Решение по дело №170/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 май 2023 г.
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20237140700170
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ДОПЪЛНИТЕЛНО Р Е Ш Е Н И Е

И

Р Е Ш Е Н И Е

ЗА ПОПРАВКА

НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА

 

Към АКТ 288/26.04.2023г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в закрито съдебно заседание на 29 05 2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 170 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 175 и чл. 176 от АПК и чл. 143, чл. 144 от АПК във връзка с чл. 248 от ГПК.

Постъпило е искане от процесуалния представител на оспорващия за допълване на решението, в частта за разноски, с която съдът не се е произнесъл по цялото заявено искане, а именно: да присъди ДДС върху размера на поисканото адвокатско възнаграждение. Присъденият размер е минимумът предвиден от законодателя в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което върху него се следва ДДС, предвид представените по делото доказателства за регистриране на адв. И.В. по ДДС, какъвто с решението не е присъден. Искането за присъждане на ДДС е направено в съдебното заседание и фигурира в списъка на разноските, а към него е приложен и документ за регистрация на повереника по ЗДДС.

С молбата е направено и искане за изменение на решението, В ЧАСТТА за разноски, като същите бъдат присъдени на адв. И.В.. В диспозитива на решението разноските за адвокатско възнаграждение са присъдени за ищеца, а не на повереника му. Това са разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, които не са заплащани от С.Д., поради което не следва да бъдат присъждани на него, а на адвокат И.В.. Счита, че се касае за допусната явна фактическа грешка в диспозитива доколкото от съдържанието на обстоятелствената част на решението е видно, че се обсъжда и мотивира присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък за разноските, а в този списък изрично е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение за адвокат И.В.. Моли след отстраняване на явна фактическа грешка и постановяване на допълнително решение по делото да се постигне резултат, при който да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат И.В.в размер на 1200 лева а не на С.Д.в размер на 1000 лева.

На ответника по делото са изпратени направените искания, като му е дадена възможност да вземе становище по констатирания пропуск. В становище счита направените искания от адв. В. за неоснователни, поради което моли да се оставят без уважение. По отношение включване в размера на присъдените разноски от 1000 лева и начисленият размер на ДДС върху адвокатския хонорар, по делото няма посочена сума, която да е заплатена от жалбоподателя за ползване на адвокатска услуга, която следва да бъде възстановена като разноски на жалбоподателя във връзка с водене на делото. На възстановяване подлежат само разноските, за които е доказано, че те са били действително направени. В настоящия случай няма представен по делото договор за правна помощ, от който да се установи размерът на адвокатския хонорар, дали е с или без ДДС, няма начин на плащане или по друг начин да е оформено това в договора, както сега се претендира в искането. По делото не е осъществено процесуално представителство, защита и съдействие в открито съдебно заседание от упълномощения от жалбоподателя адвокат И.В., регистриран по ЗДДС. Същата само е изготвила жалбата до съда. А в параграф 2а ДР на Наредба 1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за регистрираните по ЗДДС адвокати размерът на дължимия ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба. От приложеното доказателство на л. 38 но делото е видно, че адв. И.В. е преупълномощила адв. Д.Т. като повереник на жалбоподателя за съдебното заседание на 13.04.2023 година, като за последната не са налице доказателства в делото, да е регистрирана по ЗДДС. А именно адв. Т. се е явила в проведеното единствено съдебно заседание по делото и е осъществила процесуално представителство на жалбоподателя. Поради това и правилно съдът е присъдил разноските в полза на жалбоподателя, а той да плаща на който адвокат прецени, че му е осъществил адвокатската услуга. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, без участие от страна на административния орган, така че и присъдените ни разноски са в прекомерен размер. Моли направените искания от адв. В. да се оставят без уважение.

По делото съдът е постановил Решение № 288 от 26 04 2023 г. по адм.д. № 170/2023 г. на Адм Съд Монтана, с което е отменил като незаконосъобразна Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-0243-000256/28.10.2022 г. на Началник Група, РУ Берковица към ОДМВР Монтана и е осъдил ОДМВР Монтана, в качеството му на юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Д. *** разноски в производството общо в размер на 1010 лева, от които 10 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение.

 

Действително в постановеното решение съдът не се е произнесъл по цялото заявено искане на ищеца, същото направено до приключване на устните състезания, а именно по това, да присъди дължимият ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение, което се дължи на основание § 2а от ДР на Наредба 1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което искането за допълване на решението се явява основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че в пълномощното представено по делото изрично е записано, че представителството по делото се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА, поради което и не може да има договорен начин на плащане. Същевременно ДДС се следва по силата на закона, без да е необходимо същият да се договаря между страните. Доколко по делото е преупълномощен друг адвокат, който не е регистриран по ЗДДС, то това не се отразява върху правото на упълномощения, да получи дължимите му се разноски.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 176 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПЪЛВА и ИЗМЕНЯ Решение № 288 от 26 04 2023 г. по адм.д. № 170/2023 г. на Адм Съд Монтана, В ЧАСТТА за разноски, като вторият диспозитив СЕ ЧЕТЕ, както следва: 

 

ОСЪЖДА ОДМВР Монтана, в качеството му на юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.В. В.,*** разноски в производството общо в размер на 1210 лева, от които 10 лева държавна такса и 1200 лева адвокатско възнаграждение, с включено ДДС.

 

            ДОПЪЛНИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ и РЕШЕНИЕТО за изменение, В ЧАСТТА му за разноски /имащо характер на определение/ не подлежат на обжалване поради необжалваемост на съдебното решение.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :