Р
Е Ш Е
Н И Е
№….
Гр.
София, 15.07.2021 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV - „Д” състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова
в. гр. д. № 4029 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение от 03.06.2019 г. по гр. д. № 41462/2018 г.
на 88 с-в, СРС Х.В.М., ЕГН: ********** е осъден да заплати на М.М.М., ЕГН: **********, по предявения иск е
правно основание чл. 41, ал. 2 ЗС сумата от 7 719, 75 лв. - стойността на
разноските за извършения необходим ремонт на покрива, съобразно притежаваните
от ответника идеални части (42. 0875 %) от общите части на сградата, находяща се на адрес - гр. София, бул. „******, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 22.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
разноски по делото.
Х.В.М. е починал след постановяване
на решението на СРС на 09.06.2019 г., като на негово място са конституирани
наследниците му по закон Й.Д.М. и К.Х.М. – М., с определение на СРС от
14.08.2019 г.
Решението се оспорва от ответницата Й.Д.М.. В
депозираната жалба в срока по чл. 259 ГПК ответницата е посочила единствено, че
в решението не става ясно дали ремонта е извършен със съгласието на всички
собственици в сградата, както и дали ремонта е бил наложителен, а не се касае
само за ремонт на тавански помещение, собствено на ищцата. Моли да се отмени
решението и иска да се отхвърли.
След дадени незаконосъобразно указания на СРС за
посочване на пороците на решението, каквито първоинстанционният
съд няма задължения да дава на жалбоподателя, Й.М. е депозирала две уточнителни молби, с които излага нови съображения, въз
основа на които се оспорва решението. В молбите се оспорва приетото от СРС, че Х.М.притежава
42, 0875 % ид. части от общите части на имота. Поддържа
се, че ищецът е получил имот по делба срещу което е следвало да заплати суми за
уравняване на дела на друг съделител - за 1/3 част от
имота, като в тази част е възникнала СИО. Едва във въззивното
производство се оспорва извършването на ремонта и неговата стойност.
Въззиваемата страна - ищцата М.М.М., в срока по чл. 263 ГПК оспорва въззивната жалба в
писмен отговор. Излага съображения, че съдът е достигнал до правилни правни изводи,
които съответстват на приетите по делото доказателства. Поддържа, че съдът
основателно е приел, че Христо Милев, съпруг на ответницата Й.М., в качеството
си на съсобственик на общи части в сградата на бул. „****** е длъжен да участва
в поддръжката им, включително да покрива разходите да това. Правилно съдът е
приел, че става въпрос за необходими разноски по чл. 30, ал. 3 ЗС, според който
всеки съсобственик следва да поеме съответната част от необходимите разноски за
запазването и поддръжката на общата вещ, съобразно притежаваната от него
идеална част. Съдът основателно и в съответствие с доказателствата е приел, че
между страните не е налице спор относно притежаваните от тях права в общите
части на сградата, каквато обща част се явява и покрива, както са посочени в
исковата молба, както и че е извършен ремонт на подпокривната
конструкция при условията на неотложност. Правилно съдът е приел, че става
въпрос за ЕС в сградата по смисъла на чл. 37 и сл. ЗС. Основателно е прието, че
ремонтът е извършен на претендираната стойност от
18 000 лв., както и че притежаваните от ответника ид.
части от общите части на сградата са 42, 0875 %. Неоснователно е възражението за
неправилно изчисляване на квотата на ответника в общите части на сградата от
страна на СРС. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди
решението. Претендират се разноски в производството.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната
проверка, приема следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба.
Трайната практика на ВКС, обективирана в решение
№ 246/23.10.2013 г. по гр.
д. № 3418/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 216/19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, ГК,
I г. о., решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г. на ВКС,
ТК, І т. о. и други съдебни
актове приема, че подадена в срок въззивна жалба, в която не са посочени конкретни
пороци на
първоинстанционното решение, е редовна
по аргумент от чл. 262, ал.
1 ГПК във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК.
В Тълкувателно решение
№ 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 се прие още, че при проверката
на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание
за обжалване.
Предвид посочената практика,
неоснователно СРС е дал указания на жалбоподателката да уточнява оплакванията
си срещу решението, както и да сочи в какво се състои порочността на оспорения
акт. Изложените в изпълнение на тези указания пороци са извън преклузивния срок за оспорване на решението по чл. 259, ал.
1 ГПК и не могат да бъдат съобразени от въззивния съд.
В съответствие с посоченото по -
горе разрешение и с оглед правомощията на въззивната инстанция, при подадена бланкетна въззивна
жалба настоящият състав намира, че следва да се произнесе по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, по сочената в жалбата
незаконосъобразност и относно
правилното приложение на императивните материалноправни норми от страна на СРС.
Обжалваното решение е валидно постановено и допустимо,
като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Като
съобрази представените пред СРС доказателства, съдът намира следното :
Правата на собственост на страните в производството се
установяват от решение от 29.07.1976 г.,
постановено от СРС - 37 с - в, с което, при извършена съдебна делба, в дял и
изключителна собственост на първоначалният ответник Х.В.М. е поставен апартамент на втория етаж с площ от 75 кв.
м. и 26, 35 % ид. части от общите части на сградата и
дворното място, от югоизточната страна на сградата, находяща
се в гр. София, бул. „******, в дял на К.М. е поставен апартамент също на
втория етаж, но от западната страна на сградата от 41 кв. м., заедно с 13, 43 %
от общите части на сградата и мястото, в дял на К.М.е поставен апартамент на
първия етаж, средния магазин в сградата, в дял на държавата е поставен апартамент
на трети етаж на югоизточната страна и ъглов магазин, а в общ дял на С.П.Д.и
ищцата М.М.М. е поставен апартамент на трети етаж от
западната страна на сградата, като към обектите са описани и прилежащите
идеални части от общите части на сградата и дворното място.
Въз основа на прехвърлителна
сделка по договор за издръжка и гледане, по Нотариален акт № 65 от 14.07.1988
г., т. ХХ, дело № 3311/2988 г. на нотариус Ч. Б., първоначалният ответник Х.В.М. е придобил от К.М. притежавания от нея апартамент на
втория етаж на процесната сграда, със съответните
идеални части от общите части на сградата и мястото, като по този начин
първоначалният ответник Х.В.М. е получил 39, 78 % ид.
части от общите части на сградата и дворното място.
Съгласно решение от 31.05.2011 г. на СГС, ІV А с-в, по
гр. д. № 12848/2010 г., влязло в сила на 11.05.2012 г., в полза на
първоначалния ответник Х.В.М., на
С.П.Д.и ищцата М.М.М. е уважен иск по чл. 108 ЗС,
като те са са признати за собственици на 1/2 ид. част от ъглов магазин находящ
се в гр. София, бул. „****** (процесната сграда),
заедно с 9, 23 % ид. ч. от общите части на сградата и
дворното място.
Не
е спорно, че адреса в гр. София, бул. „****** е сегашен бул. „******.
Във връзка с извършването на неотложни ремонтни дейности на покрива на
сградата, находяща са на бул. „****** пред СРС са приети
договор за извършване на СМР от 03.03.2017 г. сключен
между М.М. Като възложител и П.Д.- като изпълнител,
за организиране и провеждане на СМР – ремонт на покривно пространство над
апартамента на възложителя в сградата, на обща стойност 18 000 лв.,
платими съгласно сроковете по чл. 5 от договора на четири вноски, като
последната от 4 000 лв. се дължи в едномесечен срок след подпасване на приемо - предавателен протокол. Представен е двустранно
подписан приемо - предавателен протокол от 20.03.2017
г. Тези доказателства не са оспорени от първоначалния ответник Х.В.М., който в отговора на исковата молба не е оспорил, че става въпрос за
необходими разноски за поправка на покрив. Единствено е направил възражение, че
за извършването на разходите не е взето решение на ОС на ЕС.
При
съобразяване становищата на страните във въззивното
производство, по същество на спора настоящият състав намира следното :
Относно дадената правна квалификация на иска по чл.
41, ал. 2 ЗС, настоящият състав намира, че СРС е разгледал относимите
към спора факти, съгласно твърденията на ищцата, че иска възстановяване на суми
за необходими (неотложни) разходи за ремонт на обща част на сградата, каквато
безспорно е покрива й и при съобразяване с нормата на чл. 3 от ЗУЕС, според която управлението на
общите части на сгради в режим
на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един
собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал.
3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от ЗС.
В
случая се установява, че процесната сграда е на три
етажа, като в нея има повече от три обекта на собственост - апартаменти и
магазини, които са собствени на различни лица, в това число и на страните по
делото, поради което относно общите части на сградата няма да намери приложение
посочената норма на чл. 3 от ЗУЕС.
Отношенията на собствениците
в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването,
както и по повод ползването на общите части
на сградата се уреждат от
правилото на чл. 41 ЗС. Всеки собственик, съразмерно на дела си
в общите части, е длъжен да участва
в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части,
както и в полезните разноски, за извършването на които е взето
решение на общото събрание. Разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и полезни разноски е еднопосочно в смисъл, че необходимите
разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането
и/или възстановяването на общите части или се свързват с необходимостта от текущи или основни
ремонтни дейности, наложени от износване
и овехтяване на сградата, като чрез тях се
цели привеждане на общите части
в състояние годно за тяхното предназначение.
Полезните разноски са тези, които
увеличават стойността на сградата и имат
характера на подобрения.
Без съмнение в случая покривът, който е бил предмет на
процесните строително ремонтни
дейности, представлява обща част на сградата, притежание на етажните
собственици. При наличие на етажна собственост решенията по управлението
на общите части се вземат
от общото събрание при спазване
на установени в ЗУЕС правила за формиране
на необходимото мнозинство.
Следва да се отбележи обаче, че за извършването на неотложен ремонт не е необходимо
решение на етажните собственици или съгласие на останалите
съсобственици и те дължат възстановяването на
направените разходи дори
когато съсобственикът, извършил тези разноски,
сам си е служил с цялата обща вещ.
Действително, съгласно чл. 48, ал.
6 ЗУЕС всеки собственик може да извърши със
собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи
части на сградата без решение
на общото събрание. Разходите за извършване на
ремонта, направени от собственик за
негова сметка, с решение на общото
събрание се възстановяват или се прихващат от
дължимите от него вноски по
чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията.
В хипотезата на чл. 48, ал.
7 ЗУЕС, ако собственикът е извършил със собствени средства необходим ремонт на общите части
на сградата без решение на
общото събрание, той има право
да поиска от другите съсобственици
да му ги
възстановят до размера, съответстващ на дела им
от общите части на сграда,
ако те не
бъдат възстановени по реда на,
ал. 6, чл. 48 ЗУЕС.
В заключение
следва, че в специалният закон ЗУЕС не е налице отклонение от общото правило на
чл. 41 ЗС, че необходимите разноски са за сметка
на собствениците на сградата, като
участието на всеки собственик на обект в етажната
собственост е съобразно дела му в общите
части.
В случая не е спорно, че ремонтът е бил необходим, по смисъла
на чл. 41 от ЗС и с него се цели привеждане на покрива
като обща част на сградата
в състояние, годно за използване по
предназначение, в този смисъл е установена съдебната практика с решения на ВКС.
Както се посочи и по - горе, пред СРС е установено, че ищцата, като собственик
на самостоятелен обект в сградата е направила необходими
разходи за ремонт на покрива
- обща част в сградата, ЕС. При
това в съответствие с материалния закон СРС е приел, че част
от разходите следва да бъдат
възстановени от ответника, собственик
на други самостоятелни обекти в сграда, съобразно дела му в общите й части.
Безспорно се установява, че е сключен договор
за поправка на процесния покрив
в сградата - ЕС, по
който покрива
действително е отремонтиран срещу заплащане на общо възнаграждение в размер на 18 000 лв. от
страна на ищцата, както и на 144
лв. разходи във връзка с изпращане на нотариална покана.
В производството не се установява плащане от страна на първоначалния ответник Х.В.М. на припадащата му се част от извършения необходим и неотложен разход съобразно дела му в общите части на сградата от общо
42, 08 % ид. ч., който е определен съобразно
обсъдените по - горе доказателства за участието му в общите части на сградата и
при съобразяване на притежаваните от него обекти в нея - два апартамента и ид. част от ъглов магазин.
Предвид бланкетния характер
на въззивната жалба, съдът не намира основание за промяна изводите, до който е
достигнал и СРС за относно размера на дължимата за възстановяване сума.
Доколкото мотивите на въззивният съд
съвпадат с тези на първоинстанционния, решението
следва да потвърди, както е постановено, включително в частта по разноските.
По
разноските пред СГС :
При този изход от спора право на
разноски има ищцата. Като се съобразят представените
доказателства за реално направени разноски и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
нейна полза следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 800 лв. за настоящата инстанция.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение от 03.06.2019 г. по гр. д. № 41462/2018 г. на 88 с-в, СРС.
ОСЪЖДА Й.Д.М., ЕГН: **********, е адрес *** да заплати на М.М.М.,
ЕГН: **********, адрес на представителя си : гр. София, ул.******, чрез адв. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер
на 1 800 лв. адвокатски хонорар за СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.