа експертиза, от която се установява, че
настъпилите увреждания по крайпътните съоръжения са в причинна връзка с
произшествието, като пазарната стойност на вредите е в размер на 2434,68 лева, а след
приспадане стойността на остатъчните материали, който биха могли да бъдат
реализирани на вторичния пазар-2374,68 лева.
Съдът след като взе предвид приетата и неоспорена автотехническа експертиза,
извършеното от ответника, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, частично плащане в размер на
1874,04 лева приема, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 1,56
лева, до който иска следва да се уважи и отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 1935,60 лева, като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 от КЗ /три месеца от предявяване на щетата/ освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
В случая във връзка с процесното ПТП ищецът е поканил ответника да плати
обезщетението, като поканата е получена на 13.08.2020 год. Предвид изложеното
съдът приема, че лихвата за забава се дължи от изтичане на 15 дневния срок, считано
от 28.08.2020 год.. Ищецът претендира лихва за забава от 04.09.2020 год. до 12.11.2021
год., за който период искът е основателен. На основание чл. 162 от ГПК съдът приема,
че размерът на лихвата за забава за периода от 02.08.2016 год. до 30.05.2018 год. е в
3
размер на 0,19 лева, до който иска следва да се уважи и отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 233,35 лева.
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на страните, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 0,31 лева, представляваща
разноските в настоящото производство и сумата от 0,07 лева, представляваща
разноските по ч.гр.д. №65147/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в, а ищецът следва да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 349,72 лева,
представляваща сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
претенцията.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „А.“ АД, ЕИК ///////////, с адрес: гр. ///////////
дължи на Агенция „ПИ“, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 432 от Кодекса
на застраховането вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1,56 лева /един
лев и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП реализирано на 05.08.2020 год., на АМ Тракия, км.283+350
от водача на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № //////////, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.11.2021 година, като отхвърля иска за разликата до
пълния предявен размер от 1935,60 лева, като неоснователен и сумата от 0,19 лева
/деветнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 04.09.2020 год.
до 12.11.2021 год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от
233,35 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК /////////// да заплати на Агенция „ПИ, на основание чл.
78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата от 0,07 лева / седем стотинки/, представляща сторените
по ч.гр.д. №65147/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в разноски и сумата от 0,31 лева
/тридесет и една стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
разноски, съразмерно с уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА Агенция „ПИ“ да заплати на „А.“ АД, ЕИК ///////////, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК сумата от 349,72 лева /триста четиридесет и девет лева и
седемдесет и две стотинки/, представляваща сторените по делото разноски съразмерно
с отхвърлената част от претенцията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4