ДОПЪЛНИТЕЛНО Р Е Ш Е Н И Е
И
Р Е Ш Е Н И Е
ЗА ПОПРАВКА
НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА
Към АКТ № 288/26.04.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в закрито съдебно заседание на 29 05 2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 170 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 175 и чл.
176 от АПК и чл. 143, чл. 144 от АПК във
връзка с чл. 248 от ГПК.
Постъпило е искане от
процесуалния представител на оспорващия за допълване на решението, в частта за
разноски, с която съдът не се е произнесъл по цялото заявено искане, а именно:
да присъди ДДС върху размера на поисканото адвокатско възнаграждение. Присъденият
размер е минимумът предвиден от законодателя в чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което върху него се следва ДДС, предвид представените по делото доказателства
за регистриране на адв. И.В. по ДДС, какъвто с решението не е присъден. Искането
за присъждане на ДДС е направено в съдебното заседание и фигурира в списъка на
разноските, а към него е приложен и документ за регистрация на повереника по
ЗДДС.
С молбата е направено
и искане за изменение на решението, В ЧАСТТА за разноски, като същите бъдат присъдени
на адв. И.В.. В диспозитива на решението разноските за адвокатско възнаграждение
са присъдени за ищеца, а не на повереника му. Това са разноски за адвокатско възнаграждение
по чл. 38 от ЗА, които не са заплащани от С.Д., поради което не следва да бъдат
присъждани на него, а на адвокат И.В.. Счита, че се касае за допусната явна
фактическа грешка в диспозитива доколкото от съдържанието на обстоятелствената
част на решението е видно, че се обсъжда и мотивира присъждане на адвокатско
възнаграждение, съобразно представения списък за разноските, а в този списък
изрично е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение за адвокат И.В..
Моли след отстраняване на явна фактическа грешка и постановяване на
допълнително решение по делото да се постигне резултат, при който да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат И.В.в размер на 1200 лева а не
на С.Д.в размер на 1000 лева.
На ответника по делото
са изпратени направените искания, като му е дадена възможност да вземе становище
по констатирания пропуск. В становище счита направените искания от адв. В. за
неоснователни, поради което моли да се оставят без уважение. По отношение включване
в размера на присъдените разноски от 1000 лева и начисленият размер на ДДС
върху адвокатския хонорар, по делото няма посочена сума, която да е заплатена
от жалбоподателя за ползване на адвокатска услуга, която следва да бъде
възстановена като разноски на жалбоподателя във връзка с водене на делото. На
възстановяване подлежат само разноските, за които е доказано, че те са били действително направени. В
настоящия случай няма представен по делото договор за правна помощ, от който да
се установи размерът на адвокатския хонорар, дали е с или без ДДС, няма начин
на плащане или по друг начин да е оформено това в договора, както сега се
претендира в искането. По делото не е осъществено процесуално представителство,
защита и съдействие в открито съдебно заседание от упълномощения от жалбоподателя
адвокат И.В., регистриран по ЗДДС. Същата само е изготвила жалбата до съда. А в
параграф 2а ДР на Наредба 1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за регистрираните по ЗДДС адвокати размерът на
дължимия ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба. От
приложеното доказателство на л. 38 но делото е видно, че адв. И.В. е
преупълномощила адв. Д.Т. като повереник на жалбоподателя за съдебното
заседание на 13.04.2023 година, като за последната не са налице доказателства в
делото, да е регистрирана по ЗДДС. А именно адв. Т. се е явила в проведеното
единствено съдебно заседание по делото и е осъществила процесуално
представителство на жалбоподателя. Поради това и правилно съдът е присъдил разноските
в полза на жалбоподателя, а той да плаща на който адвокат прецени, че му е
осъществил адвокатската услуга. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, приключило е в едно съдебно заседание, без участие от страна на
административния орган, така че и присъдените ни разноски са в прекомерен
размер. Моли направените искания от адв. В. да се оставят без уважение.
По делото съдът е
постановил Решение № 288 от 26 04 2023 г. по адм.д. № 170/2023 г. на Адм Съд
Монтана, с което е отменил като незаконосъобразна Заповед
за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ №
22-0243-000256/28.10.2022 г. на Началник Група, РУ Берковица към ОДМВР Монтана и е осъдил ОДМВР Монтана, в качеството му на юридическо лице съгласно чл. 37,
ал. 2 от ЗМВР ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Д. *** разноски в производството общо в размер
на 1010 лева, от които 10 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско
възнаграждение.
Действително в
постановеното решение съдът не се е произнесъл по цялото заявено искане на
ищеца, същото направено до приключване на устните състезания, а именно по това,
да присъди дължимият ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение, което се
дължи на основание § 2а от ДР на Наредба 1/09.07.2004г за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което искането за допълване на решението
се явява основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че в пълномощното
представено по делото изрично е записано, че представителството по делото се
осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА, поради
което и не може да има договорен начин на плащане. Същевременно ДДС се следва
по силата на закона, без да е необходимо същият да се договаря между страните.
Доколко по делото е преупълномощен друг адвокат, който не е регистриран по
ЗДДС, то това не се отразява върху правото на упълномощения, да получи
дължимите му се разноски.
Мотивиран от
горното и на
основание чл. 176 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА и ИЗМЕНЯ
Решение № 288 от 26 04 2023 г. по адм.д. № 170/2023 г. на Адм Съд Монтана, В
ЧАСТТА за разноски, като вторият диспозитив СЕ ЧЕТЕ, както следва:
„ОСЪЖДА ОДМВР Монтана, в качеството му на
юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.В. В.,*** разноски в производството общо в
размер на 1210 лева, от които 10 лева държавна
такса и 1200 лева адвокатско възнаграждение, с включено ДДС.
ДОПЪЛНИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ и РЕШЕНИЕТО за
изменение, В ЧАСТТА му за разноски /имащо характер на определение/ не подлежат на обжалване поради
необжалваемост на съдебното решение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :