О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./…………...2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. № 2364
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита на
населението” в МВР срещу
Решение № 2162/16.05.2018г. по гр.д. № 19365/2017г. на ВРС, 25 състав, В
ЧАСТТА, в която въззивникът е осъден да заплати на К.К.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1282,23 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 209 часа за
периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Конкретно твърди, че не е налице приетата от първоинстанционния
съд законодателна празнота, поради приложимост към спора на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР, Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадени от Министъра на вътрешните
работи. Счита се, че съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, при което 8:8 е равно на коефициент 1, а не, както по смисъла на КТ,
съдът е приел 7 часа: 8часа – коефициент 0,143. Намира, че ВРС неправилно е
приложил КТ, а не чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, доколкото същата не била обявена за
противоконституционна. Сочи, че ЗМВР ясно е разграничил извънреден от нощен
труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а за нощен
труд – в заповед на министъра на вътрешните работи, които доводи и представени
доказателства районният съд не съобразил. Настоява, че полагането на нощен труд, когато
е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд. По тези
съображения моли за отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна К.К.К..
Настоящият
състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, намери
следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е
процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на дължимата
държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на
чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2364/2018
г. по описа на ВОС за разглеждане
в о.с.з. на 27.11.2018 г. от 10:00 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извъсъдебен ред, както и за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.