Решение по дело №592/2021 на Районен съд - Пазарджик

АНД № 592/2021 г.
МОТИВИ:

Производството е образувано въз основа на внесено постановление на прокурор от
РП- П. с предложение обв. Н. Л. Т. от гр. П., да бъде освободен от наказателна отговорност
за това, че на 04.10.2020 г. в гр. П., в заведение „Бар Запа“, находящо се на ул. „Хан Крум“
№1, чрез нанасяне на удари с ръка в областта на лицето, причинил на Р. Я. Е. от гр. П., лека
телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в „разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК“ - кръвотечение от носа и цепковидна рана по лицето,
като деянието е извършено по хулигански подбуди, престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр.
с чл.130 ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание „глоба” на
основание чл.78а ал.1 НК.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа становище за
доказаност на обвинението и изразява позиция размерът на глобата да бъде определен,
като се съобразят наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по
отношение на обвиняемия, като предлага размерът на глобата да бъде определен при
баланс на същите.
В съдебно заседание обвиняемият редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник. Признава се за виновен и не оспорва констатациите на РП- П.
изложени в постановлението. Изразява искрено съжаление за стореното и моли съда да
му бъде наложено справедливо наказание.
Защитникът му пледира съдът да съобрази решението си с наличието на
многобройни смекчаващи вината на обвиняемия обстоятелства, като оспорва, че
телесната повреда е причинена по хулигански подбуди. Пледира да бъде наложен
минималния размер на наказанието глоба.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 03.10.2020 г. св. Р. Е. бил на заведение в гр. П., заедно със свои познати-
свидетелите В. Б., А. П. и И. В.. Всички заедно били в бар „Ла Руе“. След полунощ, на
04.10.2020 г. компанията се преместила в друго заведение в гр. П.- бар „Запа“. Барът
бил пълен с хора, като св. Е. и познатите му били настанени на маса, разположена в
близост до тоалетните. В бара св. Е. видял неговия познат- св. А. С. известен като
„А.та“. Той бил в една компания с обв. Н.Т. („Д.“), като видимо и двамата бил в
нетрезво състояние, като се забавлявали късайки си взаимно тениските. „Д.“. Обв. Т. и
св. С. се намирали в сепаре, разположено срещу бара. Няколко часа след като бил
пристигнал в заведението, св. Е. решил да излезе навън. Той минал покрай масата на
обвиняемия и като видял св. С., го поздравил. Разпознавайки Р. Е., св. С. го прегърнал
приятелски и му предложил да го почерпи, а Е. приел. Двамата мъже отишли на бара,
1

където си поръчали шотове с алкохол и разговаряли. В този момент, докато били прави
пред бара, Р. Е. видял с периферното си зрение, че откъм гърба му го приближил обв.
Т., който му казал „Ти знаеш ли кой съм аз?“. Св. Е. се обърнал назад, за да види кой е
мъжът който го доближавал с тази реплика и тогава видял, че това е същият този
човек, който преди малко в компанията на св. С.. В този момент обв. Т. внезапно
нанесъл няколко удара с ръка в областта на главата (лицето) на св. Е.. Изненадан от
неочакваното нападение, св. Р. Е. вдигнал ръце и покрил лицето си, за да се предпази.
Тогава усетил силна болка в лицето си и установил, че му тече кръв. През това време
св. С. се опитал да го предпази от други удари, като отблъсквал обвиняемия.
Сервитьорката, която била в близост, подала на Е. салфетки, за да се избърше и спре
кръвотечението.
След като всичко преминало, св. Е. се върнал при компанията си и им разказал за
случилото се, като се огледал в заведението, за да потърси с поглед обв. Т., но не го
видял. Същевременно св. П. съобщил за случая на тел. 112 и на място пристигнали
полицаи. Св. Р. Е. излязъл с тях пред заведението и им разказал подробно за случилото
се, но тъй като не познавал обв. Т., не могъл да го опише, поради което отново влязъл с
полицаите в заведението за да потърсят лицето. Св. Е. обиколил бара, но не открил
обвиняемия. Полицаите обяснили на Е. възможността да подаде жалба и си тръгнали.
Св. П. предложил на Е. да посетят Бърза помощ и докато чакали такси, което да ги
закара, му разказал, че докато бил навън с полицейските служители, св. С. бил отишъл
на масата им и се бил извинил за случилото се и за постъпката на обв. Т..
Св. Е. посетил Спешното отделение на МБАЛ- П., където бил прегледан, а
раните му обработени, след което се прибрал. Тъй като вследствие на нанесените му
удари, св. Р. Е. изпитвал болки в областта на челюстта, носа и бузата си, на следващия
ден посетил съдебен лекар, който след като го освидетелствал му издал СМУ
№269/2020 г. в което били фиксирани причинените на Е. травматични увреждания, а
именно: рана на лицето, кръвонасядания и отоци по лицето и шията.
Впоследствие Р. Е. подал жалба за случая в РП- П..
Около две седмици след случката, св. Е. получил телефонно обаждане от св. А.
Т.- сервитьорка в бар „Запа“, която го помолила да се срещнат. Двамата се познавали,
тъй като децата им били връстници и често си играели заедно. Е. се съгласил и се
срещнали в дома му, където св. Т. му разказала, че мъжът, който го ударил се казвал
„Д.“ и той се свързал с нея като поискал чрез нея да му се извини и да се „разберат“,
като не уточнила, какво точно имал предвид. Св. Е. отказал, като й отговорил да му
предаде, че може да се свърже с неговите адвокати.
Въз основа на депозираната от Е. жалба, била извършена проверка, данните от
която послужили за образуване на настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на назначената на ДП съдебномедицинска експертиза,
което съдът цени като компетентно и обосновано, в резултат на нанесения побой на Р.
Е. са били причинени следните травматични увреждания: кръвонасядания и
травматичен оток по лицето и шията, кръвотечение от носа, цепковидна рана по
лигавицата на долната устна в дясно.
Вещото лице е категорично, че гореописаните травматични увреждания са
2

причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет (юмрук), като добре
отговарят да са получени при процесния инцидент. Кръвотечението от носа и
цепковидна рана по лигавицата на долната устна в дясно са причинили на пострадалия
разстройство на здравето, извън случаите на средна и тежка телесна повреда, а
кръвонасяданията и травматичния оток по лицето и шията- болка и страдание.
В хода на разследването по ДП, било извършено разпознаване на лица от мъжки
пол на живо, по време на което Р. Е. разпознал обв. Н.Т. като мъжът, който му бил
нанесъл ударите в бар „Запа“.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе от показания на
свидетелите Р. Е., В. Б., И. В., А. Т., Д. Д., А. П., Л. А., Б.
Л., З. К. и А. С., дадени в досъдебната фаза на процеса, които бяха преценени като
правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, а също и от горекоментираното
заключение на СМЕ и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло горепосочените гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондират помежду си, като абсолютно достоверно очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с поведението
си обв. Н.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК, като на инкриминираната дата и място е
причинил на Р. Е. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като му е причинил кръвотечение от носа и
цепковидна рана по лицето, чрез нанасяне на удари с ръка по лицето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди.
Обвиняемият е имал представи за всички обективни елементи на осъществения
престъпен състав, включително и квалифициращия, т.к. е съзнавал, че действа
демонстративно, макар и през тъмната част на денонощието, изненадваща за
пострадалия, в присъствието и на други лица, в увеселително заведение- бар, без
каквато и да е причина. Деянието е извършено по хулигански подбуди от обв. Т., т.к.
неговият мотив се е изразил в стремежа му да прояви своето явно и грубо неуважение
към обществото, като публично, на обществено място- в бар „Запа“, в присъствието и
пред погледите на други хора (заведението е било пълно), е проявил незачитане на
личността на пострадалия, посредством накърняване на телесния му интегритет чрез
употреба на груба сила, по начин, че да покаже себе си и да унижи постр. Е.. Преди
това той не е бил провокиран по какъвто и да е начин от пострадалия, така че едно
евентуално негативно поведение спрямо него да го е подразнило и в резултат на това
да е бил повлиян от негативни емоции, довели до неговото поведение. Но дори и по
някакъв начин пострадалият да е подразнил с поведението си обвиняемия, то това не
изключва хулиганските подбуди на неговото деяние. Той не е имал право да дава воля
на чувствата си и на своето раздразнение и да нанася телесни увреждания над
пострадалия, но е сторил това именно за да се себеизтъкне и то по начин, несъвместим
са общоприетите норми за поведение.
3

Обвиняемият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл
съобразно материалноправната характеристика по чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
обвиняемия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното деяние е висока с оглед причинените
конкретни увреждания на пострадалия, както и с оглед времето, мястото, начинът и
мотивът за извършване на деянието.
Обвиняемият е личност със сравнително ниска степен на обществена опасност.
Не е осъждан и характеристичните данни за него са сравнително добри, като се ползва
с добро име по местоживеене, но пък е освобождаван от наказателна отговорност за
извършено пот него престъпление по чл.132 ал.1 т.2 във вр. с чл.129 ал.1 от НК, като
му е наложено адм. наказание глоба.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в ниското
правосъзнание на дееца и недостатъчната му способност за психо-физически
самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени
сравнително добрите характеристични данни и изразеното искрено съжаление за
стореното. Чистото съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация по
предходното осъждане, не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е
материалноправна предпоставка за приложението на чл.78а ал.1 от НК в
диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК.
Като отегчаващи обстоятелства се отчете обстоятелството, че на пострадалия
вследствие деянието на обвиняемия са били причинени и други леки телесни повреди
по смисъла на чл.130 ал.2 от НК извън съставомерната такава, както и че е
освобождаван от наказание за причинена телесна повреда.
Съдът отчита фактите, че за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130
ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, както и
обстоятелствата, че обв. Т. е пълнолетен, не е осъждан. Макар да е освобождаван е от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК, като
наложената му глоба е била заплатена на 1.02.2019 г., като в този смисъл съгласно
разпоредбата на чл.86 ал.1 т.3 от НК, приложима по отношение и на наложените глоби
по реда на чл.78а от НК, към датата на настоящето деяние, обвиняемият е
реабилитиран по тази присъда, тъй като е изтекъл едногодишният срок от изпълнение
на наказанието, което е станало на 19.02.2020 г. От деянието не са причинени
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че са
налице условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК- за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание- глоба.
Предвид това и като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест и на основание чл.78а ал.1 от НК
4

съдът счете, че на обв. Н.Т., след като бъде освободен от наказателна отговорност,
следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния предвиден в
закона размер, а именно 1 000 лева, с което ще се постигнат целите на
административното наказание. За да определи такъв размер на глобата, съдът съобрази
и семейното, материално положение и имотно състояние на обвиняемия и изходи от
степента на вината му.
Съдът постанови веществените доказателства- шест броя снимки, находящи се
на л.34 от ДП, да останат по делото, като по този начин същото ще бъде унищожено с
унищожаването на самото дело при настъпването на законовите условия за това.
С оглед изхода на делото (постановено осъдително решение) и на основание
чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди Н.Т. да заплати сторените по делото разноски в размер
на 195,00 лв., платими по сметка на ОДМВР-П.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	369
Дата:	16 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20215220200592
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 април 2021 г.

Решение по дело №592/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите