РЕШЕНИЕ
№ 5974
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110206535 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Y. K., роден на .... г. в Република Турция, с адрес за
кореспонденция: гр. С., ул. „С. К.“ № ... , ет. ... , ап. ... срещу наказателно постановление №
42-0006067/18.04.2023г., издадено от началник ОО „АА“ – София, с което на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000,00 лева за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Посочва, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, които са пренесени при
издаване на наказателното постановление. Поддържа, че не е спазено задължението за
назначаване на преводач, в случаите когато нарушителят не владее български език. Моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Представя
писмено становище, с което поддържа депозирата жалба и моли за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна – директора на РД „АА“ – София, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени
и устни доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:
1
На 14.04.2023г., около 15:04 часа, в гр. С., на ул. „О. п.“, на около 50 метра след
пътен възел с АМ „Тракия“, с посока на движение към с. Казичене жалбоподателят Y. K.
управлявал влекач марка „Р.“, с рег. № .... от кат. N3, с прикачено към него полуремарке
марка „К.“, с рег. № ... от кат. О4, извършвайки международен превоз на товари с лиценз на
Общността – заверено копие № AF0100966852020 на превозвача M. T. K. – У., по маршрут
от Република Турция към Република Германия, с товар – алуминиеви стоки, видно от
международна товарителница (CMR) от 12.04.2023г. Жалбоподателят бил спрян за проверка
от свидетелите И. Д. С. и Д. Р. Б. – инспектори при РД „АА“ – София. При проверката било
установено, че жалбоподателят не представя и в превозното средство не се намира копие на
сертификата на водач – гражданин на държава, която не е членка на ЕС (Република Турция).
При така развилата се фактическа обстановка инспекторите на РД „АА“ счели, че
жалбоподателят е извършил административно нарушение. На същия ден свидетелят С.
съставил акт за установяването на административно нарушение № 00594/14.042023г. в
присъствие на жалбоподателя и на свидетеля Б.. На същия ден препис от акта бил връчен на
жалбоподателя, който не депозирал възражение срещу съставения акт.
На 18.04.2023г. К. Г. Д. – началник ОО „АА“ – София издал наказателно
постановление № 42-0006067/18.04.2023г., с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр
на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00
лева за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. На
същия ден бил връчен препис от наказателното постановление на жалбоподателя. На
27.04.2023г. жалбоподателят депозирал жалба срещу издаденото наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно: показанията на
свидетелите И. Д. С. и Д. Р. Б., протокол за сваляне и отнемане на табела с регистрационен
номер и отнемане на документи, лиценз за извършване на превоз, свидетелство за
управление на МПС, талон на влекач марка „Р.“, с рег. № ... , талон на полуремарке марка
„К.“, с рег. № .... , CMR товарителница, разпечатка от тахограф, документи на унгарски език,
заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1381/18.04.2023г., лична карта, свидетелство за
управление на МПС, длъжностна характеристика, заповед № РД-08-30/24.01.2020г., заповед
№ РД-01-553/23.11.2021г., заповед № 280/15.05.2015г., заповед № РД-08-4/04.03.2014г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И. Д. С. и Д. Р. Б., доколкото същите са
добросъвестно депозирани, достоверни и подкрепени от приобщения писмен доказателствен
материал. От показанията съдът получи информация как е установено процесното
нарушение и научи обстоятелства около извършената проверка и констатациите на
инспекторите на РД „АА“. Двамата свидетели посочват, че са комуникирали с
жалбоподателя чрез Google преводач, тъй като последният не владеел български език.
Съдът се доверява на писмените доказателства, които са изготвени според
установените правила и от тях съдът получава информация относно обстоятелствата около
извършване на процесното деяние, хода на осъществената от проверка, както и условията,
при които са съставени акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното постановление е връчен на 18.04.2023г., докато
жалбата е подадена на 27.04.2023г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
2
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни за това административни органи. Това става ясно от представената заповед №
РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, в която в т. 1.9 е посочено, че началниците на областни отдели в „АА“ са
компетентни да издават наказателни постановления за нарушения на подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на ЗАвПр. Видно от заповед № 280/15.05.2015г. К.
Г. Д. е преназначен на длъжност „началник на областен отдел“, считано от 15.05.2015г. В
представената длъжностна характеристика на длъжността „инспектор“ е регламентирано, че
пряко задължение на лицата, изпълняващи длъжността е съставяне на актове за
установяване на административни нарушения.
На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите
са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен
срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
шестмесечен срок от съставяне на акта.
Съдебният състав счита, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати
множество съществени нарушения на правото на защита на жалбоподателя и възможността
да разбере за какво е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Това е
така, доколкото жалбоподателят е турски гражданин, който не владее български език. По
време на извършената проверка и на съставянето на акта не е присъствал преводач, който да
помогне за осъществяване на комуникация между жалбоподателя и контролните органи.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се
предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен и предявен на жалбоподателя на
български език, като липсват индиции същият да е разбрал за какво деяние му е съставен
акт, както и да е разбрал какъв документ му е предявен да подпише. Неосигуряването на
преводач при предявяване на акта за установяване на административно нарушение лишава
жалбоподателя от възможността да се запознае със съдържанието на акта и да упражни
правото си на възражение. По административнонаказателната преписка липсват данни за
присъствието на преводач и към момента на връчването на наказателното постановление,
който изрично да запознае жалбоподателя със съдържанието му и правата, с които
разполага. Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към НПК по отношение на въпросите,
за които няма особени правила. Съгласно чл. 21, ал. 2 от НПК, лицата, които не владеят
български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, като в тези случаи се
назначава преводач. Административнонаказващият орган е имал задължение да осигури
присъствието на преводач от български на турски или друг разбираем за нарушителя език и
да се убеди, че жалбоподателят е разбрал съдържанието на двата акта, както и правата, с
които разполага. Видно от представените по преписката документи, това не е сторено и на
нарушителя не е преведено съдържанието на акта на разбираем за него език. Това
обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелите С. и Б., които сочат, че са
комуникирали с жалбоподателя чрез Google преводач.
Съдебният състав намира, че двата процесуални документа не съдържат всички
законоустановени реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая не са
посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Единствено са посочени датата и
мястото на установяване на нарушението, които не следва да се смесват с датата и мястото
на неговото извършване. Последните биха могли и да съвпадат, но посочване на датата и
мястото на извършване на деянието са определящи признаци за нарушението и предполагат
3
компетентността на наказващия орган и съда, както и дали са спазени давностните срокове
на чл. 34 от ЗАНН, поради което тяхната липса представлява съществен порок на
процесуалните правила.
На следващо място, липсва пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Представеното описание е лаконично и недостатъчно, като липсва
логическото единство на възпроизведените факти. Същевременно не може да се разбере в
какво точно се състои нарушението, тъй като липсват фактическите параметри, при които се
твърди да е осъществено, а единствено дословно е преписано съдържанието на
разпоредбата. В случая липсата на пълно словесно описание на нарушението е ограничило
правото на защита на жалбоподателя, тъй като го е лишило от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по
организиране на своята защита, респективно съдът да прецени има ли извършено нарушение
и дали същото правилно е подведено под съответната правна норма. Липсата на конкретно
описание на нарушението, както и на всички обстоятелства, при които същото е извършено,
представлява съществен порок на наказателното постановление и е абсолютна предпоставка
за неговата отмяна.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта в 7-дневен
срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. В
случая актът за установяване на административно нарушение е съставен и връчен на
14.04.2023г., докато обжалваното наказателно постановление е издадено на 18.04.2023г. – в
срока, в който за нарушителя е съществувала възможност за представяне на допълнителни
възражения относно констатациите на инспекторите, с което правото на защита на
жалбоподателя допълнително е било нарушено поради лишаване от възможността да се
защити срещу съставения акт.
Всички обсъдени по-горе обстоятелства са довели до нарушаване правото на защита
на санкционираното лице, което е основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС, при извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да
се намира сертификатът за водач по чл. 57, ал. 5. В последната разпоредба е предвидено, че
лицето по чл. 2, ал. 1 може да осъществява международен превоз на товари с водачи -
граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато то притежава
сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица.
Видно от чл. 2, ал. 1 от Наредбата, международен превоз на пътници и товари може да
извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на
Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице.
Съгласно чл. 93в, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2 000,00 лева - при
първо нарушение.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи аргументи по съществото на
правния спор. В случая е безспорно, че жалбоподателят е гражданин на Република Турция и
е осъществявал международен превоз на товари с лиценз на Общността – заверено копие №
AF0100966852020 на превозвача M. T. K. – У., по маршрут от Република Турция към
Република Германия, с товар – алуминиеви стоки. По делото е доказано по несъмнен начин,
че жалбоподателят е имал задължението да представи копие на сертификат за водач –
гражданин на държава, която не е членка на ЕС при извършване на проверката. Съдът
намира, че от обективна страна е категорично установено, че жалбоподателят не е
4
представил копие на сертификата на водач – гражданин на държава, която не е членка на ЕС
и такъв сертификат не се е намирал в превозното средство. Нарушението е извършено от
жалбоподателя умишлено – същият е съзнавал, че е гражданин на държава, която не е
членка на ЕС, съзнавал е като професионален водач задължението си да носи със себе си по
време на международен превоз сертификат за водач – гражданин на държава, която не е
членка на ЕС, но не го е сторил.
Същевременно съдебният състав констатира разминаване между описаното нарушение
и основанието, на което е наложено административното наказание. В обстоятелствената
част на двата акта е посочено, че лицето не представя копие на сертификат за водач и такъв
не се намира в превозното средство. Въпреки това, жалбоподателят е санкциониран за това,
че извършва превоз без редовно издаден сертификат за водач. Няма данни да е изследван
въпросът дали сертификат изобщо е издаван на водача, или жалбоподателят не разполага с
него към момента на проверката. В този смисъл жалбоподателят е санкциониран за
поведение, което не му е вменено от фактическа страна и съществува несъответствие между
осъщественото деяние и правната норма, по която е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
С това съдът намира за установено извършването на вмененото на жалбоподателя
нарушение. Въпреки това, допуснатите в хода на производството съществени процесуални
нарушения и невъзможността за съда да ги санира, възпрепятстват реализацията на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено административно
нарушение е нужно да се изследват начина, времето и мястото на извършване на
нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята
съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН,
тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят осигурява защита на обществени
отношения, касаещи строго регламентирана дейност, с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата, превоза на пътници и контрола при осъществяването на
превозите.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на наказателното постановление
са допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед на което същото следва да бъде
отменено.
По делото не се претендират разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на- основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0006067/18.04.2023г., издадено от
началник ОО „АА“ – София, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на Y. K., роден
на .... г. в Република Турция, с адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „С. К.“ № ... , ет. .. , ап. ...
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 лева за нарушение на
чл. 19, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на
касационните основания предвидени в НПК.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6